Животът е постоянна борба: за тържество на доброто, на истината, на правдата, на човечността

Получих на имейла си следното тревожно писмо от млада учителка, която се свърза с мен за да сподели проблема си; на нейното писмо отговарям по-долу, ето и двете писма:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Чрез интернет попаднах на Ваша статия за образованието, хареса ми написаното и затова се заинтересувах повече, прочетох много неща в блога Ви, включително и книгите Ви „Ние не сме тухли в стената!“ и „Изкуството да си учител“. Силно съм впечатлена от Вашите разбирания и от подхода Ви, аз също не желая да бъда, както се изразявате, „типов учител“ и се опитвам да бъда различна. Работя като начална учителка, обичам си работата, но често съм безработна, не мога да си намеря постоянно учителско място вече пета година защото директорите обикновено ме назначават само за по една година (или дори за по-малък срок). В момента съм възпитателка в едно училище в Сливен, в което има много ромски деца. Много е трудно да се работи в такова училище. На моменти се отчайвам напълно и си мисля да се махна завинаги от учителстването. Униженията, които преживяваме всеки ден, са неописуеми.

Директорите изобщо не ни влизат в положението и повтарят само това: едни се справят и издържат, други не се справят, условията са еднакви, значи всичко зависи от учителя! Оня учител, който се държи неавторитарно, не тормози учениците, бива възприеман като „лош“. Защото в часовете му нямало образцов ред и дисциплина. Децата трябвало да бъдат кротки, тихи, изпълнителни. Да, и послушни! Послушността е най-голямата добродетел в нашите представи. „Който слушка… папка!“, нали такава беше известната поговорка? Аз обаче имам един недостатък – не мога да се отнасям зле към учениците си, не мога да си позволя да ги тормозя, не желая тях да ги е страх от мен. Не съм тиранична и не мога да си позволя да ги мачкам. Нещо вътре в мен се съпротивлява на разпространения типов подход на „добрия учител“. И по тази причина при мен нещата съвсем не вървят. Децата, на който преподавам, макар и малки (3-ти клас) вече са опорочени от системата: слушат учителите, от които ги е страх, кротки са в техните часове – и същевременно сякаш си отмъщават за униженията на ония учители, които се отнасят добре, човешки с тях. Вие добре сте описал тази ситуация в книгите си.

Нещо трябва да се изнамери, та да не се стига до ужасните ексцесии, на които сме свидетели всеки ден в часовете. Такива неща като учителски авторитет от повечето ученици изобщо не се разбират. Вие на едно място пишете за това как един учител бил ударен по главата с бутилта „певеце“ от кока-кола, пълна наполовина с вода. Мен вчера един ученик ме заплю в лицето, представяте ли си!!! Аз блокирах съвсем и не можах нищо да направя! Едва си сдържах сълзите, но се разстроих ужасно! Не можах да спя тази нощ и ето тази сутрин Ви пиша това писмо. Поводът да Ви пиша сега е тъкмо този. Иначе отдавна исках да Ви пиша поне за да Ви благодаря за куража, който Вашите книги ми дадоха. Защото благодарение на тях разбрах, че съм на прав път. И че не съм сама. Та Ви питам: какво може да направи един учител когато му се случи такова нещо, каквото се случи на мен?! Коя е разумната реакция в този случай? Аз не зная какво да направя. Можах да кажа на ученика само това, че съм много разочарована от него. Той злобно и подигравателно ми се изсмя. И други ученици се смееха. Страшно нещо показва такава една реакция.

Ако кажа за инцидента на педагогическия съветник той ще докладва случая на директора, а пък директора ще го изтълкува в мой ущърб, а именно, че съм „лоша учителка“, че не се справям, че не ставам за учителка и т.н. Това ще доведе дотам, че за пореден път договорът ми няма да бъде продължен, че ще бъда уволнена. Затова колегите за такива инциденти предпочитат да си мълчат. А чувството за безнаказаност у учениците води до пълна анархия. Педагогическите съветници и психолози, вместо да помагат на учителите, са се превърнали в инструмент на директорите за репресиране на учителите. Лудницата, както казвате, е пълна! Всичко у нас е тъкмо наопаки на правилното. Май наистина трябва да бягам и аз от училище и то завинаги. Вчера след инцидента бях решила да подам молба за напускане. Нямах сили да се върна. Сега почнах да се колебая дали бягството е спасително решение. Слабостта не помага, дезертирането не е позиция на силната личност, а борбата. Моя приятелка, с която завършихме образованието си едновременно, едва издържа две години и се отказа от учителстването. Замина в чужбина като болногледачка. Дали и аз да не направя като нея?

