Тия дни се рових в архивите си и намерих интересна в този контекст моя статия, писана и излязла в един вестник в далечната 1988 г.; тази статия носи заглавието “Еротика и порнография”. Минал е четвърт век от онова време, ето, който прочете самата статия, ще установи, че някои хора явно са неспособни на никаква промяна, сиреч, са си все същите, със абсолютно същото мислене. Ще видите, че това, в което съм обвинен сега, съвсем не е ново, по досущ същия начин съм бил обвиняван и в славната ера на комунизмо-социализма. Дори “аргументацията” е досущ същата; което свидетелства за това, че наистина има нещо вярно в тезата ми, че дадени хора, наричани от мен “комуноиди”, са възможно най-лош продукт на същия този комунизъм, неспособен на промяна и развитие.

Комуноидите са непоправими, тях не ги докосват нито веянията на времето, нито процесите в културата, нито базисни промени в самото човешко битие; те са замръзнали на едно ниво, с блокирало съзнание, безкрайно бедно в ценностен и идеен смисъл, а главният им порив е да забраняват всяко попълзновение и всеки растеж на новото, различното, необичайното, нестандартното. Ето, оказва се, моя милост продължава да е твърде ненавистен на представители тъкмо на този човешки тип, а пък интересното е също така, че властващи представители на чиновническото съсловие дори в сферата на образованието, водейки се от съвсем други, собствени мотиви, са способни, все в същия стар маниер, да продължават да правят опити да мачкат личности – досущ по същия начин, както това беше правено в ония блажени времена на славний комунизмо-социализъм. Мачкането на личности, ако по-младите не знаят, да им го кажа, беше любимо занимание на другарската комунистическа класа от ерата на същия този славен комунизъм, който, както виждаме, продължава да е напълно жив в нечии глави.

И така, моля, прочетете тази статия от архива ми; мисля, че ще ви е интересно да констатирате как в тази сфера у нас кажи-речи продължава с пълна сила да важи онова изречение от една песен от паметната епоха на промените: “… че промяна не може да има!”. Приятно четене и ползотворни размисли!

Еротика и порнография

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Драги Ангеле, изчетох с интерес статията. Като изключим, че не се вземам насериозно – всички суперлативи по мой адрес ги приемам условно. Не е важно какъв съм аз. Във всички случаи обаче се гордеех, че съм учител и че учениците имат полза от мене.

Препоръчвам ти такъв поглед към дейността ти – защото от тебе учениците също имат полза. Много от учениците, които са учили при г-н Грънчаров, са се насочили към философията. За училище, в което философията е неосновен предмет, това е твой личностен успех!

Сега, що се отнася до “лудите”: добре че ги има, защото на тях се крепи развитието на едно общество и на човечеството въобще! Както ти е известно, по времето на Пушкин е имало много поети с неговата изящна словестност, които светът е забравил, а ПУШКИН го помнят.

Сега след малко ще гледаме ЗАПАДЕН сериал по “Капитанската дъщеря”. Придворните са забравени, а лудите ги помнят…

А ето сега и малък откъс от моя отговор до г-на Асса:

Здравей, драги г-н Асса,

Много ти благодаря за писмото ти, то дойде в нелек за мен момент и ми вдъхва известен кураж… В тази обстановка на мен ми е приятно да общувам с учениците и на тях, както казваш, да се опитвам да съм им полезен. То такава ни е всъщност и работата, а всичко друго са подробности, дундурми и пр. И оня, който работи, бидейки именно с едно такова съзнание, такъв и може да разчита, че си изпълнява работата според нейното понятие, според нейния смисъл.

Е, голяма работа, че някой си там началник не те харесвал и бил мърморил по твой адрес или дори те бил наказвал; майната му, на такива неща наистина човек не трябва да обръща някакво особено внимание; те са подобни на подухването на вятъра, който клати клоните и кара листата да трептят. Нищо работа е това.

Нещата са така устроени в днешно време в нашите училища, че човек, ако иска съвестта да му е чиста, съвсем не трябва да се стреми да угажда на началници (директори и инспектори), напротив, трябва да свикне с тяхното недоволно мърморене, но в същото време ако намира общ език с учениците, ако усеща, че им е полезен, то това му стига, щото тъкмо този е и смисълът на нашата работа…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Не зная какво е вашето впечатление, но на мен лично ми се струва, че ситуацията с добротата у нас – ако мога така да се изразя – не е бляскава. Е, на думи всички смятаме, че е прекрасно да си добър, на думи всички ценим добратата – но дали сме добри на дело? Показваме ли добротата си, което не е същото като да се мислиш за добър, иска се да си добър, сиреч, твоята доброта да е неразделна от теб самия. Но това е само от една страна – едно външно, несъщностно, демонстративно отношение към добротата, което е съвсем различно от непосредственото й битие под формата на един наистина добър – на дело добър, не само на думи! – човек. Има обаче и нещо друго: безразличието към доброто и към добротата. Нима не усетихте скука като прочетохте заглавието – курс по доброта – признайте си, моля, не беше ли точно така?

