Големият проблем на българина, на масовия българин е този: че заради заради пустия си търбух е готов на най-големи мерзости!

Получих ето това вълнуващо писмо на имейла си през тази нощ, публикувам го заедно с моя отговор по-долу:

Уважаеми господин Грънчаров,

Аз съм Ваш ученик, завърших ПГЕЕ-Пловдив преди 7 години. Често чета Вашия блог, чрез четенето на Вашия блог имам чувството, че моето обучение по философия и гражданско съзнание още продължава. Чувствам се така, сякаш отново съм във Вашите незабравими часове, в които ни учехте да мислим самостоятелно и отговорно, със съзнание за дълг пред истината! Благодаря Ви много за което! Вие сте учител в истинския смисъл на тази дума! Като чуя думата „учител“ се сещам за Вас. Горд съм, че съм учил философия при Вас, че Вие сте и моят учител по философия! Имате голяма заслуга за моето оформяне като личност, благодаря Ви!

Аз вече втора година не съм в България. Работя и живея в Англия. Справям се с трудностите на живота в една свободна страна. Помня Вашите думи, няма никога да ги забравя: със свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее достойно. В най-трудни моменти се сещам за тях и това ми дава сили да се справям. Една от книгите, която си взех тук с мен, в Англия, е Вашето помагало, наречено Изкуството да се живее (Етика на достойнството). Често разтварям тази книга. Накрая тя е незавършена. Моля Ви, довършете я. Също така мисля, че сте длъжен да завършите книгата си за жизнените стратегии, спомням си какви хубави обсъждания имахме по тези теми в часовете по философия и по свят и личност. Каква загуба е, че тогава не сме се сетили да ги записваме на видео!

В последните години като чета в блога Ви за случващите се в училището истории след идването на Анастасова на власт имам чувството, че това не е възможно да е истина. Не мога да повярвам че такива неща се случват в моето училище. Искам да Ви кажа, че изцяло и безрезервно Ви подкрепям, на Ваша страна съм! Голямо беда сполетя училището ни след идването на тая жена на власт. Не мога вече да позная, че това е училището, което си спомням, в което съм учил. Споделям с мои съученици, зная, че много от тях също следят тия истории и се възмущават. Често ми казват, че се срамуват заради поведението на огромната част от учениците и от учителите в тази тежка ситуация. Срам и позор е да се държиш по този начин, мислейки единствено за топлото си местенце, за заплатата си, за работата си! Не за единия хляб живее човекът! Как е възможно тия хора да не ги е срам, че се държат така малодушно?! Ето това не мога да го разбера. Мен ме е срам заради тях, а тях не ги е срам – как е възможно това?! Как си позволяват да гледат другите в очите като се държат така подло? Подписали се били всички в „отворено писмо“ срещу Вас, в което хвалят „любимата директорка“, каква отврат!!! Тези хора на кой свят живеят?! Капчица съвест нямат ли? Как е възможно да се опозорят така грозно?! Нима не усещат, че един ден ще ги е много срам за това, че са се държали така през периода на директорстването на Анастасова?! Дано този период е в края си, интересно е обаче защо по-горните ръководства я търпят още след всичко, което си позволи да направи особено с Вас?!

Нямам думи! За какъв морал да говорим в случая?! И това са представете си „учители“ и „възпитатели“?! И на какво, моля ви се, ще възпитат младите?! Пълно безсрамие! От тази гледна точка, г-н Грънчаров, това, че Ви уволни тая завистница Анастасова е голям комплимент за Вас! Тя нима не го съзнава?! Ами че като се „очистиха“ от вас, това означава, че потънаха изцяло в мръсотията! Гнусна работа! Да, срам ме е, че мои учители се държат така малодушно в тази ситуация. Аз ги познавах като достойни хора, моля Ви, кажете ми, г-н Грънчаров, как е възможно да се преобразят така, та по времето на г-н Паунов те бяха съвсем други хора?! Аз това не мога да го разбера, това за мен е голяма загадка: така да бъде унизен един човек, че заради подъл страх за своето работно място да се опозорява така. Толкова ли е страшна тая Анастасова? Тя не ми е преподавала, но от приятели знам, че като преподавател не била кой знае какво, ето, оказа се, че талантът ѝ бил в тази посока: да се гаври с хората, да ги унизява, да ги прави безволеви зомбита на подлия страх! Не знам, аз тези неща не мога да ги проумея, това надвишава възможностите ми за разбиране.