Моля, посъветвайте ме какво да правя. Вашият отговор много ще ми помогне. Разбирам, че е трудно да се дават съвети и че решението все пак трябва да взема аз. Но как според Вас от гледна точка на психологията е правилно да постъпи един човек, попаднал в моята ситуация: малък ученик да се изплюе в лицето ти! Какво е правилно да направи в отговор учителят, та това нещо да не се повтори? Само за това Ви питам. За другото ще си го реша сама.

Много се извинявам, че Ви занимавам с проблема си! Но в минути на слабост и нерешителност се принудих да седна да Ви пиша това писмо. Интересно ми е да разбера Вие какво бихте направил ако, да допуснем, сте на моето място. А това, което се случи на мен, може да се случи на всеки. Има много арогантни, невъзпитани ученици. Вие обаче знаете това не по-зле от мен.

С уважение: М.Т.

Писмото го получих преди два-три дена. Едва днес, събота, мога да му отговоря. Няма как, отговарям, и при това решавам да дам публичност на нашата кореспонденция – тъй като ситуацията в нашите училища не е нещо, което да е важно само за тази учителка и мен, тя би следвало да вълнува всички нас. Пък и много други учители вероятно са попадали в подобни ситуации. Освен това ми се струва, че даването на публичност на тия проблеми, започването на открит и пределно честен дебат по тях може да допринесе за преодоляването на страха, който пречи проблемите да бъдат осмисляни и решавани. Съвсем съзнателно и точно с тази цел постоянно се опитвам да предизвикам открит дебат по всички проблеми на образователната ни система. Та ето какво отговорих на тази учителка:

Здравейте, уважаема г-жо Т.,

Благодаря Ви за писмото! Радвам се, че мои книги са Ви повлияли благотворно и окуражително, но вероятно са довели и до това да започнете да се заплитате и в проблемите, за които ми пишете – защото ако си бяхте мирно и спокойно съществуваща авторитарна типова учителка, това, което Ви се е случило, изобщо никога нямаше да Ви се случи. (Или пък щеше да Ви се случи тогава нещо още по-лошо и страшно, нали така – пък макар дори и да не го съзнавахте?!) Човек винаги като печели нещо, губи други неща – такъв е животът. И всяко нещо си има своите неудобства и рискове. Изобщо не е леко човек да се опитва да бъде различен и най-вече човечен в нашите родни български условия. Темата, която Вашето писмо отваря, е голяма, е направо неизчерпаема – и по тази причина, за да не се повтарям, се принуждавам да бъда пределно кратък.

Аз мога да кажа какво аз бих направил ако на мен ми се беше случило това, което се е случило на Вас. Щях да го преживея по аналогичен начин като Вас. Щях да се обидя и засегна много, разбира се! И аз като Вас навярно щях да почна да си мисля да се махна завинаги от училище след такъв инцидент. Много е трудно човек да понесе такова унижение, напълно Ви разбирам! Особено е страшно безсилието, невъзможността нещо да промениш. Аз още не мога да осмисля цялостно ситуацията, но най-вероятно щях (вместо да крещя, да се ядосвам, да си изливам гнева над детето) да започна дълъг разговор с това дете и с целия клас (с групата) по повод на инцидента, по повод на грозната сценка. Да, нямаше да викам педагогическия съветник, щото той може би щеше повече да попречи отколкото да помогне. Просто щях да проведа дълъг разговор с провинилия се ученик с участието на всички ученици. Щях да ги питам поотделно как те възприеха случилото се. Щях да ги питам как са се почувствали.

