Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие

Поради прекарана предишна безсънна нощ тази вечер си лягам съвсем рано, „с кокошките“. Спал съм дълбоко няколко часа. Когато се събуждам констатирам че е твърде рано за ставане (3 часа през нощта!), правя някакви опити отново да заспя, но явно това няма как да стане. Особено след като в съзнанието ми оживяват разни образи, свързани с преживяното в предишния ден (предишните дни). Решавам да стана, мързелуването в леглото, пък и среднощните размисли в тъмното на спалнята не са ми по вкуса: обичам да мисля пред компютъра, та евентуално да имам възможността да фиксирам откритото в писмени знаци. Нощем, когато целият свят спи, а само ти единствен будуваш, идват най-редките и най-прекрасните мисли на човека.

С влизането в компютъра (в интернет) забелязвам, че някой ми е писал на скайпа. Да, това е моят нов познайник, с когото предишната нощ разговарях за първи път – и който силно ме впечатли; ето какво ми е писал този човек:

Единственият начин да спрем да петним името на Велика Майка България е като преименуваме нещото, в което се е превърнала. Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие. Нямам си никаква представа какво да правя?

Написал е това нещо Влади, 28 годишен, живее и работи в Лондон, а иначе, доколкото разбрах, е от Ловешкия край. В Лондон работи като общ работник в строителството. Снощи в разговора си с него установих, че е невероятно интересен събеседник. Трябва нещичко да му отговоря, това, което поставя като проблем, за мен е шанс да се откъсна донякъде от моите си проблеми. Решавам да му пиша (този човек за мен е съвършено нов познайник, предишната нощ се свърза с мен и пожела да разговаряме); този човек не е на линия, системата ми казва, че е „отсъстващ“, отделил се е от компютъра (таблета, смартфона) преди 6 часа, но понеже изказването му ме трогва, не ща да показвам неуважение и да чакам времето, когато ще се засечем в скайпа; длъжен съм да откликна, ето какво му пиша на нашенския „лондончанин“ в дълбоката пловдивска нощ:

Влади, късна среднощ е, но изказването ти ме трогна и не мога да не откликна веднага. Прощавай, че започвам да ти пиша на „ти“, но ако ти пиша по този проблем на „Вие“, може да прозвуча като някакъв смахнат грандоман (какъвто не съм), няма да прозвучи искрено това, което ми се ще да ти кажа. А обичам да бъда пределно искрен, щото поставяш страхотно важен проблем.

Поздравления за това, че с няколко думи си успял да формулираш проблема така, че един вид „си хванал бика за рогата“. Тия твои думи Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие. Нямам си никаква представа какво да правя? заслужават да бъдат обсъдени най-внимателно, по тях си струва да се замислят много хора. Ще направя каквото ми е по силите да спомогна за това. Необходим е широк дебат по поставения от теб, Влади, проблем. И понеже съм философ ще се опитам да кажа нещичко като въведение в тази широка дискусия, в която всички ние – българите и от твоето, пък и от моето поколение – трябва да потърсим заедно отговора на поставения от теб въпрос. Ще бъда пределно честен с теб.

Аз също не зная отговора на въпроса какво да правим. Ти си на възрастта на моя син (е, две годинки си по-голям от него), от разговори със сина си добре зная, че и той не знае отговора на този въпрос. Това означава, че цели две генерации (моята и вашата, а вие вече сте на възраст, в която трябва да имате и да възпитавате вече свои деца) не знаят отговора на такъв един най-съдбовен за бъдещето на нацията ни въпрос. Е, има всякакви хора, има хора, дето претендират, че за тях няма въпрос, на който да не могат да отговорят, колкото човека, толкова различни отговора най-вероятно ще получим ако ги запитаме, но истината е, че много трябва да се мисли и разговаря по този твой въпрос.

Казваш, Влади, „не зная какво да правя?“. Изразяваш се в пределно личен план. Не каза „какво да правим?“, а „какво да правя?“. Хубаво е, че преживяваш проблема като пределно личен, а не общ. Той е общ, щото в твоето състояние, вероятно, са и много други хора, но е хубаво първо всеки от нас да почувства въпроса като свой, като личен. Не пренебрегвам началото на изказването ти (Единственият начин да спрем да петним името на Велика Майка България е като преименуваме нещото, в което се е превърнала.), но този проблем идва после; нищо че е водещ в някакъв смисъл; но първо нека да обсъдим въпроса за това какво може и трябва човек да прави в ситуацията, в която се намираме.

