Среднощна обмяна на мисли по една изцяло и буквално сърдечна тема

Късно през нощта, след като си поспах на дивана пред телевизора, се събудих и рекох да вляза за малко в интернет, за съвсем мъничко, колкото да видя дали нямам някакво писмо. Е, оказа се, че имам, и то едно доста специфично писмо: една непозната дама ме попита, понеже била в момента в същото положение като мен, с болно сърце, какво аз съм решил преди време, когато и на мен като сега на нея лекарите са предложили да ми имплантират пейсмейкър, „водач на сърцето“, „машинка“, която да държи неговия ритъм под контрол; дамата също била учителка по философия като мен; а сега де, какво да й отговоря? За да ми пише в такъв момент явно се нуждае от съвета ми; е, отговорих, както можах, не зная дали съм й помогнал, дали пък не съм я объркал още повече; ето и двете писма, публикувам ги, може пък друг човек да е също в такова положение, може пък, знае ли се, човек, на който е сложен пейсмейкър, да каже как той мисли по въпроса, ако каже, аз ще предам на тази жена, която е пред това трудно решение:

Здравейте, г-н Грънчаров, осмелих се да Ви пиша по две причини. Намирам се в болницата в Б. и трябва да взема решение за поставяне на пейсмейкър и съм учител ПО философия в гимназията в Г. Имаме сходна съдба и моето сърце е аритмично и понякога стига до 200 удара в минута, сега ми казаха, че паузите между ударите били и по 2,5 sec. Което не знам дали е много или малко, но ми поставиха въпроса за избор… В момента съм с таблет, а си нямам кирилица затова моля за извинение относно граматиката, която в момента не ми е приоритет. Намерих Вашия пост като търсех информация по въпроса и реших, че бих могла да се посъветвам с Вас. Вие какво решихте преди две години и как се чувствате сега? Горещо се надявам да сте добре и да сте намерили вярното решение! Бих се радвала да ми пишете! Поздрави! Н.Р.

Здравейте, г-жо Р.,

Прочетох писмото Ви, напълно Ви разбирам, защото съм го преживял същото това. На мен обаче ми предложиха да ми сложат пейсмейкър преди доста години, когато бях на 36 г., тогава аз много се уплаших и след много тежък размисъл отказах. Слава Богу, само с лекарства поживях доста години, не знам обаче как това се е отразило на сърцето ми, и ето, сега дойдох до момента, в който вече медикаменти не ми удържат сърцето в ритъм; месеци наред то беше извън ритъм, пиех само хапчета за намаляване на ритъма, е, общо взето не успяваха, но в един момент сърцето съвсем спонтанно взе да си влиза само в ритъм, което много ме учуди, преди само с хапчета ставаше така, сега от само себе си. Та сега на моменти си бие ритмично, в синусов ритъм, в други моменти – не, един вид сърцето ми си бие както си иска, напълно свободно. Лекарят ми каза, че не бивало да бъде принуждавано по изкуствен начин, щото това било природа, убеди ме, че свободата била за предпочитане и за сърцето ми, е, приех тази теория, щото съвпада с моите разбирания.

Да, обаче други лекари ми казват, че с пейсмейкър било по-добре, щото така сърцето много се изморявало; ето, и аз като Вас съм раздвоен и не зная какво да правя. От една страна ми се вижда правилно да бъде оставено сърцето ми да си бие по природа, без изкуствено насилие, от друга страна пък си викам защо, като му е трудно така, да не бъде подпомогнато с техника, именно с пейсмейкърче? Знам, че много хора живеят дълги години с пейсмейкър, техниката е напреднала сега, чудеса правят с нея. Тъй че не смея да Ви убеждавам в нищо, щото аз сам се колебая. При мен въпросът си стои висящ.

Мисля, че лекарите трябва да бъдат слушани, а човек трябва да послуша в случая и сърцето си, каквото то подскаже, нали за него трябва да решаваме – защо него пък да не питаме?! Тъй че: послушайте сърцето си. Умът казва едно, сърцето – друго, пак се колебаем; това си е винаги така, такъв е животът. Такава ни е участта, нашата човешка участ. Ако трябва бързо да вземете решение, не Ви завиждам, но се доверете на сърцето си. И двата варианта си имат своите предимства. Ох, май повече Ви обърках, още повече засилих съмненията Ви с тия мои плямпаници! Да си бях замълчал май щеше да е по-добре. Но ако с нещичко поне малко съм Ви помогнал, ще се радвам, въпреки че се съмнявам.

Аз съм си такъв. Вие обаче решавайте. За Вашето сърце става въпрос. Питайте обаче сърцето си, то каквото каже, това правете. Така е справедливо според мен. Дано Бог Ви помогне да вземете вярното решение!

Ами това е. Желая Ви живот, здраве и добро!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s