A всяка перла е… рана, излекувана с любов

Posted on Updated on

Перла

Какво красиво нещо са перлите! Въпреки, че трябва да сме наясно, че са възникнали от страданието. Перлата се е появила в резултат на това, че една песъчинка е навлязла във вътрешността на една мида и я е наранила. Една мида, която не е била наранена, не може да произвежда бисери. От вътрешната страна на мидата се намира вещество, наречено „Седеф“, и когато една песъчинка навлезе в мидата, тя покрива песъчинката със слоеве седеф за да се защити. В резултат на това се оформя една много красива и блестяща перла…

Почувствал ли си се някога наранен от думите или действията на някого??? Бил ли си обвинен, че си казал неща, които никога не си изричал??? Били ли са твоите идеи отхвърляни или осмивани??? Обвинявали ли са те, че си извършил нещо, което ти не си правил никога??? Били ли са твоите намерения, при определени ситуации, изтълкувани погрешно???

Страдал ли си понякога под ударите на безразличието? Бил ли си нараняван точно от тези хора, от които най-малко си го очаквал? Оценяват ли те точно толкова, колкото ти заслужаваш?

И въпреки това или точно поради това, прости и създай от своята рана една перла!!! Покрий раните си с пластове от любов, не забравяйки, че с колкото повече пластове любов бъдат покрити раната ти, толкова по-малко ще чувстваш болката!

И обратното, ако не покриеш раната с любов, тази рана ще остане отворена… всеки ден ще те боли все повече… ще ти вреди и ще те заразява с негодувание и огорчение… и най-лошото е, че никога не ще бъде излекувана…

В нашето общество, можем да видим доста „изпразнени от съдържание миди“ и не защото те никога не са били наранявани, а защото те не са съумели да прощават, да разбират останалите; и не са били в състояние да трансформират своята болка в перла. „A всяка перла е… рана, излекувана с любов“!

Написа: Илианна Иванова

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

Щом търпим душите на децата ни да бъдат пресовани от безчовечната образователна система, сме виновни за злодеянията на нейните „жертви“

Posted on Updated on

Александър Донов (вляво) и Патрик Първев. СНИМКА: ФЕЙСБУК

Из: Психолог: Биячите на 3-годишния Христо също са жертви

Психологът Иван Игов смята, че Александър и Патрик, които пребиха тригодишния Христо, също са жертви. „Това са хора, минали през системата на образоването. Имат си и родители. Защо никой не е обърнал внимание, че тези момчета имат проблеми с агресията. Да, знам, че едно тригодишно дете се гледа трудно. На този период хората му казват „малкия пубертет“. И всъщност в тази ситуации едни деца са тръгнали да се доказват над други деца. Това всичкото го разбирам. Това, което обаче не разбирам е: как родителите и обществото са допуснали това да се случи“, обясни психологът в студиото на БНТ.

Игов допълни, че ако децата в училище минават през обучение да са наясно със собствените си чувства, те ще уважават и ще разпознават емоциите у другите хора.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: От думите на психолога Игов сякаш излиза, че обстоятелството, че тези биячи са преминали през образователната ни система (и един вид са продукт на терора, който тя всекидневно упражнява върху личностите на младите) един вид ги оневинява за това, което са направили, щото и те, видите ли, са жертви, именно са жертви на противочовешката ни образователна система. Това е интересно, много показателно разсъждение.

Биячите значи са показали безчовечност, но понеже те са продукти на една безчовечна, обезчовечаваща младите образователна система, това ги оневинява, щото те самите, от своя страна, са жертви на въпросната система! В някакъв смисъл е точно така, но има нещо, което ме подтиква да не приема „извинителната тенденция“ на това разсъждение. Усещате ли обаче софистиката? Долавяте ли подвеждането, шикалкаването?

