Мое провокиращо дискусия писмо до родителите на учениците от един „проблемен клас“

Тия дни предстои да се проведе родителска среща в училището, в което работя. Аз лично много обичам да разговарям с родителите особено от т.н. „проблемни класове“, падам си по такива дискусии и често съм участвал в такива родителски срещи, но този път, за жалост, по обективни причини не мога да присъствам и участвам. А все пак искам да кажа на родителите как аз виждам ситуацията. В един момент ми хрумна да напиша на родителите нещо като „писмо“; е, седнах и току-що написах това писмо; ето го, публикувам го в блога с надеждата, че то може да помогне с нещичко и на други родители и учители дори, които се намират в аналогична тежка ситуация:

Писмо до родителите от 9 … клас от техния учител по психология и логика

Уважаеми родители,

Възпрепятстван съм (въпреки желанието ми) и не мога да присъствам на родителската среща във вторник. Но имам желание да ви кажа някои важни според мен неща. По тази причина помолих класната ръководителка г-жа К. да доведе до вашето знание това мое писмено обръщение.

В 9 … клас по моето възприятие е възникнала изключително тежка психологическа и нравствена обстановка, спрямо която следва да се вземат спешни мерки – та да бъде поправена най-скоро. В това отношение много можете да спомогнете вие, родителите на учениците. Без вашето активно участие и съдействие ситуацията едва ли може да бъде променена.

В часовете при 9 … клас обстановката е много напрегната, шумно е, твърде много ученици си позволяват да не обръщат никакво внимание на това, което преподавателят казва и прави, приказват си със съседите, „забавляват” се, играят си с джиесемите, не пишат в тетрадката или изобщо нямат тетрадка, позволяват си невъзпитано, грубо, арогантно отношение към преподавателя, провикват се за каквото им скимне, иначе казано, предизвикателно нарушават основни норми на човешкото общуване. Кои именно конкретни ученици имат най-голям принос за такова едно разваляне на обстановката в класа г-жа К. ще ви съобщи, но особено неприятното е, че и в класа като цяло липсва какъвто и да било опит за противодействие на такова едно поведение от страна на пасивното мнозинство от учениците. Личи си, че има и сериозни ученици, на които тази ненормална обстановка им е крайно неприятна, но те са незначително малцинство и не смеят нищичко да кажат на злосторниците, развалящи атмосферата в класа. Разбира се, в такава една обстановка е невъзможно да се води пълноценен учебен процес; ясно е, че трябва да се направи всичко, че психологическата обстановка в класа да се промени по коренен начин и то в най-кратко време.

Позволявам си да ви призова най-активно да въздействате на вашите деца за това щото те не само да променят собственото си поведение и държание в час в позитивна посока, но и също така самите те да се активизират и да проявят някакви инициативи с оглед оздравяването на обстановката в часовете. Разбира се, ние, учителите, ще направим зависещото от нас, но трябва да ви уведомя като специалист в областта на психологията, че ние чудеса съвсем не умеем да правим, не всичко е по нашите сили, без подкрепа от страна на родителите и на самите ученици положителна промяна в класа не може да настъпи. От това положение, излишно е да казвам, но все пак ще го кажа, най-ощетени са тъкмо самите ученици, най-много ще пострадат техните интереси. Нашето желание е вашите деца да получат колкото се може по-качествено образование, ние сме готови да им помогнем за това, истината обаче е, че главната отговорност за всичко пада именно върху самите ученици – и върху вас, техните родители. Вярвам, че казаното на тази родителска среща не само от мен, но и от други учители ще ви обезпокои сериозно, което е добра предпоставка заедно, с общи усилия, да променим ситуацията към добро, та да се случи тъй желания от всички поврат от зло към добро.