Нечувствителният към автентичната доброта човек не се вълнува много-много от това дали умее да прави точна разлика между добро и зло. Неразвитостта на съзнанието за добро неизбежно води дотам, че такива хора без замисляне ще подменят мястото на доброто и злото, т.е. злото ще почнат да възприемат за добро, а доброто – за зло. Да, това е извратено, то е изневяра на вродения в душите ни усет за добро и зло, но нима не сте забелязали в живота ни такива хора? Нима няма зли хора, които старателно се преструват, че са добри – и в тяхната “доброта” струи неподправената им злоба? Забелязвали ли сте напоследък в живота, в ежедневието си, някой човек, който да ви е впечатлил силно с неподправената си, съвсем естествена доброта? Вие сте щастливци, ако сте срещали такъв човек. Защото това е човек, който е осъзнал великия, в някакъв смисъл свръхчовешки смисъл на добротата – и я е направил свое верую, своя жизнена съдба. Е, има сред нас добри хора, моля, не ме възприемайте като мизантроп; общо взето добрите хора винаги са повече от злите, пък и у всеки човек, предполагам, има нещо добро. Животът ни би бил напълно невъзможен ако все пак доброто не е водещото, направляващото нашите постъпки; така е, но нима не се забелязва и тенденция, все по-засилваща се, по моето възприятие, според която даден тип хора се чувстват крайно нещастни ако не вредят най-ефективно на ближните си? А нима не е възможно да ни сполети и това: да вредим, мислейки си, че правим добро? Смятаме, че правим добро, а в действителност правим зло на човека до себе си – нима не е възможно и това? Виждате, че работите доста се “объркаха”, не са така ясни и безпроблемни, каквито ни изглеждаха в началото, именно преди да се бяхме замислили.

Добротата е душевна топлина, а отношенията ни са станали крайно хладни, студени, което показва и какви са душите ни. Безразличие витае, и то повсеместно, спрямо човека до теб – до мен, до него. Безразличие, подценяване, да не кажа презрение. Другият до теб ти е никакъв. Не ти пука за него. Е, ако встъпваш в някакви отношения, го правиш единствено в свой интерес, или най-много – заради взаимната полза. Примерно, забавляваме се взаимно, за да не ни е скучно ако останем поотделно. Правим си взаимна услуга, принципно същото е, когато, да речем, помолим някой да ни почеше по гърба, там, докъдето не стига собствената ни ръка. Отчуждението, т.н. алиенация, ни залива в това наше консуматорско общество, в което всичко се е превърнало в стока за… консумация – и за размяна. Ами и ако самата доброта сме я опаковали и си я “продаваме” един на друг, сякаш и тя е стока? Неестествеността, фалша, преструването, лицемерието и т.н. са все симптоми на безразличието към добротата, което пък е опаката страна на инвазията на злото, на многоликото зло в живота ни. Злото, представящо се за добро, мимикрирало като добро, възприемано като добро – какъв кошмар!

Добре де, може ли да се учи добротата, как така – ние не ставаме ли добри един вид съвсем непринудено, спонтанно, по порива на самото сърце и душа? Не трябва ли да заложим в това отношение единствено на интуитивния усет за добро, който си имаме, така да се рече, “по природа”, който сякаш е вроден? Ставаш си добър един вид без да си го искал, без да си се стремил, без да си осъзнал колко ценна за теб лично е добротата – възможно ли е да е така при човешки същества, надарени с разум? И за какво в такъв случай ни е разумът?

В училището учат ли децата ни на доброта? На училището ли трябва да заложим в това отношение? Дали училището може да направи децата ни добри? Учителите ли ще се погрижат за това децата ни да станат добри? Прочее, колцина от нас, родителите, съзнателно, дълбоко в себе си, сме разбрали, че добротата е за предпочитане за нашите деца? Не смятат ли мнозина, че ако детето ти стане добро, то ще стане “неадаптивно” към суровите реалности на живота, сиреч, изложено е на опасността да се държи като наивник, глупак, като луд дори? Ами родителите ли са тези, които носят отговорността за възпитанието на доброта у децата си? Добре де, но каква част от тия родители, така да се каже, сами са поклонници на добротата, а не я смятат за нещо като “дефект”. Дали има такива родители в днешно време, които убедено говорят на децата си: “Бъди твърд, тъпчи другите – ако не искаш теб да тъпчат!”? Дали е възможно в днешно време да се срещне родител, който да възпитава детето си ето така: “Бъди добър, никога не прави зло на човека до теб!”? Ако има такива хора, те дават ли си сметка за това добро или зло правят на децата си като ги възпитават така? Защото един добър човек сред общност ако не от зли, то от презиращи добротата хора не е ли съвсем обезоръжен и беззащитен? Не се ли оказва, че има смисъл да сме добри и да ценим добротата само ако и другите около нас станат такива – защото добрият човек сред зли и сред безразлични към добротата е твърде слаб, раним, беззащитен? Иска ли някой родител точно такова да е детето му в “джунглата на живота”?

Християнството е религия на добротата, това учение поставя добротата на сърцето и душата на най-висок пиедестал, то в резюме не е друго освен култ към добротата. Не ми се говори обаче доколко днешните ни духовни водачи, пастири, архийереи, свещеници са на потребното ниво – и доколко не са изневерили на мисията си: да сеят семената на доброто и на добротата в душите. За жалост, станало е така; по ред причини, много са причините, но те не трябва да звучат като оправдания – че духовните лица в нашето общество сякаш (в мнозинството си, не всички) не са носители на една изтънчена духовност, в която добротата на душата заема централно, водещо място. Те са същите като нас, нуждаещите се от духовно насърчение и просветление, ако не са и още по-опорочени. И това се вижда с просто око. У нас е възможно да се срещнат, и то нерядко, духовни лица с очебиен материалистически манталитет – по-голямо падение, по-голяма деградация от тази дали изобщо е възможна? Дали не вървим към този парадокс, към тази лудост: да шества у нас някаква крайно извратена духовност на бездуховността? Ширещата се у нас простащина, която е стигнала вече до екзалтация, до самовлюбеност, нима не е другото име на тази “духовност на бездуховността”? И какво, в атмосферата на една вилнееща духовност на бездуховността нима е възможно да има все още хора, за които добротата на сърцето, бликаща във всеки един акт на поведението, е станала непосредствен живот, сърцевина на живота на такива хора?

