Не е зле да започнем да се учим от децата си…

Между другото децата са значително по-умни от нас, възрастните, не зная дали сте го забелязали? Или ако не са по-умни, то положително имат по-добра, по-чиста, по-истинска душа.

Което означава, че значително ни превъзхождат. Трябва да имаме доблестта да признаем това – и да започнем за много неща да се учим от децата си…

Ако започнем да се учим от децата си, то животът ни положително ще стане по-добър, по-истински, по-вълнуващ…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Работил съм за създаването на позитивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на нашия живот

Цяла сутрин се глася да пиша нещичко за курса, който завърших вчера, но все с нещо друго се захващам, ето, едва сега успявам да седна за да напиша няколко думи все пак. Вчера, когато водещият Иван Ралев – способен млад човек, отдаден на работа си, бих казал даже вдъхновен привърженик на най-модерните начини на обучение! – ни предложи накрая всеки от нас, курсистите само с една дума да изкаже впечатлението си, аз казах думата човечност. Вероятно употребих тази дума защото обстановката беше приятна, настроението благоприятстваше заниманията ни; интересно е, че много хора заявиха, че за първи път участват в подобни „интерактивни“ занятия, което силно ги било впечатлило; аз лично не само съм участвал, но сам съм водил такива занятия – и то от много години. Но въпреки това ми беше много интересно и приятно. Научих и нови неща. Доволен съм, че участвах в този курс, винаги човек би имал полза от това да се учи, да се развива, да работи за личностния си напредък (това важи дори и за хора на моята възраст и в моето положение).

Психологът И.Ралев водеше занятията по същата обучителна технология, по която и аз години наред съм водил свои занятия; чувствах се по тази причина особено: все едно виждах… себе си, но когато съм бил значително по-млад, преди много години; интересен е този „кръговрат на живота“, да го наречем така. Подарих му мои помагала, правени по новите методики или подходи, в това число и своята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“. Той явно се впечатли, изказа ми удивлението си, че такива неща вече са правени у нас. Длъжен съм да подчертая, че младият психолог успява да създаде в занятията си чудесна атмосфера, приятна, ентусиазираща бих казал, ние, курсистите, се чувствахме превъзходно.

Ето няколко извода от моята тетрадка за записки, която си водих по време на обучението; записал съм не нечии думи директно, а просто как аз съм ги възприел или асимилирал:

- бъдете асертивни, отстоявайте позицията си; (по този повод ето нещо повече за ония, които са се заинтересували от този пункт: Как да отстоявам мнението си или какво е асертивност?)

- потребно е да носиш пълна отговорност за това, което ти се случва;

- развивай, усъвършенствай собствената личност;

- въпреки че сме приели всичките европейски норми, ние изобщо не ги изпълняваме, а я караме както си знаем – и лъжем, че уж спазваме законодателството;

- не е същината на работата аз да ви „дам“ нещо, за мен по-важното е ако мога да ви помогна да се замислите; то е истински важното;

- никога, при никакви обстоятелства не жертвай свободата си – щото това означава да се откажеш от себе си, да погубиш себе си;

И така нататък, стига толкова засега. А ето и глобалния извод, който си направих, замисляйки се отвреме-навреме, аз почти през зялото време доста мислих, правих си равносметка, с това ще запомня този курс; споделям своя главен извод, интересно ми е как той ще прозвучи в нечии уши; ако искате, споделете нещо относно реакцията на вашите собствени уши:

Открих, осъзнах за сетен път, че с иновациите си в моята преподавателска работа по философия, психология, гражданско образование и пр. през годините съм работил най-вече за създаването на позитивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на собствения ни живот. Това за мен винаги е било главното. Смятам, че съм си изпълнявал задачата, това според мен е било най-същественото в работата ми. Това, че антидуховната административна система на образование (в лицето на някои самообявили се за идеологически цербери администратори от ниско ниво) не можа да оцени моите усилия и постижения е нещо съвсем естествено и закономерно; опазил ме Господ точно такива да бяха ме оценили положително, та това би означавало аз да съм изневерил, да съм изменил на мисията и на задачата си!

Тъй че всичко е наред. Проблеми, дето се казва, няма. Всичко си е на своето място. Аз друго отношение не бих могъл и да очаквам…

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето и сайта на Психологически център „ИДЕНТИЧНОСТ”, завеждан от Иван Ралев. Ако някой се интересува от модерна психология, от консултации, от помощ, от тренинги или от каквото и да било друго в тази сфера, може да се свърже ако пожелае.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Проблеми на разбиращото общуване

Как да създадем взаимоотношения на доверие и сигурност в класната стая?