Учениците от класа добре знаят, че моето желание е в часовете по психология да има най-приятна, спокойна и човечна обстановка, която именно е най-благоприятното условие те да имат напредък в усвояването на учебния материал – и най-вече в развиването на своите собствени личности, в развиването на своите ценни качества и способности. За жалост всичките ми опити да възникне такава една обстановка до този момент се провалят тъкмо поради възникналата в класа крайно тежка психологическа и нравствена обстановка; до този момент усилията ми в посока на промяна на неблагоприятната обстановка по обясними причини не са довели до съществен резултат.

Моето разбиране е, че самите ученици трябва да поемат главната отговорност за промяната към добро в обстановката в класа. Учителят може да им съдейства за всичко, но не той трябва да бъде двигателят, а двигателят трябва да е най-вече цялата общност от ученици в класа – и също така всеки отделен ученик може да допринесе много, разбира се, най-напред като внесе корекции в собственото си съзнание и поведение.

За да бъдат активирани учениците за полагане на усилия в тази посока трябва да им помогнете вие, техните родители. Ако родителите не полагат всекидневни усилия в тази посока, а именно да контролират поведението на своите деца в училище, да са наясно как техните деца се държат в час, ако не са загрижени за всичкото това, има съвсем реалната опасност положението да бъде изпуснато от контрол, а последиците от това, повтарям, ще са за сметка най-вече на самите ученици, ще пострадат техните коренни интереси, ще пострада тяхното образование, обучение и личностно развитие. Ще пострада в крайна сметка тяхното бъдеще.

Много често в очите на родителя неговото дете е „най-доброто”, а виновни за неговите провинения са било обстоятелствата, било някой друг, примерно… учителите. Трябва обаче да имате предвид, че вашите деца се държат по един начин в дома, а много често по съвсем друг начин в училище. Винаги се получава така, че групата, класът, в който ситуацията се е влошила, влияе крайно негативно на по-слабите в психично отношение ученици, те се поддават на лошо влияние от страна на групата и се държат твърде неадекватно в такава една злотворна обстановка. Вземете предвид и това обстоятелство. Много често то не се съзнава и по тази причина възникват излишни конфликти.

Нека заедно – ученици, родители, учители, училищна администрация – да направим всичко нужно за това щото и в 9 … клас съвсем скоро да настъпи една благоприятна промяна към добро. Поговорете най-сериозно и отговорно с вашето дете, изслушайте го, опитайте се да му въздействате със силата на своя авторитет да осъзнае вината и грешките си и да внесе на тази основа корекции в поведението си в час. Този е начинът да се повлияе на един човек в положителна посока – чрез най-човечни разговори, с доброжелателност, с убеждаване. Трябва да направите нужното децата ви да си признаят вината и грешките и да започнат да полагат усилия за промяна в съзнанието и в поведението си.

Уверен съм, че при добро желание от страна на всички – а ние, учителите, имаме това желание непрекъснато, постоянно! – промяната към добро ще настъпи съвсем скоро. Ще стане непременно така по причина на това, че всичко зависи в крайна сметка от нас, не от някой друг, а само и единствено от нас самите.

Всичко в този живот зависи от нашето съзнание и от нашето лично отношение към нещата. Най-напред всеки трябва да промени нещо вътре в себе си, трябва да има доблестта да признае истината за реалното състояние, трябва също така да се вслуша най-внимателно в това, което говори собствената му съвест, трябва да има достойнството да признае и собствената си вина, а на тази основа вече повратът към добро е вече неизбежен.

Това сякаш е главното, което исках да ви кажа. Моля да ме извините ако бях прекалено обстоятелствен или многословен. Темата е голяма, много съжалявам, че не мога да участвам в дискусията по време на родителската среща, но се надявам с това мое писмо да съм спомогнал поне малко проблемите да бъдат правилно поставени и съвсем скоро решени.

Каквото друго мога да направя в тази посока съм готов да го сторя непременно и най-добросъвестно, на ваше разположение съм, така да се рече.

С уважение: Ангел Грънчаров, учител по философия

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s