Да си човек в истинския смисъл означава да си нравствено същество. Нравствено е съществото, което обича да прави добро, такова е съществото, за което добротата е негов модус вивенди, сърцевина на живота му. Нравствената развала в днешно време обаче е достигнала до ужасяващи мащаби. Да се опише тази развала в цялата ѝ многоликост е безкрайно трудно; но развалата е тук при нас, тя дори е вътре в нас, няма къде да е другаде. На нея трябва да се противодейства. Начеването на един курс по доброта дали не може да е малка стъпка в тази посока?

Мнозина съзнателно възпитават децата си да бъдат хищници – за да издържат в социалната джунгла, в каквато се е превърнало обществото ни. Водени са от неоспоримата презумпция, че добротата е признак за малодушие и слабост. Никой не иска детето му да е слабак, с когото другите се гаврят. Никой родител не иска да поеме риска да обезоръжи детето си, като почне да го наставлява да бъде добро, добродетелно, сърдечно в отношенията си. Откъде-накъде само аз да поемам този риск, да уча децата си на доброта, та да ги тъпчат ли после?

Някога в черквата хората са били наставлявани в нравствено отношение, били са подбуждани към размисъл в тази посока. Днес това не се прави, а повечето ни “духовници” са бизнесмени; духовните ни водачи пък са мутрополити, носители на един презрян атеистичен и материалистически манталитет. Тънат в лукс и разкош, овладени от бесовска грандомания. Нищо християнско няма в такива. Станали са слуги на Сатана. Страшно е, че сме допуснали това – и го търпим като безсловесно стадо.

Нравствена проповед, но не каква да е, не като суховато “морализаторстване”, а истинска, вдъхновяваща и пр., няма и в училището ни. Учителите ни са затнали в още по-отвратителна прозаичност, бидейки превърнати в най-унижени нископоставени чиновници в една административна система, в която няма място за личностност, духовност, свобода, няма място за възвишени чувства, за доброта, за красота. Месомелачка на човешки души е нашето училище, то е машина за обезличаване и затъпяване, страшно е – даваме ли си сметка накъде сме е подкарали, и то не от вчера? Можем ли да осъзнаем какви грозни плодове ще берем един ден ако не се освестим? Ние, прочее, вече берем тия плодове, ама пак не вдяваме какво точно става – и блеем като овце, обзети от овче безразличие към всичко, включително и към собствената си човешка участ…

Родителите пък са така заети, че обикновено нямат време да обърнат “по-специално” внимание на децата си; и тук отношенията са формализирани, изкуствени, несърдечни, липсва доброта, патос, вдъхновение. Всичко е прозаично, бездушно, нечовешко – да, нечовешко е да сме бездушни към собствените си деца и да се залъгваме, че изпълняваме функцията си на родители. Държавата пък напира да стане безразделен господар и в тая сфера: на интимното, личностното и нравствено формиране на нашите деца. Нали сте запознати с някои стряскащи моменти в т.н. Закон за детето? Или не сте? Блазе ви! Завиждам ви на спокойствието! И на безразличието. Не чухте ли, че някакви уплашени родители протестирали против тоя закон? И това ли не сте чули? Наистина човек може да ви завиди: вий, вий, дами и господа, вий сте… щастливци! Прочее, не знам дали сте забелязали, но наоколо е гмеж от напълно безгрижни и безотговорни… олигофрени! Не хора, а животни! Страшно е!

Малко се увлякох, сякаш. Започнах да се държа зле, и то в самото начало на един курс по доброта! Това обаче е показателно: ние всички сме озлобени, даже и да ни го съзнаваме, то злобата ни прозира отвсякъде. Няма значение, че се стараем да не нарушаваме, да не минаваме “някои граници на приличието”. Зли и най-вече безразлични сме към добротата, което е не по-малко лошо, е не по-малко зле. Струва си обаче да се позамислим по тия въпроси, не мислите ли? Ето, това може да е една от целите на един курс по доброта, който имам намерението да проведа. Да опитам да го проведа. Ще видим как. Засега имам само, како виждате, единствено идеята. Но и това не е малко, то е първата стъпка.

Аз писах много пъти, че се мъча около невъзможността да завърша една започната от мен книга, която носи заглавието ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ. Сега осъзнавам, че един такъв КУРС ПО ДОБРОТА може да изиграе ролята на приближение към по-общата тема за жизнените стратегии. Май е по-добре да опитам да се захвана с това ново предизвикателство, което, знае ли се, може да облекчи работата ми по онази отдавна замислена книга, която просто не намирам подходящото душевно настроение да седна и да я напиша. То в тия неща, писането и пр., плановете, види се, много не помагат.

Ето, сега курсът по доброта – не знам, наистина не знам как ви звучи едно такова хрумване, ще ми е много интересно и полезно обаче да узная! – е на път да ме вдъхнови, ще видим де, нищо не се знае. За момента съм решен да опитам. Дано не се възприеме една такава идея като екстравагантност. Важното е обаче, че все повече се паля по нея. Всичко друго няма значение.

Да спирам дотук, хубав ден желая на ония, които издържаха да дочетат дотук тоя толкова скучен текст! Вий, дами и господа, вий, вий сте… герои!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Днес ще го погребват. Страшна работа! Ей-така има го и изведнъж – няма го вече човекът. Много се разстроих. Цяла нощ почти не можах да мигна; все пак в блокът, в общия ни дом, има мъртвец, а и ме глождеше ето тази тъпа мисъл: той те изпревари, но ти, наглецо, не си мисли, че си се отървал; ти си болният от сърце, той умря, но това е съвсем временно: и теб това те чака! Не залагай на статистическо-вероятностните закони, че няма как в кратко време да умрат двама съседи, чиито апартаменти са врата срещу врата. Смъртта не се подчинява на законите на вероятностите: като е дошла, барем и теб да вземе! Ей-такива мисли ме се въртяха и почти не можах да заспя. Дали пък не съм страхливец? Или подлец? Има нещо такова, щом такива мисли ми се въртят в такъв момент.

