10.Дали разбирам своята сексуалност?

moon_pic.jpeg

Навлизаме в област на психологията, в която честността – най-вече пред самия себе си! – е първото условие за успешно движение напред. Ако тук си позволим да държим на своите предразсъдъци, ако не сме склонни да се отказваме от тях, ако се срамуваме и затова се опитваме да лъжем, ако държим на илюзиите относно себе си и ни е страх от истината, то по-добре да се върнем назад и да захлопнем вратата на самопознанието, през която само бяхме надникнали!

Желанието да разберем себе си до своя корен, смелостта да “гледаме право в очите” дълбокото естество на човека – независимо какво ще ни се открие там – е другата възможност, която избират “дръзките” и всеотдайните, изцяло откритите и доверилите се на психологическото познание, т. е. стремящите се към пълната яснота и към цялата истина за човека, за себе си. Имаме ли такава готовност, ще вървим ли напред или ще се откажем?

1.Половата любов и сексът

Ще се спуснем ли в “подземията”, в “дълбините”, където е скрито неизвестното или ще си останем на повърхността: за да не накърним “душевния комфорт”, в който пребивават “плитките натури”, с малко задоволяващите се, по просешки скромните в науката? Всеки решава за себе си: който не иска да ни последва, нека просто… прескочи тези страници! И така, открихме, че принципът на удоволствието е единственото нещо, на което се подчинява безсъзнателното, а също и тялото – ако погледнем в техните дълбини. Открили този принцип на безсъзнателното, свеждащ се до неутолимата жажда за удоволствия, потребно е да се запитаме: А кой род удоволствия обича най-силно тялото?
Кое удоволствие е в състояние да задоволи най-пълно и истински неговата страст и любов към удоволствията?

Тук отговорът е един: “половата любов”, “използването” на гениталиите (половите “органи”) – по израза на Кант и Шопенхауер – сексуалното удоволствие, търсенето и достигането до оргазъм, “при който силата на удоволствието е несравнима с нищо друго” (Ницше, Фройд). Наистина, наслаждението на тялото, желано от него според самото му естество на безсъзнателно (на което тялото служи всеотдайно и изцяло!), достига най-голямата си интензивност и се усеща най-пълно именно при сексуалните наслаждения, при удоволствието, получавано от секса – и това нито един морализъм не може да отрече.

Споменаваме това, защото особено на Фройд се е налагало да влага толкова усилия в защитата на една разбираема за всеки човек истина: че сексуалното удоволствие е най-силното и е най-привлекателно за безсъзнателното, и, респективно, безсъзнателно е най-желано от всички. Правил го е, защото това разбиране е било посрещнато с дружен вой на отрицание от всички моралисти и лицемери, с които той, а и до ден днешен, се налага да се спори. Но тук трябва да уточним нещо, което не се разбира от защитниците на изначалната чистота и “непорочност” на човека: безсъзнателното, заложено дълбоко в тялото и душата на човека, иска и се стреми към удоволствия – и най-вече към онова от тях, което е най-пълноценно и силно! – а не човекът по принцип и не душата като цяло. Следователно с тази истина не се казва нещо, което приписва… “порочност”, изначално вродена в човека, а открива такава “порочност” и я определя като вътрешна сърцевина на безсъзнателното, което, впрочем, е “част” от нас самите, с която трябва да се съобразяваме. И друго нещо трябва да се знае: безсъзнателното е отвъд всяка оценка тъкмо защото е безсъзнателно. И затова тези, които си позволяват да го оценяват (“ТО” било такова и такова: “лошо”, “мръсно”, “порочно”, “животинско” и пр.) нека знаят: никаква оценка не може да засегне самото безсъзнателно (или… тялото ни!), с нещо да му повлияе или… да му навреди. Всяка оценка по начало се разминава, не може да докосне безсъзнателното точно затова, че то е безсъзнателно, т.е. не знае и не иска да знае “тези неща”, то си знае само едно, да иска удоволствия, при това най-вече най-силните, сексуалните!

Макар че в светлината на казаното е вече ясен, но нека все пак да поставим въпроса

2.И така, кои са ефектите на сексуалността върху душата?