Пиша Ви всички тия неща с надежда малко да Ви подкрепя в тежкия момент. Знам, че ще се справите, че ще победите. Знам го, защото истината и справедливостта са на Ваша страна. Не може българският съд да подкрепи такива извращения на правото и морала, аз смятам, че това не е възможно. Не трябва да е възможно. Бог да Ви дава здраве да издържите в тия изпитания!

Това исках да Ви кажа. Срам ме е и за това, че никой до този момент не Ви каза тия неща. Много хора, предполагам, искат да ги кажат, ала или не умеят да пишат, или пък нямат време да Ви драснат някой ред. Е, аз реших да Ви пиша, все някой трябваше да каже тия неща. Няма значение кой ги е казал, важното е да бъдат казани от някой. Или написани. Моля непременно да публикувате писмото ми в блога си. Искам хората да видят, че има и друга гледна точка. Аз не мога да си представя какво е това овчедушие – особено пък каквото се прояви в отношението на този XI д клас към Вас. Ясно е, че са манипулирани най-умело. Някои хора явно това го умеят добре. Удава им се. Но защо не опитаха да изманипулират всички класове, на които преподавахте? :-)))

Всичко добро Ви желая, а най-вече здраве! Желая Ви много успехи в така благородната Ви дейност! Аз в последните две години бях доста зает, докато се устроя тук, сега вече съм на по-добра работа, имам повече свободно време, обещавам, по-често ще коментирам в блога Ви. Та ще се срещаме там, в дискусиите, в „битките“ за истината! И аз си падам много по тях.

С уважение Георги

Ето и моя отговор:

Здравейте, Георги,

Признавам си, че Вашето писмо ме трогна силно – и ме зарадва, защо да крия това! И ние, учителите, въпреки че упражняваме една най-неблагодарна „професия“, също си имаме своите, така да се рече, „звездни мигове“, е, благодарение на Вас аз преживях нещо такова тази сутрин, като намерих писмото Ви в имейла си! Много Ви благодаря не само за добрите думи по мой адрес, а и за честната позиция, която заемате. Държите се както подобава да се държи един достоен човек. Трябва да казваме смело каквото мислим, пък ако ще целият свят да отиде заради това на поразия! Малодушието е коварно нещо, от него трябва да се пазим най-старателно. Най-много ме зарадва това, че съм имал, по Вашите думи, известно положително влияние върху формирането на личността Ви, сиреч, че съм си изпълнил донякъде дълга като учител.

Аз често обичам да казвам това: не ща да ме харесват „много хора“, държа да ме харесват малко хора. Щото тия, които са малко, са най-качествените, са най-добрите. „Многото хора“ обикновено се възхищават на такива като тях. Имам предвид така наречения „масов човек“, „средния човек“, „обикновения човек“. Не, той изобщо не е лош, само дето има един основен дефект: оставил се е да бъде овладян от от безразличие, от бездушие, от дезангажираност; или пък общо взето тия хора чисто и просто ги мързи. Не знам, сигурно се възмущават и те от нередните неща, ала не го правят открито. Пълно е с такива хора. Затова, предполагам, ние, българите, не сме способни на единни граждански действия. Виждате, обикновено малцина излизат на протестите, макар че през миналата година имаше и отново пълни улици със свободолюбиви хора, което е радващо. Е добър знак. Да видим обаче тепърва какво ще се случва, защото ние много лесно се изморяваме. Не сме твърди. Не отиваме докрай. Както примерно украинците показаха, че го могат. Сравнени с тях ние се изложихме. Както и да е, да не се увличам по тази тема, че нали знаете, че като се увлека, пиша цели „фермани“. :-)