Проблемът е, че през последните няколко дни хич ме няма със сърцето: почна, както се казва, да “мъжди”! Тая дума съм я чул от лекарите: съвсем не може да се долови пулсът на оня, чието сърце “мъжди”. Дали пък “мъжденето” не е прелюдия към спирането? Не знам; вчера ходих при лекар, на контролен преглед, щото съм изписан от болница с едномесечен курс на “домашно лечение”. Каза ми да пия едно друго лекарство за сърцето, ала тая нощ дали от него, дали заради смъртта на съседа, съвсем не чувствах пулса на сърцето си; не знам, както и да е, майната му, отсъденото ще се случи:

Отсъденото ще се случи
Не ще го спре самият Бог,
затова без страх и мъка,
приемай този смисъл строг

Така се твърди, така казва брахманът Вишнушарман, Пурнабхадра — Панчатантра (4), древноиндийското петокнижие, в превод от Йордан Милев, който пише ето това:

Глупави били синовете на цар Амарашакти. „Много скъпоценни камъни от диадемите на най-славни царе покривали с блясък нозете му и несравними достойнства достигнал той във всички изкуства.“ Но нито славата, нито „царството, спасено от враговете“, радвали сърцето му. А по това време глупостта била най-големият извор на човешка мъка. Тогава министрите го посъветвали: „Тук има един брахман Вишнушарман, когото славят като несравним познавач на много науки. Навярно бързо ще пробуди разума им.“ Опечаленият цар се съгласил. Скоро след това мъдрецът Вишнушарман съчинил пет книги: „Разединение на приятели“, „Печелене на приятели“, „За гарваните и кукумявките“, „Загуба на придобитото“ и „Безразсъдни постъпки“ — и дал да ги прочетат царските синове. Като се запознали с тях, глупците поумнели.

Такава е легендата за написването на „Панчатантра“, една от знаменитите книги на древноиндийската литература. На нея й било съдено да бъде след Библията най-разпространената книга в света!

Забележете какво именно пише: “А по това време глупостта била най-големият извор на човешка мъка.” А днес как е? Днес не просто глупостта – тя донякъде, чини ми се, е извинителна – но и самата простащина даже не само че не е “извор на човешка мъка”, напротив, с нея направо се хвалят! Простаците триумфират, арогантността им е колосална! Даже стигнахме дотам, че тъкмо простаците станаха, тъй да се рече, в нашенските родни условия, за нещо като “извор на мъдрост”. Те станаха “духовни наставници” на нацията ни – и постоянно ни учат как да живеем и какво да мислим по телевизиите.

Простотията минава за мъдрост в нашенските условия, ето до тази аномалия стигнахме. Простаците ни учат на всичко, особено пък на морал! Страшна работа. И никой, разбира се, никой, не се мъчи да се избави от собствената си глупост и простотия. И затова философията – тя е начин да се бориш не само с чуждата, ами най-вече със собствената си глупост и простотия, тя е начин да се освободиш от нея! – е в такова окаяно положение в България. Ама стига, щото се отплеснах – както обикновено.

Прочее, който иска да прочете цялата знамените индийска книга, може да го направи ето ТУК. Аз пък привеждам само няколко стиха от това велико философско богатство на Изтока, само колкото да ви “зарибя”:

Достигнал недостигнат ум,
в парите нямай вяра.
Какво е празния им шум —
тревичка пред чинара.

…

Небрежността довежда смърт,
руши се бентът от водата,
страхливият от дума мре,
а любовта от клеветата.

…

Какво е вятъра за вейките зелени,
щом духне — те се свеждат изведнъж.
А колко дъбове е виждал повалени…
Могъщият се бори само със могъщ.

…

С дърва насища ли се огън,
безкраен океан — с поток,
смъртта със хиляди живота,
а мъж със поглед черноок?

А ето сега нещо, което, така да се каже, в някакъв случай ме касае, условно де; ето:

И у мислители велики,
когато ги настигне смърт,
умът им, слисан от съдбата,
ги води по погрешен път.

…

Който издържи, попаднал
в мрежата на гибелта,
ще достигне висша радост,
висше щастие в света.

И така нататък – толкова опойваща е мъдростта на Изтока, че е подобна на силен наркотик. На духовен наркотик! Велики са индийските мъдреци, спор в това няма. Индия е вървяла по свой път във философията и е “отгледала” несметни богатства в полето на вечната човешка мъдрост.

Прочее, понеже наскоро, около дните на страстната седмица, водих разни спорове с атеисти (нищо че те избягаха, аз се постарах да ги предразположа към размисъл), та в завършек на тая тема ми се иска да кажа и тук нещичко; смятам, че за атеистите това, което ще напиша, е важно.

Щом като идеята на Бог им се вижда “несъстоятелна”, щом пътят на западната духовност,
тъй да се рече, “не задоволява техния неспокоен дух”, нека тогава да се обърнат към източната мъдрост, към източната религия. Будизмът, примерно, е религия без Бог, тъкмо по тяхната мярка, тъкмо според тяхната нагласа. Индийската философия също превъзходно се оправя без да прибягва до идеята за Бога. Но това е друг тип духовност, която наистина е подходяща за ония, които хем не искат да пребивават в духовната пустиня на пълния атеизъм-нихилизъм, хем искат някак да се погрижат за своя дух. И са, тъй да се рече, търсещи, а не заспали “духове”; духът, за да е дух, трябва да е търсещ, все да е на път.

