В пот на челото да си изкарваме хляба – за това сме родени всички ний, човеците!

Човекът, който ми написа писмо, съдържащо прочувствен зов за помощ (виж: Една моя крайно рискована провокация с оглед да разбера истината: щото без нея всичко отива по дяволите!) ми отговори на писмото; какво точно ми писа сега-засега не мога да Ви кажа, защото не съм взел съгласието му да публикувам нашата кореспонденция. С две думи казано, той продължава да се оплаква, че животът му се е объркал, че разни хора му пречат да живее и прочие. Само това мога да ви кажа засега, обясних защо. Но какво аз му написах мога да Ви кажа без да се налага да питам никой за това, ето моето писмо до него.
Здравейте,
Аз имам чувството, че Вие вече сте на път да намерите изхода. Варианти винаги има. Млад човек трябва да започне самостоятелен живот – та да се откъсне от унизителна зависимост от родителите си. Вие защо никъде не пишете за това че сте започнал работа, наистина, опитвал ли сте да започнете работа? Работата, каквато и да е тя, ще Ви спаси, нищо друго не може да промени битието на човека както работата. Покрай работата ще придобиете самочувствие, ще си намерите приятели, ще намерите и момиче, ще създадете семейство – така правят всички. И ще излезете лека-полека от тресавището, в което сте се оказал. Просто си намерете работа и ако трябва – квартира, за да живеете самостоятелно. Това е. И упорствайте за да осъществите промяната в живота си. Простете, че Ви давам съвет, нямам това право, не го допуснах, щото долових, че във Вашите размисли и описания липсва този значим момент. Това ме озадачи. Работете, животът без работа отива по дяволите – така е, за това, именно да работи, е роден човекът, така пише и в Библията, нали знаете Божието проклятие на Адам какво е? Ето какво е това проклятие:
„… Проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“
В пот на челото да си изкарваме хляба – за това нещо сме родени всички ний, човеците. Който се опита да промени това нещо, ще си получи заслужено наказание. Няма как да се промени тази човешка орис и съдба. Да работим – за това ни е даден животът. И от труда си, благодарение на труда си човек може да постигне много, да не кажа всичко.
Това засега мога да Ви кажа. Според мен то е главното. Помислете над думите ми. Ще се радвам да Ви помогнат – защото в тях се съдържа една необходима и спасителна за всички нас, човеците, истина.
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
Advertisements

Една моя крайно рискована провокация с оглед да разбера истината: щото без нея всичко отива по дяволите!

Получих едно необичайно писмо. Ето самото писмо, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до човека, който ми го е написал:
Здравейте, г-н Ангел Грънчаров,
Пиша до Вас, с надежда за разрешаване и съпричастие относно ситуацията в която се намира животът ми… Ето линк към моята житейска драма, да добиете представа в какво положение съм поставен.
Надявам се да има решение от всичко това. И благодаря!
Моят отговор:
Здравейте,
Прочетох изповедта Ви. Много неща бих искал да Ви кажа. Стига да имате желание да ме изслушате.
Няма да Ви давам съвети. Просто бихме могли да обсъдим ситуацията Ви ако имате желание. И в тези обсъждания Вие сам можете да откриете спасителните неща, които ще Ви помогнат да намерите смисъла на живота си. Винаги има смисъл да се живее. Винаги! Но този смисъл зависи от нас самите. Вие сте допуснал да го загубите – или да не го откриете. Налага Ви се да положите известни усилия този смисъл да се роди в душата Ви. Смятам, че сте способен да го сторите. Изповедта Ви ми показва, че имате голям потенциал като личност. Непростимо е да се отчайвате.
Пишете ако искате. Не желая да Ви пиша дълго писмо без да съм сигурен, че изобщо искате да разговаряте с мен.
На колко хора изпратихте такова писмо? Откликна ли някой друг да Ви пише? Просто ми е интересно да Ви задам тези два въпроса като начало. Мога да Ви дам безплатна консултация ако искате. Аз съм философ, има такова нещо, наречено „философско консултиране“, то може да Ви помогне да си изясните много неща .
Хубава вечер Ви желая!
С поздрав: Ангел Грънчаров
ДОБАВКА: В блога, който е цитиран по-горе, авторът пише ето какво:
Историята на моят живот…
Здравейте, пиша до Вас с последна надежда, разказвайки своята ужасна история, като апелирам за съпричастие и някаква помощ. Ето какво преживявам вече 27 години и съм достигнал до етап, в който не знам какво да правя и не виждам изход…
Само това пише този човек. Вие как мислите, дали зад това писмо стои измамник, желаещ да се възползва, да почерпи материални дивиденти от хората, които ще откликнат – или човекът, който е написал писмото, наистина и то съвсем добросърдечно и искрено, без „задни мисли“ търси съпричастност и помощ? Дали историята му е лъжлива или е истинска, вие как мислите, какво ще кажете по този въпрос? Питам само.
Виждате, аз правя опит да помогна на този човек, подавам му ръка, но имам правото да имам такива съмнения. Щото в интернет се подвизават всякакви хора. Този човек може изобщо да не е измамник, но в интернет е пълно с измамници. Как човек да повярва, ето това е сериозен проблем. Ще видим де, но сме длъжни да реагираме човешки. Въпреки съмненията.
А това, че публично поставям на дебат този проблем как го възприемате? Човекът е изцяло анонимен, аз не нарушавам с нещо неговия имидж. Той, предполагам, е изпратил този свой зов за помощ не само до мен, а до повече хора. Тъй че не мога да приема, че аз, пишейки за писмото му, съм му развалил имиджа.
Но и този въпрос е сложен. Неслучайно реших да реагирам така, въпреки всички рискове. Това е една моя рискована провокация с оглед да разбера истината. Щото без нея всичко отива по дяволите. Толкова засега. Въпросът наистина е сложен и тежък.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

