Психотерапията може да помогне на така страстно страдащите „врагове на еврогейщината“

Абе гледам че има доста хора, които с някакво перверзно упоение повтарят путинистко-атакистката мантра „еврогейска държава“, „еврогейщина“ и пр., та в тази връзка се питам:

Тия така страстни „борци срещу еврогейщината“ от какво повече се страхуват: от това, че сами могат да станат… гейове, или пък че могат да бъдат пренебрегнати и по някакви причини да не им се усмихне щастието, един вид да бъдат подминати от щастието да си… гей? :-) Питам се за тия неща, щото ги гледам с какво страстно настървение гледат да се изтъкват, че били, видите ли, уж големи противници на въпросната „еврогейщина“. Но там, където има чак такава неовладяна страст, там, по разбирането на опитните психолози, има и прекалено много желание, обикновено незадоволено! :-)

И затова вместо да демонстрират такава една патетична „битка“ с въпросната „еврогейщина“, защо тия нещастници не вземат да бъдат малко по-честни и сами не станат гейове – щом толкова им се иска?! :-) И тогава, убеден съм, че ще се успокоят непременно. От незадоволени сексуални желания са ставали какви ли не ексцесии в историята, а те за в бъдеще биха могли да ни бъдат спестени само с една по-настойчива и ефикасна психотерапия. Която да помогне на тия нещастници, на тия така силно страдащи души, които не желаят да приемат открито позивите на горкото си либидо, на така несправедливо обижданото си либидо.

Толкова с безплатната психологическа консултация, която дадох на тия нещастни войнствени души. Сидеров, ако искаш още нещо да ме попиташ, ще се наложи, братко, да ми платиш; ти парички имаш, я що рубли лапна откакто си „политик“?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Уводно занятие в часовете по психология

Видеоклипчетата могат да се видят ЕТО ТУК

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Никога не подценявайте жените – пък дори и да са блондинки!

Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк, и се насочва към служителя по заемите. Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици, и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителя се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарват в подземния гараж на банката.

Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000.

След две седмици тя идва отново. Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк и се насочва към служителя по заемите… връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15.41 и си взема ключовете на колата.

Служителят и ги подава и й казва:

- Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес, и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме, и се оказа, че сте мултимилионер. И се чудим, за какво са ви тези $5000?

А блондинката отговорила:

- А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15, и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Ако искаш светът да се промени – самият ти стани промяната!

10 съвета на Махатма Ганди как да променим света

За да разберете себе си и своя свят ви е необходима практика. Книгите ще ви дадат знания, но не и навици.

Мохандас Карамчанд Ганди, познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната.

1. Променете себе си

„Ако искаш светът да се промени – самият ти стани промяната.“

Ако промените мислите си, ще се променят вашите постъпки и чувства. Благодарение на това светът наоколо ще се промени. Не само защото ще гледате на всичко около вас през призмата на новите мисли и чувства. Но и защото вътрешната промяна ще ви позволи да постъпвате така, както не бихте го правили по-рано, живеейки с предишното си мислене.

2. Овладейте контрола над себе си

„Без моето съгласие никой не може да ми навреди.“

Това, което чувствате и как реагирате, винаги зависи единствено и само от вас. Може да има „типови“ шаблони на поведение в различни ситуации, но в повечето случаи можете сами да избирате какво да мислите и чувствате по отношение на всичко.

Възможно е това да не стане изведнъж, защото навикът да мислите по старому ще се показва на повърхността. Но постепенно ще осъзнаете, че никой отвън не може да управлява чувствата ви и ще можете да използвате този метод на мислене в ежедневния си живот.

3. Простете и забравете

„Слабият никога не прощава. Прошката е признак на силния.“ „Принципът „око за око“ може да ослепи целия свят.“

Невъзможно е да победиш злото със зло. Изборът как да откликнете на събитие е само ваш. Когато все по-често прибягвате до такъв мисловен метод, ще можете да реагирате на случващото се така, както е най-полезно за вас и за останалите. Ако не прощавате – позволявате на миналото и на другия човек да ви държат под контрол. Прощавайки се освобождавате и сте свободни да се съсредоточите върху нещо наистина ползотворно.

4. Чрез бездействие няма да стигнете до никъде

„Един грам от собствения опит струва по-скъпо от чуждите наставления.“

Почти нищо не би могло да бъде достигнато, без да се предприемат някакви действия. Можете да потърсите утешение в мъдрите мисли. Или пък да прочетете томове философска литература и да ви се струва, че се движите напред. Но няма да получите реални резултати.

За да разберете себе си и своя свят ви е необходима практика. Книгите ще ви дадат знания, но не и навици. Трябва да действате и да въплътявате знанията в резултати.

