Щом търпим душите на децата ни да бъдат пресовани от безчовечната образователна система, сме виновни за злодеянията на нейните „жертви“

Александър Донов (вляво) и Патрик Първев. СНИМКА: ФЕЙСБУК

Из: Психолог: Биячите на 3-годишния Христо също са жертви

Психологът Иван Игов смята, че Александър и Патрик, които пребиха тригодишния Христо, също са жертви. „Това са хора, минали през системата на образоването. Имат си и родители. Защо никой не е обърнал внимание, че тези момчета имат проблеми с агресията. Да, знам, че едно тригодишно дете се гледа трудно. На този период хората му казват „малкия пубертет“. И всъщност в тази ситуации едни деца са тръгнали да се доказват над други деца. Това всичкото го разбирам. Това, което обаче не разбирам е: как родителите и обществото са допуснали това да се случи“, обясни психологът в студиото на БНТ.

Игов допълни, че ако децата в училище минават през обучение да са наясно със собствените си чувства, те ще уважават и ще разпознават емоциите у другите хора.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: От думите на психолога Игов сякаш излиза, че обстоятелството, че тези биячи са преминали през образователната ни система (и един вид са продукт на терора, който тя всекидневно упражнява върху личностите на младите) един вид ги оневинява за това, което са направили, щото и те, видите ли, са жертви, именно са жертви на противочовешката ни образователна система. Това е интересно, много показателно разсъждение.

Биячите значи са показали безчовечност, но понеже те са продукти на една безчовечна, обезчовечаваща младите образователна система, това ги оневинява, щото те самите, от своя страна, са жертви на въпросната система! В някакъв смисъл е точно така, но има нещо, което ме подтиква да не приема „извинителната тенденция“ на това разсъждение. Усещате ли обаче софистиката? Долавяте ли подвеждането, шикалкаването?

Може да си се възпитавал в какви ли не обстоятелства, но това изобщо не те извинява за онова, което си направил, отговорността за всичко, което правиш, трябва да я поемаш изцяло, тук оправдания не се приемат. Така е по принцип, но ето, младите у нас са поставени в ужасни, ненормални, отвратително безчовечни условия – това дали ги оневинява? В училището агресията, насилието, жестокостта и безчовечността са норма на отношенията, те, младите, това познават, на това са и способни. Но това не може да ги оневини. Човек трябва да се бори във всякакви обстоятелства да запази човечността си, дори и в най-безчовечните. Е, ако тези уроди Александър и Патрик са „жертви“ и са невинни, не носят отговорност за това, което са направили: кой тогава е виновният?

Съгласен съм, че част от вината за това, което са направили, носят, да речем, техните учители – и родителите им най-вече. Да, обаче и учителите особено, пък и родителите могат също да изтъкнат „смекчаващи вината обстоятелства“, а именно, че те самите също са просто „винтчета“ в обезчовечаващата система, това оправдание важи особено за учителите (макар аз лично да не го приемам). А и родителите на Александър и Патрик също са продукти на същата обезчовечаваща образователна система. И те могат да кажат: и ний сме „жертви“, защо нас вините? И въпросът с вината и отговорността отива по дяволите, размива се тази вина и отговорност, стига се до положение никой да не е виновен. Там, където няма свобода, няма и отговорност, няма и вина. Тия двамата хубавци Александър и Патрик са станали нравствени уроди, способни на такова садистично отношение към едно дете, по една причина: защото душите им са пресовани от една безчовечна система, която не допуска, не признава свободата, която я игнорира, една система, която ненавижда свободата. Резултатите са налице: общество, което е загубило човечността си. Изводът такъв е? Ами че е престъпление това, че безчовечната образователна система, която е доказала противочовечността си, бива оставяна да нанася своите поражения върху душите на младите. Ние, дето търпим издевателствата на тази безчовечна образователна система, сме виновните!

Да, ние, търпеливците, дето сме способни да търпим всякакви издевателства над своите личности, дето всички до един сме дефектни в една или друга степен щото сме все продукти на тази същата обезчовечаваща машина, сме виновни за стореното от биячите Александър и Патрик, схващате ли поне това? Аз и ти, читателю, сме виновни, няма кой друг да е виновен щом търпим, понасяме и се примиряваме. И щом нищо не правим тази система да бъде съборена, та да престане да изуродва душите на младите. (Е, аз нещичко правих системата да бъде поне малко очовечавана, борих се според силите си, но пък мен самата система, т.е. нейните послушни административни цербери ме обявиха за „враг“ и ме подложиха на репресии, от които едва оцелях, нанесоха ми рани, от които едва ли ще се излекувам някога.)

Да, ние, гражданите, щом търпим душите на децата ни да бъдат пресовани от тази безчовечна и агресивна образователна система, сме виновни за злодеянията на нейните „невинни жертви“. Този извод поне следва да имаме достойнството да приемем. Но едва ли ще го приемем. И за това имаме прекрасни оправдания. Несвободните се познават по това, че друго не правят освен да си съчиняват всякакви оправдания. Този е точният лакмус за разпознаването им. Свободните презират всички оправдания и смело поемат цялата вина. Не бягат от отговорността си. Просто е. Но за жалост съвсем не се разбира…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s