За жалост, сте напълно прав, ситуацията в нашето училище е много тежка. Изложиха се много хора. Вероятно се срамуват. Ето, да Ви дам един най-пресен пример: вчера на улицата се срещнах с един колега, преподава физкултура в нашето училище. Да не му споменавам името, макар че всички, които познават учителите в ПГЕЕ-Пловдив, ще се сетят кой е той. Както и да е. Никога с този човек не съм имал някакви спорове, камо ли пък караници, аз се отнасям човешки с всички хора и колеги. Та като се срещнахме, като погледите ни се пресекоха, този човек изведнъж се „сети“, че има спешна работа с… джиесема си, мигновено бръкна, извади го и най-старателно почна да гледа в него, докато не се разминахме! На мен ми беше интересна тази сценка от живота, дето се казва, даже ми хрумна да му препреча пътя и да го поизследвам малко, но не пожелах да го поставям в конфузна ситуация. Моята съпруга, която вървеше с мен, като й казах, че това е мой бивш колега, силно се изненада и се притесни даже. даже поспорихме с нея защо този човек така се е държал. Тя твърдеше, че изглежда ме е намразил за нещо, тя предположи, че директорката е успяла някак да настрои „всички колеги“ срещу мен. Моята теза беше друга, а именно, че този човек се държа така глупаво при срещата с мен по една-единствена, много близка до ума причина: срамът е тази единствена причина.

Да, срам го е от мен заради това, което му се е наложило да стори. Тази е единствената причина да се държи така. Друга няма. Това, че го е срам от мен, примерно заради подписа си, който е трябвало да сложи под писмата на „колектива“ срещу мен, е една твърде човечна реакция. Аз за нея не го съдя изобщо. Напълно го разбирам. Е, аз да бях на неговото място, никога не бих се подписал в такива грозни „разгромни писма“ срещу колега, но ето, хората не издържаха. Пък и „луди глави“ като мен, дето не им пука за топлото местенце и заради идеи и ценности са готови да си сложат „главата в торбата“, са малко в нашенските условия. Хората са наплашени и мислят за хляба си. Това е естествено, нищо че не е достойно. С „достойнство“ човек не може да се храни, е, то наистина не става за ядене. Свободата също не се яде, не е съедобна. Само кебапчетата, хлебецът и пр. стават за ядене. Големият проблем на българина, на масовия българин е този: че заради пустите кебапчета, че заради пустия си търбух е готов на най-големи мерзости! Затова ний, българите, сме се държали така позорно в големите исторически изпитания, примерно в Априлското въстание или по време на комунизма. Но за тия неща сме говорили предостатъчно в моите часове, да не се повтарям, ще спра дотук. Дано отчасти отговорих на въпроса Ви защо тия хора се държат така, имам предвид работещите и учещите в ПГЕЕ-Пловдив. Често ученици ми казват: „Господине, с Вас сме, но нали знаете, все пак някак трябва да завършим това училище!“. И са прави. За нищо никого аз не коря. Нямам това право. Всеки сам решава за себе си какво да прави и как да се държи.

Всичко добро Ви желая и Вам! Убеден съм, че ще си уредите живота подобаващо и достойно! Имате го първото и най-главно, решаващото условие: личност сте. Това е предпоставката за всичко останало. Знаем, че да е личност, човекът трябва да обича свободата. Е, щом ги има човек тия два фактора, за него няма нищо страшно в този живот. Аз така мисля, това е моето верую, дотам съм омръзнал на учениците си като съм им повтарял това, че ето, някои даже изглежда ме и намразиха заради това. Което е естествено: еднакви, за щастие, няма как да бъдем!