Може да си се възпитавал в какви ли не обстоятелства, но това изобщо не те извинява за онова, което си направил, отговорността за всичко, което правиш, трябва да я поемаш изцяло, тук оправдания не се приемат. Така е по принцип, но ето, младите у нас са поставени в ужасни, ненормални, отвратително безчовечни условия – това дали ги оневинява? В училището агресията, насилието, жестокостта и безчовечността са норма на отношенията, те, младите, това познават, на това са и способни. Но това не може да ги оневини. Човек трябва да се бори във всякакви обстоятелства да запази човечността си, дори и в най-безчовечните. Е, ако тези уроди Александър и Патрик са „жертви“ и са невинни, не носят отговорност за това, което са направили: кой тогава е виновният?

Съгласен съм, че част от вината за това, което са направили, носят, да речем, техните учители – и родителите им най-вече. Да, обаче и учителите особено, пък и родителите могат също да изтъкнат „смекчаващи вината обстоятелства“, а именно, че те самите също са просто „винтчета“ в обезчовечаващата система, това оправдание важи особено за учителите (макар аз лично да не го приемам). А и родителите на Александър и Патрик също са продукти на същата обезчовечаваща образователна система. И те могат да кажат: и ний сме „жертви“, защо нас вините? И въпросът с вината и отговорността отива по дяволите, размива се тази вина и отговорност, стига се до положение никой да не е виновен. Там, където няма свобода, няма и отговорност, няма и вина. Тия двамата хубавци Александър и Патрик са станали нравствени уроди, способни на такова садистично отношение към едно дете, по една причина: защото душите им са пресовани от една безчовечна система, която не допуска, не признава свободата, която я игнорира, една система, която ненавижда свободата. Резултатите са налице: общество, което е загубило човечността си. Изводът такъв е? Ами че е престъпление това, че безчовечната образователна система, която е доказала противочовечността си, бива оставяна да нанася своите поражения върху душите на младите. Ние, дето търпим издевателствата на тази безчовечна образователна система, сме виновните!

Да, ние, търпеливците, дето сме способни да търпим всякакви издевателства над своите личности, дето всички до един сме дефектни в една или друга степен щото сме все продукти на тази същата обезчовечаваща машина, сме виновни за стореното от биячите Александър и Патрик, схващате ли поне това? Аз и ти, читателю, сме виновни, няма кой друг да е виновен щом търпим, понасяме и се примиряваме. И щом нищо не правим тази система да бъде съборена, та да престане да изуродва душите на младите. (Е, аз нещичко правих системата да бъде поне малко очовечавана, борих се според силите си, но пък мен самата система, т.е. нейните послушни административни цербери ме обявиха за „враг“ и ме подложиха на репресии, от които едва оцелях, нанесоха ми рани, от които едва ли ще се излекувам някога.)

Да, ние, гражданите, щом търпим душите на децата ни да бъдат пресовани от тази безчовечна и агресивна образователна система, сме виновни за злодеянията на нейните „невинни жертви“. Този извод поне следва да имаме достойнството да приемем. Но едва ли ще го приемем. И за това имаме прекрасни оправдания. Несвободните се познават по това, че друго не правят освен да си съчиняват всякакви оправдания. Този е точният лакмус за разпознаването им. Свободните презират всички оправдания и смело поемат цялата вина. Не бягат от отговорността си. Просто е. Но за жалост съвсем не се разбира…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

Направете си теста на Роршах

Posted on Updated on

Направете си теста на Роршах: Какво става в подсъзнанието ви? (Что творится у вас в подсознании?)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Личността е самоцел и самоценност – никога не е средство за постигане на някакви цели!

Posted on

Стани цел сама по себе си, осъзнай ценността си, бъди свободна, суверенна личност!

Най-голямото богатство си ти самият!

Posted on Updated on

Не се подценявай, бъди себе си – смело и безкомпромисно. Не се отказвай от свободата си! Не си позволявай да имаш мизерни изисквания към живота – щото тогава животът ти наистина може да стане мизерен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Мъже, не се старайте толкова – просто няма как да угодите на жените!

Posted on Updated on

КАКЪВ Е ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ? Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:

1. Вие можете да посетите този магазин само веднъж.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.