5. Живейте в настоящето

„Не искам да предвиждам бъдещето. Интересува ме настоящето. Бог не ми е дал възможността да управлявам бъдещето.“

Най-добрият начин да преодолеем вътрешното съпротивление, което често ни пречи да действаме, е да останем в настоящето. Защо ли? Когато живеете тук и сега, вие не се тревожите какво ще стане после. Та вие не можете да имате контрола над това „утре“.

Ако сте тук и сега, нежеланието да направите нещо заради страх от бъдещите последствия или заради спомени за бивши неудачи, започва да губи силата си. Става ви по-леко да действате, да се съсредоточите върху текущия момент и да се изявите в най-добрата си светлина.

6. Ние сме само хора

„Заявявам, че аз съм просто човек – обикновен човек, комуто е присъщо да изпада в заблуди както всеки смъртен. Но аз имам достатъчно смирение, за да си призная грешките и да преразгледам позицията си.“

„Не е твърде мъдро да си уверен в собствената си мъдрост. Трябва да помним, че и най-силният може да прояви слабост, а най-мъдрият да допусне грешка.“

Когато започнете да идеализирате отделни хора, дори те да са постигнали страхотни успехи, вие рискувате, като отделяте тях от себе си, като ги поставяте на пиедестал. Можете грешно да допуснете, че никога няма да достигнете техните резултати, защото те са твърде различни от вас. Всеки от нас е обикновен човек, независимо кой е той в живота. Всеки прави грешки.

7. Бъдете упорити

„Отначало не ви забелязват, после ви се подиграват, след това се борят с вас и накрая вие побеждавате.“

Бъдете настойчиви. С времето неприемането около вас ще отслабне и постепенно ще изчезне. Ще отслабне вътрешното ви съпротивление и склонността към саморазрушение, които ви теглят назад и надолу, и ви пречат да се променяте. Изяснете си какво точно обичате да правите.

Така ще намерите вътрешна мотивация отново и отново да вървите напред. Една от причините Ганди и съмишлениците му да популяризират метода си за ненасилствена комуникация е, че те са били невероятно упорити. Те просто не знаели думата „да се предам“.

Хората често не достигат мечтаните цели просто защото много бързо се предават. Обикновено, за да достигнат набелязаното, им трябва доста повече време, отколкото те са очаквали. И те се отказват.

8. Търсете в хората доброто и им помагайте

„Аз разчитам само на доброто в хората. Не съм безгрешен и затова не смятам, че имам право да обръщам внимание на грешките на останалите.“

„Някога, за да ръководиш са били необходими мускули, но сега това означава да се разбираш с хората.“

Във всеки човек има и добри, и лоши страни. Но вие можете да изберете на коя от тях да обърнете внимание. Ако искате да достигнете до положителни промени у себе си – съсредоточете се върху добрите страни. Това ще опрости живота ви, защото контактите ви ще станат позитивни и приятни.

9. Бъдете в хармония, бъдете искрени и бъдете себе си

„Щастие е това, което мислите, говорите и правите, да се намира в хармония.“

Бъдете искрени и честни със себе си и с останалите. Когато мислите, думите и действията ви са в хармония, вие ще изпитате огромна вътрешна наслада. Ще почувствате прилив на сили и удовлетворение. Ако се безмилостно честни, хората ще чуват каквото им говорите.

10. Продължавайте да израствате и да се развивате

„Постоянното развитие е закон на живота. И човек, който се опитва винаги да се придържа към установени възгледи, само за да не губи постоянството си, се вкарва в неправилно позиция.“

Винаги може да работите върху недостатъците си, да подобрите навиците си, или да преразгледате оценката си. Можете да достигнете по-дълбоко осъзнаване и разбиране на вашата природа и на света около вас.

Отначало ще ви е трудно, защото досега са ви учили да поддържате мнението си до край. Но ако то е грешно? Вие израствате, придобивате все повече познания и светогледът ви се променя. Закостенелите хора ще видят тази промяна като непостоянство. Но ако вие не се развивате, се поставяте в позицията на губещи. Ще се вкопчвате в старите си възгледи, за да изглеждате постоянни, докато не разберете, че се случва нещо неправилно.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Моето основание да заявя без капчица угризение, че съм един изключително преуспял и богат човек

С един австралийски българин, или един български австралиец, който често ми пише на имейла (а понякога и в блога) доста интересни и провокиращи коментари, ми е написал на имейла един коментар, съдържащ любопитен момент, на който ми се наложи да отговоря; аз обикновено не му отговарям (така сме се разбрали, той ме щади заради моята извънредна заетост, само понякога му отвръщам нещо, само колкото да се сджафкаме за нещо – на моменти му избива чивията и дърдори откровени глупости, както подобава за всеки българин, пък макар и живеещ в Австралия), но ето че сега му отговорих, и то малко по-обстойно (с няколко изречения); ето как ме бъзна той и ето как аз реагирах на въззлобничката му задявка; между впрочем, да обясня – той е почитател, пак както подобава за стандартния българин, на чалга-културата и на „елитарните чалгаджии“ от рода на Тони Стораро, Азис, Кондю, Милко Калайджиев и не знам си кой още ; та аз го бъзнах по тази тема, а ето той как реагира, интересно е (предавам само съществения момент):

… А Азис поне е честен – питаха го какво щеше да прави, ако комунизма не беше паднал и той каза: „Щях сигурно да съм бръснар или общ работник…“

Та той спечели от капитализма, както и аз, че се отървах от вас… Ама ти кво спечели?