Как оценяват това, което той си позволи да направи. Този според мен е начинът. Групата ученици, заедно с учителя, може да реши всички проблеми с пределно свободни и честни разговори. Просто и Вас съветвам това да направите: затворете се с учениците в стаята та никой да ни Ви пречи и говорете, говорете, говорете… много време се налага да говорите. Само по този начин може да се помогне на провинилия се ученик да разбере колко грозно нещо е направил. Въпреки всичко той е малко провинило се дете, което все още може да бъде спасено от пропадане. Ако искате, извикайте и родителите на тия деца на спешна среща и пак заедно говорете, говорете, говорете – говорете до пълно изтощение! Само разговорите помагат и лекуват. Нищо друго. Аз само това зная. Този според мен е начинът. Така могат да се внасят и корекции в ония души, които страдат от глупави или неверни представи. Или имат опасни наклонности. Толкова по този въпрос. Вярвам, че ме разбрахте добре. За друго в момента не се сещам. Ако ми дойде нова идея, ще Ви я споделя непременно.

Позволих си да публикувам нашата кореспонденция в блога ми. Вярвам, че го правя с най-добро и чисто намерение. Моля Ви, не се страхувайте, че това може с нещо да Ви навреди. Моля ви, недейте за нищо да се страхувате. Страхът е лош съветник. Вие не правите нещо лошо, та да има за какво да се страхувате или срамувате. Вие сте човек, поставен в нечовешки условия, който търси най-приемлив изход от тежките проблеми. И който се въодушевява от една великолепна идея: да бъде учител, да помага да младите да станат личности. Да, трудна е задачата и мисията, на която сте се посветила. Но работете, работете, работете. Търсете, търсете, търсете. Не се отчайвайте по възможност. Не правите, повтарям, нищо лошо. Напротив, достойно е за уважение това, което правите. Много е трудно, зная. Сам съм го преживял. И го преживявам всеки ден. Така е. Никой не ни е признателен, но ние вършим нещо безкрайно важно и ценно. Тъй че за нищо не бива да се срамуваме или пък да се страхуваме.

Желая Ви повече кураж и вяра! Ще постигнете много ако не се отказвате. Животът е постоянна борба. За тържество на доброто. И на истината. На правдата. На човечността.

Простете, че бях толкова лаконичен, но исках да Ви кажа нещо най-важно и основно. Останалото ще можете да постигнете сама. Хубав ден Ви желая! Желая Ви успех! Вярвам, че ще успеете!

С уважение: А.Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

„Кифли“ ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа

Съвсем наскоро написах и публикувах (и като поредица в блога, и като отделна книжка-брошурка) своите разсъждения по темата „Какво означава да си мъж?“. Доста хора показаха, че темата е интересна, коментираха, писаха ми на имейла, разказваха ми своите истории, даже пожелаха с мен консултации, на които да обсъждаме тяхната история. В един момент реших да пиша продължение на тази поредица, в което да сложа акцента върху „Душата на жената“ (женската душа), най-вероятно така ще озаглавя тази поредица. Тази сутрин забелязвам, че под едно от есетата на поредицата за това какво означава да си мъж (виж: ЛЮБОВТА НЕ Е „НЕМОДЕРНА“ ЕМОЦИЯ, НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ „ЗДРАВИЯТ ЧИСТ СЕКС“ БИЛ „ИСТИНАТА“ – АКО МИСЛИТЕ ТАКА МНОГО ЩЕ СТРАДАТЕ!) има интересен коментар, който е прекрасно въведение в темата за женската душа. Публикувам го тук, а пък тия дни, като намеря свободно време, ще се захвана да пиша по така очерталата се важна тема; ето въпросния коментар:

Г-н Грънчаров, бих искал да допълня още нещо, породено от размисли и наблюдения – макар че голяма част се препокрива с Вашата брошура. Да, това е моя лична история, преживяване, но смятам, че основна причина за деградацията на обществото ни се корени в отношенията мъж-жена. Влияние оказва не само порнографията като чисто такава, тя е загатната и непринудена, почти във всеки филм като нещо естествено. Почти няма шанс човек да включи телевизора и да не попадне на сексуална сцена или голо женско тяло с перфектни форми, да не говорим за чалга каналите където младите жени са облечени като професионални проститутки… Това действа различно на мъжа и на жената. Мъжът гледа със захлас като на някаква недостижима цел (на тези перфектни жени), а момичета подражават и копират не само външността но най-вече маниерите и префърцуненото, кифленското поведение тип „Мога да имам който си поискам!“, или пък: „Един път се живее, сега му е времето, живей докато се ожениш – че после няма!“.

