Прочувствено писмо, изразяващо най-съкровените мисли на екзекуторката ми: „Силно се надявам съдът да вземе правилното решение и вие никога повече да не преподавате в училище!“

В коментар в блога ми под публикация от днес – виж: Аморално е да се стои на власт при толкова много доказателства за непригодност и несправяне – един анонимен, представящ се за мой ученик, пише нещо твърде интересно и показателно – във връзка с моето уволнение като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Публикувам този многозначителен текст (на моменти имам чувството, че го е написала самата директорка в прилив на угризения на съвестта – и в прилив на рядко спохождащо я красноречие; но това, което е сигурно, че в този текст са изложени най-съкровените – най-удобните! – мисли на този сорт хора, който се олицетворява от екзистенциалния тип на директорката) та значи публикувам този текст защото ми е крайно интересно как други хора ще възприемат казаното в него; интересуват ме и реакции на други мои ученици, щото, не крия, добре съзнавам, че учениците ми в този момент са поставени в съвсем нелека нравствена ситуация. Този анонимен обаче си позволява да говори от името на моите ученици, което е доста претенциозно – при положение, че аз имам всякакви ученици, т.е. учениците ми не могат да имат само една преценка за нещата, а имат най-различни преценки. Тъй че да се говори от тяхно име е доста порочна, бих казал извратена претенция. Аз лично ще напиша отговор на този човек по-късно, а сега ме интересува как други хора възприемат написаното; казусът е чудесен, направо нямам думи, че съдбата е така щедра към мен напоследък; ето, четете:

Г-н Грънчаров, аз мълчах. Не съм искал да пиша нищо в блога Ви, защото бях сигурен, че няма да ме разберете. Аз следя случващото се от доста време и формирах мнението си не на база симпатии – формирах го на собствено светоусещане. Мнението ми е лично, но смятам, че за жалост от така изложените коментари под статиите Ви ще бъде бъде най-адекватно. Защото г-н Грънчаров хора които Ви подкрепят до самия край и при всяко едно взето решение са подлизурковци, за тези, които не Ви харесват е лесно да се каже …

Г-н Грънчаров, аз виждам болката Ви, виждам хъса с който се борите да постигнете нещо и мисля, че знам накъде искате да насочите каруцата. Искам да вярвам, че всичко, което правите е наистина безкористно и чисто, за което Ви свалям шапка (ако е така, разбира се). Г-н Грънчаров в света ни има много хора, които го променят към по-добро, които не спят, за да накарат поколенията след тях да се чувстват по-сигурни и спокойни. Мотивацията Ви и чистотата с която работят това, г-н Грънчаров, приличат на вашата, което ме кара да се радвам.

Но (частицата, не означава, че всичко предварително казано се обезсмисля, дори напротив…) г-н Грънчаров Вие допуснахте една много голяма грешка в тази ваша кауза – загубихте се. Моля, не приемайте думите ми като обида, а като конструктивен коментар, който наистина показва позицията ми относно случващото се. Г-н Грънчаров, в стремежа си да промените света и да го направите по-красив от колко е, Вие загубихте хората около вас, загубихте приятелите си и най-страшното… загубихте учениците си, г-н Грънчаров. В стремежа си да промените образователната система, Вие загубихте учениците, а надявам се, че ще се съгласите с мен – те са най-важни. От няколко години – особено осезаемо се усеща липсата на връзка, липсата на емпатия, на съчувствие от ваша страна към учениците и за това няма вина „администрацията“. За жалост мен не можете да убедите, че това не е така, защото г-н Грънчаров, Вие не познавате почти никой от учениците си. Всичките теории хвърлени на куп за работа с юноши, не вършат работа, ако не познавате групата с която работите, това е причината за конфликтите. Не е причина ръководството, не е причина обществено, не е причината в министъра или родителите – Вие сте причината! и колкото по-рано не го проумеете – толкова по-зле за вас.