Та си позволявам да отправя към тях ето този съвет: четете индийски философски книги; започнете, например, с Панчатантра. Виждате, не съм толкова зъл и коварен човек, които иска да ви отнеме свободата и да ви накара, примерно, да мислите като християните, както ви се чини, драги ми атеисти, ами съм все пак крайно веротърпим човек. На това нещо ме е научила философията. Вярно че западната философия е моята философия, че западната философия задоволява моя дух, но това съвсем не ме прави “сектант” или “догматик”; и аз съм способен да изпитам трепетите, които дава на духа великата индийска философия, великите книги на индийската мъдрост.

Нека с това да завърша. Започнах с една смърт, със смъртта на съседа и с предчувствия за собствената смърт, а виждате докъде я докарах. Май наистина см зле, а? Прочее, аз вечи си написах даже “мемоарите”, а тия дни ще издавам пълния текст на моята книга ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ. Получи се текст някъде повече от 250 страници, като прибавих и всички текстове по тия проблеми, писани от мен през годините; май ще се наложи и нещичко да посъкратя; щото кой чете у нас особено пък дебели книги? Та пиша това и с него завършвам ето по тази причина: ако някой иска да си поръча тая книга, ако го вълнуват проблемите на българското образование, особено университетското, може да ме извести, за да предвидя и на него един екземпляр.

Защото моя милост, предвид кризата и духовната бедност в отечеството ни стигна в крайна сметка до идеята за следния тип книгоиздаване: издават се само предварително поръчани книги в “бутиков” тираж, който позволява всяка да има пореден номер и да е надписана лично от автора. Не знам дали си давате сметка, но книги, издадени по този начин, след време ще струват милиони! Сериозно говоря, не се шегувам. Предвид това, че книгата вече е на път да стане “предмет на лукса”, представяте ли си колко пък ще струва една такава книга. Вие сега ако имате екземпляр на книга, подписана или надписана лично ако не от Шекспир (е, той не и издавал приживе книги), ами от Данте или Достоевски, да речем, знаете ли колко пари ще струва тоя екземпляр?

Нека с това да завърша вече, крайно време е. Опитах се да се пошегувам по-горе, не зная дали го усетихте. Прииска ми се все пак оптимистично да завърша това толкова спонтанно и хаотично есе. Направих го, за да покажа и докажа непроверените все още слухове, че моя милост не само със сърцето не е наред, но не е наред и с ума. Хайде, чао, хубав ден ви желая – и вълнуващ, незабравим уикенд на всички! Радвайте се на живота, щото той, за жалост – или за щастие – ни е само един! Е, не е сигурно това де, но да приемем така…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Infidel каза: Прав е Блажев. Религиозният ви вой вече взе да става твърде досаден, и още по-лошо, твърда агресивен и отвратителен. Пазете глупавите си суеверия и вярата в богове за себе си. Ние, разумните, живеем в 21 век и не признаваме богове, светини и прочие простотии. Анъдъмо?

Ангел Грънчаров каза: Вие, “разумните”, откога имате самочувствие за пълна собственост върху разума? Нима го приватизирахте за себе си?! Апропо, бихте ли могъл, драги Infidel, да ми обясните какво разбирате под “разум”?

Infidel каза: Разбира се, но защо да го правя? Аз не съм ви преподавател, нито ми е приятно общуването с вас.

Ангел Грънчаров каза: Явно не можете Въпросът е твърде интересен за ония, които разбират; самият факт, че бягате така нескопосано от него, показва и илюстрира, че нищичко не разбирате, т.е. претенцията Ви не просто за монопол върху разумността, но и дори за простото й притежание, отива по дяволите…

Драги Infidel, преди време с Вас водихме доста интересни според мен дискусии по проблемите на вярата в Бога, философията и пр., тогава Вие се представихте значително по-достойно и си личеше, че Ви е приятно да беседвате с мен; сега твърдите обратното, какво Ви се е случило?! Да не би да не Ви върви в любовта и затова сте намразили целия свят, в това число най-вече дискусиите с философите?!

Infidel каза: Вярно, че не ми върви много в любовта, но какво да се прави – не може всички да сме такива плейбои и хубавци като вас…

Ангел Грънчаров каза: Ще Ви дам един съвет: жените най-много ценят у мъжете това, което сами нямат: умът. По начало е така: всеки пол цени и търси у другия това, което сам няма – или не му достига. Тъй че ако не Ви върви с жените, причината е една: не забелязват у Вас ум. Поумнейте и ще Ви потръгне с жените. Тази е загадката…

Infidel каза: Грънчаров каза: “Жените най-много ценят у мъжете това, което сами нямат: умът”

Грънчаров, жалки женомразецо! Правите се на много смирен и добричък, но в такива моменти лъсва истинската ви природа. Мразите жените! Смятате, че нямат ум! Всъщност, на това ви учи малоумната книга, наречена Библия, знам. Така че не ви се чудя.

Все пак не е приятно, че има мъже, които имат такова мнение за жените. Гледайте сега: отдавна се знае, че еволюцията еднакво е развила мъжкия и женския мозък. Колкото мъжете имат ум, толкова го имат и жените. Следващият път прочетете книжки, преди да зеете по този необразован начин. Понятно, таваришч?

Ангел Грънчаров каза: Нищичко не си разбрал. Трябва да се разбира и подтекстът, така правят разбиращите. Да оставим това, че злобата те заслепява…

Ще ти дам пояснения, белким заспалият ти “мозък” разбере нещичко… или поне да го объркам съвсем, щото някои мозъци нямат сила да разбират, смисълът постоянно им убягва. То е, че не мозъкът разбира, а душата, а такива са се отказали от нея, считайки, че само мозък им стига…

Казах нещо просто и понятно. Двата пола неслучайно съществуват: за да се допълват. Пол иде от “пол-овинка”; полът е “половината човек”, именно мъжът и жената. А казах ето това, казах следното, което изобщо не е “женомразко”, напротив!