Та на това подхвърляне аз отвърнах ето как:

Аз съм един от най-преуспелите българи. Много ми е интересно, че още не си схванал това. Аз от капитализма спечелих най-много, спечелих нещо безценно: нещото, наричано свобода. Спечелих възможността да живея като напълно свободен човек. Смятам се за свободен човек – и съм свободен човек: живея като свободен човек, никога не съм се отказвал от свободата си. Нищо че живея сред едно племе, което в мнозинството си хал-хабер си няма що е това свобода – и не ще да знае за нея. Напротив, мрази я, а мрази най-вече свободните хора, доколкото такива се срещат наоколо. И тъкмо защото живея сред толкова непосветени за свободата хора намерих за себе си нещо като златна мина: моите книги до една са посветени на тази велика тема. Самият факт, че написах тия книги, ми дава основанието да заявя без капчица угризение, че съм един изключително преуспял и богат човек. Е, разбира се, не ща да убеждавам никого в това: тия, които имат подобаващите ценности, схващат това без да се нуждаят от никакво убеждаване.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Кратко разсъждение за човека – и за „формата“ на човека и човешкото

„Човекът не е като глината, на която можеш да предадеш каквато си искаш форма. Той е като водата. Можеш само да й определиш посоката на движение, и то с много усилия, но не е възможно да я оформяш както си искаш.“

Томи Томев

КРАТЪК КОМЕНТАР: Тази мисъл ми я изпрати с имейл моят приятел Томи Томев от Елхово. Той нарича тия свои кратички мисли „мисловни спонтанности“, това е едно много сполучливо наименование; публикувал съм такива негови мисли и в сп. ИДЕИ. Ето сега тази мисъл също е удивително изразителна, в цялата си краткост носи едно пребогато съдържание или смисъл. Той ме помоли ако искам да напиша нещичко по повод на идеята му; аз смятам, че много може да се пише, щото е уцелил същината на човека директно, право в сърцевината – и затова почти нищо не може да се допълни: изразил е най-същественото, и то в съвършена, пределно кратка форма. Ще опитам да напиша само едно кратко пояснение, един вид „да аргументирам“ изказването, мисловната му спонтанност; ето как.

Интересно е това, че нашите мисли, особено най-значимите, наистина са съвсем спонтанни, съвсем свободни, идват си когато искат, а иначе, ако не благоволят да дойдат сами, по никакъв начин насила не можеш да ги доведеш – или предизвикаш, породиш. Точно това се е получило в случая, в този смисъл мисълта на г-н Томев е направо гениална. (Геният е това: простата, съвършенство!) Но това е страничен момент. Истинското е, че в тази метафорична форма е постигнал най-същественото за човека, постигнал е неговата „същина“. А същината на човека е, че… няма същина, зададена му отвън или априори (предварително, в готов вид, „по природа“), а тази същина човекът си я сътворява сам, тя се ражда сама по себе си благодарение на нашите собствени усилия, търсения, стремежи; при човека всичко е индивидуално – и неповторимо.

Човекът е именно нещо като „съд“, побиращ именно тази динамична човешка „същност“, която той уподобява на водата. Тази „вода“ или може да се пропилее или да затъне в равнината, образувайки блата и тресавища, или може да се употреби позитивно, чрез отвеждането й в подходящи „канали“ (според „терена“) – и, да речем, при някой човек енергията, дето му е отредена, бива употребена по такъв начин: той си е направил „воденица“, да мели зърно, като някогашните древни воденици. Друг може нещо друго, каквото си иска да си създаде, тук имаме безброй възможности. А водата наистина съдържа в себе си огромна енергия, която може да бъде употребена или за градивни цели, или разрушително: историите за потопа, случките с наводнения, които сполитат човеците, показват това. И цялата работа на отделно взетия човек е как, по какъв начин да употреби колосалната енергия, която се крие в гърдите му. Тя, вижда се, е дотолкова динамична, крехка, неустойчива, че ние дори не бива да се уподобяваме на скулптурите, дето боравят с глина, ето, че щом материалът е толкова подвижен, работата тук е още по-трудна. Но и още по-вълнуваща.

