В пот на челото да си изкарваме хляба – за това сме родени всички ний, човеците!

Човекът, който ми написа писмо, съдържащо прочувствен зов за помощ (виж: Една моя крайно рискована провокация с оглед да разбера истината: щото без нея всичко отива по дяволите!) ми отговори на писмото; какво точно ми писа сега-засега не мога да Ви кажа, защото не съм взел съгласието му да публикувам нашата кореспонденция. С две думи казано, той продължава да се оплаква, че животът му се е объркал, че разни хора му пречат да живее и прочие. Само това мога да ви кажа засега, обясних защо. Но какво аз му написах мога да Ви кажа без да се налага да питам никой за това, ето моето писмо до него.
Здравейте,
Аз имам чувството, че Вие вече сте на път да намерите изхода. Варианти винаги има. Млад човек трябва да започне самостоятелен живот – та да се откъсне от унизителна зависимост от родителите си. Вие защо никъде не пишете за това че сте започнал работа, наистина, опитвал ли сте да започнете работа? Работата, каквато и да е тя, ще Ви спаси, нищо друго не може да промени битието на човека както работата. Покрай работата ще придобиете самочувствие, ще си намерите приятели, ще намерите и момиче, ще създадете семейство – така правят всички. И ще излезете лека-полека от тресавището, в което сте се оказал. Просто си намерете работа и ако трябва – квартира, за да живеете самостоятелно. Това е. И упорствайте за да осъществите промяната в живота си. Простете, че Ви давам съвет, нямам това право, не го допуснах, щото долових, че във Вашите размисли и описания липсва този значим момент. Това ме озадачи. Работете, животът без работа отива по дяволите – така е, за това, именно да работи, е роден човекът, така пише и в Библията, нали знаете Божието проклятие на Адам какво е? Ето какво е това проклятие:
„… Проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“
В пот на челото да си изкарваме хляба – за това нещо сме родени всички ний, човеците. Който се опита да промени това нещо, ще си получи заслужено наказание. Няма как да се промени тази човешка орис и съдба. Да работим – за това ни е даден животът. И от труда си, благодарение на труда си човек може да постигне много, да не кажа всичко.
Това засега мога да Ви кажа. Според мен то е главното. Помислете над думите ми. Ще се радвам да Ви помогнат – защото в тях се съдържа една необходима и спасителна за всички нас, човеците, истина.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Една моя крайно рискована провокация с оглед да разбера истината: щото без нея всичко отива по дяволите!

Получих едно необичайно писмо. Ето самото писмо, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до човека, който ми го е написал:
Здравейте, г-н Ангел Грънчаров,
Пиша до Вас, с надежда за разрешаване и съпричастие относно ситуацията в която се намира животът ми… Ето линк към моята житейска драма, да добиете представа в какво положение съм поставен.
Надявам се да има решение от всичко това. И благодаря!
Моят отговор:
Здравейте,
Прочетох изповедта Ви. Много неща бих искал да Ви кажа. Стига да имате желание да ме изслушате.
Няма да Ви давам съвети. Просто бихме могли да обсъдим ситуацията Ви ако имате желание. И в тези обсъждания Вие сам можете да откриете спасителните неща, които ще Ви помогнат да намерите смисъла на живота си. Винаги има смисъл да се живее. Винаги! Но този смисъл зависи от нас самите. Вие сте допуснал да го загубите – или да не го откриете. Налага Ви се да положите известни усилия този смисъл да се роди в душата Ви. Смятам, че сте способен да го сторите. Изповедта Ви ми показва, че имате голям потенциал като личност. Непростимо е да се отчайвате.
Пишете ако искате. Не желая да Ви пиша дълго писмо без да съм сигурен, че изобщо искате да разговаряте с мен.
На колко хора изпратихте такова писмо? Откликна ли някой друг да Ви пише? Просто ми е интересно да Ви задам тези два въпроса като начало. Мога да Ви дам безплатна консултация ако искате. Аз съм философ, има такова нещо, наречено „философско консултиране“, то може да Ви помогне да си изясните много неща .
Хубава вечер Ви желая!
С поздрав: Ангел Грънчаров
ДОБАВКА: В блога, който е цитиран по-горе, авторът пише ето какво:
Историята на моят живот…
Здравейте, пиша до Вас с последна надежда, разказвайки своята ужасна история, като апелирам за съпричастие и някаква помощ. Ето какво преживявам вече 27 години и съм достигнал до етап, в който не знам какво да правя и не виждам изход…
Само това пише този човек. Вие как мислите, дали зад това писмо стои измамник, желаещ да се възползва, да почерпи материални дивиденти от хората, които ще откликнат – или човекът, който е написал писмото, наистина и то съвсем добросърдечно и искрено, без „задни мисли“ търси съпричастност и помощ? Дали историята му е лъжлива или е истинска, вие как мислите, какво ще кажете по този въпрос? Питам само.
Виждате, аз правя опит да помогна на този човек, подавам му ръка, но имам правото да имам такива съмнения. Щото в интернет се подвизават всякакви хора. Този човек може изобщо да не е измамник, но в интернет е пълно с измамници. Как човек да повярва, ето това е сериозен проблем. Ще видим де, но сме длъжни да реагираме човешки. Въпреки съмненията.
А това, че публично поставям на дебат този проблем как го възприемате? Човекът е изцяло анонимен, аз не нарушавам с нещо неговия имидж. Той, предполагам, е изпратил този свой зов за помощ не само до мен, а до повече хора. Тъй че не мога да приема, че аз, пишейки за писмото му, съм му развалил имиджа.
Но и този въпрос е сложен. Неслучайно реших да реагирам така, въпреки всички рискове. Това е една моя рискована провокация с оглед да разбера истината. Щото без нея всичко отива по дяволите. Толкова засега. Въпросът наистина е сложен и тежък.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)