Това, на което се надявам, него най-силно и искам. Мога ли да добавя нещо повече тук?

В мен “кипи… цял котел всякакви желания” - нима не е така? Лошо ли е да желаеш много? Не трябва ли да съм “по-скромен” в желанията си? Но нали ако малко искам, малко и ще получа?!

Нищо не искам наготово. Това, което искам, съм готов да го постигна сам. Желая всичко, което “моето същество”, аз самият като цяло искам. Искам само онова, което “по право” си е мое, чуждото не ме привлича. Аз решавам какво да искам и как да го постигна. На никому не преча, но и на мен не искам да ми се пречи в преследването на моите желания. Толкова е просто това, нима другояче може да бъде? Има ли някой, който да се съмнява в такава истина?

Да, но ми се случва някои желания… “да ме мъчат подмолно”. Искам да кажа, че тогава не си давам ясна сметка какво точно желая. (Все едно не аз, а “нещо в мен” иска, а аз не разбирам какво!) Често ми се случва “нещо в мен” да желае това или онова, но аз да не съм наясно с него и да не му помагам да си пробие път. Също “една част от мен” желае това, а в същото време друга моя част съвсем друго. Аз се “разкъсвам”, още повече ако не съзнавам ясно какво е едното, и какво - другото желание.

Чувствайки едното си желание, аз тръгвам да го задоволя, но “другата моя част” е недоволна и прави всичко, за да провали осъществяването, за да се наложи. Често ми се случва това: да помирявам “враждуващи части” от мен самия, които искат противоположни или несъвместими неща. Една част от мен, например, иска да учи или чете (понеже съзнава, че трябва, а също и че й е приятно!), а друга част от мен самия по това време обикновено иска да се забавлява. Започвам да уча, но нищо не се получава, пренебрегнатата част от мен започва да си отмъщава. Какво да правя, как да постигна “синхрон” между моите “части” с несъвместимите им желания?

От мен в такъв случай се иска да бъда гъвкав. От мен се иска също да бъда вежлив с желанията на всички мои “части”. Защо една да бъде потискана редовно и да я оставям да страда? Ако тя страда, как тогава аз самият да съм удовлетворен? Не мога, значи трябва да се съобразявам с всичките си желания. Трябва да направя така, че не желанията, а аз да съм техен “господар”. Ако те ме владеят, то тогава съм станал техен роб или слуга. Това не бива да допускам.

Не е лесно да бъдеш слуга на много господари, естественото и доброто е да бъдеш господар на много слуги. Моите желания трябва да бъдат приучени към дисциплина, тогава и аз, и те няма да страдаме. Трябва да съумея да наказвам и да поощрявам желанията си. Те и в двата случая трябва да ме слушат. Но въпреки това трябва да ги зачитам: та нали те са част от мен самия?!
Няма ли да унижа своите желания ако ги превърна в слуги на моя тираничен аз? Аз не искам да бъда тиранин спрямо желанията си. Искам обаче да се съобразяват с мен, да не се опитват да се налагат против волята ми. (Аз в такъв случай не съм нещо друго, а “съвкупността” и по-скоро целостта на всичките си до едно желания!)

Това означава, че не те ще решават кога да ги задоволя, а аз ще бъда вземащият решенията. Аз от своя страна ще се съобразявам със силата и “законността” на моите желания. Защото желанията ми имат тази склонност: колкото повече даваш на някое, толкова повече то започва да иска. Желанията ми, оказва се, са алчни и ненаситни. Ако усетят, че съм “мек” или “мекушав”, в състояние са да ме съсипят. Ето това аз няма да им позволя, това имах предвид като казах, че “трябва да си знаят господаря”. За мен съобразно насоката на моята жизненост, едни желания са особено силни, а други, признавам, са слаби, почти не ги забелязвам. Това е моят темперамент, дори моят характер.

Ако слушам желанията си, скоро ще стана слуга на първите - и така ще онеправдая вторите. Тези последните могат да нямат силата да ми се налагат, но аз съм длъжен да се вслушвам и в техния призив. Ще се старая да бъда, значи, справедлив господар, а не господар, който изпълнява съветите и наставленията на този или онзи свой слуга - в ущърб на останалите си желания.

От мен се иска да внасям мир между разнородните си желания, т.е да не допусна някое от тях да ми се наложи и да стане мой тиранин. Това е цяло изкуство. Ще успея ли да го овладея?

(Следва)