Цялата работа е човек да не допусне да пропилее без смисъл енергията, която му е дадена. А пък водата е носител на живот и условие на живота – ето защо тази метафора е толкова плодотворна. Всъщност „енергията“, за която говоря, вложена у човека, е жизнената сила, с която се раждаме – и която можем или да акумулираме и увеличаваме, или пък можем да е пропиляваме. От нас обаче зависи всичко. Цялата работа опира значи до избор на посока, в която „водата“ да потече, и това става с доста усилия, а като потече веднъж водата, и то във вярната посока, работите вече са наред. А пък нали казваме и това: „Там, където е текло, пак ще тече!“, нали знаете тази поговорка? Ето, и тя по великолепен начин се свързва с метафората на Томи. Виждате, как всичко си отива на точното място. Толкова е чудесно това, нали? Цяла една философия на човека се крие в неговата мисловна спонтанност, в неговата тъй великолепна идея!

Поздрави, Томи, приятелю, душата ти е родила една истина, която си заслужава да се знае от много хора! Ето затова и пиша тия неща, дано спомогна по този начин тя да стигне до душите на повече хора. И то най-вече да „попие“ в душите на младите, щото там е важният момент: те именно в отговорния период, в който живеят, избират в коя посока да потече „водата“, дали силата й ще задвижи каквито си искате там „механизми“, или пък, в най-лошия случай, ще наводни някаква низина, образувайки само блата, тресавища – пълни с какви ли не чудовища, пълни с жаби, с гущери, със змии. Което, разбира се, не бива да бъде допускано. Ако „водата“ на някой човек е преизобилна, тя може да образува, да речем, някакъв воден басейн, примерно езеро, има такива красиви езера, че дъхът ти може да спре като ги гледаш (Рилските езера, примерно), а пък душите на най-надарените хора не са просто потоци, ручеи или реки, а цели морета, дори цели океани – с такова нещо, предполагам, е душата на гения, необятна, пълна със страховита духовна сила! Която може да бъде както разрушителна, така и съзидателна. Други хора просто се давят в тях поради неумение да плуват, но има и умели плувци, който правят в мисловните океани на гениите какви ли не чудеса, нали така? Има способни мореплаватели, дето без страх порят вълните. И така нататък. Може още много да се мисли в тази очертана от твоята мисъл посока, Томи.

Морето по начало е символ на живота изобщо. Тя затова всяка „вода“ на човек се стреми към морето, към световния океан в крайна сметка. това най-динамично нещо, дето съставя човешката същност, е мисълта, е духът на човека. Със своя дух човекът е причастен на общия дух, на духовността сама по себе си, в крайна сметка на Божия Дух. Тия неща са все свързани. Ако една „вода“ или „река“ има злата участ да потече в песъчлива почва, трудно ще може да стигне донякъде. Някои „води“ пък потъват без следа в пустинята, затова казваме, че нещо било „духовна пустиня“; такъв обикновено е краят за ония „води“, които не възприемат себе си като проява на нещо много по-грандиозно, именно на духа сам по себе си, а се вманиачават да се мислят за всичко на този свят, за самодостатъчни. Такива човеци („води“) даже тресавище няма да образуват, а потъват безследно в пясъците на своята пустиня.

Щото човекът сам създава и терена, мястото, където ще тече „водата“ му: светът също е наше собствено творение. Светът на свободния и на несвободния човек са различни, те живеят в принципно различни светове. Затуй световете на някой хора са именно духовни пустини, в чиито пясъци потъва не само тяхната „вода“, а и всяка друга – стига да попадне в техните жадни пясъци. Други хора пък успяват да създадат с водата си прекрасни цветни градини, нали така? Ето докъде стигнахме, но да спирам, че май казах главното – дали?!

Хубав ден на всички, дето имаха търпението да прочетат докрай тази моя философска „нелепица“! На някой хора, предполагам, написаното им звучи като „ужасно отегчително празнословие“. Не знам. С нищо не мога да помогна на такива. От тях си зависи всичко…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Нова серия от моите епохални диалози с невероятно колоритния дикторант по доцентска „философия“ Николай Узунов

От известно време си позволявам лукса да отделям време и за някои приложни изследвания от областта на т.н. философско консултиране, една нова област, която много ме вълнува – и която, убеден, съм е изключително перспективна. Стана така, че съдбата ми прати чудесен „обект за изследване“, именно един докторант по философия от СУ (както се представя туй лице), който се подвизава от известно време като най-яростен „научен критик“ както на философското списание ИДЕИ, така и на неговия главен редактор, именно моя милост. И в тази връзка се отпочна една забележителна кореспонденция между мен и този, тъй да се рече, „образцов продукт“ на нашата катастрофирала отвсякъде образователна система. За да се запазят за идните поколения безценните мисли на въпросния докторант аз ги публикувам в една поредица, заедно с моите отговори до него; последният път, когато стори това, излезе публикация със заглавие Нравствено-психологическата консултация и терапия на душевните мъки на безподобния докторант Узунов продължава, а оттогава досега се натрупа още интересен матр`ьял, която публикува ето сега, именно за да се пази за историята; четете, радвайте се, нашата „философска“ дискусия става все по-весела:

