Получих тия дни писмо с въпроси към мен, които, убеден съм, могат да бъдат интересни и за други хора; би могло да се получи, ако се включат и други хора, една интересна дискусия по тия така важни проблеми, към която призовавам; ето писмото с въпросите, а пък по-долу можете да прочетете и моите отговори:
Здравейте, имам въпроси към Вас. Ако желаете, може да ми отговорите.
Започнах да чета книгата Ви „Универсумът на свободата“ и тъй като мен много ме вълнуват тези вечни философски въпроси като Свобода, Справедливост, Живот и т.н., ще ми бъде интересно да поразмишлявам заедно с един истински философ и психолог като Вас. Искам да Ви попитам:
Вие мислите ли, че днешният Човек има Свобода?
И кой може да има пълна Свобода?
Кои неща ограничават Свободата на Човека?
Това са първите ми въпроси. Разбира се, ако имате желание, може да ми отговорите.
А ето сега и моите отговори на така поставените интересни въпроси:
Здравейте, благодаря Ви за въпросите! На мен ми е много приятно да разговарям по тия наистина важни въпроси; затова ето, при първа възможност, сядам да отговоря на въпросите Ви. Тъй като поставените въпроси касаят проблеми, по които може много да се обсъжда, ще Ви отговоря синтетично, кратко, без разпростиране, та по този начин да можем да влезем в диалог, което е и най-добрият начин за изследване на такъв род въпроси; публикувам и Вашето писмо към мен, и моите отговори в блога, защото ми се иска и други хора да се включат към нашия разговор. А ето сега какво искам да Ви отговоря като начало:
Вие най-напред питате: Вие мислите ли, че днешният Човек има Свобода? Смятам, че днешният, съвременният човек, т.е. всеки един от нас, има всички шансове да бъде свободен, да постигне свободата си, но някои преуспяват в това най-важно дело на живота, а други, за жалост, се провалят. Тъй че в днешно време много хора са свободни, сиреч, чувстват свободата си, имат развито съзнание за свобода, държат на свободата си, не допускат някой да накърнява свободата им. Аз дори бих допуснал, че този род свободни хора, по-скоро индивиди – защото, както виждате, свободата е индивидуално дело на човека – са твърде много в съвременния свят, особено в западните развити и проспериращи общества. Но „истински свободните хора“, които успяват изцяло да се възползват от шансовете, които свободата им дава, сиреч, са преуспели хора, не са чак толкова много; има успели, има и преуспели хора; успелите и доволните от живота си хора в западните общества са твърде много, а преуспелите – не чак толкова, но достатъчно. Затова западният свят с основание бива наричан „цивилизация на свободата“, която според моето разбиране е реализация на толкова възвишения „универсум на свободата“, на който е посветена моята книга. Прочее, за мен темата за свободата е главната във философските ми изследвания, посветил съм на тази тема много свои книги, стремил съм се да създам една детайлно разработена философия на свободата.
Една забележка около формулировката на въпроса Ви; питате, ИМА ли свобода съвременният човек? Свободата по начало не е нещо, което може да се ИМА (тя не е вещ, предмет и пр.), свободата е онова „нещо“, което те прави да си ти самият, да си себе си. Т.е. не е правилно да се казва „имам свобода“, свободният човек, човекът, който разбира какво е свобода, никога няма да се изрази така, а той ще каже: „Аз съм свободен!“. Свободата не може да се „има“, да се „дава“, да се „подарява“, да се „притежава“, свободате е твое собствено завоевание, което касае твоето съществуване, благодарение на което си ти самият, си себе си. Свободата, другояче казано, е битие, тя е неотделима от твоето собствено битие. Един мислител, именно Ерих Фром, разграничи ясно модусите „да имаш“ и „да бъдеш“, според които има два типа съзнание и два типа съществуване; свободните хора съществуват според принципа „да бъдеш“, а свободата е онова, което оживотворява съществуването им и не отделима от тях самите. За да не прекаля и да наруша обещанието си да бъда кратък, спирам дотук.
На второ място ме питате: кой може да има пълна Свобода? Според казаното туко-що нека, с Ваше позволение, да преформулираме въпроса Ви така: кой може да бъде истински свободен? Защото „пълна свободата“ всъщност е свободата в нейната пълнота и цялост, неощетената с нищо свобода, сиреч, истинската свобода. Някои хора у нас особено много обичат да казват, придавайки си важно изражение на лицето, сякаш изказват някаква велика мъдрост, именно, обичат да казват: „няма пълна свобода“, свободата била само „относителна“ и пр. И с това само демонстрират, че съвсем не разбират що е свобода.