Простете, че се разприказвах толкова! Ние, старите амортизирани учители имаме тая слабост: много плямпаме. И често казваме и излишни неща. Но се стараем да не са съвсем излишни де. Успехи и на Вас!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Бъдете естествени, естествеността е здраве – на духа най-вече: от здравия дух зависи здравината на всичко останало

Преди известно време проведох изследване за отношение на съвременния българин към… голотата (на тялото, но и на душата; тия две неща са свързани, нищо че ни изглежда, че не са!). За целта във фейсбук и в блога публикувах няколко „хептен скандални снимки“ на голи мъже, някакви спортисти са изглежда; откликът на тази моя провокация беше голям, ето, с оглед да не загубя от погледа си тия все пак интересни дискусии, нека да сложа и тук линковете към тях:

Един малък, но за сметка на това съвсем скандален психологически и нравствен казус или тест, тук коментарите са 75 на брой за ден-два;

Продължение на изследването за отношението ни към голотата, което е потребно за моя нова книга със заглавие „Философията на любовта“, тук коментарите са 44 пак за ден-два

Дали ний, българите, имаме едно съвременно отношение към голотата на тялото – или страдаме от съвсем глупави скрупули?, тук коментарите, понеже темата става все по-трудна, са вече само 14, и то са (с едно изключение) отчайващо тъпи

Понеже не ми се ще да оставям работата си по средата или недовършена, ми се ще да напиша нещо, с което да сложа, сега-засега, точка по тази тема. Иначе темата е голяма и във въпросната книга ще ми се наложи да пиша повече. А иначе все отлагам писането на тази книга, просто нямам време, а така не бива да се отлага, ако писането по една вече започната книга като се отложи, то има опасност тя никога да не бъде завършена. Хубавите книги се пишат на един дъх, без никакво отлагане и протакане, от опит го знам това. Да, ама идеални неща на този несъвършен свят няма, нали така?

Ето някои мои констатации по темата за голотата. Установих това, че на съвременният българин темата за голотата по един най-демонстративен начин му е, видите ли, „безинтересна“, което, психологически погледнато, означава, че той има към нея огромен, колосален, ала съвсем сподавен интерес. Щом се демонстрира „пълна незаинтересованост“, щом човек почне да прави разни гримаси от типа „Вий нас не ни занимавайте с тия неща, ний сичко си знаем!“ и пр., то това е знак, че тук работите са съвсем нездрави. Същевременно все пак се вижда, че има известен интерес към темата, ала хората избягват да навлизат в нея в дълбочина, а това означава, че тъкмо същината на цялата работа им убягва, то е резултат, предполагам, на общобългарската склонност да ни мързи да мислим. Иначе да гледаме с очите обичаме, виж, акъла да си упражняваме не щем, страх ни е да не земе от много работа пустият акъл да се изпари, знае ли човек? А после що ще правим хептен без акъл?

Аз поставих на места разни по-възлови моменти, примерно за връзката на отношението ни към голотата с отношението ни към свободата и пр., ала никой не „захапа“ по тази тема, никой не се поддаде да се замисли, което пак е показателно. Тази тема за отношението ни към свободата е доста болезнена, тук именно е проблемът на проблемите на съвременния българин, а нали знаете, в къщата на обесения най-старателно отбягват да употребяват думата „въже“. Така аз си обяснявам това толкова внимателно отбягване на тази тема. Засега не зная дали ще включа нещичко от тази дискусия в книгата си за любовта, ще видим, това ще се разбере впоследствие.