От какво се нуждаят учителите и учениците, какви са техните желания? Според учениците това, което учителите искат от тях, е да бъдат тихи и да си пишат домашните. Учениците всъщност искат най-вече учителите да ги изслушват, да уважават техните идеи и да зачитат нуждите им. Учителите искат учениците да са по-отговорни към поведението си и към ученето, да виждат ангажираност към учебния процес в класната стая и повече време да обърнат внимание на индивидуалните учебни потребности. Също така те искат отношенията между учениците и между ръководството да се основават на уважение и разбирателство.

За да се посрещнат нуждите и на учителите и на учениците, ненасилствената комуникация (ННК) предлага в центъра да се поставят взаимоотношенията. В класна стая, в която отношенията се взимат предвид – доверието, сигурността, нуждите на учителя и на учениците, и моделите на общуване са толкова важни, колкото и преподаването на история, езици, наука и др. учебни предмети.

За учителите може да изглежда, че прилагането на метода на ННК изисква повече работа от тях. Но всъщност времето, което се влага за изграждане на доверие и сигурност, за посрещане на нуждите и за подобряване на комуникационните умения, спомага за създаването на това, което най-много искат учителите – среда на съчувствие, в която ангажираното учене процъфтява.

Алфи Кон посочва, че за да се случва ученето спокойно, учениците имат нужда от емоционална сигурност и среда, изградена върху подкрепа, обсъждане, споделен принос, чувство на принадлежност, защита, приемане, окуражаване и разбиране, с други думи среда, в която се ценят нуждите на учениците и на учителите.

Когато учителите съзнателно създават грижовни взаимоотношения и преподават социални умения, те изграждат основите на доверието и сигурността. Изследванията показват, че когато има повече доверие и сигурност, има и повече съдействие, по-малко конфликти и по-малко нужда от забележки в класната стая. Учениците са по-чувствителни към нуждите на другите и има емпатия по между им и между тях и учителя. Постиженията също са по-добри, по-високи са оценките на тестовете и способностите за усвояване на умения са увеличени. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Ония, които не могат да обменят мисли, предпочитат да обменят карти…

От ранна пролет до късна есен тия нашенци по цял ден играят карти и пият бира на сянка под тази топола; те са станали нещо като неотделима част от природата, станали са нещо, наподобяващо природно явление. Сред тях има и някои сравнително млади, не всички са пенсионери, ами повечето са явно в активна възраст. Как може да се живее по този начин, откъде тия хора си осигуряват средства за съществуване? – за мен това е същинска загадка. Нещо като факирство или като магия.

Други хора (примерно като мен) се скъсват от работа и пак не са прогресирали или просперирали кой знае колко, но се питам: ако и аз седна при картоиграчите да доизкарам живота си с тях, няма ли на третия ден да умра, и то не толкова от глад, ами най-вече от скука? Каква е тази тяхна душа, че може да издържа на подобно безделие?

Ето такива и някои други въпроси се появиха в главата ми вчера, като пак минавах покрай групата от забравили всички грижи и проблеми на битието картоиграчи в нашия квартал, които, както виждате, седят не на столове или на пейки, а на удобна мека мебел…

ДОПЪЛНЕНИЕ: Философът Шопенхауер има една мисъл, много подходяща за случая, която аз обичам да казвам на учениците си, сред които картоиграчеството също си има своите почитатели; като я чуят младите сякаш се замислят, ето какво казва Шопенхауер:

Ония, които не могат да обменят мисли, предпочитат да обменят карти.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Важно за хората с болни сърца…

Кардиохирург рассказывает об истинных причинах сердечных заболеваний

Доктор Дуайт Ланделл рассказывает о том, что реальная причина болезней — вовсе не холестерин и жирная пища, как долгое время полагало большинство его коллег. Исследования показали, что сердечно-сосудистые заболевания возникают из-за хронического воспаления стенок артерий. Если этого воспаления нет, то холестерин не будет накапливаться в сосудах, а сможет свободно циркулировать в них.

Мы, врачи, обладающие существенной подготовкой, знаниями и авторитетом, очень часто отличаемся слишком завышенной самооценкой, которая мешает нам признать, что мы не правы. В этом все дело. Я открыто признаю, что я не прав. Как кардиохирург с 25-летним опытом, который провел более 5 тысяч открытых операций на сердце, сегодня я постараюсь исправить ошибку, связанную с одним медицинским и научным фактом.