„Кифли“ ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа

Съвсем наскоро написах и публикувах (и като поредица в блога, и като отделна книжка-брошурка) своите разсъждения по темата „Какво означава да си мъж?“. Доста хора показаха, че темата е интересна, коментираха, писаха ми на имейла, разказваха ми своите истории, даже пожелаха с мен консултации, на които да обсъждаме тяхната история. В един момент реших да пиша продължение на тази поредица, в което да сложа акцента върху „Душата на жената“ (женската душа), най-вероятно така ще озаглавя тази поредица. Тази сутрин забелязвам, че под едно от есетата на поредицата за това какво означава да си мъж (виж: ЛЮБОВТА НЕ Е „НЕМОДЕРНА“ ЕМОЦИЯ, НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ „ЗДРАВИЯТ ЧИСТ СЕКС“ БИЛ „ИСТИНАТА“ – АКО МИСЛИТЕ ТАКА МНОГО ЩЕ СТРАДАТЕ!) има интересен коментар, който е прекрасно въведение в темата за женската душа. Публикувам го тук, а пък тия дни, като намеря свободно време, ще се захвана да пиша по така очерталата се важна тема; ето въпросния коментар:

Г-н Грънчаров, бих искал да допълня още нещо, породено от размисли и наблюдения – макар че голяма част се препокрива с Вашата брошура. Да, това е моя лична история, преживяване, но смятам, че основна причина за деградацията на обществото ни се корени в отношенията мъж-жена. Влияние оказва не само порнографията като чисто такава, тя е загатната и непринудена, почти във всеки филм като нещо естествено. Почти няма шанс човек да включи телевизора и да не попадне на сексуална сцена или голо женско тяло с перфектни форми, да не говорим за чалга каналите където младите жени са облечени като професионални проститутки… Това действа различно на мъжа и на жената. Мъжът гледа със захлас като на някаква недостижима цел (на тези перфектни жени), а момичета подражават и копират не само външността но най-вече маниерите и префърцуненото, кифленското поведение тип „Мога да имам който си поискам!“, или пък: „Един път се живее, сега му е времето, живей докато се ожениш – че после няма!“.

Жената вече гледа на женитбата или на създаването на семейство като на нещо неизбежно, което един ден ще си дойде, а до тогава трябва да се живее, да се пробват повече мъже та да се избере „най-добрият“ в материално и сексуално отношение. Пиша специално жената, макар че има и мъжки такива индивиди, но от моите наблюдения съвсем съзнателно отправям критика към младите жени – момичетата. На базата на доста информация и от колеги и познати, както и от личния ми опит смея да твърдя, че деградацията между отношенията се дължи основно на разпищоленото поведение на „нежната“ част от обществото. Тя се е превърнала във вечно недоволно, съскащо, мърморещо същество с високи претенции. Липсват всякакви морални граници, никакъв инстинкт за майчинство, нежност, себеотдаване. Мъжете се надпреварват кой по-добре ще й угоди (или слугува, за което и ние сме си виновни, че им подхранваме суетата!). Както писахте по-горе, мъжът е по природа активната част, но с активността на мъжа сега жестоко се злоупотребява. Знаейки това основно качество истински активните постъпки не се оценяват, дори не се забелязват.