Умът е мъжко кажество. Жеата пък бие мъжа в едно друго, не по-малко ценно качество: чувствителността (и интуицията). Истинският мъж подобава да е умен (което съвсем не пречи, както забелязваме, че у нас е пълно с глупаци, което и показва колко такива са изобщо мъже!), а жената е жена когато е чувствителна – и интуитивна. Жените превъзхождат мъжа с това, че разбират директно със сърцето, докато мъжът се тормози да разбира с ума, което и показва непълноценността му. Жените са значително по-адаптивни към живота. Ето затова именно женската душата е такава голяма загадка за мъжете. Предпологам, за жените такава загадка е мъжката душа. Прочее, за жената с нейната във всичко проникваща интуиция е детска играчка да разгадае тайната на мъжката душа. Ние, мъжете, сме доста прозрачни за жените… това са ми го казвали жени, разбиращи, мъдри жени. И от тази гледна точка сме и истински нещастни. Нямам думи да изразя отвращението на жените към ония мъже, които даже и не са умни. Те направо ги презират.

Тъй че жената е мъдра, докато мъжът наистина, ако иска да е мъж, подобава да е умен. И това го доказва цялата културна и духовна история на човечеството. Няма жени, които да са велики учени, или ако има, те само потвърждават правилото, че учените, особено пък великите, са предимно (дори само) мъже. Същото е и с философите. Няма жена-философ. Интересно е обаче, че и в областта на изкуството, където би следвало да е стихията на женското начало на живота, и там водещи фигури са все мъже: художници, композитори, писатели и пр. Е, има и жени писателки, предполагам, има и композиторки и художнички, но кой зна езащо не се знаят имената им, явно не са сътворили кой знае какво. Има жени-поетеси обаче, има и велики жени-певици. Това също много говори за оня, който иска да разбере.

Та който мисли, че жените и мъжете са два пола, които по същество с нищо не се различават особено просто показва, че съвсем не разбира жените (ако е мъж) или че съвсем не разбира мъжете – ако е жена. Такива и своя пол, естествено, не разбират. А трябва да се разбира. Трябва да знаеш силата на своя пол, за да се опреш на нея. Прочее, и глупостта, както и умът, е мъжка привилегия. Какво женомразко има в това? Да, сред безчислените тълпи на глупаците значително повече са мъже! Това именно и показва, че умът е мъжко качество, което обаче не е по силите на огромната част от мъжете. затуй и истинските мъже са толкова малко; останалите са карикатура на мъжа и на мъжкото. При жените нещата стоят съвсем иначе. Нито една жена не бива да бъде подценявана от мъжа, защото тя страшно много го превъзхожда. Там, където е силата на жените, там е слабостта на мъжете. И така нататък. Това са крайно елементарни истини, които обаче “мозък” не може да ги разбере, иска се ум – и душа. Умът и душата мислят и разбират, не мозъкът.

Направих Ви една консултация. Не заслужавате да е безплатна, защото сте крайно злобен и завистлив. Пратете ми хонорара по пощата…

Трябва да си платиш, щото ти казах нещо безценно, което, ако го схванеш, ще ти помогне да престанеш да си такъв нещастник с жените; вероятно допускаш много, и то съвсем тъпи грешки по отношение на тях; примерно смяташ ги за умни, което показва само колко е собственият ти акъл Другаде е силата на жените. Тази за такива мъдри съвети, знай добре, се плаща, нищо че са безценни; в наше време е така. Чакам хонорара си

Infidel каза: “Умът е мъжко кажество.” Само това като прочете човек, му става ясно какъв мислител сте. Мислител от 15 век. Твърде много съжалявам жена ви, която, ако съществува (в което се съмнявам), й се налага да търпи и вашата прескучна особа, и ужасяващото ви мнение за жените.

Не казвам, че сте глупав (за разлика от вас, който макар също да знаете, че не съм глупав, редовно ме наричате такъв), просто странните ви религиозни вярвания са ви превърнали от човек в някакво неясно същество, почти напълно лишено от морал и чувство за доброта.

Правилно казват, че религията отравя всичко – ето вие сте интелигентен човек и сте антикомунист – две качества, които премного уважавам, и въпреки това сте допуснали да стигнете дотук.

Жал ми е за вас, но намерете друг да плаща медицинските ви сметки. Ако правилно помня, писахте, че сте пушили по 2-3 кутии цигари на ден, така че сам сте си виновен за проблемите със сърцето. Не обвинявайте мало и голямо и не плачете така жалко за хонорар, който не сте заслужили.

Ангел Грънчаров каза: Объркал сте се нещо, по 2-3 кутии цигари на ден пушеше баща ми, Бог да го прости! Моя милост от много време изобщо не пуши…

А иначе, личи си, че нищичко не схванахте от това, което Ви написах, поради което и не трябва да ми плащате хонорар. По същия начин когато телевизионен техник не успее да ни оправи телевизора и ни го връща развален, не му плащаме нищо…

Прочее, убеден съм, че все пак мислите, които развих за Ваше добро, са заседнали в съзнанието Ви и ще имат един ден своето благотворно влияние. Колко по-усърдно отричате, че е така, толкова с по-голяма сигурност може да се счита, че е точно така…

Прочее, имам жена, има съпруга, с който живея в прекрасно разбирателство от много години! Подобно на Сократ си имам с нея най-голямо разбирателство тъкмо на основата на спазването на правилото: мъжът да не се меси в женските работи, а жената – в мъжките. Всеки да си върши работата, която му е отредена по природа. Но за да е така, първо трябва да се осъзнаят различията между двата пола. Да се осъзнае силата на всеки пол – както и полето на нейното проявление. Това е предпоставка за семейната хармония – и за личностна пълноценност и на мъжа, и на жената, пък и на децата, които ще живеят в това семейство…

Infidel каза: Както и в поста си по друга тема, се извинявам за част от гореказаното. Бях ядосан. Вземам си назад думите, че сте скучен и че нямате чувство за доброта. В действителност мисля, че вие сте от малцинството хора в България, които заслужават уважение.