В течение многих лет я проходил подготовку вместе с другими выдающимися врачами, которые сегодня «делают медицину». Публикуя статьи в научной литературе, постоянно посещая образовательные семинары, мы без конца настаивали на том, что болезни сердца являются всего лишь результатом повышенного уровня холестерина в крови.

Единственной приемлемой терапией было предписание лекарств для снижения уровня холестерина и диеты, которая строго ограничивает потребление жиров. Последнее, конечно, уверяли мы, должно было снизить уровень холестерина и предотвратить болезни сердца. Отклонения от этих рекомендаций считались ересью или результатом врачебной халатности. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Големият проблем на българина, на масовия българин е този: че заради заради пустия си търбух е готов на най-големи мерзости!

Получих ето това вълнуващо писмо на имейла си през тази нощ, публикувам го заедно с моя отговор по-долу:

Уважаеми господин Грънчаров,

Аз съм Ваш ученик, завърших ПГЕЕ-Пловдив преди 7 години. Често чета Вашия блог, чрез четенето на Вашия блог имам чувството, че моето обучение по философия и гражданско съзнание още продължава. Чувствам се така, сякаш отново съм във Вашите незабравими часове, в които ни учехте да мислим самостоятелно и отговорно, със съзнание за дълг пред истината! Благодаря Ви много за което! Вие сте учител в истинския смисъл на тази дума! Като чуя думата „учител“ се сещам за Вас. Горд съм, че съм учил философия при Вас, че Вие сте и моят учител по философия! Имате голяма заслуга за моето оформяне като личност, благодаря Ви!

Аз вече втора година не съм в България. Работя и живея в Англия. Справям се с трудностите на живота в една свободна страна. Помня Вашите думи, няма никога да ги забравя: със свободата лесно не се живее, но за сметка на това се живее достойно. В най-трудни моменти се сещам за тях и това ми дава сили да се справям. Една от книгите, която си взех тук с мен, в Англия, е Вашето помагало, наречено Изкуството да се живее (Етика на достойнството). Често разтварям тази книга. Накрая тя е незавършена. Моля Ви, довършете я. Също така мисля, че сте длъжен да завършите книгата си за жизнените стратегии, спомням си какви хубави обсъждания имахме по тези теми в часовете по философия и по свят и личност. Каква загуба е, че тогава не сме се сетили да ги записваме на видео!

В последните години като чета в блога Ви за случващите се в училището истории след идването на Анастасова на власт имам чувството, че това не е възможно да е истина. Не мога да повярвам че такива неща се случват в моето училище. Искам да Ви кажа, че изцяло и безрезервно Ви подкрепям, на Ваша страна съм! Голямо беда сполетя училището ни след идването на тая жена на власт. Не мога вече да позная, че това е училището, което си спомням, в което съм учил. Споделям с мои съученици, зная, че много от тях също следят тия истории и се възмущават. Често ми казват, че се срамуват заради поведението на огромната част от учениците и от учителите в тази тежка ситуация. Срам и позор е да се държиш по този начин, мислейки единствено за топлото си местенце, за заплатата си, за работата си! Не за единия хляб живее човекът! Как е възможно тия хора да не ги е срам, че се държат така малодушно?! Ето това не мога да го разбера. Мен ме е срам заради тях, а тях не ги е срам – как е възможно това?! Как си позволяват да гледат другите в очите като се държат така подло? Подписали се били всички в „отворено писмо“ срещу Вас, в което хвалят „любимата директорка“, каква отврат!!! Тези хора на кой свят живеят?! Капчица съвест нямат ли? Как е възможно да се опозорят така грозно?! Нима не усещат, че един ден ще ги е много срам за това, че са се държали така през периода на директорстването на Анастасова?! Дано този период е в края си, интересно е обаче защо по-горните ръководства я търпят още след всичко, което си позволи да направи особено с Вас?!

