Аз… тяло ли съм?

Аз съм, абстрактно погледнато, тяло. Тяло, преизпълнено с живот и жизненост. Аз съм също и душа. Душата ми оживотворява моето тяло, импулсира го към живот и към наслаждения от живота. Тялото и душата ми са неразделни.

Аз не съм, “от една страна”, тяло, и също, “от друга страна”, душа. Аз съм… “и двете едновременно”. Тялото и душата ми се “взаимно проникват”, те са единство и цялост, те заедно са онова, което аз самият съм. Ето защо да говоря отделно “за тялото”, а след това “за душата” си, е условност. Но тя е предизвикана от трудности на изразяването с думи на онова, което всъщност съм.

Аз разбирам тялото си като нещо чудесно. Да, тялото ми е чудо, с което Бог ме е надарил. Искам да кажа, че тялото ми е “прекрасно произведение”, съвършен организъм, в който Творецът е вложил цялото си майсторство, великата си творческа мощ. Нима това не е “чудно”, “чудесно”, нима това не е чудо, чиято тайна едва ли може да се проумее? Дали пък загадката на тялото ми (на онова, което моето тяло въплъщава) не съвпада със загадката на самия живот?

Едно поне е сигурното: съвсем не е случайност това, че съм надарен с тяло. Поради това аз трябва да се възползвам изцяло от предимствата, които “този факт” ми дава…

Интересно е, че при раждането всички “ние разполагаме общо взето”… с еднакви тела. Новородените страшно си приличат, почти никой (с изключение на майките; но те са… “предубедени”!) не може да схване някакви разлики. (Нима не затова на крачетата им връзват… “табелки с номерче”: за да не ги объркат и подменят!) Но след това, бавно и неусетно, телата ни стават крайно различни. (Приликите – че… “имаме крака, ръце, глава…” – са съвсем несъществени!) Постепенно на преден план изпъкват различията. Смята се, че това “кой с какво тяло е надарен” не зависи от нас, че “всичко е вложено от природата”.

Затова, твърдят, едни “разполагат” с красиви тела, други с прекрасни, мнозина са с “порядъчни” и “посредствени” (“по… средата”!), а пък някои са просто… “грозни” или… “с нищо не отличаващи се тела”. Струва ми се обаче, че това… “не е точно така”. И от нас зависи с какво тяло разполагаме, ние също сме отговорни за тялото си: тъй като то е част от нас самите. Ако тялото е… “храм на душата”, то нима душата и личността не е отговорна за това какво е станало с нейното тяло?! От съответното тяло “просветва” душата, поради което красивата душа успява по подобаващия начин да оформи красиво тяло. А… безличната и “сива” душа постига едно също така с нищо незабележимо тяло. От това как живеем зависи това “какво сме” или… “какво е станало от нас” – как тогава тъкмо тялото ни да не е резултат от избрания начин на живот?

Вярно е, че за душата си не можем да сме изцяло отговорни (дали?!), но ако все пак пренебрегваме дадени потребности на душата си (които са израз на… копнежи на тялото!), то по този начин автоматично ощетяваме своето тяло. Аз съм това мое тяло, то не е отделно от мен, значи и тялото ми е резултат на моя избор на живот, на моята жизнена философия. Ако, например, имам душевната склонност “мързел”, то нали си представяте какво ще бъде тялото ми, тялото на един лентяй?! Ако обаче душата ми е активна и енергична, то няма как печата на тази енергичност да не личи и на тялото. Но дали аз тук не се отклоних и увлякох по… “теоретизиране”?

Аз харесвам тялото си в същата степен, в която харесвам и себе си. Тоест не изцяло и не напълно. Също доколкото мразя и презирам себе си, в същата степен и ненавиждам и тялото си. Отношението ми значи към моето тяло е “амбивалентно”: не съм самовлюбен в своето тяло. По същия начин, по който не съм влюбен и в себе си, нарцисизмът ми е чужд. Но моето тяло си е мое, поради което се старая да се възползвам от всичко онова, което то може да ми даде…

Смятам, че човек трябва смело да изразява себе си. Противното – плахостта като начин на себеизразяване – е израз на тенденция към комплексираност. Ето защо не изпитвам, например, див срам от голотата. Непознато ми е чувството на някои, на които им е… “неудобно” да са голи дори и насаме. Винаги съм смятал, че голотата е най-естественото нещо. (Но ние самите – доколкото не сме… “естествени”! – се срамуваме от тялото си, от голото тяло, което “по начало” е такова!)

