Кратко разсъждение за човека – и за „формата“ на човека и човешкото

„Човекът не е като глината, на която можеш да предадеш каквато си искаш форма. Той е като водата. Можеш само да й определиш посоката на движение, и то с много усилия, но не е възможно да я оформяш както си искаш.“

Томи Томев

КРАТЪК КОМЕНТАР: Тази мисъл ми я изпрати с имейл моят приятел Томи Томев от Елхово. Той нарича тия свои кратички мисли „мисловни спонтанности“, това е едно много сполучливо наименование; публикувал съм такива негови мисли и в сп. ИДЕИ. Ето сега тази мисъл също е удивително изразителна, в цялата си краткост носи едно пребогато съдържание или смисъл. Той ме помоли ако искам да напиша нещичко по повод на идеята му; аз смятам, че много може да се пише, щото е уцелил същината на човека директно, право в сърцевината – и затова почти нищо не може да се допълни: изразил е най-същественото, и то в съвършена, пределно кратка форма. Ще опитам да напиша само едно кратко пояснение, един вид „да аргументирам“ изказването, мисловната му спонтанност; ето как.

Интересно е това, че нашите мисли, особено най-значимите, наистина са съвсем спонтанни, съвсем свободни, идват си когато искат, а иначе, ако не благоволят да дойдат сами, по никакъв начин насила не можеш да ги доведеш – или предизвикаш, породиш. Точно това се е получило в случая, в този смисъл мисълта на г-н Томев е направо гениална. (Геният е това: простата, съвършенство!) Но това е страничен момент. Истинското е, че в тази метафорична форма е постигнал най-същественото за човека, постигнал е неговата „същина“. А същината на човека е, че… няма същина, зададена му отвън или априори (предварително, в готов вид, „по природа“), а тази същина човекът си я сътворява сам, тя се ражда сама по себе си благодарение на нашите собствени усилия, търсения, стремежи; при човека всичко е индивидуално – и неповторимо.

Човекът е именно нещо като „съд“, побиращ именно тази динамична човешка „същност“, която той уподобява на водата. Тази „вода“ или може да се пропилее или да затъне в равнината, образувайки блата и тресавища, или може да се употреби позитивно, чрез отвеждането й в подходящи „канали“ (според „терена“) – и, да речем, при някой човек енергията, дето му е отредена, бива употребена по такъв начин: той си е направил „воденица“, да мели зърно, като някогашните древни воденици. Друг може нещо друго, каквото си иска да си създаде, тук имаме безброй възможности. А водата наистина съдържа в себе си огромна енергия, която може да бъде употребена или за градивни цели, или разрушително: историите за потопа, случките с наводнения, които сполитат човеците, показват това. И цялата работа на отделно взетия човек е как, по какъв начин да употреби колосалната енергия, която се крие в гърдите му. Тя, вижда се, е дотолкова динамична, крехка, неустойчива, че ние дори не бива да се уподобяваме на скулптурите, дето боравят с глина, ето, че щом материалът е толкова подвижен, работата тук е още по-трудна. Но и още по-вълнуваща.

Цялата работа е човек да не допусне да пропилее без смисъл енергията, която му е дадена. А пък водата е носител на живот и условие на живота – ето защо тази метафора е толкова плодотворна. Всъщност „енергията“, за която говоря, вложена у човека, е жизнената сила, с която се раждаме – и която можем или да акумулираме и увеличаваме, или пък можем да е пропиляваме. От нас обаче зависи всичко. Цялата работа опира значи до избор на посока, в която „водата“ да потече, и това става с доста усилия, а като потече веднъж водата, и то във вярната посока, работите вече са наред. А пък нали казваме и това: „Там, където е текло, пак ще тече!“, нали знаете тази поговорка? Ето, и тя по великолепен начин се свързва с метафората на Томи. Виждате, как всичко си отива на точното място. Толкова е чудесно това, нали? Цяла една философия на човека се крие в неговата мисловна спонтанност, в неговата тъй великолепна идея!

Поздрави, Томи, приятелю, душата ти е родила една истина, която си заслужава да се знае от много хора! Ето затова и пиша тия неща, дано спомогна по този начин тя да стигне до душите на повече хора. И то най-вече да „попие“ в душите на младите, щото там е важният момент: те именно в отговорния период, в който живеят, избират в коя посока да потече „водата“, дали силата й ще задвижи каквито си искате там „механизми“, или пък, в най-лошия случай, ще наводни някаква низина, образувайки само блата, тресавища – пълни с какви ли не чудовища, пълни с жаби, с гущери, със змии. Което, разбира се, не бива да бъде допускано. Ако „водата“ на някой човек е преизобилна, тя може да образува, да речем, някакъв воден басейн, примерно езеро, има такива красиви езера, че дъхът ти може да спре като ги гледаш (Рилските езера, примерно), а пък душите на най-надарените хора не са просто потоци, ручеи или реки, а цели морета, дори цели океани – с такова нещо, предполагам, е душата на гения, необятна, пълна със страховита духовна сила! Която може да бъде както разрушителна, така и съзидателна. Други хора просто се давят в тях поради неумение да плуват, но има и умели плувци, който правят в мисловните океани на гениите какви ли не чудеса, нали така? Има способни мореплаватели, дето без страх порят вълните. И така нататък. Може още много да се мисли в тази очертана от твоята мисъл посока, Томи.

Морето по начало е символ на живота изобщо. Тя затова всяка „вода“ на човек се стреми към морето, към световния океан в крайна сметка. това най-динамично нещо, дето съставя човешката същност, е мисълта, е духът на човека. Със своя дух човекът е причастен на общия дух, на духовността сама по себе си, в крайна сметка на Божия Дух. Тия неща са все свързани. Ако една „вода“ или „река“ има злата участ да потече в песъчлива почва, трудно ще може да стигне донякъде. Някои „води“ пък потъват без следа в пустинята, затова казваме, че нещо било „духовна пустиня“; такъв обикновено е краят за ония „води“, които не възприемат себе си като проява на нещо много по-грандиозно, именно на духа сам по себе си, а се вманиачават да се мислят за всичко на този свят, за самодостатъчни. Такива човеци („води“) даже тресавище няма да образуват, а потъват безследно в пясъците на своята пустиня.

Щото човекът сам създава и терена, мястото, където ще тече „водата“ му: светът също е наше собствено творение. Светът на свободния и на несвободния човек са различни, те живеят в принципно различни светове. Затуй световете на някой хора са именно духовни пустини, в чиито пясъци потъва не само тяхната „вода“, а и всяка друга – стига да попадне в техните жадни пясъци. Други хора пък успяват да създадат с водата си прекрасни цветни градини, нали така? Ето докъде стигнахме, но да спирам, че май казах главното – дали?!

Хубав ден на всички, дето имаха търпението да прочетат докрай тази моя философска „нелепица“! На някой хора, предполагам, написаното им звучи като „ужасно отегчително празнословие“. Не знам. С нищо не мога да помогна на такива. От тях си зависи всичко…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s