13 коментара:

Докторант Узунов каза: Хахахахахахахах, светило Ангел Грънчаров, хахахахаха, разбирах че сте зле, че нещо не е наред с вас, но с това писмо доказахте, че дори в лудницата ще ви бъде прекалено тясно. Хахахахахахах, цял свят се занимава с вас, вие не знаехте ли? Всички преписват от вас, завиждат ви, мразят ви… това е някаква нова патология, нещото, което сте развил. Хахахахахаха, точно от каруцари ако преписвах, доникъде нямаше да стигна в живота. Дори за даскал нямаше да мога да се преборя да стана. Хахахахахаха, сериозно… някой знае ли колко сте побъркан??? :)))

Това че аз имам време да си губя с вас (като мишка в аквариум сте, просто ви дразня, а вие реагирате първично, хахахаха) не означава, че сериозни хора като университетски светила изобщо знаят, че съществувате. И вас ви боли от това. Нали? Вие никога няма да успеете да стъпите, не на малкия пръст, дори на една милионна от сянката на Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Нина Димитрова, Ангел Стефанов и още много добри интелектуалци, които всеки ден правят нещо за образованието и за това знанието да продължи да съществува.

Жал ми е вас… не мога да завиждам на пропаднали хора. :) Съжалявам ви, това е което изпитвам към вас. Жал ме е, че толкова години живеете на инат, против себе си, другите и света … Жалка история!

Докторант Узунов

Ангел Грънчаров каза: Драги ми докторант Узунов,

Опитах се да Ви помогна, но явно на Вас Ви харесва да продължите да пребивавате в болестта – болестта на патологичната озлобеност и на завистта. Зная добре, че някои хора дотолкова са затънали в болестта, че зя тях здравето им се вижда нежелано – щото разваля комфорта им. Неспособността за вътрешна промяна, пребиваването в инертността, нежеланието за постигане на поне известна степен на свобода, отдаването на твърдата железо-бетонна догматика и отсъствието на каквото и да било гъвкавост са категорично свидетелство за антифилософската тенденция във Вашето развитие, която ще Ви доведе дотам, накъдето сте се устремил, до там, където заслужавате: до тинята на тресавището на псевдо-философската и псевдо-научната антиинтелектуалщина и на доцентстката кухоглава фукльовщина. Е, аз Ви протегнах ръка, за да Ви спася, Вие обаче решихте да си останете верен на своята деформация, т.е. явно решавате да продължите да си подготвяте една доста жалка съдба. Разбира се, уважавам правото Ви на избор, да, обаче в случая няма избор, а има плъзгане по сякаш намазаната със свинска мас наклонена и затова така хлъзгава плоскост на празноглавото и аморално фанфаронство. Недейте споменава имената на личности като Цочо Бояджиев, на Георги Каприев или на Калин Янакиев и пр., щото те живеят на съвършено друга планета в сравнение с човешкия тип, който Вие олицетворявате. Между другото Ц.Бояджиев е мой учител във философията (заедно със Здравко Попов), с него (с тях) години наред съм поддържал най-добри колегиални отношения, бъдете спокоен, тия хора знаят за мен, но много се съмнявам дали някога ще узнаят за Вас. По простата причина че те са философи, а Вие до този момент вървите в посока, противоположна на онази, която би могла да Ви изведе някога до нея.

Но иначе сте невероятно интересен феномен на българския живот – понеже сте образцов продукт на дефектиралата отвсякъде образователна система на България. Затова и Ви отделям толкова голямо внимание, знаете, аз съм изследовател и много си падам по разните му там душевни патологии, щото благодарение на тях може да се откроят по-релефно ония проблеми, които като индивиди и като нация имаме да преодоляваме – с оглед живота в страната ни да се нормализира все някога. Излиза, че вашият случай с категорична яснота показва, че дефектното и в корена си сгрешено българско образование продължава да възпроизвежда в масов мащаб онази комунално-комуноидна психика, за която си мислехме, че ще изчезне по необходимост в резултат на промените; да, ама не, ето, Вие сте пример, че тя не изчезва, напротив, много е жилава. Комуноидният тип, който Вие олицетворявате, се познава по това, че изпитва злобна ненавист към суверенната, към самостоятелно мислещата и към одухотворената личност – Вие в туй отношение сте преуспял до крайна степен, изпадате в нещо като оргазъм на злобата при вида на една свободна и достойна, щастливо живееща личност. В този смисъл Вие за мен сте безкрайно интересен тежък случай, и затова си поставям изследователската задача да проверя дали изобщо има надежда на такива хора съвременната екзистенциално-хуманистична (философска) психология с нещичко да помогне. Е, до този момент нямам особен напредък, но самия факт, че се поддадохте на моята диалогичност и ето, успявам вече повече от месец да водя някакъв диалог с вас, е голям напредък; надежда за поправянето Ви, сиреч, за очовечаването Ви значи все пак има! Явно защото несъзнавано все пак усещате екзистенциалната бездна, в която сте заплашен да паднете, Ви подтиква да разговаряте с мен, търсейки изцеление. Тъй че – винаги съм готов да Ви се притека на помощ. А тия баналности за „моето психично състояние“ и пр. не си струва да ги повтаряте в несвяст: опитвате се, дето се казва, на краставичар краставици да продавате, т.е. излагате се като кифладжия. (Не мога да разбера как именно се излагат кифладжиите, но ето, използвам този народен израз.)