Една жена решила да посети същия този „Магазин за мъже“ за да си намери половинка. След като прочела на входа на първия етаж табелата: „Мъже, които имат работа“ – тя веднага се качила на втория етаж.

Табелата на втория етаж гласяла: „Мъже, които имат работа и обичат децата“.

Жената отишла на третия. Там имало надпис: „Мъже с работа, обичащи деца и необикновено красиви“. Божичко! – зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висяла табела: „Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи“.

– Невероятно! – възкликнала жената – Много ми е трудно да устоя! Но произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: „Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични“.

На жената много й се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак се преборила с чувствата си и се качила на последния етаж. Там прочела надпис със следното съдържание:

„Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува, само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!

(От страницата на Rositsa Ivanova)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Човешкото у много хора едва-едва мъждука, а у някои, чини ми се, е съвсем загаснало: пълно е с горди, високомерни, кухи хора

Posted on Updated on

Тия дни проведох следния разговор с една дама (ще я обозначим като „г-жа М.В.“), която често ме е удивлявала с проницателността и мъдростта си; темата на нашия разговор според мен е изключително важна, по тази причина именно и си позволявам да копирам и да представя на читателите на блога нашия разговор:
г-жа М.В. каза: Едно нещо ме терзае вчера и днес – думите, които изричаме, трябва да бъдат за благословение, а не за проклятия. Знам че ще ме разбереш. Как мислиш? Това много ме измъчва, не знам езика на говоренето за благословение.
А.Г. каза: Здравей! Хубав въпрос поставяш. Не благославя ли най-добре тъкмо проклинащият – в нашите поне условия? :-) Чудесна дума – благословение, благослов. Да казва човек добри думи, думи, пропити с добрина. Но на зли хора да казваш такива думи би ли имало някакъв ефект? Благо = добро.
г-жа М.В. каза: Нямах предвид да говорим добри думи. С думите, които произнасяме, да служим за благословение. В думите има сила. Трябва да бъдат пълни с милост, прошка и любов. В моите има злоба, гняв и високомерие. Не смятам че с поведението си давам пример, още по-малко че помагам. Определено не го владея този „език“. Затова сигурно няма резултати, а точно обратното.
Виждам че работиш. Аз също оставям телефона за това-онова – работа колкото искам… Но ще мисля за това, докато не намеря отговор… Бог да ни води за ръка… до скоро!
А.Г. каза: Благославящо в истинския смисъл да се говори – с пълни с милост, прошка и любов думи – е висш пилотаж в говоренето; аз също не умея да говоря и да пиша така.
г-жа М.В. каза: Ами не е разумно, но аз реших да мълча след като не мога да говоря така.
А.Г. каза: То и мълчанието, предполагам, по различен начин също говори; благославящо да се мълчи възможно ли е?
г-жа М.В. каза: Имам нужда – крещяща – да бъда търпелива с другите. Ще мълча докато се науча да говоря с любов.
А.Г. каза: То много зависи как говорим и от това какви са ни събеседниците. Може би причината не е в теб, а в тях? То е двустранно, тъй че вината може да не е само в теб.
г-жа М.В. каза: Смърт и живот има силата на езика – унищожава човек или го въздига.
А.Г. каза: Аз за себе си не съм се замислял как говоря, тези неща са новост за мен. Говоря както сърцето ми подсказва.
г-жа М.В. каза: И аз се чудя как нещо толкова важно чак сега се появи в главата ми.
А.Г. каза: Вярно че е важно. Ще мисля повече по този въпрос. Вярно го казваш, но защо се е е получило така, ето това е интересно да се разбере. Животът ни е научил така да говорим…
