Бъдете естествени, естествеността е здраве – на духа най-вече: от здравия дух зависи здравината на всичко останало

Преди известно време проведох изследване за отношение на съвременния българин към… голотата (на тялото, но и на душата; тия две неща са свързани, нищо че ни изглежда, че не са!). За целта във фейсбук и в блога публикувах няколко „хептен скандални снимки“ на голи мъже, някакви спортисти са изглежда; откликът на тази моя провокация беше голям, ето, с оглед да не загубя от погледа си тия все пак интересни дискусии, нека да сложа и тук линковете към тях:

Един малък, но за сметка на това съвсем скандален психологически и нравствен казус или тест, тук коментарите са 75 на брой за ден-два;

Продължение на изследването за отношението ни към голотата, което е потребно за моя нова книга със заглавие „Философията на любовта“, тук коментарите са 44 пак за ден-два

Дали ний, българите, имаме едно съвременно отношение към голотата на тялото – или страдаме от съвсем глупави скрупули?, тук коментарите, понеже темата става все по-трудна, са вече само 14, и то са (с едно изключение) отчайващо тъпи

Понеже не ми се ще да оставям работата си по средата или недовършена, ми се ще да напиша нещо, с което да сложа, сега-засега, точка по тази тема. Иначе темата е голяма и във въпросната книга ще ми се наложи да пиша повече. А иначе все отлагам писането на тази книга, просто нямам време, а така не бива да се отлага, ако писането по една вече започната книга като се отложи, то има опасност тя никога да не бъде завършена. Хубавите книги се пишат на един дъх, без никакво отлагане и протакане, от опит го знам това. Да, ама идеални неща на този несъвършен свят няма, нали така?

Ето някои мои констатации по темата за голотата. Установих това, че на съвременният българин темата за голотата по един най-демонстративен начин му е, видите ли, „безинтересна“, което, психологически погледнато, означава, че той има към нея огромен, колосален, ала съвсем сподавен интерес. Щом се демонстрира „пълна незаинтересованост“, щом човек почне да прави разни гримаси от типа „Вий нас не ни занимавайте с тия неща, ний сичко си знаем!“ и пр., то това е знак, че тук работите са съвсем нездрави. Същевременно все пак се вижда, че има известен интерес към темата, ала хората избягват да навлизат в нея в дълбочина, а това означава, че тъкмо същината на цялата работа им убягва, то е резултат, предполагам, на общобългарската склонност да ни мързи да мислим. Иначе да гледаме с очите обичаме, виж, акъла да си упражняваме не щем, страх ни е да не земе от много работа пустият акъл да се изпари, знае ли човек? А после що ще правим хептен без акъл?

Аз поставих на места разни по-възлови моменти, примерно за връзката на отношението ни към голотата с отношението ни към свободата и пр., ала никой не „захапа“ по тази тема, никой не се поддаде да се замисли, което пак е показателно. Тази тема за отношението ни към свободата е доста болезнена, тук именно е проблемът на проблемите на съвременния българин, а нали знаете, в къщата на обесения най-старателно отбягват да употребяват думата „въже“. Така аз си обяснявам това толкова внимателно отбягване на тази тема. Засега не зная дали ще включа нещичко от тази дискусия в книгата си за любовта, ще видим, това ще се разбере впоследствие.

Интересно е също, че този най-фрапиращ момент, именно, че не бях сложил снимки на голи жени, а на голи мъже, все пак не доведе кой знае колко до отместване на дискусията по посока на… „най-вероятната сексуална ориентация“ на автора. Е, имаше неизбежни подмятания, ала те бяха малко все пак. Ако бях поставил голи снимки на жени, работата щеше да се провали съвсем, дискусията щеше да се съсредоточи (знам си го добре това) по „най-животрептящата“ и исконна българска тема за това „Леле, тая па сладурана колко големи цомби има?!“, ето, за да не се случи това, аз турих снимки на голи мъже, тогава пък, оказа се, народът почна най-живо да се интересува по въпроса за това дали не пречат на бягащите мъже „ония работи, дето висят“, е, те на кочовете и на пръчовете не пречели кой знае колко, ала на мъжете, на човешките мъжки екземпляри, видите ли, пречели, и то много, кой знае защо. С глупости българската душа да се интересува знае и умее, ох, как умее да се занимава българската народна душа предимно само с глупости?!

Ами това е в основни линии. Пиша това нещо не като сериозен анализ, а само и само да не би да загубя от погледа туй изследване, ето, ще туря линка към тази публикация към публикациите, които вече съм включил в пишещата се книга с условно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Я за да не забравя това да го направя още сега.

Хубав ден! Бъдете здрави! Бъдете естествени. Естествеността е здраве. На духа най-вече. А от здравия дух зависи здравината на всичко останало. Ако духът е болен, не ми се разправя тогава какво става…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s