Интересно е също, че този най-фрапиращ момент, именно, че не бях сложил снимки на голи жени, а на голи мъже, все пак не доведе кой знае колко до отместване на дискусията по посока на… „най-вероятната сексуална ориентация“ на автора. Е, имаше неизбежни подмятания, ала те бяха малко все пак. Ако бях поставил голи снимки на жени, работата щеше да се провали съвсем, дискусията щеше да се съсредоточи (знам си го добре това) по „най-животрептящата“ и исконна българска тема за това „Леле, тая па сладурана колко големи цомби има?!“, ето, за да не се случи това, аз турих снимки на голи мъже, тогава пък, оказа се, народът почна най-живо да се интересува по въпроса за това дали не пречат на бягащите мъже „ония работи, дето висят“, е, те на кочовете и на пръчовете не пречели кой знае колко, ала на мъжете, на човешките мъжки екземпляри, видите ли, пречели, и то много, кой знае защо. С глупости българската душа да се интересува знае и умее, ох, как умее да се занимава българската народна душа предимно само с глупости?!

Ами това е в основни линии. Пиша това нещо не като сериозен анализ, а само и само да не би да загубя от погледа туй изследване, ето, ще туря линка към тази публикация към публикациите, които вече съм включил в пишещата се книга с условно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Я за да не забравя това да го направя още сега.

Хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете естествени. Естествеността е здраве. На духа най-вече. А от здравия дух зависи здравината на всичко останало. Ако духът е болен, не ми се разправя тогава какво става…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Продължение на моите лекции по курса „Как да стана пълноценна личност?“

Личността като фасада и като маска

Още малко за метода на нашия курс

Кога личността се… зачева, кога душата се оплодява?

Свободата е „семенцето“, от което един ден ще се роди суверенната личност

Кога родителят не греши?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Началото на моя курс лекции по темата „Как да стана пълноценна личност?“

Продължение на моите лекции по курса „Как да стана пълноценна личност?“

Приятно слушане, приятни размисли! Ако има въпроси, питайте, ще ви отговоря!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Психотерапията може да помогне на така страстно страдащите „врагове на еврогейщината“

Абе гледам че има доста хора, които с някакво перверзно упоение повтарят путинистко-атакистката мантра „еврогейска държава“, „еврогейщина“ и пр., та в тази връзка се питам:

Тия така страстни „борци срещу еврогейщината“ от какво повече се страхуват: от това, че сами могат да станат… гейове, или пък че могат да бъдат пренебрегнати и по някакви причини да не им се усмихне щастието, един вид да бъдат подминати от щастието да си… гей? :-) Питам се за тия неща, щото ги гледам с какво страстно настървение гледат да се изтъкват, че били, видите ли, уж големи противници на въпросната „еврогейщина“. Но там, където има чак такава неовладяна страст, там, по разбирането на опитните психолози, има и прекалено много желание, обикновено незадоволено! :-)

И затова вместо да демонстрират такава една патетична „битка“ с въпросната „еврогейщина“, защо тия нещастници не вземат да бъдат малко по-честни и сами не станат гейове – щом толкова им се иска?! :-) И тогава, убеден съм, че ще се успокоят непременно. От незадоволени сексуални желания са ставали какви ли не ексцесии в историята, а те за в бъдеще биха могли да ни бъдат спестени само с една по-настойчива и ефикасна психотерапия. Която да помогне на тия нещастници, на тия така силно страдащи души, които не желаят да приемат открито позивите на горкото си либидо, на така несправедливо обижданото си либидо.

Толкова с безплатната психологическа консултация, която дадох на тия нещастни войнствени души. Сидеров, ако искаш още нещо да ме попиташ, ще се наложи, братко, да ми платиш; ти парички имаш, я що рубли лапна откакто си „политик“?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Уводно занятие в часовете по психология

Видеоклипчетата могат да се видят ЕТО ТУК

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Никога не подценявайте жените – пък дори и да са блондинки!

Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк, и се насочва към служителя по заемите. Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици, и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителя се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарват в подземния гараж на банката.

Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000.

След две седмици тя идва отново. Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк и се насочва към служителя по заемите… връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15.41 и си взема ключовете на колата.

Служителят и ги подава и й казва:

- Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес, и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме, и се оказа, че сте мултимилионер. И се чудим, за какво са ви тези $5000?

А блондинката отговорила:

- А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15, и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

консултации, психотренинг, психоанализа, курсове

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.