ФИЛОСОФСКО КОНСУЛТИРАНЕ

консултации, психотренинг, психоанализа, курсове

Реформата в образованието следва да започне с автономията на училищата, с освобождаване на творческия потенциал на учителите и учениците

Posted by psyy на декември 2, 2014

Реформата трябва да тръгне от автономията на училищатаЧастните училища в Естония получават държавна субсидия срещу изискването да спазват закона, казва проф. Еве Айзеншмид, зам.-ректор на университета в Талин, Подготви: Ванина Стоянова, Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ, една публикация на в-к СЕГА

Проф. Еве Айзеншмид е заместник-ректор в Университета на Талин. Преди това е била директор на Haapsalu Collegе от самото му създаване през 1998 г. Основава център за консултиране на учители, които работят в колежа и региона. В момента Еве е и член на борда на директорите на естонската организация Noored Kooli, част от международната мрежа Teach For All. Проф. Айзеншмид беше един от основните лектори на годишната конференция „Образование“, организирана от фондация „Заедно в час“.

- Проф. Айзеншмид, какъв е ключът за успеха на Естония, която се представи по-добре от Финландия на последното международно проучване за грамотността на 15-годишните PISA 2012?

- Една от причините за успехите в Естония е фактът, че в училището има голяма автономност. Ролята на училищното ръководство е особено важна за да бъде тази система успешна. Училищата и лидерите в образованието като цяло имат отговорността, че промяната зависи от тях. Нещата стартират от училище, а не е необходимо някой от министерството да ни спусне някакви неща за да започнем да работим. При нас учителите изключително много са фокусирани върху резултатите на учениците – какво научават децата, как децата да бъдат мотивирани, а не върху това какво се случва с учителя в училище. За учителите наистина най-водещата сила е какво постигат децата. По същия начин и държавните образователни изисквания са базирани на този подход – какво научават децата, как да ги мотивираме в класната стая и как ги оценяваме. Начинът, по който се оценяват децата в училище, е критерий и за оценяването на работата на учителите. Именно върху този подход е изградено и професионалното развитие на учителите – как начинът им на преподаване да е фокусиран върху децата.

- Какъв е фокусът в учебните програми в Естония – върху фундаменталните познания или върху практическото прилагане на наученото?

- Учебните програми в Естония се състоят от две части. От една страна, учениците трябва да усвоят общи компетенции, които са необходими в XXI век. Например комуникационни компетентности, умения за решаване на проблеми, работа в екип, креативно мислене и т.н. На следващо място идват познанията по различните предмети. Понякога учителите се фокусират само върху предметите. По тази причина е изключително важно те да си сътрудничат – ако се правят различни извънучилищни дейности за децата, могат да се съчетаят един или два предмета, в които освен знанието по съответната дисциплина те да се научат как да си комуникират помежду си. Другият интересен факт е, че всяко училище създава свои образователни изисквания и собствена програма, която е базирана на държавните образователни изисквания и държавната учебна програма. Така в училища в по-малките населени места в уроците по география и история ще се наблегне на неща от местния контекст. Учениците от големите градове пък ще обсъждат важни за тях въпроси. Много често учителите излизат извън рамките на училището за да си сътрудничат и с местни институции.

- Какви мерки се предприемат за училищата със слаби резултати?

- В Естония няма независим орган за оценяване и инспектиране на училищата, както е във Великобритания например, а имаме отдел или звено, което прави подобни проверки. Специфичното при нас е, че не инспектираме периодично всички училища, а по-скоро се фокусираме върху определени проблеми. Например ако искаме в съответната година да решим проблем, свързан с учениците със специални образователни проблеми, въз основа на данните, с които разполагаме, се подбират училища с повече такива деца. И в тези училища се правят повече инспекции. Този отдел или звено има по-скоро подкрепяща роля, а не толкова да инспектира или да наказва съответното училище. Другата му роля е да набележи области, в които може да ги подпомогне и да им предложи различни планове за развитие.

- На какъв принцип се финансират училищата?

- Училищата принадлежат на общините, има и държавни училища – това са гимназиите. Общините получават пари от държавата и тези средства зависят от броя на записаните ученици. Общината, ако пожелае, има възможност да представи и допълнителни средства за ремонтни или за други дейности. Като цяло няма допълнително финансиране на училищата, които се представят по-зле, единствено в момента съществуват няколко допълнителни програми специално за училищата, в които има деца с руски произход, да учат естонски език.

- Частните училища получават ли субсидия от държавата?