Ангел Грънчаров каза: Аз също смятам, че сте личност, с която си заслужава да се общува; е, някои граници не бива да се минават; прочее, ако съм Ви нарекъл “глупак”, много се извинявам, но имам чувството, че такъв стил на обръщение към човешко същество не ми е присъщ; да кажеш, че някой прави глупост, не значи че го определяш за глупак; всички правим глупости, но безнадеждни глупаци не сме.

Infidel каза: Така е. Никой не е изключение от този принцип за правенето на глупости. Достатъчно се надхващахме, струва ми се. Ако провеждаме цивилизован дискурс, ще е по-ползотворно за всички

Анонимен каза: Личности, подобни на Христовата няма. Той е, както се казва, one of a kind.

Що се отнася до атеистите, като не ви харесват постовете, недейте влиза тук. Вашия идол Блажо започна с просташката си атака точно на Страстната седмица. Стойте си при него и се правете на велики.

Анонимен каза: Малееееееее, не очаквах че в Грънчаров заговори “турското”, пълното отрицание на “жената”. “Нямало умни жени” или “нямало философи-жени”… По голяма тъпотия не съм срещал. Сигурно в семейството на Грънчаров жената е изместена в “другата стая” и се използва само за разплод, готвене, чистене, и други подобни. … Що се отнася до философи-жени и тяхната “липса”, факт е че жените нямат време да се занимават с ГЛУПОСТИ…

Ангел Грънчаров каза: Апропо, Infidel, Вие видяхте ли предишната ни дискусия за Бога и за вярата в него отпечатана в сп. ИДЕИ?!

Infidel каза: Не съм, за жалост Трябва да се заинтересувам и да прочета.

Ангел Грънчаров каза: Вижте непременно. Апропо, като автор, като съавтор, Ви се полагат няколко копия, понеже списанието ни е бедно и не може да изплаща хонорари. Затуй пратете ми по имейла адрес, на който да Ви пратя 4-5 списания. Да имате, пък и да се похвалите на приятели, като им ги подарите. Хубава дискусия стана тогава, не по моя преценка, а по отзиви на читатели на списанието, вече има такива. Аз, прочее, и тази по-горе дискусия може да публикувам един ден, знае ли се?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Оказва се, най-вероятно, че тази жена се е подвела по заглавието; наистина е подвеждащо, особено подвеждаща е думата “ера”, която, предполагам, я е накарала да си помисли, че става дума за апология на “епохалните дела и постижения на комунизма”; тя самата явно е романтична, тъй да се рече, комунистка; затуй, в светлината на случилото се, тази подведена дама си е купила така скорострелно моята крайно жестока антикомунистическа книга.

И ето, в резултат: от няколко дена тая дама е като бясна и ме хапе сякаш е зло псе където ме срещне – и във Фейсбук, и в блоговете ми. Толкова е зла, че вече взех да се опасявам да не вземе да ме намери къде живея и да дойде със зъби да ми гризне гръкляна! Страшна работа! Такова специално внимание към автор от страна на “признателен читател” аз не съм предполагал, че изобщо е възможно. Нà, било възможно! У Нашенско явно всичко е възможно!

Който иска може да погледне наистина невероятно злите, направо бесни коментари на така силно разочарованата от книгата ми другарка на страницата ми във Фейсбук. В един момент тя, по добре известния стар обичай на комунистите взе да ме обстрелва с внимателно подбрани “дискредитиращи цитати” от собствените ми книги за да покаже колко съм “низък”, “подъл” и “презрян”; бил съм навремето незнам си какъв, ала съм бил изневерил на “пресветлия комунизъм”, бил съм “фурнаджийска лопата” или не знам си какво още. За мен, като пламенен изследовател на феномените на патологичното комуноидно съзнание тия реакции са безкрайно интересни. И, за да се увековечат за историята, ето Ви, като капак, краткият ми диалог с така любезната дама, който си обменихме като лични съобщения във Фейсбук; смятам, че ще е любопитно и на други хора да разберат какви любезности си казахме; четете, дивете се; понеже съм “джентлемен”, публикувам само инициалите ù:

Ж. И.: Дали няма да Ви се наложат нови заеми, защото смятам да подам жалба в Прокуратурата срещу Вас, господине? За уронване на престижа, достойнството и т.н. …

Ангел Грънчаров: Ще подадете жалба срещу самата себе си, за унижаването на моя престиж, достойнство и т.н.? Това е похвална мисъл, приветствам! Чудесна идея!

Ж. И.: Уронване на “престижа” Ви чрез цитиране на собствените Ви думи?! Ха-ха-ха-ха!!!!!!! Ама мисълта ми е наистина похвална, докато “мисълта” Ви… да замълча от толерантност… “Божествений”!

Ангел Грънчаров: Значи ще ме дадете под съд защото моя книга не Ви е харесала? Интересно, много интересно…

Ж. И.: Не, за набеждаване ще Ви дам – СПАЗВАМ СИ ОБЕЩАНИЯТААААА!!!!

Ангел Грънчаров: ОК, прекалено много внимание Ви отделих, ще вземе да Ви хареса Всичко добро Ви желая!