Нямам думи! За какъв морал да говорим в случая?! И това са представете си „учители“ и „възпитатели“?! И на какво, моля ви се, ще възпитат младите?! Пълно безсрамие! От тази гледна точка, г-н Грънчаров, това, че Ви уволни тая завистница Анастасова е голям комплимент за Вас! Тя нима не го съзнава?! Ами че като се „очистиха“ от вас, това означава, че потънаха изцяло в мръсотията! Гнусна работа! Да, срам ме е, че мои учители се държат така малодушно в тази ситуация. Аз ги познавах като достойни хора, моля Ви, кажете ми, г-н Грънчаров, как е възможно да се преобразят така, та по времето на г-н Паунов те бяха съвсем други хора?! Аз това не мога да го разбера, това за мен е голяма загадка: така да бъде унизен един човек, че заради подъл страх за своето работно място да се опозорява така. Толкова ли е страшна тая Анастасова? Тя не ми е преподавала, но от приятели знам, че като преподавател не била кой знае какво, ето, оказа се, че талантът ѝ бил в тази посока: да се гаври с хората, да ги унизява, да ги прави безволеви зомбита на подлия страх! Не знам, аз тези неща не мога да ги проумея, това надвишава възможностите ми за разбиране.

Пиша Ви всички тия неща с надежда малко да Ви подкрепя в тежкия момент. Знам, че ще се справите, че ще победите. Знам го, защото истината и справедливостта са на Ваша страна. Не може българският съд да подкрепи такива извращения на правото и морала, аз смятам, че това не е възможно. Не трябва да е възможно. Бог да Ви дава здраве да издържите в тия изпитания!

Това исках да Ви кажа. Срам ме е и за това, че никой до този момент не Ви каза тия неща. Много хора, предполагам, искат да ги кажат, ала или не умеят да пишат, или пък нямат време да Ви драснат някой ред. Е, аз реших да Ви пиша, все някой трябваше да каже тия неща. Няма значение кой ги е казал, важното е да бъдат казани от някой. Или написани. Моля непременно да публикувате писмото ми в блога си. Искам хората да видят, че има и друга гледна точка. Аз не мога да си представя какво е това овчедушие – особено пък каквото се прояви в отношението на този XI д клас към Вас. Ясно е, че са манипулирани най-умело. Някои хора явно това го умеят добре. Удава им се. Но защо не опитаха да изманипулират всички класове, на които преподавахте? :-)))

Всичко добро Ви желая, а най-вече здраве! Желая Ви много успехи в така благородната Ви дейност! Аз в последните две години бях доста зает, докато се устроя тук, сега вече съм на по-добра работа, имам повече свободно време, обещавам, по-често ще коментирам в блога Ви. Та ще се срещаме там, в дискусиите, в „битките“ за истината! И аз си падам много по тях.

С уважение Георги

Ето и моя отговор:

Здравейте, Георги,

Признавам си, че Вашето писмо ме трогна силно – и ме зарадва, защо да крия това! И ние, учителите, въпреки че упражняваме една най-неблагодарна „професия“, също си имаме своите, така да се рече, „звездни мигове“, е, благодарение на Вас аз преживях нещо такова тази сутрин, като намерих писмото Ви в имейла си! Много Ви благодаря не само за добрите думи по мой адрес, а и за честната позиция, която заемате. Държите се както подобава да се държи един достоен човек. Трябва да казваме смело каквото мислим, пък ако ще целият свят да отиде заради това на поразия! Малодушието е коварно нещо, от него трябва да се пазим най-старателно. Най-много ме зарадва това, че съм имал, по Вашите думи, известно положително влияние върху формирането на личността Ви, сиреч, че съм си изпълнил донякъде дълга като учител.

Аз често обичам да казвам това: не ща да ме харесват „много хора“, държа да ме харесват малко хора. Щото тия, които са малко, са най-качествените, са най-добрите. „Многото хора“ обикновено се възхищават на такива като тях. Имам предвид така наречения „масов човек“, „средния човек“, „обикновения човек“. Не, той изобщо не е лош, само дето има един основен дефект: оставил се е да бъде овладян от от безразличие, от бездушие, от дезангажираност; или пък общо взето тия хора чисто и просто ги мързи. Не знам, сигурно се възмущават и те от нередните неща, ала не го правят открито. Пълно е с такива хора. Затова, предполагам, ние, българите, не сме способни на единни граждански действия. Виждате, обикновено малцина излизат на протестите, макар че през миналата година имаше и отново пълни улици със свободолюбиви хора, което е радващо. Е добър знак. Да видим обаче тепърва какво ще се случва, защото ние много лесно се изморяваме. Не сме твърди. Не отиваме докрай. Както примерно украинците показаха, че го могат. Сравнени с тях ние се изложихме. Както и да е, да не се увличам по тази тема, че нали знаете, че като се увлека, пиша цели „фермани“. :-)