- В Талин – най-голямата община в страната, има няколко частни училища. Има включително и такива, които се управляват от родители. Има и много малки частни училища, които работят и прилагат алтернативни педагогически практики като педагогиката на Валдорф или Монтесори, но това са наистина много, много малки училища. Всички те получават публично финансиране. В медиите напоследък имаше дискусия, че някои частни училища дори получават по-голямо държавно финансиране в сравнение със субсидията за общинските или държавните училища. Няма никакви контролни механизми как тези училища харчат държавната субсидия, единственото изискване е те да следват всички законови и нормативни изисквания, които важат и за останалите училища.

- Знаем, че учителите са един от основните двигатели на реформата. За съжаление в България това е застаряваща професия. Какъв е статусът на учителите в Естония?

- Учителската професия в Естония става все по-популярна, но все още не е достигнала и нивото на Сингапур или Финландия, където най-умните и най-талантливите стават учители. Според мен ролята на университетите за подготовката на бъдещите учители е много важна. Много често студентите от педагогическите специалности не са най-умните, най-талантливите и най-надарените и университетските преподаватели трябва да положат усилия за да ги мотивират да навлязат в професията, да развиват аналитичните им умения, включително и за самокритичност. За да си добър учител не е необходимо да си бил най-добрият в университета или в гимназията. Голяма част от учителите, които са имали различни трудности в училище или в университета, успяват доста по-лесно да забележат същите проблеми у учениците и да се справят доста по-лесно в сравнение със свои колеги, които не са преминали през тези трудности в класната стая.

- Разкажете за програмата за подкрепа на млади учители в Естония.

- Тя стартира преди около 10 г. и аз като университетски преподавател съм един от създателите й. Интересното на тази програма е, че тя не е фокусирана само върху уменията, а и върху социализацията и работата в екип. Както вече споменах училищата в Естония са изключително автономни и развиват свои собствени програми, образователни изисквания и т.н., тоест работата в екип и чувството, че си част от тази общност, са изключително важни. Голяма част от дейностите са подходящи и за учители с повече опит. Например взаимното посещаване на уроци, които дават обратна връзка, е нещо, което може да бъде полезно не само за младите учители. Това може да доведе и до по-дългосрочно сътрудничество – двамата учители могат да направят съвместен проект със свои ученици, да се съчетаят два различни предмета и т.н.

- Каква е ролята на родителите?

- Родителите все повече се интересуват от случващото се в училище и техният глас в обществото става все по-силен. От една страна, училището има борд или съвет, в който участват както родители, така и представители на общината. Този орган има голяма власт – одобрява бюджета, различни програми за развитие на училище, понякога отхвърля решения на директора. Често директорите са насърчавани да си сътрудничат с родителите, защото родителите могат да бъдат изключително полезни с идеи и съвети как да се подобри образованието на учениците. От друга страна, родителите имат годишна среща с учителя, на която се дава информация и се анализира представянето на ученика на съответния етап, дават се съвети на родителя как да подобри представянето на детето си в училище. Всяко училище има и електронна система, в която родителят може не само да види какви са оценките на детето му или какво е домашното за утре, но може, ако иска, да пише в тази система и да остави съобщение за учителя. Това е чудесна платформа за размяна на информация, а не да се гонят един друг.

- България е пред задачата да реформира образователната си система. Откъде според вас трябва да започне?

- Автономията на училищата е едно от нещата, върху които трябва да помислите. Освен това хората трябва да имат вяра за това какво се случва в училище за да може тази реформа да се случи. Училищното ръководство трябва да поеме своите отговорности за училището като организация, създаване на творческа среда за учителите и учениците.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

 

Posted in Образование | Tagged: , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Не е зле да започнем да се учим от децата си…

Posted by psyy на октомври 25, 2014

Между другото децата са значително по-умни от нас, възрастните, не зная дали сте го забелязали? Или ако не са по-умни, то положително имат по-добра, по-чиста, по-истинска душа.

Което означава, че значително ни превъзхождат. Трябва да имаме доблестта да признаем това – и да започнем за много неща да се учим от децата си…

Ако започнем да се учим от децата си, то животът ни положително ще стане по-добър, по-истински, по-вълнуващ…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Posted in Психология | Tagged: , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Работил съм за създаването на позитивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на нашия живот