Удоволствието е проява на телесен живот и на телесна активност, то трябва да бъде разглеждано каквото е, а изследователят е длъжен да се въздържа от каквито и да е оценки. Безсъзнателното следователно “обслужва” тази активност и я “представя” (изразява) в душата -бидейки неин фундаментален пласт, нейна основа. Импулсите, желанията и поривите на тялото се раждат в неговите дълбини, и стремейки се към изява и удовлетворение, дават своята категорична заявка пред непрекъснато заседаващия “симпозиум” (гръцка. дума, означаваща “пиршество”!) на душата. На него са представени всички без никакво изключение душевни сили, а всяка от тях иска да наложи себе си, да направи своите искания “решения” на цялата душа. Безсъзнателното наистина не знае какво иска, неговото искане се проявява като сляпо влечение, като неосъзнат порив, но именно затова пък то е в състояние да представи силно и безапелационно своите искания пред душата. Тъкмо неосъзнатият, “подмолен” начин на действие на безсъзнателното способства за засилване на действието му, за необичайния ефект на неговите прояви върху душата.

Появата на една безсъзнателно влечение става факт на съзнанието тогава, когато то срещне било съпротивата на едната част на душевните сили, било благоприятното разположение, подкрепата на другата част от тях. (Коя ли част от душевните сили винаги е ентусиазирана при появата на сексуални желания и кой яростно им се съпротивлява? Чувството или разсъдъка, волята или въображението?) Действието на безсъзнателното с това вече е довело до ситуация на фактическо признаване – независимо дали то се изразява в отхвърляне или приемане. Сред желанията на тялото и на безсъзнателното основното е това, което е свързано с половия нагон или либидото (латинска дума, означаваща “желание”, “удоволствие”). Д-р Фройд въвежда по следния начин това понятие: “С понятието либидо ще означаваме силата, с която се проявява сексуалния нагон, подобно на глада при нагона за хранене”. Ясно е, че либидото олицетворява способността и желанието за изпитване на еротично удоволствие, именно то въплъщава енергията на половия нагон или пък енергията на живота изобщо – както смята К.Юнг, най-видният от учениците на Фройд. Либидото обаче не бива да се разглежда разширително, като стремеж за получаване на удоволствия от всякакъв характер и като желание за всякакви наслаждения. Удоволствията от ядене, движение, отпускане, гледане и пр. са соматични (телесни), но не винаги са натоварени с еротичен смисъл или пък тяхната еротичност не е пряка, а косвена, свързана е по отдалечен начин с еротичното. Символ на удоволствието изобщо, я също и цялостно еротично преживяване е генитално-сексуалното удоволствие ( правенето на секс с “участието” на половите органи, на пениса и вагината), което е естествена и пълноценна проява на либидото. Либидото обаче може да се пренася и върху други органи освен тези, “където му е мястото”, половите органи, в такива случаи силата на наслаждението отслабва, а преживяването е по-специфично (някои наричат това “перверзия”, “сексуално отклонение”, но правят грешка: допускат оценка!).

Оказва се, че така разбираното либидо е център, ядро на безсъзнателното, а сексуалността – най-съществена страна и пълноценен израз на живота на тялото. Сексуалният живот на човека е непосредствено единство на живота на тялото с този на душата, тук двата потока на живота се сливат в един – и това е непостижимо с ума тайнство, в което може би са скрити всички загадки. При това този поток на живота може да е както хомогенен, хармоничен, истински “слят” – и тогава душата и тялото получават своето, нито едно от тях не страда и не е пренебрегнато! – така и нехомогенен, разединен, хаотичен, което се изразява в дълбока неудовлетвореност от живота и на тялото, и на душата. Подобен дисбаланс в сексуалния живот дава своя отпечатък особено върху душата, която скрито или явно страда, търсейки някакъв изход в болестта, в перверзията, в заместители от най-различен характер, накрая, в аскетическото отрицание и отказ от секса – при т.н. резигнация на волята за живот. А как ли пък в това време страда тялото, “животното” у човека?

Но нека тук да завършим с един такъв въпрос:

3.Какъв е истинският смисъл на секса и любовта?

Ще тръгнем от нещо основно, коренно.

“Разполовеността” на човека има две съществени измерения. Първата “раз-пол-овеност”, двойнственост се изразява в това, че съществуват половете, човекът е налице в две форми, мъж и жена. Другата не по-съществена “разполовеност” се проявява при всеки отделен индивид, това са двете “половини” на индивида, неговата душа и неговото тяло. И двата рода съществувания и живот трябва да намерят своето единение за достигането на пълнота, хармоничност и цялост. Двойнствеността на половете намира своето единство и примирение в половата любов и в сексуалния живот на мъжа и жената, които чрез него достигат до завършеност като човешки същества, влюбени на първо място в живота. Преодоляването на този първи род “разполовеност” се отразява и рефлектира върху съответното примирение на другата разполовеност и двойнственост, тази в отделния индивид – между душата и тялото му.