Под активност се разбира мъжа да забавлява жената, да я разкарва по луксозни кафета, по барове, по екзотични места (може и в чужбина), да я разсмива, да се грижи за нейното добро настроение, освен това трябва да си и „най-великия“ в компанията, да си с голяма „душа“, та да забавляваш и останалите. Така като се замислим те харесват само хубави качества: да си красив, богат, забавен, интелигентен… (мислят ни само хубави работи – защо да не сме доволни и да се стремим към тях?). А да видим жената какво предлага – една вагина, от време на време с гримирана усмивка?! Ами къде са грижовността, нежността, кой трябва да създаде уюта? Как да говорим за здраво общество и просперитет когато нямаме елементарни ценности? Семейството не се цени като основна градивна единица. Тръгнали сме да търсим вината за нещастието си в правителство, управници и т.н., да, и те имат принос за много нещастия, но са управници на едно морално деградиращо племе, търсещо максимални удоволствия от живота – и живеещо ден за ден.

В началото тръгнах да пиша за филмите които ни възпитават (предимно американски, но не само). Типичен пример „Сексът и градът“. Три или четири приятелки, говорещи само за секс и за мъже, преспали с половината Ню Йорк – и това се поднася като нещо съвсем нормално за „съвременния“ човек, а именно, че смяната на партньори е нормално, дори извънбрачните отношения и всякакви други съблазни. За създаването на семейство има време, човек трябва да се налудува, да се „наживее“; пък като поостарее за да не е съвсем сам може и да се ожени (колкото и да е потискаща мисълта, че трябва да си само с един човек!). Ето така, г-н Грънчаров, разсъждават все повече български момичета. Това е много голям проблем за обществото; защото много точно беше казано: „Защо му е на човек да прави каквото и да било ако няма жена до себе си да му каже: „Страшен си!“?“.

Мога и реални примери да дам, подочувайки от колеги и колежки. Една колежка например сподели мъката за сина си, че жена му с дете го заменила с друг щото бил по-забавен. Друга пък спомена как жена е докарвала сина й до психиатър след като хванал приятелката си в изневяра… Много е актуална приказката: „Майки, пазете синовете си – пускаме дъщерите си!“.

Изобщо огромна е разликата между нашите майки и баби и съвременните жени. Като държание, поведение… нищо общо. Техният живот не е бил по-лек, те са минавали и през по-страшни мизерии, безпаричие, безработица, но са държали на семейството си, подкрепяли са мъжете си и са гледали децата си. В момента се възпитават жени, готови да зарежат всеки който не им угоди, чакащи наготово да има се сервира всичко, за семейна опора да не говорим; ако мъжът е в тежък период не само че няма да го подкрепят, но и ще го обвинят за положението му и са готови да го зарежат.

За мъжа е по-достойно да бъде сам отколкото да слугува на една такава „принцеса“, да става роб на „великата Вагина“. Такава „жена“ е ненужна, освен за секс за друго не става – пък да не правим секс по цял ден, ако е така трябва да умрем от глад?!

Ето такива наблюдения имам аз. Естествено всяко правило си има изключения, дано да са повече. За жалост в обсъждането не се включват млади хора, а срещаме само несериозни, подигравателни коментари; темата обаче е наистина сериозна!

(Човекът с историята)

Написах там, в оня блог следния свой коментар, който слагам и тук:

Благодаря Ви за хубавия коментар! Публикувах го отделно – и като въведение в темата за женската душа. Ето тук: „Кифли“ ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа. Възнамерявам да пиша скоро по тази тема. Само малко да се поосвободя от други задачи. Пишете и Вие. Ще публикувам всеки смислен коментар на читател, който наистина се е замислил и е открил и казал нещо важно. А темата е много важна, заслужава си да се мисли и разговаря повече по нея.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

„Излекувай живота си“ – искате ли да гледаме този филм и след това да го обсъдим?

.

