Център за развитие на личността HUMANUS

консултации, психотренинг, психоанализа, курсове

  • Апел

    Ще подпомогнете ли издаването на тази книга? (ОЩЕ >)
  • Нова книга

    БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, София, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, 354 стр., ISBN 978-954-321-375-7, 12.00 ЛВ. АНОТАЦИЯ: Подзаглавие - “Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността”. Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и “народопсихологични” комплекси. Да разберем и осъзнаем какви сме като индивиди и като нация е първото, от което се тръгва, за да се открие защо сме такива. Нашите "кривици и недъзи" се проявяват в реакциите ни спрямо съвременните реалности на живота, който живеем. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас и особено вътре в нас, защото изхожда от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А това е залог за бъдещия ни просперитет.
  • Смисълът

    Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб - стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...
  •  

    май 2008
    П В С Ч П С Н
    « май    
     1234
    567891011
    12131415161718
    19202122232425
    262728293031  
  • Интересно

  • Категории

  • Top Posts

  • Служебни

  • Абонирай се

10.Какво искам?

Това, на което се надявам, него най-силно и искам. Мога ли да добавя нещо повече тук?

В мен “кипи… цял котел всякакви желания” - нима не е така? Лошо ли е да желаеш много? Не трябва ли да съм “по-скромен” в желанията си? Но нали ако малко искам, малко и ще получа?!

Нищо не искам наготово. Това, което искам, съм готов да го постигна сам. Желая всичко, което “моето същество”, аз самият като цяло искам. Искам само онова, което “по право” си е мое, чуждото не ме привлича. Аз решавам какво да искам и как да го постигна. На никому не преча, но и на мен не искам да ми се пречи в преследването на моите желания. Толкова е просто това, нима другояче може да бъде? Има ли някой, който да се съмнява в такава истина?

Да, но ми се случва някои желания… “да ме мъчат подмолно”. Искам да кажа, че тогава не си давам ясна сметка какво точно желая. (Все едно не аз, а “нещо в мен” иска, а аз не разбирам какво!) Често ми се случва “нещо в мен” да желае това или онова, но аз да не съм наясно с него и да не му помагам да си пробие път. Също “една част от мен” желае това, а в същото време друга моя част съвсем друго. Аз се “разкъсвам”, още повече ако не съзнавам ясно какво е едното, и какво - другото желание.

Чувствайки едното си желание, аз тръгвам да го задоволя, но “другата моя част” е недоволна и прави всичко, за да провали осъществяването, за да се наложи. Често ми се случва това: да помирявам “враждуващи части” от мен самия, които искат противоположни или несъвместими неща. Една част от мен, например, иска да учи или чете (понеже съзнава, че трябва, а също и че й е приятно!), а друга част от мен самия по това време обикновено иска да се забавлява. Започвам да уча, но нищо не се получава, пренебрегнатата част от мен започва да си отмъщава. Какво да правя, как да постигна “синхрон” между моите “части” с несъвместимите им желания?

От мен в такъв случай се иска да бъда гъвкав. От мен се иска също да бъда вежлив с желанията на всички мои “части”. Защо една да бъде потискана редовно и да я оставям да страда? Ако тя страда, как тогава аз самият да съм удовлетворен? Не мога, значи трябва да се съобразявам с всичките си желания. Трябва да направя така, че не желанията, а аз да съм техен “господар”. Ако те ме владеят, то тогава съм станал техен роб или слуга. Това не бива да допускам.

Не е лесно да бъдеш слуга на много господари, естественото и доброто е да бъдеш господар на много слуги. Моите желания трябва да бъдат приучени към дисциплина, тогава и аз, и те няма да страдаме. Трябва да съумея да наказвам и да поощрявам желанията си. Те и в двата случая трябва да ме слушат. Но въпреки това трябва да ги зачитам: та нали те са част от мен самия?!
Няма ли да унижа своите желания ако ги превърна в слуги на моя тираничен аз? Аз не искам да бъда тиранин спрямо желанията си. Искам обаче да се съобразяват с мен, да не се опитват да се налагат против волята ми. (Аз в такъв случай не съм нещо друго, а “съвкупността” и по-скоро целостта на всичките си до едно желания!)

Това означава, че не те ще решават кога да ги задоволя, а аз ще бъда вземащият решенията. Аз от своя страна ще се съобразявам със силата и “законността” на моите желания. Защото желанията ми имат тази склонност: колкото повече даваш на някое, толкова повече то започва да иска. Желанията ми, оказва се, са алчни и ненаситни. Ако усетят, че съм “мек” или “мекушав”, в състояние са да ме съсипят. Ето това аз няма да им позволя, това имах предвид като казах, че “трябва да си знаят господаря”. За мен съобразно насоката на моята жизненост, едни желания са особено силни, а други, признавам, са слаби, почти не ги забелязвам. Това е моят темперамент, дори моят характер.

Ако слушам желанията си, скоро ще стана слуга на първите - и така ще онеправдая вторите. Тези последните могат да нямат силата да ми се налагат, но аз съм длъжен да се вслушвам и в техния призив. Ще се старая да бъда, значи, справедлив господар, а не господар, който изпълнява съветите и наставленията на този или онзи свой слуга - в ущърб на останалите си желания.

От мен се иска да внасям мир между разнородните си желания, т.е да не допусна някое от тях да ми се наложи и да стане мой тиранин. Това е цяло изкуство. Ще успея ли да го овладея?

(Следва)

Вашият коментар

XHTML: Може да използвате тези тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>