Психотерапията може да помогне на така страстно страдащите „врагове на еврогейщината“

Абе гледам че има доста хора, които с някакво перверзно упоение повтарят путинистко-атакистката мантра „еврогейска държава“, „еврогейщина“ и пр., та в тази връзка се питам:

Тия така страстни „борци срещу еврогейщината“ от какво повече се страхуват: от това, че сами могат да станат… гейове, или пък че могат да бъдат пренебрегнати и по някакви причини да не им се усмихне щастието, един вид да бъдат подминати от щастието да си… гей?🙂 Питам се за тия неща, щото ги гледам с какво страстно настървение гледат да се изтъкват, че били, видите ли, уж големи противници на въпросната „еврогейщина“. Но там, където има чак такава неовладяна страст, там, по разбирането на опитните психолози, има и прекалено много желание, обикновено незадоволено!🙂

И затова вместо да демонстрират такава една патетична „битка“ с въпросната „еврогейщина“, защо тия нещастници не вземат да бъдат малко по-честни и сами не станат гейове – щом толкова им се иска?!🙂 И тогава, убеден съм, че ще се успокоят непременно. От незадоволени сексуални желания са ставали какви ли не ексцесии в историята, а те за в бъдеще биха могли да ни бъдат спестени само с една по-настойчива и ефикасна психотерапия. Която да помогне на тия нещастници, на тия така силно страдащи души, които не желаят да приемат открито позивите на горкото си либидо, на така несправедливо обижданото си либидо.

Толкова с безплатната психологическа консултация, която дадох на тия нещастни войнствени души. Сидеров, ако искаш още нещо да ме попиташ, ще се наложи, братко, да ми платиш; ти парички имаш, я що рубли лапна откакто си „политик“?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s