Човешкото у много хора едва-едва мъждука, а у някои, чини ми се, е съвсем загаснало: пълно е с горди, високомерни, кухи хора

Тия дни проведох следния разговор с една дама (ще я обозначим като „г-жа М.В.“), която често ме е удивлявала с проницателността и мъдростта си; темата на нашия разговор според мен е изключително важна, по тази причина именно и си позволявам да копирам и да представя на читателите на блога нашия разговор:
г-жа М.В. каза: Едно нещо ме терзае вчера и днес – думите, които изричаме, трябва да бъдат за благословение, а не за проклятия. Знам че ще ме разбереш. Как мислиш? Това много ме измъчва, не знам езика на говоренето за благословение.
А.Г. каза: Здравей! Хубав въпрос поставяш. Не благославя ли най-добре тъкмо проклинащият – в нашите поне условия?🙂 Чудесна дума – благословение, благослов. Да казва човек добри думи, думи, пропити с добрина. Но на зли хора да казваш такива думи би ли имало някакъв ефект? Благо = добро.
г-жа М.В. каза: Нямах предвид да говорим добри думи. С думите, които произнасяме, да служим за благословение. В думите има сила. Трябва да бъдат пълни с милост, прошка и любов. В моите има злоба, гняв и високомерие. Не смятам че с поведението си давам пример, още по-малко че помагам. Определено не го владея този „език“. Затова сигурно няма резултати, а точно обратното.
Виждам че работиш. Аз също оставям телефона за това-онова – работа колкото искам… Но ще мисля за това, докато не намеря отговор… Бог да ни води за ръка… до скоро!
А.Г. каза: Благославящо в истинския смисъл да се говори – с пълни с милост, прошка и любов думи – е висш пилотаж в говоренето; аз също не умея да говоря и да пиша така.
г-жа М.В. каза: Ами не е разумно, но аз реших да мълча след като не мога да говоря така.
А.Г. каза: То и мълчанието, предполагам, по различен начин също говори; благославящо да се мълчи възможно ли е?
г-жа М.В. каза: Имам нужда – крещяща – да бъда търпелива с другите. Ще мълча докато се науча да говоря с любов.
А.Г. каза: То много зависи как говорим и от това какви са ни събеседниците. Може би причината не е в теб, а в тях? То е двустранно, тъй че вината може да не е само в теб.
г-жа М.В. каза: Смърт и живот има силата на езика – унищожава човек или го въздига.
А.Г. каза: Аз за себе си не съм се замислял как говоря, тези неща са новост за мен. Говоря както сърцето ми подсказва.
г-жа М.В. каза: И аз се чудя как нещо толкова важно чак сега се появи в главата ми.
А.Г. каза: Вярно че е важно. Ще мисля повече по този въпрос. Вярно го казваш, но защо се е е получило така, ето това е интересно да се разбере. Животът ни е научил така да говорим…
г-жа М.В. каза: Не мисля че трябва да зависи от събеседниците или от времето, в което живеем. То ще стане ясно.
А.Г. каза: С различните хора разговаряме различно, човек се наглася спрямо събеседниците. Може пък досега да не си попадала на хора, които да са те предразположили да говориш благословещо с тях?
г-жа М.В. каза: Важното е да се замислим защо не успяваме да убедим хората? С всички по един и същи начин според мен трябва да се разговаря. Независимо дали заслужават.
А.Г. каза: Някои дали ще разберат ако им говориш благословещо? Или всички разбират?
г-жа М.В. каза: Мисля че всички разбират.
А.Г. каза: Все си мисля, че реакциите на събеседника отсреща подтикват човека да избира (несъзнавано) как говори с него.
г-жа М.В. каза: Май имаш право. Ако на изрод говориш с любов ще те намрази още повече. Трябва бог да ги е докоснал.
А.Г. каза: Да. Ще ти се подиграят, няма да оценят, ще станеш пишман, така ми си струва… Да, Бог да ги е докоснал, така трябва… добре казано!
г-жа М.В. каза: Не говори в ушите – не го изобличавай. Защото ще те нападне – значи не разбират? Не говори в ушите на безумния.
А.Г. каза: Може би дори и Бог в някои случаи се е отказал – щом дадени хора не ги е докоснал и сякаш ги е изоставил?
г-жа М.В. каза: Мисля че си прав, извини ме, аз се обърках май. Много ти благодаря за помощта.
А.Г. каза: Не, не си се объркала. Права си. Аз по тази тема до този момент не съм мислил.
г-жа М.В. каза: Тръгнах от там че не ни разбират повечето хора и търся причината за това. Сигурно е от завист че нямат мир в душата си като нас. Ах, тази завист! Не е ли нелогично да не разбират толкова прости неща?
А.Г. каза: Човек трябва да говори в мир със себе си, пък който както иска (и може) да го разбира… Но си права, че всички сме масово озлобени и в тази атмосфера да говори човек благославящо дали няма да го възприемат като… смешен (или като луд)? Но с добро да се говори, с любов да се говори е най-верния подход, мисля, че любовта може това, което нищо друго не може. Аз как ли не опитвах да говоря с моите „доброжелатели“, никак не бях разбран от тях…😦
г-жа М.В. каза: Просто не трябва да се пишат и казват неща, които биха укорили другите. Да им се показва, а не да се казва и пише – така според мен ще ни разберат.
А.Г. каза: И грешката, разбира се, бе в мен. Осъзнавам това. Да, не бива да бъдат укорявани, така е. Голяма грешка, особено за хора като нас, дето са учители. Системата явно ни е повредила всички ни.🙂
г-жа М.В. каза: Пак стигнах до библейското – „Не съдете – за да не бъдете съдени“!