Posted by psyy на октомври 25, 2014

Цяла сутрин се глася да пиша нещичко за курса, който завърших вчера, но все с нещо друго се захващам, ето, едва сега успявам да седна за да напиша няколко думи все пак. Вчера, когато водещият Иван Ралев – способен млад човек, отдаден на работа си, бих казал даже вдъхновен привърженик на най-модерните начини на обучение! – ни предложи накрая всеки от нас, курсистите само с една дума да изкаже впечатлението си, аз казах думата човечност. Вероятно употребих тази дума защото обстановката беше приятна, настроението благоприятстваше заниманията ни; интересно е, че много хора заявиха, че за първи път участват в подобни „интерактивни“ занятия, което силно ги било впечатлило; аз лично не само съм участвал, но сам съм водил такива занятия – и то от много години. Но въпреки това ми беше много интересно и приятно. Научих и нови неща. Доволен съм, че участвах в този курс, винаги човек би имал полза от това да се учи, да се развива, да работи за личностния си напредък (това важи дори и за хора на моята възраст и в моето положение).

Психологът И.Ралев водеше занятията по същата обучителна технология, по която и аз години наред съм водил свои занятия; чувствах се по тази причина особено: все едно виждах… себе си, но когато съм бил значително по-млад, преди много години; интересен е този „кръговрат на живота“, да го наречем така. Подарих му мои помагала, правени по новите методики или подходи, в това число и своята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“. Той явно се впечатли, изказа ми удивлението си, че такива неща вече са правени у нас. Длъжен съм да подчертая, че младият психолог успява да създаде в занятията си чудесна атмосфера, приятна, ентусиазираща бих казал, ние, курсистите, се чувствахме превъзходно.

Ето няколко извода от моята тетрадка за записки, която си водих по време на обучението; записал съм не нечии думи директно, а просто как аз съм ги възприел или асимилирал:

- бъдете асертивни, отстоявайте позицията си; (по този повод ето нещо повече за ония, които са се заинтересували от този пункт: Как да отстоявам мнението си или какво е асертивност?)

- потребно е да носиш пълна отговорност за това, което ти се случва;

- развивай, усъвършенствай собствената личност;

- въпреки че сме приели всичките европейски норми, ние изобщо не ги изпълняваме, а я караме както си знаем – и лъжем, че уж спазваме законодателството;

- не е същината на работата аз да ви „дам“ нещо, за мен по-важното е ако мога да ви помогна да се замислите; то е истински важното;

- никога, при никакви обстоятелства не жертвай свободата си – щото това означава да се откажеш от себе си, да погубиш себе си;

И така нататък, стига толкова засега. А ето и глобалния извод, който си направих, замисляйки се отвреме-навреме, аз почти през зялото време доста мислих, правих си равносметка, с това ще запомня този курс; споделям своя главен извод, интересно ми е как той ще прозвучи в нечии уши; ако искате, споделете нещо относно реакцията на вашите собствени уши:

Открих, осъзнах за сетен път, че с иновациите си в моята преподавателска работа по философия, психология, гражданско образование и пр. през годините съм работил най-вече за създаването на позитивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на собствения ни живот. Това за мен винаги е било главното. Смятам, че съм си изпълнявал задачата, това според мен е било най-същественото в работата ми. Това, че антидуховната административна система на образование (в лицето на някои самообявили се за идеологически цербери администратори от ниско ниво) не можа да оцени моите усилия и постижения е нещо съвсем естествено и закономерно; опазил ме Господ точно такива да бяха ме оценили положително, та това би означавало аз да съм изневерил, да съм изменил на мисията и на задачата си!

Тъй че всичко е наред. Проблеми, дето се казва, няма. Всичко си е на своето място. Аз друго отношение не бих могъл и да очаквам…

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето и сайта на Психологически център „ИДЕНТИЧНОСТ”, завеждан от Иван Ралев. Ако някой се интересува от модерна психология, от консултации, от помощ, от тренинги или от каквото и да било друго в тази сфера, може да се свърже ако пожелае.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Posted in Психология, Философия | Tagged: , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Проблеми на разбиращото общуване

Posted by psyy на октомври 20, 2014

Как да създадем взаимоотношения на доверие и сигурност в класната стая?

От какво се нуждаят учителите и учениците, какви са техните желания? Според учениците това, което учителите искат от тях, е да бъдат тихи и да си пишат домашните. Учениците всъщност искат най-вече учителите да ги изслушват, да уважават техните идеи и да зачитат нуждите им. Учителите искат учениците да са по-отговорни към поведението си и към ученето, да виждат ангажираност към учебния процес в класната стая и повече време да обърнат внимание на индивидуалните учебни потребности. Също така те искат отношенията между учениците и между ръководството да се основават на уважение и разбирателство.