.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Защо трябва да бъдем мъже: в страна, в която повечето от мъжете се държат не като мъже, а като баби, просперитет и постижения не може да има

На дъската са въпроси за обсъждане, обединени около една тема – разговаряхме по тях с учениците ми в последния час по психология, който имах в гимназията на гр. Раковски. За да станеш, примерно, мъж, за да придобиеш качествата, правещи мъжа мъж би следвало, вероятно, да работиш за развиването на съответните, на подобаващите „мъжки качества“, трябва също така силно да искаш да бъдеш и да станеш мъж, нали така? Очевидно не е достатъчно само да изглеждаш външно на мъж, просто да приличаш на мъж, а трябва да бъдеш наистина мъж, действително да си мъж! Казвам това на учениците си, а те се чудят – как така, не е ли достатъчно това, че съм роден мъж, че съм от мъжкия пол? Вероятно не е достатъчно, отвръщам. Не се става „от само себе си“ нито личност, нито мъж, а се иска ясно съзнание какво е това и съответно работа за да го постигнеш, иска се полагането на съответните усилия. А ако не знаеш какво точно искаме, към какво се стремим, как тогава ще го постигнем? Щото иначе, в резултат, може да се постигне това, което е сполетяло мнозина у нас: уж се смятат за мъже, перчат се, че не само са мъже, но и, видите ли, се мислят за „пичове“ и дори за бабаити, а в постъпките, в поведението им, се държат немъжки, примерно, постъпват като страхливци (очебиен пример за това е нашият любим премиер, перчи се, а в решаващи моменти постъпва така сякаш не е мъж, а жена!).

Пълно е у нас с мъже, повтарям, които не заслужават да бъдат наричани мъже по причина на това, че не се държат по мъжки, по достойния, по подобаващия за мъжа начин, пълно е с мъже, които дори не се държат като жени, а се държат като… баби. Та кои са мъжките качества, кои са качествата, правещи мъжа мъж – това е изключително важно да го разберем, щото в страна, в която повечето от мъжете се държат не като мъже, а като баби, просперитет и постижения не може да има, нали така излиза? Ето по тия въпроси разговаряхме с моите ученици в гимназията в Раковски, в която тия дни проведох последните си часове. След ваканцията се връщам в ПГЕЕ-Пловдив, където съдът ме възстанови на работа след като директорката ме уволни репресивно, за наказание и за назидание, обяви ме за „пълен некадърник“, а истината е, че ме уволни щото не съм послушен, щото не си мълча, а казвам каквото мисля (то това ми е работата, философия преподавам, философ съм, нима може и философите да си траят?!).

Хубави, вдъхновяващи празници ви желая! Хубави, вдъхновяващи мисли и чувства желая да ви сполетят през тия дни! Апропо, вие като празнувате мислите ли изобщо – или само ядете? 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Мое провокиращо дискусия писмо до родителите на учениците от един „проблемен клас“

Тия дни предстои да се проведе родителска среща в училището, в което работя. Аз лично много обичам да разговарям с родителите особено от т.н. „проблемни класове“, падам си по такива дискусии и често съм участвал в такива родителски срещи, но този път, за жалост, по обективни причини не мога да присъствам и участвам. А все пак искам да кажа на родителите как аз виждам ситуацията. В един момент ми хрумна да напиша на родителите нещо като „писмо“; е, седнах и току-що написах това писмо; ето го, публикувам го в блога с надеждата, че то може да помогне с нещичко и на други родители и учители дори, които се намират в аналогична тежка ситуация:

Писмо до родителите от 9 … клас от техния учител по психология и логика

Уважаеми родители,

Възпрепятстван съм (въпреки желанието ми) и не мога да присъствам на родителската среща във вторник. Но имам желание да ви кажа някои важни според мен неща. По тази причина помолих класната ръководителка г-жа К. да доведе до вашето знание това мое писмено обръщение.

В 9 … клас по моето възприятие е възникнала изключително тежка психологическа и нравствена обстановка, спрямо която следва да се вземат спешни мерки – та да бъде поправена най-скоро. В това отношение много можете да спомогнете вие, родителите на учениците. Без вашето активно участие и съдействие ситуацията едва ли може да бъде променена.