С пожелания за здраве, най-вече душевно!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Ангел Грънчаров каза: П.П. Забравих нещо най-важно: момите, гони момите, докторанте, момите ще те спасят, не си почивай и миг, гони само момите, те са твоето спасение! :-) Никакви консултанти и лекари не могат да ти помогнат така добре като някоя мома, която ще благоволи да ти даде ония дарове на природата, за което копнее тялото ти, а пък душата ти така страда, че я е избило на комунизъм даже! :-) Комунизъм е равно на образа към личността и преклонение пред комуната, за твое сведение ти го казвам, щото доцентите от СУ едва ли са ти го казали.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Докторант Узунов каза: Едно си баба знае, едно си баба бае… вие сте като комунистически даскал. Запомнил сте наизуст няколко реда и се мотаете около тях. Скучен. Безинтересен. Каквото и да му каже човек, той си върти едно и също: момите, злобата и ощипаната невеста. Не научихте ли нещо друго? Видя се, че историко-философски познания нямате, за даскал НЕ ставате, за редактор също. За преподавател в университет пък още по-малко. Изобщо дотолкова негоден и скучен сте… аз се отказах вече сериозно да се аргументирам.

Прочел сте един Фройд (дори в това се съмнявам), знаете си някакви хамалски обиди и… няма повече. За 40 или за 30 години не успяхте ли малко повече да се развиете?

Господин Грънчаров, вземете си направете едно предаване ала Езо Ти Ви и там проповядвайте свободен дух, отваряйте очите на хората, колко са злобни, низки и как образованието ги е осакатило… Маг Грънчаров! Надявам се по за „маг“ да имате сили и компетенции, след като за НИЩО друго не сте годен…

P.S. Ако трябва да използвам вашата техника за нападане (типично женска бих казал, не, типична за една стара мома на 50 години) явно освен МОМИТЕ и СЕКСА друго нямате в главата? Интересно. Хората, които най-малко правят секс, обикновенно най-много говорят за него. Ако сексуалният ви живот куца, импотентен сте и т.н., моля ви престанете да нападате хората с личните си болежки. Засрамете се! По манталитет и речник си приличате с почти всеки хамалин и със застаряващите стари моми, клюкарки … да, СТАРА МОМА, ГРЪНЧАРОВА :)))))

Успешен ден, другарю :)

Докторант Узунов

Ангел Грънчаров каза: Я, докторант Узунов започна дори да става остроумен! И почти духовит! Игрив даже! Я какъв феноменален напредък? Терапията ми явно дава резултати! Бравос на мен! :-) За да ускорим напредъка, да Ви дам, докторанте, още един съвет:

Не мислете за стари моми, а за младички! Думата импотентност не я употребявайте, щото това издава безсъзнателен страх да не се изложите в най-решаващия момент! Мислете само за потентност, нали знаете колко коварна е мъжката участ: а не се справите с мъжката роля остава Ви женската, а това за един мъж е доста унизителна роля. Тъй че не Ви стигат другите проблеми, сега проблем с ориентацията Ви да се появи, сакън, плюйте в пазвата си! Гонете младите моми, докторанте, те ще Ви избавят от скучната нАука! И от душевните Ви мъки ще Ви спасят, като злоба, завист и прочие, и так далее. И от комуноидността Ви ще Ви спасят.

Пробвайте, не се толкоз страшни пустите моми! напротив, много са сладички! :-) Взех да се съмнявам, като гледам реакциите Ви, да не сте девствен още? Абе, докторант Узунов, туй е срамота вече! Действайте смело, няма да съжалявате. Абе в тая София момите къде изчезнаха бре? Успех! Все ще намерите някоя…

С поздрав: А.Г.

