ВТОРИ РАЗДЕЛ: АЗ И ТИ, “ДРУГИЯТ”
До мен винаги е “моят друг”, някой, към който се обръщам с “ти”. Този “ти” всъщност не ми е “никакъв”, той просто може да е “всеки друг”, абстрактният индивид, която “щъка” в пространството до мен, с който по някакъв начин се срещат “жизнените ни линии”.
“Другият” е неизбежна същност, с която моето съществуване се съотнася и съизмерва, “аз” и “другият” съвместно конструираме едно лично пространство, което след това “делим”, “поделяме”, “разделяме”, “уточняваме”, “споделяме” и пр. “Аз като себе си” и “ти като някой друг” сме “паралелни съществувания”, между които прескачат “искри”, ние не можем да се преструваме, че не се забелязваме, ние двамата сме един до друг.
Щом аз съм “единия” (за себе си), а той “другия” (за мен) - и в същото време той за себе си е “единия”, а аз за него съм “другия”! - то всичкото това се нуждае от проясняване, тук е скрит определен смисъл, значим за нас двамата.
Нека по същия начин както досега - оставяйки този смисъл да ми се яви сам - да се опитам просто да го уловя, придавайки му словесен израз…
(Следва)
