Работил съм за създаването на позитивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на нашия живот

Цяла сутрин се глася да пиша нещичко за курса, който завърших вчера, но все с нещо друго се захващам, ето, едва сега успявам да седна за да напиша няколко думи все пак. Вчера, когато водещият Иван Ралев – способен млад човек, отдаден на работа си, бих казал даже вдъхновен привърженик на най-модерните начини на обучение! – ни предложи накрая всеки от нас, курсистите само с една дума да изкаже впечатлението си, аз казах думата човечност. Вероятно употребих тази дума защото обстановката беше приятна, настроението благоприятстваше заниманията ни; интересно е, че много хора заявиха, че за първи път участват в подобни „интерактивни“ занятия, което силно ги било впечатлило; аз лично не само съм участвал, но сам съм водил такива занятия – и то от много години. Но въпреки това ми беше много интересно и приятно. Научих и нови неща. Доволен съм, че участвах в този курс, винаги човек би имал полза от това да се учи, да се развива, да работи за личностния си напредък (това важи дори и за хора на моята възраст и в моето положение).

Психологът И.Ралев водеше занятията по същата обучителна технология, по която и аз години наред съм водил свои занятия; чувствах се по тази причина особено: все едно виждах… себе си, но когато съм бил значително по-млад, преди много години; интересен е този „кръговрат на живота“, да го наречем така. Подарих му мои помагала, правени по новите методики или подходи, в това число и своята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“. Той явно се впечатли, изказа ми удивлението си, че такива неща вече са правени у нас. Длъжен съм да подчертая, че младият психолог успява да създаде в занятията си чудесна атмосфера, приятна, ентусиазираща бих казал, ние, курсистите, се чувствахме превъзходно.

Ето няколко извода от моята тетрадка за записки, която си водих по време на обучението; записал съм не нечии думи директно, а просто как аз съм ги възприел или асимилирал:

– бъдете асертивни, отстоявайте позицията си; (по този повод ето нещо повече за ония, които са се заинтересували от този пункт: Как да отстоявам мнението си или какво е асертивност?)

– потребно е да носиш пълна отговорност за това, което ти се случва;

– развивай, усъвършенствай собствената личност;

– въпреки че сме приели всичките европейски норми, ние изобщо не ги изпълняваме, а я караме както си знаем – и лъжем, че уж спазваме законодателството;

– не е същината на работата аз да ви „дам“ нещо, за мен по-важното е ако мога да ви помогна да се замислите; то е истински важното;

– никога, при никакви обстоятелства не жертвай свободата си – щото това означава да се откажеш от себе си, да погубиш себе си;

И така нататък, стига толкова засега. А ето и глобалния извод, който си направих, замисляйки се отвреме-навреме, аз почти през зялото време доста мислих, правих си равносметка, с това ще запомня този курс; споделям своя главен извод, интересно ми е как той ще прозвучи в нечии уши; ако искате, споделете нещо относно реакцията на вашите собствени уши:

Открих, осъзнах за сетен път, че с иновациите си в моята преподавателска работа по философия, психология, гражданско образование и пр. през годините съм работил най-вече за създаването на позитивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на собствения ни живот. Това за мен винаги е било главното. Смятам, че съм си изпълнявал задачата, това според мен е било най-същественото в работата ми. Това, че антидуховната административна система на образование (в лицето на някои самообявили се за идеологически цербери администратори от ниско ниво) не можа да оцени моите усилия и постижения е нещо съвсем естествено и закономерно; опазил ме Господ точно такива да бяха ме оценили положително, та това би означавало аз да съм изневерил, да съм изменил на мисията и на задачата си!

Тъй че всичко е наред. Проблеми, дето се казва, няма. Всичко си е на своето място. Аз друго отношение не бих могъл и да очаквам…

ЗАБЕЛЕЖКА: А ето и сайта на Психологически център „ИДЕНТИЧНОСТ”, завеждан от Иван Ралев. Ако някой се интересува от модерна психология, от консултации, от помощ, от тренинги или от каквото и да било друго в тази сфера, може да се свърже ако пожелае.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s