За да се посрещнат нуждите и на учителите и на учениците, ненасилствената комуникация (ННК) предлага в центъра да се поставят взаимоотношенията. В класна стая, в която отношенията се взимат предвид – доверието, сигурността, нуждите на учителя и на учениците, и моделите на общуване са толкова важни, колкото и преподаването на история, езици, наука и др. учебни предмети.

За учителите може да изглежда, че прилагането на метода на ННК изисква повече работа от тях. Но всъщност времето, което се влага за изграждане на доверие и сигурност, за посрещане на нуждите и за подобряване на комуникационните умения, спомага за създаването на това, което най-много искат учителите – среда на съчувствие, в която ангажираното учене процъфтява.

Алфи Кон посочва, че за да се случва ученето спокойно, учениците имат нужда от емоционална сигурност и среда, изградена върху подкрепа, обсъждане, споделен принос, чувство на принадлежност, защита, приемане, окуражаване и разбиране, с други думи среда, в която се ценят нуждите на учениците и на учителите.

Когато учителите съзнателно създават грижовни взаимоотношения и преподават социални умения, те изграждат основите на доверието и сигурността. Изследванията показват, че когато има повече доверие и сигурност, има и повече съдействие, по-малко конфликти и по-малко нужда от забележки в класната стая. Учениците са по-чувствителни към нуждите на другите и има емпатия по между им и между тях и учителя. Постиженията също са по-добри, по-високи са оценките на тестовете и способностите за усвояване на умения са увеличени. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Posted in Образование | Tagged: , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Ония, които не могат да обменят мисли, предпочитат да обменят карти…

Posted by psyy на октомври 20, 2014

От ранна пролет до късна есен тия нашенци по цял ден играят карти и пият бира на сянка под тази топола; те са станали нещо като неотделима част от природата, станали са нещо, наподобяващо природно явление. Сред тях има и някои сравнително млади, не всички са пенсионери, ами повечето са явно в активна възраст. Как може да се живее по този начин, откъде тия хора си осигуряват средства за съществуване? – за мен това е същинска загадка. Нещо като факирство или като магия.

Други хора (примерно като мен) се скъсват от работа и пак не са прогресирали или просперирали кой знае колко, но се питам: ако и аз седна при картоиграчите да доизкарам живота си с тях, няма ли на третия ден да умра, и то не толкова от глад, ами най-вече от скука? Каква е тази тяхна душа, че може да издържа на подобно безделие?

Ето такива и някои други въпроси се появиха в главата ми вчера, като пак минавах покрай групата от забравили всички грижи и проблеми на битието картоиграчи в нашия квартал, които, както виждате, седят не на столове или на пейки, а на удобна мека мебел…

ДОПЪЛНЕНИЕ: Философът Шопенхауер има една мисъл, много подходяща за случая, която аз обичам да казвам на учениците си, сред които картоиграчеството също си има своите почитатели; като я чуят младите сякаш се замислят, ето какво казва Шопенхауер:

Ония, които не могат да обменят мисли, предпочитат да обменят карти.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Posted in Психология | Tagged: , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Важно за хората с болни сърца…

Posted by psyy на септември 16, 2014

Кардиохирург рассказывает об истинных причинах сердечных заболеваний

Доктор Дуайт Ланделл рассказывает о том, что реальная причина болезней — вовсе не холестерин и жирная пища, как долгое время полагало большинство его коллег. Исследования показали, что сердечно-сосудистые заболевания возникают из-за хронического воспаления стенок артерий. Если этого воспаления нет, то холестерин не будет накапливаться в сосудах, а сможет свободно циркулировать в них.

Мы, врачи, обладающие существенной подготовкой, знаниями и авторитетом, очень часто отличаемся слишком завышенной самооценкой, которая мешает нам признать, что мы не правы. В этом все дело. Я открыто признаю, что я не прав. Как кардиохирург с 25-летним опытом, который провел более 5 тысяч открытых операций на сердце, сегодня я постараюсь исправить ошибку, связанную с одним медицинским и научным фактом.

В течение многих лет я проходил подготовку вместе с другими выдающимися врачами, которые сегодня «делают медицину». Публикуя статьи в научной литературе, постоянно посещая образовательные семинары, мы без конца настаивали на том, что болезни сердца являются всего лишь результатом повышенного уровня холестерина в крови.

Единственной приемлемой терапией было предписание лекарств для снижения уровня холестерина и диеты, которая строго ограничивает потребление жиров. Последнее, конечно, уверяли мы, должно было снизить уровень холестерина и предотвратить болезни сердца. Отклонения от этих рекомендаций считались ересью или результатом врачебной халатности. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Posted in Образование | Tagged: , , , , , , , , , | Leave a Comment »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.