Докторант Узунов каза: Хахахахахах, нали девствен, комунист, ощипана мома, чакайте да се сетя още от определенията ви… хахахах, онова за докторантите, как го казахте…??? Ех, забравил съм… как ги раждате само не мога да проумея. :)))))) След известно време може да стана наркоман, безбожник… и винаги си противоречите с определенията и окачествяванията на хората… :))))

Да очакваме ли нова книга след уволняването ви? Книга за състоянието на българското средно образование и критиките ви към него? Аз вече се надявам…

Докторант Узунов

Ангел Грънчаров каза: Аз Ви казах: пренебрегването на гоненето на момите Ви е най-големият и съдбовен екзистенциален проблем, който поражда неадекватността Ви спрямо реалностите на живота. В това число и неспособността Ви да оцените реално ситуацията в науката, творчеството и философията, щото сте заслепен от въпросната ненавист, бликаща от крещящата Ви неудовлетвореност на сексуална почва. Вашето личностно развитие е блокирано на тази основа – и затова нищо друго не може да Ви спаси. Тъй че действайте – ако искате да постигнете щастието си и да предотвратите цялостното потъване в бездната на завистливостта и безпочвената озлобеност спрямо изявите на свободните хора. Преди време беснеехте срещу действията на ранобудните студенти, сега не можете да спите заради списание ИДЕИ и заради книгите на Ангел Грънчаров, утре кой знае на какво ще Ви избие. Но Вие сте си виновен. Не спазвате най-простите предписания на разумното живеене. Едва след като осъзнаете тия неща ще започнете да се поправяте. И да се инатите нямате никаква полза. Приемете живота какъвто е – а неговото очарование може да Ви го покаже само една сладострастна мома. Нима е толкова трудно да разберете това?

С поздрав: Ангел Грънчаров

Докторант Узунов каза: Уважаеми другарю Грънчаров, аз нали ви казах, че вашите аргументи са в стила на старите моми. Кой е задоволен, кой е недо…ан (с извинение, не че вие, с вашия хамалски език, имате срам!). Разбирам защо сте непоносим. Вие сте елементарен и досаден. С такъв речник и с такъв начин на мислене, то всеки втори, взет от улицата, спокойно може да върши онова, което вие сте вършил.

И сега какво? Един импотентен уволнен даскал се е разтревожил за моя сексуален живот. Понеже много обичате психологията – нали знаете принципа: онова, от което си комплексиран, го приписваш на другите хора. Явно вие отдавна не използвате някои части на тялото си и обвинявате цял свят, че е сексуално незадоволен. Хахахахах, просто сте за съжаление.

А онази измет РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ, предполагам вие ги подкрепяте, дядушка Грънчаров? Какво мога да очаквам от един пропаднал (и продължаващ да пропада) човецец…

П.С. Ако толкова ви се прави секс и истинските жени не ви пускат, че дайте да ви уредим на вас някоя студентка! Може би затова ги плюете, стари Хумболд Хумболд… хахахахахаха… или оставате само с чорапчетата??? Гледайте да не се претъркате с чорапчетата на ученичките…

Докторант Узунов

Ангел Грънчаров каза: Почнахте да беснеете, докторанте, значи съм улучил болното Ви местенце; дори започнахте върху мен да проецирате собствените си недъзи :-) Давайте все в този дух, то е вид терапия, излейте си душевната мъка до дъно, туй нещо ще Ви облекчи. Остава само и някоя мома да си намерите и работите ще Ви потръгнат. Което и Ви го желая. Оставате пустата философия, от нея само се изнервяте – пък и завистливостта Ви тресе непрекъснато. Но момите ще Ви спасят от терзанията Ве, действайте, няма да съжалявате! Един ден ще сте ми благодарен за „досадните съвети“, които съм ви дал. Апропо, защо да са досадни съветите ми след като всеки здравомислещ човек би Ви казал същото? Щом толкова Ви изнервят съветите ми, значи са правдиви, нали знаете древната римска поговорка: „Ти се гневиш, о, Юпитер, значи аз съм прав!“ :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров

Докторант Узунов каза: Хахахахаха, сериозно, вие сте за лудница!!!! Сега дори ми крадете аргументите, хахахахаха, напипал съм отдавна болните ви места. Да ви ги припомня:

1. Импотентен
2. Историко-философски необразован
3. Злобен
4. Човек, който НЕ е годен дори за селски даскал…

Тцтцтцтц, мъчеха ли ви неосъществени копнежи към малките ученички? Нека да си припомним какво пишеше в заповедта ви за напускане – с една дума НЕГОДЕН… не предава правилния материал. И на децата ли говорихте в лицето колко са зле и колко велик сте вие? И на родителите ли обяснявахте, как не трябва да си пращат децата в университет, а да ги оставят да се учат при вас. :))))

Опитайте, моля, да си измисляте собствени аргументи, не ме копирайте

Забавен сте. Е, доста плосък, но пък забавен… вечно обиденият на света Грънчаров, на Директорката, на Професорите, на Комунистите… на криво гърне – целият свят му е крив!