А.Г. каза: Но проблемът е налице: защо не ни разбират? Защо думите ни не въздействат подобаващо, защо нямат длъжния ефект? Да, не бива да се съди другия човек – всичко е казано в Библията.
г-жа М.В. каза: Не искам да ти влияя, просто търся.
А.Г. каза: Аз опитвах всякак – нищо не се получава. На камък да бях говорил щеше да ме разбере, но министерските бюрократи и министър Танев не ме разбраха и мълчат като божества.
г-жа М.В. каза: Нали не може едно нещо да е истина при едни обстоятелства, а при други да не е истина. Мисля че те обследват повече отколкото си мислиш. Навлизаш в забранените до скоро „води“, примерно Зигмунд Фройд. Това вероятно ги плаши и не знаят дали да ти помогнат.
А.Г. каза: Нещо, което е истина, следва да важи за всякакви обстоятелства.
г-жа М.В. каза: И с тях не бива да се съобразяваме.
А.Г. каза: Мен ме възприемат за враг всички, включително и „своите“, включително и реформаторският министър Танев (ако изобщо има мнение и позиция за мен), ето, той наградил А. с грамота „за успехите в професионалното образование“! Награди „ръководството на ПГЕЕ-Пловдив“, не учителската колегия, учениците или училището като цяло.🙂 Както е да е. Грешката за това вероятно е само моя. Но аз друг не мога да бъда, такъв ме е направил животът. Пък ако бях постъпвал по още по-християнски начин, предполагам вече да са ме набутали в лудницата!🙂
г-жа М.В. каза: Хич не ми пука какво ще мислят за мен, важното е да им се помогне някак да се нормализират. Пъзльо и нагаждач е тоя Танев, то се разбра.
А.Г. каза: Щото щях да бъда още по-неадекватен спрямо тях, а това се оценява като… лудост. Добрите хора от злобните се възприемат като луди. И аз възприемам министъра вече също така: нагажда се спрямо силните; напълно споделям!
г-жа М.В. каза: И тогава? Обречен на неразбиране? И с лошо, и с добро щом не става – какво следва?
А.Г. каза: То думите са слаби да въздействаме на хората дотам, че да ги променяме. С поведението следва да се постига това, което с думите не може. Дядо Добри, дето стои пред вратите на Храма и мълчи, повече въздейства с мълчанието си отколкото ако беше приказвал. И по-силно въздейства!
Неразбирането по-често ни съпровожда отколкото разбирането; с малцина човек се разбира истински, с огромното количество от хора ще остане неразбран. Хората ни са винаги душевно чужди и съвсем малцина от тях са ни душевно близки. Колкото си по-талантлив, толкова си по-самотен. Мерзавците се чувстват сред най-многолюдна, предполагам, компания!🙂
г-жа М.В. каза: Трябва да се пресичат някъде техния и нашия свят все пак.
А.Г. каза: Човешкото у много хора едва-едва мъждука… а у някои, чини ми се, е съвсем загаснало. Пълно е с горди, високомерни, кухи хора.
г-жа М.В. каза: Да, така е, но защо?
А.Г. каза: Може би погрешното образование е спомогнало за това? Или погрешното общуване?
г-жа М.В. каза: Защо изопачават всичко?
А.Г. каза: Не се разбираме, факт. Щото сме прекалено различни? Има вероятно човешки светове, между които няма нищо общо. Някои живеят в свят, нямащ нищо общо с нашия.
г-жа М.В. каза: Как така все става едно нещо – ти ги обичаш, а те те намразват; помагаш им – отхапват подадената ръка и злоупотребяват автоматически! Нещо ме съмнява, че аз бъркам. Мисля че при теб не е така, ти успяваш и си по-благороден.
А.Г. каза: И при мен е същото. Помагаш фактически на другия човек, подаваш му ръка, а той те мрази и гледа да те убие за благодарност. Не знам защо е така. Сложен проблем. Аз всеки си мисля, че е израз на човешка непълноценност: ако беше човек, щеше да разбере. Това, че другите не ни разбират, само отчасти зависи от нас. В по-голямата степен е техен проблем.
г-жа М.В. каза: Ще търся и ще питам… за моя мозък се оказва сложно да разбера всичко това. Оставям те, лека вечер!
А.Г. каза: Лека вечер! И аз ще мисля за това, хубава е тази тема.
г-жа М.В. каза: А, излязох от лекарства-наркотици за месец и половина – нещо нечувано! Гордея се
А.Г. каза: Браво! Радвам се, че е станало така! Как по всякакви начини правят човека да им бъде жертва.😦
г-жа М.В. каза: Светът изглежда по-красив когато не си зомбиран.🙂 А вероятно става жертва защото СЕЙТЪН, както казва австралиеца от блога ти, царува на тази земя все още.
А.Г. каза: Да, Сейтън царува на тази земя, така е. Безспорно е така. Хората на Христос затова са все едно от един друг свят дошли… Пришълци.
г-жа М.В. каза: Но не може да попречи Сатана на нашите череши и ягоди – презряха, а вие не дойдохте да си съберете.
А.Г. каза: Искам да ти дам книгата „Помагало по вяра“. Това е твой съавторски екземпляр. Изпратих я и на предаването „Вяра и общество“, интересно ми е как ще реагира Горан Благоев.
г-жа М.В. каза: Вземи я и елате, ще си говорим и… още има много череши…
А.Г. каза: Ами освен утре да дойдем🙂
г-жа М.В. каза: Дано. През целия ден и не ни пречите.
А.Г. каза: ОК, ако тръгнем, ще ти се обадя предварително, че тръгваме. Лека нощ!
г-жа М.В. каза: Лека и благословена! А утре може да имаме готови отговори.🙂
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s