г-жа М.В. каза: Не мисля че трябва да зависи от събеседниците или от времето, в което живеем. То ще стане ясно.
А.Г. каза: С различните хора разговаряме различно, човек се наглася спрямо събеседниците. Може пък досега да не си попадала на хора, които да са те предразположили да говориш благословещо с тях?
г-жа М.В. каза: Важното е да се замислим защо не успяваме да убедим хората? С всички по един и същи начин според мен трябва да се разговаря. Независимо дали заслужават.
А.Г. каза: Някои дали ще разберат ако им говориш благословещо? Или всички разбират?
г-жа М.В. каза: Мисля че всички разбират.
А.Г. каза: Все си мисля, че реакциите на събеседника отсреща подтикват човека да избира (несъзнавано) как говори с него.
г-жа М.В. каза: Май имаш право. Ако на изрод говориш с любов ще те намрази още повече. Трябва бог да ги е докоснал.
А.Г. каза: Да. Ще ти се подиграят, няма да оценят, ще станеш пишман, така ми си струва… Да, Бог да ги е докоснал, така трябва… добре казано!
г-жа М.В. каза: Не говори в ушите – не го изобличавай. Защото ще те нападне – значи не разбират? Не говори в ушите на безумния.
А.Г. каза: Може би дори и Бог в някои случаи се е отказал – щом дадени хора не ги е докоснал и сякаш ги е изоставил?
г-жа М.В. каза: Мисля че си прав, извини ме, аз се обърках май. Много ти благодаря за помощта.
А.Г. каза: Не, не си се объркала. Права си. Аз по тази тема до този момент не съм мислил.
г-жа М.В. каза: Тръгнах от там че не ни разбират повечето хора и търся причината за това. Сигурно е от завист че нямат мир в душата си като нас. Ах, тази завист! Не е ли нелогично да не разбират толкова прости неща?
А.Г. каза: Човек трябва да говори в мир със себе си, пък който както иска (и може) да го разбира… Но си права, че всички сме масово озлобени и в тази атмосфера да говори човек благославящо дали няма да го възприемат като… смешен (или като луд)? Но с добро да се говори, с любов да се говори е най-верния подход, мисля, че любовта може това, което нищо друго не може. Аз как ли не опитвах да говоря с моите „доброжелатели“, никак не бях разбран от тях… :-(
г-жа М.В. каза: Просто не трябва да се пишат и казват неща, които биха укорили другите. Да им се показва, а не да се казва и пише – така според мен ще ни разберат.
А.Г. каза: И грешката, разбира се, бе в мен. Осъзнавам това. Да, не бива да бъдат укорявани, така е. Голяма грешка, особено за хора като нас, дето са учители. Системата явно ни е повредила всички ни. :-)
г-жа М.В. каза: Пак стигнах до библейското – „Не съдете – за да не бъдете съдени“!
А.Г. каза: Но проблемът е налице: защо не ни разбират? Защо думите ни не въздействат подобаващо, защо нямат длъжния ефект? Да, не бива да се съди другия човек – всичко е казано в Библията.
г-жа М.В. каза: Не искам да ти влияя, просто търся.
А.Г. каза: Аз опитвах всякак – нищо не се получава. На камък да бях говорил щеше да ме разбере, но министерските бюрократи и министър Танев не ме разбраха и мълчат като божества.
г-жа М.В. каза: Нали не може едно нещо да е истина при едни обстоятелства, а при други да не е истина. Мисля че те обследват повече отколкото си мислиш. Навлизаш в забранените до скоро „води“, примерно Зигмунд Фройд. Това вероятно ги плаши и не знаят дали да ти помогнат.
А.Г. каза: Нещо, което е истина, следва да важи за всякакви обстоятелства.
г-жа М.В. каза: И с тях не бива да се съобразяваме.
А.Г. каза: Мен ме възприемат за враг всички, включително и „своите“, включително и реформаторският министър Танев (ако изобщо има мнение и позиция за мен), ето, той наградил А. с грамота „за успехите в професионалното образование“! Награди „ръководството на ПГЕЕ-Пловдив“, не учителската колегия, учениците или училището като цяло. :-) Както е да е. Грешката за това вероятно е само моя. Но аз друг не мога да бъда, такъв ме е направил животът. Пък ако бях постъпвал по още по-християнски начин, предполагам вече да са ме набутали в лудницата! :-)