За жалост, сте напълно прав, ситуацията в нашето училище е много тежка. Изложиха се много хора. Вероятно се срамуват. Ето, да Ви дам един най-пресен пример: вчера на улицата се срещнах с един колега, преподава физкултура в нашето училище. Да не му споменавам името, макар че всички, които познават учителите в ПГЕЕ-Пловдив, ще се сетят кой е той. Както и да е. Никога с този човек не съм имал някакви спорове, камо ли пък караници, аз се отнасям човешки с всички хора и колеги. Та като се срещнахме, като погледите ни се пресекоха, този човек изведнъж се „сети“, че има спешна работа с… джиесема си, мигновено бръкна, извади го и най-старателно почна да гледа в него, докато не се разминахме! На мен ми беше интересна тази сценка от живота, дето се казва, даже ми хрумна да му препреча пътя и да го поизследвам малко, но не пожелах да го поставям в конфузна ситуация. Моята съпруга, която вървеше с мен, като й казах, че това е мой бивш колега, силно се изненада и се притесни даже. даже поспорихме с нея защо този човек така се е държал. Тя твърдеше, че изглежда ме е намразил за нещо, тя предположи, че директорката е успяла някак да настрои „всички колеги“ срещу мен. Моята теза беше друга, а именно, че този човек се държа така глупаво при срещата с мен по една-единствена, много близка до ума причина: срамът е тази единствена причина.

Да, срам го е от мен заради това, което му се е наложило да стори. Тази е единствената причина да се държи така. Друга няма. Това, че го е срам от мен, примерно заради подписа си, който е трябвало да сложи под писмата на „колектива“ срещу мен, е една твърде човечна реакция. Аз за нея не го съдя изобщо. Напълно го разбирам. Е, аз да бях на неговото място, никога не бих се подписал в такива грозни „разгромни писма“ срещу колега, но ето, хората не издържаха. Пък и „луди глави“ като мен, дето не им пука за топлото местенце и заради идеи и ценности са готови да си сложат „главата в торбата“, са малко в нашенските условия. Хората са наплашени и мислят за хляба си. Това е естествено, нищо че не е достойно. С „достойнство“ човек не може да се храни, е, то наистина не става за ядене. Свободата също не се яде, не е съедобна. Само кебапчетата, хлебецът и пр. стават за ядене. Големият проблем на българина, на масовия българин е този: че заради пустите кебапчета, че заради пустия си търбух е готов на най-големи мерзости! Затова ний, българите, сме се държали така позорно в големите исторически изпитания, примерно в Априлското въстание или по време на комунизма. Но за тия неща сме говорили предостатъчно в моите часове, да не се повтарям, ще спра дотук. Дано отчасти отговорих на въпроса Ви защо тия хора се държат така, имам предвид работещите и учещите в ПГЕЕ-Пловдив. Често ученици ми казват: „Господине, с Вас сме, но нали знаете, все пак някак трябва да завършим това училище!“. И са прави. За нищо никого аз не коря. Нямам това право. Всеки сам решава за себе си какво да прави и как да се държи.

Всичко добро Ви желая и Вам! Убеден съм, че ще си уредите живота подобаващо и достойно! Имате го първото и най-главно, решаващото условие: личност сте. Това е предпоставката за всичко останало. Знаем, че да е личност, човекът трябва да обича свободата. Е, щом ги има човек тия два фактора, за него няма нищо страшно в този живот. Аз така мисля, това е моето верую, дотам съм омръзнал на учениците си като съм им повтарял това, че ето, някои даже изглежда ме и намразиха заради това. Което е естествено: еднакви, за щастие, няма как да бъдем!

