Нравствено-психологическата консултация и терапия на душевните мъки на безподобния докторант Узунов продължава

Продължавам с увлечение да консултирам и да провеждам специфичен курс по терапия на душевните мъки на безподобния докторант по философия от СУ Узунов. За последно му писах ето къде Некадърниците най-много се мъчат, тях най-много ги тресе и терзае тая ужасна болест – завистта!, дадох му една подробна консултация, а той реагира като… шашкънин, абе изложи се ето как; но въпреки това аз смятам, че има надежда, затуй и като съвестен хроникьор ви представям най-последната ни обмяна на мисли и чувства:

Докторант Узунов каза: Хахаха, оправихте деня ми :))))) Морален, етичен, вежлив – вие сте свободен дух! Хахаха, какъв съвет от човек с минимални познания дори по история на философията? Ако бяхте постигнал нещо в живота си, може би щях да взема думите ви сериозно. Пропадате с всеки изминал ден, Грънчаров. Още обаче има шанс за вас: обесете се! Така ще се спасите!😉 Помислете над предложението ми!

Ангел Грънчаров каза: Май напипах раната в душата Ви, а, докторанте!🙂 Затуй ли сте толкова сте толкова пестелив този път с оплювките?🙂 Я се изхрачете малко по-мощно?! Няма да се излагате я?🙂

С поздрав: Ангел Грънчаров

Докторант Узунов каза: Че как🙂 Поне тази утеха си измислете след като стана видно, че и за даскал сте импотентен :))))))) ако ще се чувствате по-добре, създавайки си илюзии, хахаха, ваш проблем. Животът, за съжаление не е блог/фейсбук и виртуални like-ове не променят факта, че сте негоден за редактор, за даскалче, а още по-малко за философ. Цялата гилдия или ви се подиграва или не е чувала за вас, о Свободен дух :)))))) Трагикомичен сте😉

Поздрави, ex-даскалче🙂

Ангел Грънчаров каза: В психологията има един най-прост принцип: на проецирането на собствения недъг върху образа на оня, който неоспоримо те превъзхожда. Това е един елементарен психологически механизъм на компенсация на собствената непълноценност, служещ за получаване на една мнима удовлетвореност. Вие сте прекрасен, направо христоматиен пример за отдаването на подобни компенсации. Щом нямате нещо друго, с което да се покажете, ето, показвайте по този нелеп начин колко действително струвате. А другият, нормалният начин, характерен за разкриването на автентичната личност е следният: просто прави онова, което умееш, и така покажи на дело колко струваш. Примерно вместо да повтаряш като мантра колко е лош Грънчаров като писател, вземи, напиши една книга и покажи, да речем, че умееш да пишеш значително по-добре от него. Този е естественият начин. Така правят неболните, здравите хора. Примерно, вместо да повтаряш колко лошо било списанието ИДЕИ, вземи направи свое списание и хората ще оценят кое е по-добро и кое – по-лошо. Да, ама вместо това ти повтаряш: оня там е лош, а аз, дето нищичко до този момент не съм направил, съм… „най-добрият“!🙂 Тъпа работа, нали? Ето, в преподаването, докторант Узунов явно не е преподавал и един час, ама понеже го е бъзе да преподава, се е захванал да прави „докторантура“, което е бягство от истински трудното и истински важното за философа: общуването с младите, с учениците. И след като на дело същият този малудишник се е провалил чрез това бягство най-решително в тази област, преподаването, за да се самоуспокои някак, повтаря като мантра: „Ех, колко е радостно, че Ангел Грънчаров се провали като учител, ето, той, видите ли, вече не става за учител, ще ида да разцелувам другарката директорка, която го уволни!“. Това ако не е идиотизъм, сполай му кажи, нали така, умни ми докторанте?! Сега след този мой коментар май пак ще се оттеглиш в мишата си дупка и ще продължиш да трупаш злоба и завист по повод на това, което моя милост прави. тъпа работа е тази. Вземи и ти нещичко работи. Прави нещо. Покажи на дело колко струваш. Празното самохвалство е тъпа работа. Успехи ти желая!

Докторант Узунов каза: Велико, от къде го преписахте??? :))))) За разлика от вас, аз имам задачи, не съм уволнено даскалче …🙂 Ако си търсите ново място, мога да ви издействам стая в някоя психиатрия, хайде, виждам, че обичате да разсъждавате върху душата, поведението… може би вие проецирате комплексите върху другите. Кой ви знае??? :))))

Ангел Грънчаров каза: Аз, драги докторанте, не преписвам, от мен обаче преписват много, именно докторантите, университетските доценти и пр. Има сведения, че по мои книги някои доценти си разнообразяват лекциите и чрез тях се правят на интересни пред студентите си. Тъй че докато е време, докторанте, ориентирай се и ти към това: почвай да преписваш от книгите ми за да си правиш дисертацията!🙂

Наистина ли обаче не можеш да се освободиш от тази страшна емоция – завистта? Знам, трудно е, но опитай, щото така не се живее. Ще изпосталееш от мъка, ще се състариш, ще ти се сбръчка кожата от завист, така не бива, направи нещо да се освободиш от гибелната емоция. За твое добро ти го казвам. В такъв кошмар не може да се живее. Да оставим настрана това, че отдаването ти на подобни низки страсти показва пълно отсъствие на философски дух, на философска настройка към нещата – ако не я надмогнеш, съветвам те: бягай и от философията, намери си за занимание някакво обущарство, или нещо друго, какво и да е, само не философия. Каквото и да е ще си по-щастлив, но философията ще е цяла мъка за теб. Философите сме великодушни хора и с глупости не се занимаваме, а ти си затънал в глупости, оставил си те глупави емоции да ти тровят ежедневието.

Както и да е, живей си както искаш. Само дето ми е тъжно че се излагаш толкова без да ти пука. Ти стана вече пословичен пример, ще те цитират един ден в христоматиите по психопатология. За мен пък си същински феномен, аз много мога да ти помогна, знаеш, че се занимавам с консултиране, ето, консултирам те безплатно и си правя изследванията. Дълбоко ме разочарова, аз имах доста високо мнение за теб, но ето, принизи се и се овъргаля в нравствената кал като свиня. Толкова ли обичаш мръсотиите? Що не вземеш да се поочистиш от тях? Питай ако нещо те вълнува, ще ти помогна с каквото мога. Да спасим един човек, една човешка душа съвсем не е малко. Един ден ще си ми благодарен за спасяването си.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s