г-жа М.В. каза: Хич не ми пука какво ще мислят за мен, важното е да им се помогне някак да се нормализират. Пъзльо и нагаждач е тоя Танев, то се разбра.
А.Г. каза: Щото щях да бъда още по-неадекватен спрямо тях, а това се оценява като… лудост. Добрите хора от злобните се възприемат като луди. И аз възприемам министъра вече също така: нагажда се спрямо силните; напълно споделям!
г-жа М.В. каза: И тогава? Обречен на неразбиране? И с лошо, и с добро щом не става – какво следва?
А.Г. каза: То думите са слаби да въздействаме на хората дотам, че да ги променяме. С поведението следва да се постига това, което с думите не може. Дядо Добри, дето стои пред вратите на Храма и мълчи, повече въздейства с мълчанието си отколкото ако беше приказвал. И по-силно въздейства!
Неразбирането по-често ни съпровожда отколкото разбирането; с малцина човек се разбира истински, с огромното количество от хора ще остане неразбран. Хората ни са винаги душевно чужди и съвсем малцина от тях са ни душевно близки. Колкото си по-талантлив, толкова си по-самотен. Мерзавците се чувстват сред най-многолюдна, предполагам, компания! :-)
г-жа М.В. каза: Трябва да се пресичат някъде техния и нашия свят все пак.
А.Г. каза: Човешкото у много хора едва-едва мъждука… а у някои, чини ми се, е съвсем загаснало. Пълно е с горди, високомерни, кухи хора.
г-жа М.В. каза: Да, така е, но защо?
А.Г. каза: Може би погрешното образование е спомогнало за това? Или погрешното общуване?
г-жа М.В. каза: Защо изопачават всичко?
А.Г. каза: Не се разбираме, факт. Щото сме прекалено различни? Има вероятно човешки светове, между които няма нищо общо. Някои живеят в свят, нямащ нищо общо с нашия.
г-жа М.В. каза: Как така все става едно нещо – ти ги обичаш, а те те намразват; помагаш им – отхапват подадената ръка и злоупотребяват автоматически! Нещо ме съмнява, че аз бъркам. Мисля че при теб не е така, ти успяваш и си по-благороден.
А.Г. каза: И при мен е същото. Помагаш фактически на другия човек, подаваш му ръка, а той те мрази и гледа да те убие за благодарност. Не знам защо е така. Сложен проблем. Аз всеки си мисля, че е израз на човешка непълноценност: ако беше човек, щеше да разбере. Това, че другите не ни разбират, само отчасти зависи от нас. В по-голямата степен е техен проблем.
г-жа М.В. каза: Ще търся и ще питам… за моя мозък се оказва сложно да разбера всичко това. Оставям те, лека вечер!
А.Г. каза: Лека вечер! И аз ще мисля за това, хубава е тази тема.
г-жа М.В. каза: А, излязох от лекарства-наркотици за месец и половина – нещо нечувано! Гордея се
А.Г. каза: Браво! Радвам се, че е станало така! Как по всякакви начини правят човека да им бъде жертва. :-(
г-жа М.В. каза: Светът изглежда по-красив когато не си зомбиран. :-) А вероятно става жертва защото СЕЙТЪН, както казва австралиеца от блога ти, царува на тази земя все още.
А.Г. каза: Да, Сейтън царува на тази земя, така е. Безспорно е така. Хората на Христос затова са все едно от един друг свят дошли… Пришълци.
г-жа М.В. каза: Но не може да попречи Сатана на нашите череши и ягоди – презряха, а вие не дойдохте да си съберете.
А.Г. каза: Искам да ти дам книгата „Помагало по вяра“. Това е твой съавторски екземпляр. Изпратих я и на предаването „Вяра и общество“, интересно ми е как ще реагира Горан Благоев.
г-жа М.В. каза: Вземи я и елате, ще си говорим и… още има много череши…
А.Г. каза: Ами освен утре да дойдем :-)
г-жа М.В. каза: Дано. През целия ден и не ни пречите.
А.Г. каза: ОК, ако тръгнем, ще ти се обадя предварително, че тръгваме. Лека нощ!
г-жа М.В. каза: Лека и благословена! А утре може да имаме готови отговори. :-)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.