Простете, че се разприказвах толкова! Ние, старите амортизирани учители имаме тая слабост: много плямпаме. И често казваме и излишни неща. Но се стараем да не са съвсем излишни де. Успехи и на Вас!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Бъдете естествени, естествеността е здраве – на духа най-вече: от здравия дух зависи здравината на всичко останало

Преди известно време проведох изследване за отношение на съвременния българин към… голотата (на тялото, но и на душата; тия две неща са свързани, нищо че ни изглежда, че не са!). За целта във фейсбук и в блога публикувах няколко „хептен скандални снимки“ на голи мъже, някакви спортисти са изглежда; откликът на тази моя провокация беше голям, ето, с оглед да не загубя от погледа си тия все пак интересни дискусии, нека да сложа и тук линковете към тях:

Един малък, но за сметка на това съвсем скандален психологически и нравствен казус или тест, тук коментарите са 75 на брой за ден-два;

Продължение на изследването за отношението ни към голотата, което е потребно за моя нова книга със заглавие „Философията на любовта“, тук коментарите са 44 пак за ден-два

Дали ний, българите, имаме едно съвременно отношение към голотата на тялото – или страдаме от съвсем глупави скрупули?, тук коментарите, понеже темата става все по-трудна, са вече само 14, и то са (с едно изключение) отчайващо тъпи

Понеже не ми се ще да оставям работата си по средата или недовършена, ми се ще да напиша нещо, с което да сложа, сега-засега, точка по тази тема. Иначе темата е голяма и във въпросната книга ще ми се наложи да пиша повече. А иначе все отлагам писането на тази книга, просто нямам време, а така не бива да се отлага, ако писането по една вече започната книга като се отложи, то има опасност тя никога да не бъде завършена. Хубавите книги се пишат на един дъх, без никакво отлагане и протакане, от опит го знам това. Да, ама идеални неща на този несъвършен свят няма, нали така?

Ето някои мои констатации по темата за голотата. Установих това, че на съвременният българин темата за голотата по един най-демонстративен начин му е, видите ли, „безинтересна“, което, психологически погледнато, означава, че той има към нея огромен, колосален, ала съвсем сподавен интерес. Щом се демонстрира „пълна незаинтересованост“, щом човек почне да прави разни гримаси от типа „Вий нас не ни занимавайте с тия неща, ний сичко си знаем!“ и пр., то това е знак, че тук работите са съвсем нездрави. Същевременно все пак се вижда, че има известен интерес към темата, ала хората избягват да навлизат в нея в дълбочина, а това означава, че тъкмо същината на цялата работа им убягва, то е резултат, предполагам, на общобългарската склонност да ни мързи да мислим. Иначе да гледаме с очите обичаме, виж, акъла да си упражняваме не щем, страх ни е да не земе от много работа пустият акъл да се изпари, знае ли човек? А после що ще правим хептен без акъл?

Аз поставих на места разни по-възлови моменти, примерно за връзката на отношението ни към голотата с отношението ни към свободата и пр., ала никой не „захапа“ по тази тема, никой не се поддаде да се замисли, което пак е показателно. Тази тема за отношението ни към свободата е доста болезнена, тук именно е проблемът на проблемите на съвременния българин, а нали знаете, в къщата на обесения най-старателно отбягват да употребяват думата „въже“. Така аз си обяснявам това толкова внимателно отбягване на тази тема. Засега не зная дали ще включа нещичко от тази дискусия в книгата си за любовта, ще видим, това ще се разбере впоследствие.

Интересно е също, че този най-фрапиращ момент, именно, че не бях сложил снимки на голи жени, а на голи мъже, все пак не доведе кой знае колко до отместване на дискусията по посока на… „най-вероятната сексуална ориентация“ на автора. Е, имаше неизбежни подмятания, ала те бяха малко все пак. Ако бях поставил голи снимки на жени, работата щеше да се провали съвсем, дискусията щеше да се съсредоточи (знам си го добре това) по „най-животрептящата“ и исконна българска тема за това „Леле, тая па сладурана колко големи цомби има?!“, ето, за да не се случи това, аз турих снимки на голи мъже, тогава пък, оказа се, народът почна най-живо да се интересува по въпроса за това дали не пречат на бягащите мъже „ония работи, дето висят“, е, те на кочовете и на пръчовете не пречели кой знае колко, ала на мъжете, на човешките мъжки екземпляри, видите ли, пречели, и то много, кой знае защо. С глупости българската душа да се интересува знае и умее, ох, как умее да се занимава българската народна душа предимно само с глупости?!

Ами това е в основни линии. Пиша това нещо не като сериозен анализ, а само и само да не би да загубя от погледа туй изследване, ето, ще туря линка към тази публикация към публикациите, които вече съм включил в пишещата се книга с условно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Я за да не забравя това да го направя още сега.

Хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете естествени. Естествеността е здраве. На духа най-вече. А от здравия дух зависи здравината на всичко останало. Ако духът е болен, не ми се разправя тогава какво става…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

консултации, психотренинг, психоанализа, курсове

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.