Аз познавам част от биографията Ви, заемането на такива длъжности не е случайно, за да сте бил там, значи сте го заслужили! Може би от там идва и нежеланието за приемане на чуждото мнение и принизяване на всички около вас, особено тези, които са над вас – смятате ги за некадърни и знаете, че бихте се справил по-добре на тяхно място. На вашите години човек си задава един такъв въпрос: „Какво постигнах през всичките тези години?“, „Дадох ли достатъчно на света и семейството ми?“ – нарича се още и криза на възрастта, за което предполагам знаете (вие си изберете от коя школа ще извадите определението🙂 ). За жалост аз знам какъв е отговора на тези въпроси и поради тази причина не съм Ви ядосан, знам че всичко, което правите е от вашата гледна точка в полза на обществото и в частност на образованието.

Като преминем през всичко това, стигаме до отново до написаното по-горе – чувството, че сте загубил пътя. В началото може би сте бил по-сговорчив, видял сте, че така не са получава и всеки един ден все повече се озлобявате и нападате всеки, който се опита да Ви критикува или отхвърли похватите Ви, от там сте станал по-краен и в самите идеи… безсмислено е да продължавам.

Като един истински философ и психолог би трябвало да знаете г-н Грънчаров, че ние – хората, трябва да гледаме повече в себе си и да питаме къде сме сбъркали, вместо да сочим другите и да се опитваме да ги поправим. Защото, г-н Грънчаров, Вие не виждате своите грешки, дори и да ги виждате, не се стараете да ги промените, оправдавате се с годините или с някого другиго, което е жалко. Защото добрият учител намира подход към учениците си, да не говорим за добрия психолог, особено за човек с вашия стаж, защото добрият учител не обвинява другите за провала си. Ако някой не вземе матурата по философия – Вие сте виновен, не образованието, не глупавите тестове или самозабравилите се създатели на изпитите – Вие! Защото Вие сте човекът, който не е успял да даде теоритичните знания на младия човек, за да взема изпита и социално важните, за да стане личност в обществото! Това е да бъдете учител г-н Грънчаров, всичките ви 30 години стаж не струват пукнат петак, ако класовете Ви, не желаят да ви слушат и ако не направите така, че да бъдат по-добри утре на улицата. Всички хора, без значение възраст имат собствено мнение, не може един Директор да нареди на цял клас да не слуша – те не се програмират, всеки един от тях има собствен свят, мечти, копнежи и стимули, които ги движат.

Престанете да се правите на жертва и да се оправдавате – приличате на необразовано дете от институция (предполагам сте запознат с психологията им). Вземете животът в ръцете си, имате капацитета и енергията и творете, без да търсите вина в другите и без да се оправдавате – може да спечелите съжалението на някой директор от западнало село или преподавателка… но няма да да скриете истината.

Аз не проумявам защо, Вашата директорка не Ви е уволнила по-рано, защо вашите колеги не са реагирали по-остро, защо никой от министерството не е взел отношение по-рано, защото истината, скъпи г-н Грънчаров е че Вие не ставате за учител и всичките Ви опити да се изкарате жертва, да обвините друг за провала си са безполезни, когато няколко випуска загубиха уважение към предмета Философия (и към другите от философски цикъл). Поддържам контакт с много ваши възпитаници с много мои съученици и Ви познавам много добре, в светлина, в която сегашната Ви публика не Ви е виждала… Силно се надявам съдът да вземе правилното решение и вие никога повече да не преподавате в училище – казвам го не с омраза, а с болка …

Къса ми се сърцето, защото аз самият преди години г-н Грънчаров загубих интерес към предмета, заради вас.

Искам да прочетете коментара ми, обвинете ме, че съм поставено лице, обвинете ме, че ми се плаща и т.н. няма да ви оборвам, светът е ваш, кой съм аз че да го променям.

Бъде здрав, г-н Грънчаров! Успех в новите начинания.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s