Център за развитие на личността HUMANUS

консултации, психотренинг, психоанализа, курсове

  • Апел

    Ще подпомогнете ли издаването на тази книга? (ОЩЕ >)
  • Нова книга

    БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, София, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, 354 стр., ISBN 978-954-321-375-7, 12.00 ЛВ. АНОТАЦИЯ: Подзаглавие - “Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността”. Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и “народопсихологични” комплекси. Да разберем и осъзнаем какви сме като индивиди и като нация е първото, от което се тръгва, за да се открие защо сме такива. Нашите "кривици и недъзи" се проявяват в реакциите ни спрямо съвременните реалности на живота, който живеем. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас и особено вътре в нас, защото изхожда от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А това е залог за бъдещия ни просперитет.
  • Смисълът

    Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб - стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия. От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...
  •  

    май 2008
    П В С Ч П С Н
    « май    
     1234
    567891011
    12131415161718
    19202122232425
    262728293031  
  • Интересно

  • Категории

  • Top Posts

  • Служебни

  • Абонирай се

22.Нима понякога ме е страх?

Искам да уточня: не става дума за “страх от нещо” (от нещо конкретно, например от кучето на съседа!), а за страха “като такъв”, за “безпричинния” екзистенциален страх, за страха като “състояние”, съпровождащо моето съществуване, като модус на моята обреченост на съществуване.

Ако все пак аз мога да преодолея страха си “от нещо” (с кучето можем например да се “опознаем”, да се сприятелим и обикнем дори!), ако също така мога да надмогна страха си от “по-неопределените неща” (например от… “тъмнината”, от “смъртта”, или пък от… “гробищата”!), то как да се откъсна от “неопределения страх”, от самата възможност да изпитвам “неясен страх”, т.е. как да се справя с парадоксалния страх от… “нищото”, който изглежда стои в основата на всички други страхове, “страхотии” и “ужаси” на съществуването ми? Глупаво ли е да се страхувам от… нищо, нима това е израз на някаква изтънчена душевна патология?

Екзистенциалният страх, за който говоря, е дълбоко чувство, овладяващо ме когато усетя своята пълна откритост спрямо битието, когато доловя безбрежните хоризонти на съществуването ми, които “излизат” и се “събират” в мен, когато почувствам своята неотделимост от свободата и “потопеността” си в обхващащия всичко живот. Аз самият за себе си и за своя живот съм изцяло отговорен - ето го извора на страха, който тук ме занимава. Аз съм оставен на себе си, “хвърлили” са ме в живота с предизвикващото ужас, неизмерим битиен страх, и в същото време със страхотно тежкото “пожелание-присъда” - “Живей! И то както искаш и както намериш за добре!” - нима е възможно да не ме е страх в тази изключителна онтологическа ситуация?!

Ето за този първичен страх тук става дума, от него аз не мога да се отскубна - макар че непрекъснато се опитвам да “забравя” за него, да не мисля за ледения ужас, който може да ме обхване ако открито застана лице в лице със своята съдба и мисия на жив и свободен човек. Това не значи, че съм “страхливец”, за смелост тук и дума не може да става: героичната поза спрямо съществуването просто е неуместна. “Смелчагата” и “страхливецът” по отношение на собственото съществуване еднакво са абсурдни: да си смел спрямо неотвратимия онтологически ужас и да си страхлив спрямо също така неизбежната участ смело да поемаш отговорностите за себе си в своите ръце просто са излишни и “примислени”, а значи и изцяло неуместни “пози”, “глупави жестове”, лишени от смисъл.

“Смел в своя коренен и непредотвратим страх” и “изпитващ страх, носейки смело своята съдба на свободен човек” са неизбежните възможности, които се редуват в мен като мое всекидневно самочувствие. Аз съм “двойнствен” и “амбивалентен” в своята настроеност спрямо битието си и животът изглежда ми е даден точно затова: да постигна все пак една така желана цялостност, едно примирение между безброя посоки, които мога да избирам - и от които ще избера все пак само една. Тази, която съвпада с мен самия, която съм аз самият…

Затова, лутайки се във времето и в своята всекидневност, аз някак си крия от себе си своя страх, което именно потвърждава неговата “наличност”. Нима можеш да криеш или да се скриеш от нещо, което не съществува?!

Не вярвам в “безстрашните” в своето съществуване, тях най-много ги е страх, не вярвам и на “безразличните” към своя страх, те всъщност са така ужасени…

(Следва)

Вашият коментар

XHTML: Може да използвате тези тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>