Прекрасно е, че имаш съзнанието за „тежкостта“ на ситуацията, в която се намираме. Много е тежка, наистина, тази ситуация. И то в пределно човечния, нравствения й смисъл: „Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие.“. Аз от години повтарям в своите писания, че главният проблем на страната ни е личностен, нравствен, духовен. И културен. Е проблем на отсъствие, на липса на подобаващо съзнание у т.н. „масов човек“. Или „масов българин“. Ценностен е главния проблем на съвременния българин. „Битовите алкохолици“, дето са нещо като кумири и герои твоето поколение, а и на нашето време по принцип, всъщност са хора, които се намират в някакъв ужасен ценностен вакуум. Щом ги е избило на алкохолизъм, това е признак, че пребивават в някаква коварна ценностна празнота. Отдават се на пиенето, по моя преценка, ония хора, които са дезертирали от търсенето на отговор на проблема за истинската задача на живота си. Или бягат, крият се от потребността да търсят такъв отговор. Алкохолът не е никакъв отговор. Пристрастеността към алкохола е израз на екзистенциално малодушие или на онтологична слабост. Алкохоликът е капитулирал, предал се човек. Прощавай за „купешките“ философски думички, които се видях принуден да използвам. Искам да кажа с тях, че тия хора, дето са уж някакви „герои на твоето поколение“, всъщност сякаш са попаднали в една житейска дупка и дори пропаст, в която отчаяно копаят дъното. Алкохолизмът за мен е такова едно безсмислено копаене с нокти в една ужасна житейска дупка. А що представляват пък ония, които се възхищават от тези свои алкохолни кумири и герои? Прави си сметката колко сам струваш щом твой кумир е жалкият битов алкохолик? Това какви са ни кумирите показва колко самите ние струваме. А вашето, Влади, поколение, е поколението, с което моето поколение, поколението на вашите бащи и майки, свързва надеждата за оправянето на България. Знаеш ли колко обезнадеждаващо, безнадеждно, отчайващо в студената пловдивска нощ ми прозвучаха от тази гледна точка иначе правдивите думи, които си ми написал?

Моето поколение, Влади, сиреч, поколението на бащите и майките на твоето поколение, изглежда не можахме да постигнем кой знае какво за България. Много искахме да я променим, положихме усилия, имаме големи надежди дори и нещичко постигнахме, но резултатите от нашите усилия не са бляскави. Надеждата е, че твоето поколение, поколението на моя син – аз го наричам „поколение на свободата“, понеже общо взето вие сте родени малко преди и след 1989-та година – та значи нашата надежда беше, че вие, младите, ще трябва да постигнете онова, което ние не можахме да постигнем. А ето, твоите думи ми показват, че вие не сте готови да си изпълните задачата! Всяко поколение донася нещо ново за страната си, дава каквото може – и отива след време в небитието. Едно-единствено поколение не може да постигне всичко наведнъж. Много поколения трябва упорито да работят за да бъде България такава, че да се гордеем основателно с нея. И за да не се срамуваме пред чужденците заради жалкото, заради мизерното, заради недостойното положение, в което пребиваваме – или преживяваме.

Аз не ща изобщо да коря твоето поколение. Щото за да сте в положението, в което сте, вина имаме и ние, вашите бащи и майки. Ние нима сме ви дали ония идеали, които са ви били потребни, та да не сте сега общо взето предимно жалки безволеви отрепки (да не кажа боклуци), които имат за кумири и герои въпросните битови алкохолици? Друг е въпросът, че всяко време и всяко поколение само си ражда идеалите, заради които живее. Идеалът на твоето поколение, Влади, нима е безнадеждното и унизително вегетиране на образцовия битов алкохолик, дето се перчи, че е голям бабаит и пич?

Понеже съм философ ме е страх, ако продължа разсъждението си, да те отегча до смърт, ще гледам да привършвам вече. Опасно е да напиша нещо дълго, което ще те накара да си кажеш на ум: „Егати плямпалото е пък тоя, откъде-накъде попаднах на него?! Егати дървения философ! Егати празнодумеца!“. А май въздлъжко стана моето разсъждение. И както съм го подкарал мога още много да пиша. Страшно е думите, многото думи, да затъмнят смисъла. Затова ще гледам скоро да привърша. Имай кураж, Влади, няма да пиша толкова, че да капнеш от умора, да грохнеш докато стигнеш до края!🙂

Влади, честно казано, от снощния ни разговор разбрах, че си много интелигентен, сиреч, мислещ и търсещ истината млад човек, каквито изглежда са рядкост. Или не са рядкост, ала много млади хора не са се разкрили в истинския си облик, по някакви причини. Аз от много години общувам все с млади хора (учител по философия и гражданско образование съм бил повече от 30 години!) и от опита си знам: никога недей да подценяваш някакъв млад човек, той във всеки момент може да те изненада! И може да те възхити! Та в тази връзка искам да ти кажа следното, моля да не го приемеш като подмазване от моя страна: от снощния ни разговор, след като разбрах, че има и млади хора като теб, аз вече съм значително по-голям оптимист за бъдещето на България. Щом като има човек като теб, който мисли така упорито и настойчиво за съдбата на Майка България, намирайки се даже в мъгливия Лондон, това е доказателство, че горката наша Майка България ще има един ден достойна съдба, съдбата, която заслужава! Да, личностите като теб, Влади, сте залогът за тази достойна съдба, която България неминуемо ще има!