В часовете при 9 … клас обстановката е много напрегната, шумно е, твърде много ученици си позволяват да не обръщат никакво внимание на това, което преподавателят казва и прави, приказват си със съседите, „забавляват” се, играят си с джиесемите, не пишат в тетрадката или изобщо нямат тетрадка, позволяват си невъзпитано, грубо, арогантно отношение към преподавателя, провикват се за каквото им скимне, иначе казано, предизвикателно нарушават основни норми на човешкото общуване. Кои именно конкретни ученици имат най-голям принос за такова едно разваляне на обстановката в класа г-жа К. ще ви съобщи, но особено неприятното е, че и в класа като цяло липсва какъвто и да било опит за противодействие на такова едно поведение от страна на пасивното мнозинство от учениците. Личи си, че има и сериозни ученици, на които тази ненормална обстановка им е крайно неприятна, но те са незначително малцинство и не смеят нищичко да кажат на злосторниците, развалящи атмосферата в класа. Разбира се, в такава една обстановка е невъзможно да се води пълноценен учебен процес; ясно е, че трябва да се направи всичко, че психологическата обстановка в класа да се промени по коренен начин и то в най-кратко време.

Позволявам си да ви призова най-активно да въздействате на вашите деца за това щото те не само да променят собственото си поведение и държание в час в позитивна посока, но и също така самите те да се активизират и да проявят някакви инициативи с оглед оздравяването на обстановката в часовете. Разбира се, ние, учителите, ще направим зависещото от нас, но трябва да ви уведомя като специалист в областта на психологията, че ние чудеса съвсем не умеем да правим, не всичко е по нашите сили, без подкрепа от страна на родителите и на самите ученици положителна промяна в класа не може да настъпи. От това положение, излишно е да казвам, но все пак ще го кажа, най-ощетени са тъкмо самите ученици, най-много ще пострадат техните интереси. Нашето желание е вашите деца да получат колкото се може по-качествено образование, ние сме готови да им помогнем за това, истината обаче е, че главната отговорност за всичко пада именно върху самите ученици – и върху вас, техните родители. Вярвам, че казаното на тази родителска среща не само от мен, но и от други учители ще ви обезпокои сериозно, което е добра предпоставка заедно, с общи усилия, да променим ситуацията към добро, та да се случи тъй желания от всички поврат от зло към добро.

Учениците от класа добре знаят, че моето желание е в часовете по психология да има най-приятна, спокойна и човечна обстановка, която именно е най-благоприятното условие те да имат напредък в усвояването на учебния материал – и най-вече в развиването на своите собствени личности, в развиването на своите ценни качества и способности. За жалост всичките ми опити да възникне такава една обстановка до този момент се провалят тъкмо поради възникналата в класа крайно тежка психологическа и нравствена обстановка; до този момент усилията ми в посока на промяна на неблагоприятната обстановка по обясними причини не са довели до съществен резултат.

Моето разбиране е, че самите ученици трябва да поемат главната отговорност за промяната към добро в обстановката в класа. Учителят може да им съдейства за всичко, но не той трябва да бъде двигателят, а двигателят трябва да е най-вече цялата общност от ученици в класа – и също така всеки отделен ученик може да допринесе много, разбира се, най-напред като внесе корекции в собственото си съзнание и поведение.

За да бъдат активирани учениците за полагане на усилия в тази посока трябва да им помогнете вие, техните родители. Ако родителите не полагат всекидневни усилия в тази посока, а именно да контролират поведението на своите деца в училище, да са наясно как техните деца се държат в час, ако не са загрижени за всичкото това, има съвсем реалната опасност положението да бъде изпуснато от контрол, а последиците от това, повтарям, ще са за сметка най-вече на самите ученици, ще пострадат техните коренни интереси, ще пострада тяхното образование, обучение и личностно развитие. Ще пострада в крайна сметка тяхното бъдеще.

Много често в очите на родителя неговото дете е „най-доброто”, а виновни за неговите провинения са било обстоятелствата, било някой друг, примерно… учителите. Трябва обаче да имате предвид, че вашите деца се държат по един начин в дома, а много често по съвсем друг начин в училище. Винаги се получава така, че групата, класът, в който ситуацията се е влошила, влияе крайно негативно на по-слабите в психично отношение ученици, те се поддават на лошо влияние от страна на групата и се държат твърде неадекватно в такава една злотворна обстановка. Вземете предвид и това обстоятелство. Много често то не се съзнава и по тази причина възникват излишни конфликти.