Излиза, че равновесието между душа и тяло в индивида, хармонизирането на двете “половини” в него е естествено достижимо само чрез онази хармония между две души и две тела, която достигаме в секса и любовта, в сливането на два живота чрез еротичните преживявания, при които хармонията е пълна или пък – както често се случва! – не се удава. Но и в този последния случай Еросът – тази велика изначална сила на живота – продължава да иска своето и индивидът се оказва в безусловната му власт, търсейки своята “половина”, другият индивид, благодарение на когото може да постигне единството и на своята душа и своето тяло.

И какъв ли може да бъде изводът от казаното дотук?

Може би този: ония, които си мислят, че са “независими” от своята сексуалност, че стоят “над” нея, всъщност са варварски зависими от нея – нищо че не го признават или пък дори че не го съзнават. Те не са се справили със задачата да я очовечат и облагородят, поради което тя им е отвърнала с нещо по-лошо, дори жестоко: тя сексуалността на такива хора “не им дава мира”, вместо радост им е дала непосилна мъка, направила ги е свои слуги (високомерни при това!), които непрекъснато мърморят и си мислят, че са нещо повече от господаря. Всеки знае, че такива са най-лошите слуги: господарите им ги правят жалки, злобни и непрекъснато им се надсмиват…

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ОБСЪЖДАНЕ И ЗА ДИСКУСИЯ:

1.Прочетете и обсъдете следния текст, взет от книгата “Психология на сексуалността” на д-р З.Фройд:

“Хората се делят на две ясно разграничени групи според своя тип избор на обект – тип на придържане (човек се влюбва в лица, съответстващи на образеца на майката или нейния заместител) и нарцистичен тип (влюбват се в лица, които отговарят на самите тях като любовен обект)…

Истинската любов към обект от типа на придържане е характерна за мъжа. При жените е съвсем друго: поради едно характерно “самодоволство” от себе си, характерно най-вече за красивите жени, те обичат само себе си така силно, както ги обича мъжът. Всъщност тяхната потребност не се състои в това да обичат, а да бъдат обичани, и те харесват този мъж, който изпълнява това условие… Защото, изглежда, нарцисизмът на едно лице привлича силно онези, които изцяло са се отказали от собствения си нарцисизъм и които се опитват да спечелят любовта на обекта. Но голямата привлекателност на нарцистичната жена има също и своята обратна страна – незадоволеността на влюбения мъж, съмнението в любовта на жената; оплакванията за загадките на женската същност се коренят в това несъвпадение на типовете избор на обект.”

Как се отнасяте към изложеното разбиране? Знаете ли кой е Нарцис (на гръцки Наркис)?

(Той бил юноша с необичайна красота, който обаче бил безразличен към жените, които се “домогвали” до любовта му. Когато в него се влюбила нимфата Ехо, Нарцис отхвърлил нейната страст: от мъка Ехо “изсъхнала” така, че от нея останал само гласът. Заради това богинята Немезида му отмъстила жестоко: връщайки се от лов, Нарцис погледнал в бистър извор и, видял своето отражение в него, така се влюбил в себе си и в своята красота, че не могъл да се откъсне от съзерцание на самия себе си, и умрял, когато решил… сам себе си да прегърне. На мястото на неговата гибел пораснало цвете, наречено “нарцис”.) Забелязвате ли в себе си нарцистични наклонности? Какви изводи си правите от казаното от д-р Фройд? Дали е вярно това, че мъжете се влюбват най-вече в жени, които съответстват на образа на тяхната майка? Струва ли си да се влюбват в красивите, но нарцистични жени?

2.Направете тест № 2 от практикума. Научихте ли нещо за своята сексуалност? “Вярно” ли е то? Как разбрахте че е (не е) вярно?

3.Какво означава един млад човек да е… “моралист”? Значи ли това, че “висшите отдели” на душата са победили “нисшите”, т.е. поривите на сексуалността? Лошо или добро е това?

Advertisements

2 thoughts on “10.Дали разбирам своята сексуалност?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s