Поздрави, Грънчииии… чакам да пишете глупостите си… И си погледнете фейсбук профила, да откриете колко много ЗЛОБА се сипе оттам… ;)

Докторант Узунов

Ангел Грънчаров каза: Давайте, беснейте още, бравос, напредвате, карайте така, има шанс съвсем да се освободите един ден от непоносимите си душевни мъки и терзания! :-) Апропо, доста невротичен Вие принуденият и показен хохот, знаете ли какво издава той? Направете си справка в енциклопедиите, няма да Ви образовам безплатно я?! :-) Кажа Ви нещо, научите го и почвате да го повтаряте като папагал. Аз Ви казах, че сте образцов дефектен продукт на сгрешената ни изцяло образователна система, Вие пък се захванахте да демонстрирате правотата ми, няма нужда повече, убедихме се че е така, драги ми докторант Узунов!

Докторант Узунов, казах ли ви, че сте поразително инфантилен?! Тази инфантилност знаете ли за какво говори? Пак няма да Ви кажа, за да се помъчите да научите сам. Моят подход е такъв, той е най-изнервящ за зомбита на сгрешената ни в корена си образователна система като Вас.

Пропуснахте да ми кажете колко часа сте преподавал някому, гледам, че се изказвате доста „компетентно“ в тази област, но си личи, че робувате на най-ретроградните педагогически и методически практики. Докторанте, не чувствате ли че се изложихте като на-презрян кифладжия?! Няма ли да ви е срам да се покажете във Факултета, щото там все пак има доста стойностни хора?

Спрете се малко бре, момко? Нямате ли друга работа освен да плюете жлъч?! Аз ви казах, тия пусти моми са Вашто спасение и изцеление, давайте, променяйте се, гонете момите, че сте станал страшно нещастен завалия… жалка картинка изобщо, и най-интересното е че не го усещате… това знаете ли за какво говори?!

С поздрав: А.Грънчаров

Докторант Узунов каза: Едно, другарю, не успях да разбера. По какъв начин успявате да уловите в написаното беснеене? След като нито обиждам, нито поставям много !!!!!, нито ви пиша с главни букви??? :)))))

Вие сте ми отегчителен. Но понеже сте инат като магаре, а аз съм още по-голям инат от селски даскали, затова продължавам. Отегчихте ме преди време и дори не ви прочетох едно от писмата. Само го запазих в архива, за да отиде един ден в Музея на българската глупост, който смятам да създам. И какво стана след това? Аз се спрях, понеже бях отегчен, а другарят Грънчаров ме обвини, че съм се скрил в миша дупка. Изобщо вие пищите отвсякъде колко гаден е светът, колко гадни са хората и … след това обвинявате другите как сипят злоба. Измисляте си, че ви крещят? Че ви мразят и т.н. Не е ли това поведение на стара мома??? :))))

Пак да повторя: 1. ВИЕ СТЕ МИ СМЕШЕН, ЖАЛЪК и 2. ОТЕГЧИТЕЛЕН СТЕ, научих ви репертоара, много селски при това, вече наизуст …

Поздрави, другарю!

Докторант-другар Узунов

Ангел Грънчаров каза: Драги ми докторант-другар Узунов, налага се да повтарям, такъв е терапевтичният подход, който прилагам във Вашето лечение, явно, въпреки многоучеността си, не сте запознат и с това. Цялата работа е да изразходвате натрупаните по отношение на „дразнителя“ емоции, щото ако не го сторите, има опасност да се пръснете от злоба (или от завист, или от двете). А като изразходвате чрез отиграване тия натрупани и заседнали нейде в душата Ви емоции, ще се освободи енергията, натрупана в тях, което ще Ви доведе до така мечтания катарзис. Ще почувствате невероятна лекота. Също така ако се захванете с обичайното занимание на хората на Вашата възраст (именно гоненето на моми), ако почнете да използвате момите по предназначение, а не за водене на интелигентски разговори с тях, това много ще спомогне за внасяне на ред и хармония в затлачения Ви душевен живот. Четете моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, но от първите й две издания, в библиотеките трябва да ги има, ще научите много важни неща за самия себе си. Цялата работа е да Ви спасим за живота и за науката (нАуката).

И тъй, как върви гоненето на моми? :-)

С поздрав: Ангел Грънчаров

(Следва продължение, очаквайте продължението: сега знаменитият докторант Узунов утихна, предполагам е зает да мисли какво да ми отвърне, нещо запецна, но бъдете спокойни, щом го измисли, той ще го избълва непременно. А може да е отишъл в библиотеката да чете моята книга, която му препоръчах, не знам, ще видим, ще разберем защо се умълча толкоз. Дано е започнал да гони момите, аз все това му повтарям, ама не слуша. Но каквото и да прави, то ще се разбере. И ще се позабавляваме още, имайте само търпение. Животът е тъй прекрасен и вълнуващ, нали така?! Нека да му се радваме тогава!)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

консултации, психотренинг, психоанализа, курсове

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.