А аз общувам с много хора и много често съм срещал личности като теб, именно от твоето поколение. Тук мога да ти изброя дори и имената им. Някои от тях са мои бивши ученици, с които се гордея. Те често ми се обаждат, кой в Лондон като теб, кой в Америка, кой в Пловдив, откъде ли не ми се обаждат, пръснали са се по цялото земно кълбо. Има много качествени млади хора и тук, у нас, в България. Вярно, поставени са в ужасна среда, в условия на пълна безперспективност. За жалост поставени сте в среда на такава безперспективност, че ето, ти си хвръкнал чак до Лондон, за да се спасиш някак. И там, в Лондон, продължаваш настойчиво да мислиш за България, като се доубедих снощи, именно, че има млади българи като теб, аз вече съм още по-голям оптимист за бъдещето на България. На Клетата Майка България, както я наричат някои. Ти обаче си я нарекъл „Велика Майка България“, ето и това силно ме впечатли и възхити!

От опит знам това: когато някой човек иска нещо истински, тоест силно и бих казал даже съкровено, и когато много работи за постигането на мечтата си, той няма начин да бъде удържан да не постигне целите си. Тъй че вие, младите, ще успеете непременно – стига да знаете какво искате. И какво си заслужава да искате. Мнозинството от вас обаче сякаш не си е отговорило на тия въпроси. Или искат неща, които общо взето са безпределно тъпи. Примерно: да бъда… пич, който може да впечатли „мадамите“ с… алкохолната си мъжественост, с дързостта и безпардонността на наглия алкохолик, който при това, да речем, по някакво благоволение на милостивата съдба има и… парички! Е, точно това не може да бъде идеал на нормалния млад човек. Това са пълни простотии! Само кръгли идиоти и нещастници могат да си представят живота така. Това не е животът. „Секс, пари и… ракия“ – това не може да бъде идеал на уважаващия себе си човек.

Ти казваш, че не знаеш какво да правиш в така очертаната ситуация на българския живот. Но ти вече правиш най-главното: търсиш! Опитваш се да намериш отговора на въпроса какво да правя. И по този начин вече правиш най-главното. Всичко започва оттук в правенето: да почнеш да мислиш, да започнеш да търсиш. Да започнеш да се питаш. Това е онази отправна и дори опорна точка, опрян на която един млад човек може да подмести и обърне целия свят. Щото във вас, младите, кипи огромен океан от енергия, която вие трябва да изразходвате за смислени цели. Във всеки млад човек има толкова много енергия, че той е нещо като „двукрака термо-ядрена централа“! Не се шегувам като пиша това. И ако един млад човек не успее овреме да насочи тази грамадна духовна енергия в позитивни, в градивни посоки и цели, тя непременно ще го разруши, ще разруши него самия. Ще го превърне скоро в жалка развалина. Затова изобщо не е лесно да си човек и да си личност. Именно достоен човек и свободна личност, която уверено върви напред. Личност, правеща живота си, разчитайки единствено на себе си, на своя потенциал. Разбира се, пълно е предимно с малодушни мърморковци, които от всичко се оплакват. Ето тия хора дори и по този начин, щом са недоволни от съществуващото, макар че сякаш си блъскат главата в стени, пак търсят. А ония, които търсят, те и ще намерят. Блажени търсещите! Блажени тропащите – щото тям ще да се отвори! На търсещите и ще се даде!

Прощавай, че написах толкова дълъг текст. Но поставената от теб тема е страхотно важна и практически безкрайна. Позволявам си да публикувам написаното в блога си – може пък и други хора да се замислят. Може пък и по този начин ние двамата с теб, Влади, с нещичко ще можем да допринесем за промяната в съзнания и ценностите на нашите сънародници – промяната, от която започва всяка друга. Не ти отговорих по този начин само защото съм се упражнявал в писане единствено заради блога си. Аз поначало така отговарям винаги. Аз съм си иначе доста странен човек, но това в случая не е интересно. Казвам го само за да не ме помислиш за… „хептен луд“! И набързо да избягаш и да се скриеш някъде по-далеч…

Всичко добро! Приятно ми беше да обменя мисли с теб. Пиши пак, моля те да ми отговориш. Много ми е интересно как са ти прозвучали моите „философски нелепици“. Хубав лондонски ден ти желая от пловдивската мъглива нощ, която много скоро ще отстъпи на ранното и така очаквано вдъхновяващо утро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s