Коментар по една мисъл на Симон Дьо Бувоар за половете
Що се отнася до съответната роля на двата пола, това е въпрос, по който има голямо разнообразие от мнения; най-напред идват схващания лишени от каквато и да било научна основа, отразяващи единствено социалните митове. (Симон Дьо Бувоар)
Наистина по въпроса за различията между двата пола съществува огромно разнообразие от мнения и разбирания. И тъй като тези въпроси имат по-скоро човешки характер, сиреч представляват и съставляват един чисто специфичен и човешки въпрос и интерес, то наистина неизбежно в основата на всичко стоят схващания, лишени от каквато и да било научна основа. А щом е така, то те не могат да изразяват друго, освен някаква социална митология, изразяваща и въплъщаваща потребностите на човешките същества от разбиране на онова, което ни прави каквито сме – независимо дали сме мъже или жени. И кое тогава е най-значимото, същностното, субстанциалното в тези разбирания за мъжа и жената – струва ли си да се запитаме така?
Ще тръгна оттук, а именно от изходната констатация, че мъжът и жената са „пол-овинки“ на цялото, човека. Да си човек означава да съществуваш под ясната форма на мъж или на жена (третата възможност – мъж-жена“, двуполовостта – е рядък случай, инцидент, аномалия, нещо нежелано). Мъжкото и женското са неотделими от личността на отделния, конкретния човек, явяващ се или мъж, или жена – как да ги разбираме?
За мъжа подобава да иска да е мъж и мъжествен, да се стреми към мъжественост, към прояви на мъжкото у себе си; жената е длъжна да е жена и женствена – всичко друго е неестествено, крайно смущаващо, внушава съжаление и понякога отвращение. Това са най-първични, базисни, основополагащи Прочетете остатъка от публикацията »
