Моето основание да заявя без капчица угризение, че съм един изключително преуспял и богат човек

С един австралийски българин, или един български австралиец, който често ми пише на имейла (а понякога и в блога) доста интересни и провокиращи коментари, ми е написал на имейла един коментар, съдържащ любопитен момент, на който ми се наложи да отговоря; аз обикновено не му отговарям (така сме се разбрали, той ме щади заради моята извънредна заетост, само понякога му отвръщам нещо, само колкото да се сджафкаме за нещо – на моменти му избива чивията и дърдори откровени глупости, както подобава за всеки българин, пък макар и живеещ в Австралия), но ето че сега му отговорих, и то малко по-обстойно (с няколко изречения); ето как ме бъзна той и ето как аз реагирах на въззлобничката му задявка; между впрочем, да обясня – той е почитател, пак както подобава за стандартния българин, на чалга-културата и на „елитарните чалгаджии“ от рода на Тони Стораро, Азис, Кондю, Милко Калайджиев и не знам си кой още ; та аз го бъзнах по тази тема, а ето той как реагира, интересно е (предавам само съществения момент):

… А Азис поне е честен – питаха го какво щеше да прави, ако комунизма не беше паднал и той каза: „Щях сигурно да съм бръснар или общ работник…“

Та той спечели от капитализма, както и аз, че се отървах от вас… Ама ти кво спечели?

Та на това подхвърляне аз отвърнах ето как:

Аз съм един от най-преуспелите българи. Много ми е интересно, че още не си схванал това. Аз от капитализма спечелих най-много, спечелих нещо безценно: нещото, наричано свобода. Спечелих възможността да живея като напълно свободен човек. Смятам се за свободен човек – и съм свободен човек: живея като свободен човек, никога не съм се отказвал от свободата си. Нищо че живея сред едно племе, което в мнозинството си хал-хабер си няма що е това свобода – и не ще да знае за нея. Напротив, мрази я, а мрази най-вече свободните хора, доколкото такива се срещат наоколо. И тъкмо защото живея сред толкова непосветени за свободата хора намерих за себе си нещо като златна мина: моите книги до една са посветени на тази велика тема. Самият факт, че написах тия книги, ми дава основанието да заявя без капчица угризение, че съм един изключително преуспял и богат човек. Е, разбира се, не ща да убеждавам никого в това: тия, които имат подобаващите ценности, схващат това без да се нуждаят от никакво убеждаване.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s