Нека заедно – ученици, родители, учители, училищна администрация – да направим всичко нужно за това щото и в 9 … клас съвсем скоро да настъпи една благоприятна промяна към добро. Поговорете най-сериозно и отговорно с вашето дете, изслушайте го, опитайте се да му въздействате със силата на своя авторитет да осъзнае вината и грешките си и да внесе на тази основа корекции в поведението си в час. Този е начинът да се повлияе на един човек в положителна посока – чрез най-човечни разговори, с доброжелателност, с убеждаване. Трябва да направите нужното децата ви да си признаят вината и грешките и да започнат да полагат усилия за промяна в съзнанието и в поведението си.

Уверен съм, че при добро желание от страна на всички – а ние, учителите, имаме това желание непрекъснато, постоянно! – промяната към добро ще настъпи съвсем скоро. Ще стане непременно така по причина на това, че всичко зависи в крайна сметка от нас, не от някой друг, а само и единствено от нас самите.

Всичко в този живот зависи от нашето съзнание и от нашето лично отношение към нещата. Най-напред всеки трябва да промени нещо вътре в себе си, трябва да има доблестта да признае истината за реалното състояние, трябва също така да се вслуша най-внимателно в това, което говори собствената му съвест, трябва да има достойнството да признае и собствената си вина, а на тази основа вече повратът към добро е вече неизбежен.

Това сякаш е главното, което исках да ви кажа. Моля да ме извините ако бях прекалено обстоятелствен или многословен. Темата е голяма, много съжалявам, че не мога да участвам в дискусията по време на родителската среща, но се надявам с това мое писмо да съм спомогнал поне малко проблемите да бъдат правилно поставени и съвсем скоро решени.

Каквото друго мога да направя в тази посока съм готов да го сторя непременно и най-добросъвестно, на ваше разположение съм, така да се рече.

С уважение: Ангел Грънчаров, учител по философия

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Покана за дискусия по важна тема: Равни ли са мъжете и жените, как да разбираме „равенството на половете“, какво то означава?

Моят приятел Феодор Иванов е написал във Фейсбук нещо интересно, което е добра основа за разгръщане на дискусия по един изключително важен въпрос: за равенството на половете, как да го разбираме, какво то означава и пр.? С оглед да налея малко „масълце в огъня“ на евентуална такава душеспасителна дискусия (наричам я така, понеже дискусия по тези въпроси наистина е много важна особено за младите, които трябва да имат пределна яснота за великите отговорности на двата пола пред живота) написах там един доста странен или провокационен коментар; с оглед на това и читателите на блога да могат да участват в такава една бъдеща дискусия ето, пренасям двата коментара и тук:

Feodor Ilivanov: Навремето един приятел персиец (вече покойник) ми подари книгата „Семейното право в исляма“ на български, издадена или разпространявана от Иранското посолство в София. Запомнил съм един бисер: „Мъжът и жената са равноправни, но това не означава, че жената е равна на мъжа“.

Ангел Грънчаров: С риск да се изложа, да бъда оплют или осмян ми се ще все пак да кажа, че има някаква истина в това твърдение: двата полата наистина не са равни във всички отношения, да твърдим противното е неоснователно. Ако мъжът и жената бяха напълно равни във всички отношения и всеки пол си нямаше своята особена роля и отговорност в живота, тогава просто нямаше да има нужда да съществуват два пола, обезсмисля се съществуването им. Двата пола, бидейки различни, се допълват до едно цяло и затова са си жизнено необходими. И си има изцяло мъжки и изцяло женски отговорности в живота.

Тъй че „пълното равенство“ на половете и изтриването на всички различия между тях е една утопия, е пълна невъзможност, а също така е и крайно вредно. В днешно време обаче тече такъв процес: жени се напъват да изпълняват мъжки отговорности и задължения – и мъже се напъват да правят неща, които по природа са отредени на жените. Великият Сократ по тия въпроси има чудесна теория, която е малко позната и е добре да бъде припомнена. (За което съм писал много и сега няма нужда да повтарям всичко вече писано и казано.)

Доста противно е, примерно, мъж да се държи като жена, да има женски маниери и поведение, такива неща се случват обаче може би само за да ни напомнят, че пренебрегването на границите между половете, поставени от самата природа, изобщо не е безнаказано. Разбира се, това гледище не означава, че жената следва да бъде дискриминирана или обиждана, напротив, заслужава да бъде много почитана; без жените животът е невъзможен, това поне се съзнава от всички. Но, повтарям, идеята за „пълно равенство“ на половете във всички отношения и опитите да се заличи границата между тях е противоестествена и дори безчовечна.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.