Некадърниците най-много се мъчат, тях най-много ги тресе и терзае тая ужасна болест – завистта!

Елин Пелин е написал тия паметни думи, хвърлящи обилна светлина върху странностите на нашия народен характер: „Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта!“. Тия дни, във връзка с моето уволнение като учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив получих всякакви отзиви; тая вечер чета един, издаващ удивително феноменална завистливост; ще го публикувам изцяло, а пък по-долу ще разкажа и за още един такъв случай, можете да прочетете изцепката му заедно с мой кратък коментар; та ето какво ми пише един феноменално надарен завистливец (или завистливка); интересно е и мнението му (й) за учителите, то ето, тия дни е техният празник, та прочетете, подивете се:

Явно че в БГ доста хора са болни от болестта на „безгрешността“ и „вечността“. Надали има даскал в БГ, чийто метод на преподаване да не е „революционно нов“, „прогресивен“ или „безценен“. Всички учители в БГ, точно както и докторите, политиците и архитектите, считат себе си за „уникални“. Грънчаров е поредният пример!! Уволнили го и ето, как можаха, да уволнят „най- от най“!! Голяма работа, след като си ненужен ще те уволнят, а вие какво искате, до 70 години да преподавате тъпата си философия, която е едно бреме за учениците, особено в средно училище и то по електротехника.

За учителите, докторите и политиците, техните професии са най-тежки!! Попитайте ги! Да работиш по 3-4 часа на ден, да си изливаш личният неприязън към деца е сигурно голямо густо. В момента всички даскали си „вадят“ допълнително по още една заплата, необложена с данък, от частни уроци, издаване на помагала, и други подобни идиотизми. Това са пари, които излизат от джоба на родителите. „Вашето дете трябва да ми купи книгите, иначе няма да мине в по-горен клас, или да си вземе изпита“ – това им са основните рекетъорски приказки. Точно като докторите!!! В същото време, има бюджет, който не знайно защо не покрива нуждите на образованието? Ами защо??

Ми нека се запитаме, кой финансира издаването на книгите на Грънчаров?? Тези книги, той ГИ НАЛАГА СИЛОВО НА ДЕЦАТА ДА СЕ ЧЕТАТ!! Едно време, така трябваше да четем „Млада гвардия“, „Разораната целина“, „Мамино детенце“, „Как се каляваше стоманата“ и други подобни идиотизми, които ни правеха да се чувстваме странно, поради неразбиране на авторският тъпизъм!

Грънчаров сега се опитва да се направи на „герой нашего времени“, когато се бори за отстояване на своята „уникалност“ и „неподобие“, която той сам си е преписал че притежава!!!

А когато снимаше клипове с учениците си и ги пускаше в блога си, и ги наричаше „малоумни“, тогава беше безстрашен „картечар“, застанал в укритието на катедрата и стрелящ „безстрашно“ срещу „малоумните“ озверели редици на безвъоръжените редици от ученици!! Даже бе стигнал до идиотизма да „измисли“ с „грънчарският“ си „гений“ и три-бална система за текуща оценка на децата, за да може да ги държи в „шах“ и да посещават тъпите му занимания!!!

Punishment is justice for the unjust!!!!

Да, това пише този завистливец или тази завистливка. Даже като разпален римски оратор завършва с една максима, за да покаже, санким, че ний не сме какви да е, и ний знаем езици, не сме толкова прости колкото изглеждаме! Виждате ли до какви върхове достига, а: упоменати са и моите книги, и какво ли не, абе всичко е тук, както си му е редът; моя милост се задоволи там да напише все пак следното, което е израз на моята човеколюбивост; трябва все пак да сме състрадателни към душите на ония, които се пържат на такъв страшен огън, огъна на завистливостта:

Гледам, че има и други хора, които се пържат на огъня на завистливостта, та затуй публикувам тук едно писмо до един друг изключително надарен завистливец, може да е от полза и тям; ето какво написах на прочулия се вече докторант Узунов, който ми написа следните думи, издаващи патологичната му завистливост:

„И не знам защо сте си въобразил, че сте толкова специален, неразбран и уникален човек, Грънчаров??? Хахахахах, продължавам да се забавлявам с постъпките на вашата „велика“ личност!🙂 О, свободен дух! О, прероден Новалисе! :))))))))))))“

Да, това нещо ми е написал той, а пък аз му отвърнах ето как:

Докторант Узунов, някой казвал ли Ви е, че сте патологично завистлив? А знаете ли кои най-много се мъчат от тази болест – завистта? Ще Ви кажа щото съм състрадателен човек: некадърниците най-много се мъчат, тях най-много ги тресе и терзае тая коварна болест – завистта! Даже не Ви е неудобно да показвате колко много завиждате, ето това вече е крайната степен на завистливост. Това Вашето е направо феноменално, браво, удивлявате ме: дали вече във Ваше лице не се е родил вече българският гений, предречен от поета; да, дали пък вече не се е родил геният на завистта?!

Що-годе кадърният човек не завижда, а пък способният изобщо не знае какво е това завист. Способният се радва когато срещне талантлив човек, а пък некадърникът, като срещне способен човек, почва неизразимо да страда. Интересно е, че не сте разбрал тия неща, та поне малко да се криехте, да пазехте на скришно завистливостта си. Това означава, че вече не можете изобщо да я контролирате. Горко Ви! Хич няма да Ви е леко в живота, за съжаление.

Аз бих си позволил – като консултант Ви давам безплатна консултация – да Ви дам следния съвет: все пак опитайте да намерите онова занимание, за което сте роден, което най-много Ви се удава, почнете да се увличате в него, това ще намали огъня на завистта, на който сега се пържите. Оставете тая пуста философия, това не е Вашата сфера, потърсете своята истинска сфера. Млад човек сте, не е трудно да се преориентирате овреме.

По този начин ще се отървете от завистливостта си, иначе от нея мира няма да имате до последната си минута. Понеже съм човеколюбив човек, та затова си позволявам да Ви дам такъв един съвет. Един ден ще сте ми безкрайно благодарен за него! Успехи Ви желая! И гонете момите, докторанте, и те много ще намалят душевните Ви мъки.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s