Всъщност истинското тяло е голото тяло, това, че тялото ни почти непрекъснато е “обрасло” с дрехи, не значи, че това е естественото му състояние (както на мнозина “цивилизовани” се струва!). Аз обичам да съм гол, да разглеждам и да се любувам на тялото си, да откривам недостатъците му и да се опитвам да ги коригирам. Не смятам, че в тялото ми има нещо “срамно”, поради което не ми е неудобно да съм гол и в присъствието на други хора (близки, приятели и пр.). (Не съм от онези, които заобикалят нудистките плажове като… “мръсни места” и затова предпочитат да накацат като птици на околните скали, откъдето жадно съзерцават… “позора на голите”!)

Опитвам се да бъда съвсем естествен в отношението си към собственото тяло, а също така да задоволявам неговите естествени потребности. Нямам особени предпочитания към само някои потребности на тялото си, които да задоволявам за сметка на останалите: например… яденето да предпочитам решително пред секса или обратно. Грижа се за тялото си, защото на него дължа голяма част от достойнството си, своята “пригодност” за живота. Ако тялото ми страда при болка, то и “аз” неимоверно страдам, но ако то е щастливо, неизбежно и аз съм щастлив и удовлетворен.

Стремя се да бъда свободен спрямо тялото си в един двояк смисъл: да не съм негов “роб”, да не робувам на неговите желания и, на второ място, да пазя свободата си по отношение на него, т.е. свободно да се отнасям към тялото си.

Това последното особено ясно се проявява в отношението ми към голотата. Свободното отношение към голотата (съвпадащо с отношението към… нашето истинско, автентично тяло!), възприемането й като нещо естествено, непринудеността и спонтанността (некомплексираността!) на “голия човек” е признак на автентична свобода. Струва ми се, че това е твърде точен показател за освободеност “изобщо”: несвободният се показва като такъв най-вече във връзка с отношението му към голотата.

Съществува, изглежда, следната зависимост: в степента, в която ме е срам от голотата, в същата степен ме е страх от свободата; срамуващият се от своето голо тяло всъщност се страхува от свободата. Накратко казано, срамът от голотата е страх от свободата (на страхливците от свободата им е най-трудно да се “разсъблекат” пред други хора!). В този смисъл отношенията към свободата и към голотата съвпадат, те са признак за цивилизованост, на култивирана човечност. Някога “диваците” са ходели голи без никакво смущение, но това не е било признак на свобода, а само инстинкт, както е и при животните.

След това се е появил срамът, а от него (заедно с него!) е започнал пътят към свободата: първият акт на свободна воля на първия човек, Адам, завършва с това, че той изпитал срам, понеже осъзнал, че е… гол. Адам се прикрил, и след това свободата векове наред работила за това да освободи човека от първородния грях: и това било съпровождано от едно все по-развиващо се освободено отношение към голотата. Вървял векове наред по пътищата на свободата, днес съвременният човек все повече постига автентичната си свобода и я демонстрира в едно непринудено, съвсем естествено отношение към голотата. (Голият в някакъв смисъл е напълно свободен, стига при това да е удовлетворен, да се чувства добре!)

Изпадащият в паника при мисълта, че може да бъде видян гол “пред други хора”, е страдащ, неудовлетворен, болен и нещастен човек, тук приказките за морала са съвсем излишни. (Те идват на помощ само за да се прикрие същината на работата, да се оправдае с благовидни аргументи безволието спрямо свободата: Бог е създал човека гол – и удовлетворен от себе си!)

И така, не разбирам кое е “срамното” в освободеното отношение към едно добре развито, жизнено и красиво тяло. Напротив, нашето тяло засилва нашата ценност, нашата удовлетвореност от живота. “Борците срещу голотата” трябва да знаят, че в душите им може да има къде-къде по-голяма “мръсотия” и “низост”, за която обаче те са спокойни: понеже не се виждала с очи! Не се ли оказва в такъв случай, че “душевно-мръсните” и душевно-подлите най-много се гнусят от… голотата на тялото?!

И тогава свободното отношение към голотата не е ли “лакмус” за душевна чистота? Защото ако тялото е неотделима част от нашата човечност, то нима трябва да се срамуваме от нея?

Всъщност… “ако поразмислим малко по-сериозно”, то нима не трябва ли да признаем, че всички ние под дрехите си сме… голи?! Защо нима тогава ни е страх и срам… от себе си?

(Следва)

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е откъс от моята книга Изкуството да се живее (с подзаглавие Етика на достойнството), явяваща се съставна част от един курс по личностно израстване и достойнство, който съм разработил преди години. А публикувам наново горното тъй като ми се струва, че нищо не пречи отново и отново да поставяме тия необходими въпроси – с оглед да се погрижим по-добре за личността си, най-ценното, което изобщо имаме.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

2 thoughts on “Аз… тяло ли съм?

  1. Pingback: Извратено ли е да се любуваме на изображения на голи мъжки тела? | Център за развитие на личността •HUMANUS•

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s