Защото оня, който разбира що е свобода, такъв с цялото си същество усеща, и то до степента дори да вярва в нея, че истинска свобода не само „има“, но и тя е онова, към което се стреми с цялото си сърце и душа; истинската свобода е оня идеал за пълноценна свобода, в който ония, дето имат сълно влечение и пиетет към свободата, вярват с цялото си сърце и душа. За жалост, има много хора, които просто са безразлични към свободата, което и показва, че такива хора просто няма как да бъдат свободни; те и не го желаят, няма как да го пожелает; желаем онова, което обичаме. Ония, които са влюбени в свободата, само те могат да бъдат истински свободни; а нали истински обичаме само онова, което е съвсем истинско?!
За да бъдеш истински свободен се искат да са налице много условия или фактори, но решаваща е вътрешната нагласа и предразположеността на душата. Ти самият си най-важният фактор когато става дума за това можеш или не можеш да бъдеш истински свободен. Разбира се, трябва силно да си пожелал да бъдеш свободен, понеже предусещаш, че свободата е онова нещо, което може да преобрази не само живота ти, но и теб самия; оня, който уверено е тръгнал по пътищата на свободата, той вече не е същият човек; при него е настъпил най-значим жизнен поврат; такъв човек поема под свой контрол собственото си бъдеще; свобода и време (отношение към фактора време) затова са дълбоко свързани. На това основание аз първо написах книга със заглавие ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (с подзаглавие „Изкуството на свободата“), след това написах книга със заглавие ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (с подзаглавие „Въведение в практическата философия“), а след това увенчах своята концепция за свободата с книгата си УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с поздазлавие „Източниците на достойнството, успеха и богатството“), която Ви е поданла в ръцете и заради която ми задавате тия въпроси. Ще спра и по този въпрос засега дотук.
И така, на трето място, ме питате: кои неща ограничават Свободата на Човека? Ще Ви отвърна ето така: външните условия на съществуване, обстоятелствата и пр., които могат да бъдат твърде разнообразни и крайно неблагоприятни, обикновено се отнасят към „пречките“ по пътищата на свободата, по които, така или иначе, всички вървим. Е, някои са в самото начало, двоумят се на кръстопътя, не знаят накъде да поемат и нямат смелостта да тръгнат по трудните пътища на свободата и затова, както правим ние, българите, се чешат по главата, не знаейки какво да предприемат; но други хора уверено вървят по тия пътища, защото са осъзнали, че посоката е вярната.
Та мисълта ми е: щом като в едни и същи, да речем, крайно неблагоприятни условия, пречещи на движението ни по пътищата на свободата, някои хора въпреки всичко надмогват пречките и изпитанията и постигат желаното, ала в същото време други хора не успяват да сторят това, излиза, че няма непреодолими пречки пред свободата при ония хора, които са така силно влюбени в нея, че такива съвсем няма да се уплашат при първите пречки и трудности, няма да се превърнат, както става при други хора, в злобни мърморковци, които, за да оправдаят собствената си неспособност да се борят, са склонни все да обвиняват за неуспехите си било „неблагоприятните обстоятелства“, било пречките, било ограниченията и пр. Но нали в същите условия други хора успяват? Какво излиза? Ами излиза, че ние самите сме главният и решаващ фактор на собствения си живот и съдба, а непредолими ограничения по пътищата на свобода няма. Всичко в този наш прекрасен свят, в който сме поставени от нашия Велик Създател, е устроено така, че човек има пълните шансове да се възползва о свободата си, т.е. сам да направи себе си свободен. И, както вече казах, мнозина успяват в това най-важно дело на живота ни.
Което и дава пример на останалите, че това не само е възможно, то е необходимо, то е съдбовна необходимост за нас, човеците. Щом си човек и държиш да си останеш такъв, си длъжен да станеш свободен, т.е. да освободиш себе си от оковите и дръзновено да тръгнеш по пътищата на свободата си. Защото да си човек, това значи да си свободен…
Ами да спра дотук. Дано не съм Ви отегчил. Постарах се да бъда пределно кратък и ясен. Ще ми е интересно да прочета как Вие сте въприели моите отговори. Всички Ваши възражения ще са ми особено полезни. Да се надяваме, и други хора ще се включат в дискусията ни. Приемете много поздрави от мен!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)






