Ж. И.: Не знам дали ми желаете на мен добро, но на Вас ще Ви е необходимо…

Неуважаеми г-н Грънчаров, обръщам се с формата Вие, не защото влагам уважителен смисъл, а защото искам твърдо да се дистанцирам от същество като Вас. След като ме набедихте за автор на гнусното съобщение, се замислих чий болен мозък е в състояние да сътвори такъв текст. Предполагам знаете за чичко Фройд… всичко идва от детството. Та отново прочетох “бозавата” Ви книжка. Не бях отдала нужното внимание при първоначалния прочит, да се задълбочавам в психо- и алкохолното бреме на семейството Ви, старателно и със самочувствие описани като огромно Ваше преимущество (?!)… Веднага ми стана ясно, неуважаваний Грънчаров, чий е болният мозък, “родил” бруталния цинизъм, който ми преписахте. Но не съм учудена. Същество с двойствен живот е способно на всичко! Сега моля, “отново” публикувайте съобщението ми до Вас, зад което стоя с цялата ми отговорност.

Ангел Грънчаров: Радващо е, че не ме уважават хора, които заради тъпия комунизъм са способни да се нахвърлят като бесни кучета върху една личност, която просто е описала своите възприятия на същия този комунизъм. В който е имала злочестината да живее не защото го е искала, а поради каприз на историческата фаталност.

Съветвам Ви да не се занимавате с моята личност повече, щото сте ми никаква, както и аз на Вас, тъй че сподавете агресията и гнева си, които са необусловени от нищо.

Ж. И.: Ако това е причина за радост, то Вие сте абсолютният радостник!

Ангел Грънчаров: Съвсем необяснимо е защо се нахвърляте като бесно псе върху мен…

Ж. И.: И сте прав за обусловения ми гняв – от едно Нищо!

Ангел Грънчаров: Ами значи не е зле да се посъветвате с психиатър та белким той Ви помогне да надмогнете необусловения от нищо гняв и агресията, която блика от всака Ваша дума…

Ж. И.: Като псе ли се нахвърлям? Ами “като” е, защото не съм такова. А съм гневна – от едно Нищо!

Ангел Грънчаров: Вие поне капчица срам нямате ли?! Не вярвах, че комунизмът е в състояние да доведе чак до такива умствени и нравствени дефицити и дефекти…

Ж. И.: Психиатър ли? Ооооо, ако трябва да отнема времето на важните за Вас специалисти – няма да е човешко!

Ангел Грънчаров: Ако живеехме в други времена, убеден съм, че със зъби щяхте да ми прегризете гърлото, за да ми отмъстите за “измяната”…

За щастие на нормалните хора тия времена минаха… Но не е зле, щом толкова ме мразите, да опитате да ме убиете, примерно, научете къде живея и ме причакайте с колата си, та да ме прегазите; вярвам, едва тогава ще мирясате. Или и тогава няма да мирясате…

Ж. И.: Представям си как с трепереща ръчица си пишете гнусните съчиненийца, в които набеждавате измислени врагове, за да сте герой в собствените си присвити очички… За щастие на нормалните хора наистина онези времена отминаха. Но нещастие е, че останаха и ненормалници!

Ангел Грънчаров: Ами какво Ви пречи, почнете да избивате “ненормалниците”, пролейте кръвта им, та да се възцари пълното тържество на комунистическата “нормалност”… рекох Ви, с моята личност избягвайте да се занимавате, в това число какви са очичките ми и пр.

Ж. И.: Защо да ги избивам?! Просто си пийте на време хапченцата! Ако пък не сте взел още рецепта по “творчески” причини (от липса на време заради балваната от Вас “литературна боза”), то ползвайте тези на близки Вам хора!

Ангел Грънчаров: Е? Нещо друго имате ли да ми кажете? Каква е тази загриженост за мен, ето това не мога да разбера? Що не гледате себе си, съпруга си, децата си, Партията си най-сетне, ами се занимавате с мен?!

Ж. И.: “Вълнувате” ме дотолкова, доколкото подло ме набедихте в измисленото от самия ВАС гнусно и извратено, изпратено уж от мен лично съобщение!!! Това обаче Ви е практика… Правил сте го и друг път, но какво да кажа, освен – луд умора няма!

Ангел Грънчаров: Нещо не сте разбрала или се правите на ударена; не става дума за лично съобщение, а за коментар в мой блог, написан от анонимник, който обаче удивително напомня на Вашите коментари по мой адрес; все едно една и съща ръка ги е писала; сърдете се на себе си; дайте си айпито да сравним, ама без да лъжете, истинското си айпи дайте, и ще установим авторството ако сте толкова загрижена за истината; аз нямам като Вас време за игрички, тъй че мисля, че е време да прекратим разговора… не сте ми интересна… а сте твърде скучна и банална…

Ж. И.: Демокрация е! Здравеопазването не е това, което е скъсило живота на баща Ви – човек, мечтаещ за маркуч с алкохол до последния си “дом” и пушещ по 3 кутии цигари – според собствените Ви думи… Но защо е пропуснало да Ви диагностицира?!

Ангел Грънчаров: От злоба ще се пръснете, горко Ви! Бог да Ви е на помощ как ще живеете с толкова злоба в сърцето си!

Ж. И.: За разлика от Вас аз имам сърце! А Вие сте един жалък, свръхамбициозен неудачник, играещ ролята на преследван, и набеждаващ почтени хора в собствените Ви грехове. Не осквернявайте Божието име чрез произнасянето му от интригантската Ви уста.

ЗАБЕЛЕЖКА: Написвайки това съобщение, пламенната другарка е сложила опцията, която прекратява всякаква възможност да общуваме помежду си, за което съм й крайно благодарен! Време беше!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и “народопсихологични” комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.