Въпрос към психологическата общност на България: как е възможно отрязаната глава на твой колега да предизвика ръкопляскане, буйна радост сред учители, сред възпитатели на младежта?!

Впрочем, да кажа нещо за разтуха и за разтоварване. Вечер е, не бива да сме толкова сериозни. В блога ми един човек, предполагам колега, някаква дама пише, че днес, в учителската стая на училището, от което вчера бях изгонен, предполагам директорката (или нейната първа помощница, моя бивша синдикална лидерка, в смисъл, че тя е лидерка на бившия мой синдикат, щото аз преди да бъда уволнен от училището бях предвидливо изключен и изгонен от синдиката, в която членувам от 20 години), та значи няма значение кой го е съобщил, но като казал „новината“, именно „Ангел Грънчаров вече не е в това училище, вчера беше уволнен!“, една част от колектива, представете си, си позволила да аплодира с „бурни, дълго нестихващи ръкопляскания“ случилото се, да, точно така посрещнала новината!!! Заинтересувах се дали е истина това, дали някой не ме бъзика, проверих го и получих потвърждение от хора, на които имам пълно доверие, от няколко източника, точно това се е случило, представяте ли си картинката?! А ето как точно се е изразил този обезпокоен човек, станал свидетел на чудатата сценка:

Ангеле, имам чувството че сънувам, ще ти кажа нещо, което не е за вярване но се случи днес: когато беше обявено в учителската стая че си уволнен половината от присъстващите посрещнаха новината с бурни ръкопляскания!!! Не знам аз далеч не съм ти фенка но се отвратих, имах чувството, че присъствах на канибалско сборище! Излиза че си прав като пишеш че в училището ни има сериозен психологически и нравствен проблем – деградация на човечността. Представяш ли си ръкопляскаха и се радваха! Останалите се срамувахме! И тия канибали, радващи се че ближният им е посечен, са възпитатели на учениците! Срам! Гнус!

Значи нека да прибегна до метафора, за да изпъкне същината. Г-жа директорката Анастасова показва прясно отрязаната ми глава, да, показва кървящата ми още глава, а някои, видите ли, почват да ръкопляскат – това за какво ви говори, а, драги ми дами и господа? В „дивото Средновековие“, където екзекуциите на човеци са едва ли не всекидневие, даже и тогава палачите са се срамували заради това, което професията им изисква да правят, ето, те са носели маски, качулки, скриващи и лицето, а сега, в нашето модерно време, тия неща явно не са нужни – щото емоцията срам изглежда е непозната за някои. Ала ето, сега аз се питам дали не е добре да устроя по този казус допитване до психолозите, до моите колеги, щото много ме вълнува и тяхното възприятие; интересува ме дали моето тълкуване не е пък по някакви причини погрешно, предвид това, че все пак в случая става дума за моята глава.

Да, идеята си струва, ще направя такова допитване до всички, но ще апелирам най-много за преценка от страна на сведущите хора, на психолозите! Преди малко разговарях с един много уважаван от мен човек, той именно настоява да проведа такова едно изследване в блога си и във Фейсбук; той също е силно фрапиран от случилото се, от тия ръкопляскания на част от колегите в учителската стая на ПГЕЕ-Пловдив днес! Вижда му се, че това е свидетелство за едно непостижимо с ума израждане, за една ужасно зейнала в душите на тия хора нравствена пустота! Аз своето тълкуване ще си го дам тия дни, а ето сега поставям казуса: как възприемате такава една реакция, съобщават ви, че ваш колега, с когото до вчера сте работили заедно, с когото не сте имали някакви конфликти, е, вярно, този ваш колега е бил особняк, но то кой ли не е, вярно, той е философ, но ето, изритали са го от училището, казва ви го това директорката, дето го е изритала, и на вас изведнъж ви идва на ума да почнете да ръкопляскате – ето тук е възловият момент, пред който и сърцевед като Достоевски ще онемее от изумление!

Помислете малко: идва ви значи „изотвътре“ това пусто ръкопляскане; е, този извратен порив да ръкопляскате идва най-напред, предполагам, в душите на няколкото откровени подлизурки на директорката, те първи значи започват да ръкопляскат, а пък ти, като чуваш че други ръкопляскат, също почваш да ръкопляскаш – нали така стават тия работи? Е, поръкопляскали някои, но една част, отбележете, все пак не е ръкопляскала, това показва известна нравствена сила; който познава атмосферата в това училище, трябва това да го признае; то е равносилно на същински героизъм: ами представи си че директорката те забележи, че не ръкопляскаш в този момент?! Даваш ли си сметка какво ще стане с твоята глава ако тя забележи че не ръкопляскаш, че не симулираш извратена радост при съобщението, че главата на Ангел Грънчаров е отрязана вече!

Аз дори си мисля, че повечето от ръкопляскащите са ръкопляскали само от солидарност, пък после може и да са се срамували, знам ли как са се чувствали тия хора? Аз съм човеколюбив човек, ето, поставям въпроси и с това им давам шанс да споделят и те – и така да облекчат душевните си мъки. Знам, че много хора от колегията в ПГЕЕ-Пловдив четат блога ми, ето, давам им шанс да кажат как се чувстват в този миг, след онова сатанинско и толкова извратено ръкопляскане. Мен слабо ме вълнува това, че са се радвали на моята екзекуция, че са изпитвали извратена радост, това си е по-скоро техен проблем, но ето, те все пак са хора, давам им шанс да кажат как се чувстват сега.

Пък и тия хора със здрава, неизвратена чувствителност, с чувство за самоуважение и достойнство, които не са ръкопляскали в оня момент, на които Бог им е дал нравствената и психологическа сила да не се опозорят с участие в това позорно ръкопляскане, и те ме вълнуват сега; ако някой от тях иска да каже нека да каже как се чувства, щото все пак е бил свидетел на това позорище. На това падение, приличащо ми на обезумяване: прясно течащата кръв, отрязаната глава на твой колега да предизвика такъв страшен екстаз, да предизвика ръкопляскане: ето това е нещото, за тълкуването на което предизвиквам психологическата общност на България. Вземете предвид и факта, че тия хора, ръкопляскащите, са възпитатели на нашите деца, са възпитатели на младежта на България – представяте ли си на какво такива хора учат и възпитават тази наша младеж?! Безспорно е, че те явно не се усещат какво точно правят, това е нещо като мания, като наркоза, като масово безразсъдство – ето това, колеги, си заслужава да бъде изтълкувано, нали, феноменът е чудесен, някой от вас и дисертация ако иска може да напише по него!

Още много мога да пиша, още много въпроси могат да се поставят, но да спра дотук. За да не стане дълго. Ще оформя този свой коментар по подобаващия начин и ще се обърна към колеги-психолози, ще апелирам да дадат своите тълкувания. Страхотен нравствен казус и тест е това, нали?! Ето колко е щедър животът, та ни предоставя такива умопомрачителни по смисъла си казуси! И ето какъв щастливец съм аз, че животът е така благосклонен към мен, давайки ми шанс да участвам в такива епохални духовни и психологически събития и открития!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

One thought on “Въпрос към психологическата общност на България: как е възможно отрязаната глава на твой колега да предизвика ръкопляскане, буйна радост сред учители, сред възпитатели на младежта?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s