По публикацията Диалог между автор и читател: що е свобода? тази сутрин (за съжаление: с голямо закъснение, за което се извинявам!) откривам, че съм получил отговор от моята събеседница; то е публикувано в сайта на Центъра за развитие на личността •HUMANUS•; ето какво ми пише г-жа Мел Изет:
Здравейте, много ще се радвам да обсъдим нещата открито. И дано повече читатели се включат в дискусията. Ще се опитам да отговарям на етапи – защото по въпросите, които съм задала, може много да се разсъждава. В отговора си Вие пишете:
“Една забележка около формулировката на въпроса Ви; питате, ИМА ли свобода съвременният човек? Свободата по начало не е нещо, което може да се ИМА (тя не е вещ, предмет и пр.), свободата е онова „нещо“, което те прави да си ти самият, да си себе си. Т.е. не е правилно да се казва „имам свобода“, свободният човек, човекът, който разбира какво е свобода, никога няма да се изрази така, а той ще каже: „Аз съм свободен!“. Свободата не може да се „има“, да се „дава“, да се „подарява“, да се „притежава“, свободате е твое собствено завоевание, което касае твоето съществуване, благодарение на което си ти самият, си себе си. Свободата, другояче казано, е битие, тя е неотделима от твоето собствено битие. Един мислител, именно Ерих Фром, разграничи ясно модусите „да имаш“ и „да бъдеш“, според които има два типа съзнание и два типа съществуване; свободните хора съществуват според принципа „да бъдеш“, а свободата е онова, което оживотворява съществуването им и не отделима от тях самите. За да не прекаля и да наруша обещанието си да бъда кратък, спирам дотук.”
Мисля, че неволно съм задала въпроса “да има”, а не “да бъде”. Може би на подсъзнателно ниво точно това съм имала предвид. Защото Свободата понякога не зависи от нас самите. Ние не можем да бъдем напълно свободни поради много външни фактори.
Въпросът ми е: Има ли днес Свободни хора? Имат ли хората пълна Свобода?
Ако бях ги задала по друг начин биха звучали различно: Свободни ли са хората днес? Напълно ли са свободни?
Според мен както и да зададем въпроса се вижда, че човекът е заобиколен от много външни фактори; затова нито един човек не е напълно свободен. Той е зависим от външните фактори. И по този начин никой няма абсолютна свобода. Защото винаги е зависим от нещо външно: семейство, деца, професия, правила, закони и т.н.
Всички неща, които казвате, са абсолютно верни. Но понякога е невъзможно да се приложат на практика. Хората могат да бъдат свободни само ако са напълно независими.
Значи свободата е правопропорционална на независимостта.
Моят (на А.Г.) кратък отговор е: Ще Ви отговоря съвсем скоро, за съжаление сега не мога, понеже ми се налага да тръгвам на работа. Извинявайте, че едва сега забелязвам отговора Ви; просто не бях посещавал отдавна този свой блог. Това е поради прекалена заетост, не смогвам за всичко. Поставяте важен проблем, ще се постарая да го изтълкувам според прозрението, което съм постигнал в досегашните си размисли. Прочее, темата за свободата е основната, водещата в моите философски занимания. И така, до скоро! Ще се радвам и други хора да се включат в нашия разговор. Хубав ден!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
