Център за развитие на личността HUMANUS

консултации, психотренинг, психоанализа, курсове

  • Апел

    Ще подпомогнете ли издаването на тази книга? (ОЩЕ >)
  • Нова книга

    БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, София, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, 354 стр., ISBN 978-954-321-375-7, 12.00 ЛВ. АНОТАЦИЯ: Подзаглавие - “Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността”. Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и “народопсихологични” комплекси. Да разберем и осъзнаем какви сме като индивиди и като нация е първото, от което се тръгва, за да се открие защо сме такива. Нашите "кривици и недъзи" се проявяват в реакциите ни спрямо съвременните реалности на живота, който живеем. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас и особено вътре в нас, защото изхожда от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А това е залог за бъдещия ни просперитет.
  • Смисълът

    Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб - стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...
  •  

    май 2008
    П В С Ч П С Н
    « май    
     1234
    567891011
    12131415161718
    19202122232425
    262728293031  
  • Интересно

  • Категории

  • Top Posts

  • Служебни

  • Абонирай се

14.Какво обичам?

“Да обичам” е висшето, на което съм способен. Ясно е също, че някои от харесваните от мен неща аз обиквам: “не може да бъде обичано онова, което не се харесва”.

Например, харесва ми да се разхождам сам както в безлюдни места, така и там, където “е пълно” с много хора, сред тълпите и нескончаемия поток от човешки лица и тела. Ето защо обичам да правя това, за мен е желано преживяване моята ежедневна разходка - “там, където краката ме изведат”. Не следва ли обаче да се запитам: защо и как обичам, а също и кое е обич, а кое е просто харесване?

Наистина, кое мое душевно преживяване заслужава да се нарече “обич”? Какво става в душата ми когато истински и силно обичам?

Първо, аз, “обичащият”, съм изпълнен с чувство към “обичаното”. (Ще избегна въпроса “как става така”, че точно него съм обикнал; тук обяснения също е излишно да се дават, важното е, че обичам!) В това мое дълбоко чувство душата ми се преизпълва с “предмета на моята обич”, пораждащ в мен усещането за жизнена пълнота. Оказва се, че - обичайки - аз имам чувството, че съм по-жив, едва тогава усещам истински тайнството на живота, пулсациите на моята жизненост, необяснимия трепет, че живея. Обичта ми се ражда съвсем спонтанно, не мога “да заставя себе си да обикна нещо ако цялата ми душа не поиска това.

Вероятно обичам “някои неща и хора” най-вече на основата на предугажданото от душата ми дълбоко родство между мен и тях. Поради това съм обхванат от страстен копнеж, от копнежа никога да не ги загубя, т.е. да се свържем така, че да останем завинаги неразделни. Без това или онова “обичано” аз, обичащият, живея непълноценно, т.е. чувствам се “пуст”, “празен”, нещастен. Ако бъда по някакъв начин лишен от възможността да обичам, то аз тогава неизбежно ще се запитам има ли смисъл изобщо да живея. Ето защо смятам, че обичта и любовта по някакъв странен начин изразяват естеството на самия живот. Тези две скъпоценни “неща” най-пълно са проникнати и преизпълнени с него, те са “преизобилни” на живот. Затова когато обичам, аз усещам, че живея, а… “другото” едва ли заслужава да се нарече живот…

На тази основа може да се разбере “кое” (или… “какво”?!) именно обичам. Онова, което е богато на живот, което “кипи от живот”, то най-силно ме привлича и най-често поражда в гърдите ми обич. Например обичам да спортувам, защото спортът стимулира моята жизнена сила, “прибавя” жизненост към моето тяло и душа. Също така обичам да чета философски книги, защото те имат способността да импулсират жизнеността на моя дух, неусетно ме приобщават към дълбокото вътрешно естество на живота, към неговата тайна.

Обичам и… секса, защото особено в секса усещам непосредствена наслада от живота; той ми дава непостижимото иначе удоволствие от това че съм силен, здрав и жив, усещането, че съм преизпълнен с живот, че съм жизнен и жизнелюбив. Обичам ония човешки същества, които излъчват жизнена сила, които са отдадени на живота и умеят да се ползват от неговите блага.

Ясно е, че ненавиждам… “противоположното на всичко това”, излишно е да го споменавам. . .
Обичта се разбира единствено в преживяването й. Който не е обичал, той не знае какво е обич. Който не е обичал истински, той не знае какво наистина е обич. Който е обичал, той всичко знае и разбира… Дали и аз съм от тези последните?

Не се ли оказа, че и тук, в… “темата” за обичта и харесването, думите са съвсем излишни?

(Следва)

Вашият коментар

XHTML: Може да използвате тези тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>