3.Какво правя?

„Все нещо правя“, отговарям когато се питам „какво правиш, драги?“, също и „какво ще правя?“. Така задоволявам непресекващото любопитство на моите познати, които неуморно продължават да ме питат „Какво правиш?“. (Това е станало нещо като поздрав по нашите „географски ширини“, на други места вероятно се оценява като скандално да проявяваш подобно любопитство!) Но защо ли е този вечен интерес към правенето?

Аз също мога да направя каквото си поискам, аз решавам какво да правя, и тук имам свобода. Вярно е, че все пак няма да направя „всичко“, а само някои неща: не съм неудържим! Пък и няма смисъл да правя някои неща, например да се самоубия. Това последното решително не си струва да бъде правено, нещо в мен силно се съпротивлява да предприема такава крачка.

Просто аз съм пристрастен към живота, и това ми стига. Обикновено правя, казах, каквото искам, най-напред пък правя онова, което искам най-силно. Ако трябва да избера едното от поне две неща, неминуемо ще направя онова, което искам по-силно. Вярно е, че понякога ми се налага да потискам желанията си и да правя онова, което трябва. Тоест сам себе си заставям да направя нещо, което не ми е особено приятно, изхождайки от своето съзнание, че така трябва. Оказва се, че по този начин не губя свободата си (защото аз така решавам!). Изобщо аз самият на себе си съм основанието да правя или да не правя нещо. Това ме изпълва с чувство за свобода, с необясним трепет.

Някои неща никога няма да направя, дори и да са съблазнителни, да ме изкушават – просто защото аз така решавам и бих решил, да се надявам, винаги. Защото ако винаги се подчинявам на „изкусителните неща“ и ги правя защото… „ми се налага“, то тогава свободата ми е поставена под въпрос. Най-вече няма да правя онова, което просто „така се прави“ или защото „другите го правят“: аз не мога да бъда задължен към подобен род неща, ако им се подчиня, безусловно съм загубил свободата си. Може би има хора, които най-вече правят онова, което „така се прави от… другите“, но аз не съм, не мога и няма да бъда сред тях. Защото аз държа да действам според себе си. Защото аз сам мога да реша какво трябва да правя. Защото не искам да се подчиня на натиска отвън.

Онези, които правят само онова, което „се прави… така, както се прави“, най-вероятно не знаят какво да правят, нямат свое мнение по въпроса. Щом като сами не могат да решат, правят – понеже им е все едно! – онова, което… се прави. Вижда им се, че е важно „все нещо да се прави“, което обаче е много тъпо. Защо пък да не е по-добре нищо да не правиш – ако ти е станало гадно да правиш онова, което се прави?! Аз винаги трябва да съм нащрек да не се поддам: държа на това сам да решавам какво да правя във всеки отделен случай. Дано имам сили винаги да е така, другото е проява на малодушие или на безхарактерност.

Не е малко нещо „да се посветиш“ на едно определено „правене“. „Правенето“ винаги ангажира вниманието ми, отнема част от силите ми, за него отделям от скъпоценното си време, за него, накрая, давам част и от живота си. Когато започна нещо да правя, аз сам себе си лишавам от всичко друго, от другите си възможности, а това е жертва, която трябва да е оправдана – и добре преценена. Трябва да има смисъл да се лишиш от всичко друго и възможно и да се заемеш само с „това“, иначе е абсурдно. Не мога и не бива да не зная защо правя нещо, и все пак да го правя. Ето защо обикновено добре внимавам с какво да се заема; поне така трябва да бъде. Заслужава си „да поставиш всичко на везните“, да преценяваш дали си струва.

Вярно е, че подобна пресметливост съдържа в себе си нещо дребнаво, но тя е и проява на трезвост. Има неща, които правя съвсем спонтанно, просто защото „цялото ми същество го иска“ – и тогава не съжалявам, „разумът“ ми се принуждава да отстъпи. Това е така, защото ако „седна да разсъждавам“, то това ще навреди на спонтанния ми порив, дори ще го убие: когато разсъдя, спонтанното ми желание ще се е изпарило. А това може да е чиста загуба, къде е гаранцията, че няма да е така? Ето защо вярвам на душата и на сърцето си, оставям се на спонтанните си желания, които, допускам, не случайно така силно ме ангажират. Затова съм длъжен да се оставя на техния порив.

„Преценените“, „претеглените“, „премислените“ неща, оказва се, са вторични, те са възможни само когато спонтанността ми си… почива, а иначе предимството е на спонтанното. Не защото не ми стигат силите да потисна своята спонтанност, а защото ценя спонтанността си. В нея виждам проява на жизненост, на своето жизнено превъзходство, на „пригодността“ си за живота. В спонтанните си желания аз като че ли съм най-истински. Ако изневеря на своята чиста спонтанност, то тогава съм загубил свободата си, откъснал съм се от самия живот. Тогава съм се затворил в черупката на „голата разсъдливост“, която е в състояние да убие жизнения ми порив.

Затова трябва да внимавам с времето да не загубя способността си да живея и действам спонтанно. Тя, изглежда, е израз на младежки дух, на преизобилие от сила, на пристрастеност спрямо живота. Ако стана прекалено разсъдлив, т.е. неспонтанен, то значи вече съм остарял, станал съм истински старец. Не е ли по-добре да запазя младостта си колкото е възможно по-дълго, дори завинаги?!

Излиза, че в „правеното“ аз без остатък изразявам себе си, своята нагласа спрямо живота. „Каквото човек прави, такъв той и е“, „По делата им ще ги познаете“ – съвсем справедливо е казано, това са думи на Христос! В правенето не можеш да скриеш себе си, а изцяло се „разголваш“, изявяваш истинската си същност. Ето защо трябва да оставя будно своето съзнание за това какво правя, в правенето да внимавам да бъда реализирам себе си в своята пълнота и цялост, т.е. своите автентични разбирания.

По-точно казано, не трябва да допускам да ми е все едно какво правя (една такава прекалена „спонтанност“ като че ли нищо смислено не прави е не постига!), а в действията винаги да разпознавам себе си. Ако почувствам някога, че не аз, а някой друг стои зад моите действия, то тогава трябва да изпадна в ужас.

(Следва)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s