Жената вече гледа на женитбата или на създаването на семейство като на нещо неизбежно, което един ден ще си дойде, а до тогава трябва да се живее, да се пробват повече мъже та да се избере „най-добрият“ в материално и сексуално отношение. Пиша специално жената, макар че има и мъжки такива индивиди, но от моите наблюдения съвсем съзнателно отправям критика към младите жени – момичетата. На базата на доста информация и от колеги и познати, както и от личния ми опит смея да твърдя, че деградацията между отношенията се дължи основно на разпищоленото поведение на „нежната“ част от обществото. Тя се е превърнала във вечно недоволно, съскащо, мърморещо същество с високи претенции. Липсват всякакви морални граници, никакъв инстинкт за майчинство, нежност, себеотдаване. Мъжете се надпреварват кой по-добре ще й угоди (или слугува, за което и ние сме си виновни, че им подхранваме суетата!). Както писахте по-горе, мъжът е по природа активната част, но с активността на мъжа сега жестоко се злоупотребява. Знаейки това основно качество истински активните постъпки не се оценяват, дори не се забелязват.

Под активност се разбира мъжа да забавлява жената, да я разкарва по луксозни кафета, по барове, по екзотични места (може и в чужбина), да я разсмива, да се грижи за нейното добро настроение, освен това трябва да си и „най-великия“ в компанията, да си с голяма „душа“, та да забавляваш и останалите. Така като се замислим те харесват само хубави качества: да си красив, богат, забавен, интелигентен… (мислят ни само хубави работи – защо да не сме доволни и да се стремим към тях?). А да видим жената какво предлага – една вагина, от време на време с гримирана усмивка?! Ами къде са грижовността, нежността, кой трябва да създаде уюта? Как да говорим за здраво общество и просперитет когато нямаме елементарни ценности? Семейството не се цени като основна градивна единица. Тръгнали сме да търсим вината за нещастието си в правителство, управници и т.н., да, и те имат принос за много нещастия, но са управници на едно морално деградиращо племе, търсещо максимални удоволствия от живота – и живеещо ден за ден.

В началото тръгнах да пиша за филмите които ни възпитават (предимно американски, но не само). Типичен пример „Сексът и градът“. Три или четири приятелки, говорещи само за секс и за мъже, преспали с половината Ню Йорк – и това се поднася като нещо съвсем нормално за „съвременния“ човек, а именно, че смяната на партньори е нормално, дори извънбрачните отношения и всякакви други съблазни. За създаването на семейство има време, човек трябва да се налудува, да се „наживее“; пък като поостарее за да не е съвсем сам може и да се ожени (колкото и да е потискаща мисълта, че трябва да си само с един човек!). Ето така, г-н Грънчаров, разсъждават все повече български момичета. Това е много голям проблем за обществото; защото много точно беше казано: „Защо му е на човек да прави каквото и да било ако няма жена до себе си да му каже: „Страшен си!“?“.

Мога и реални примери да дам, подочувайки от колеги и колежки. Една колежка например сподели мъката за сина си, че жена му с дете го заменила с друг щото бил по-забавен. Друга пък спомена как жена е докарвала сина й до психиатър след като хванал приятелката си в изневяра… Много е актуална приказката: „Майки, пазете синовете си – пускаме дъщерите си!“.

Изобщо огромна е разликата между нашите майки и баби и съвременните жени. Като държание, поведение… нищо общо. Техният живот не е бил по-лек, те са минавали и през по-страшни мизерии, безпаричие, безработица, но са държали на семейството си, подкрепяли са мъжете си и са гледали децата си. В момента се възпитават жени, готови да зарежат всеки който не им угоди, чакащи наготово да има се сервира всичко, за семейна опора да не говорим; ако мъжът е в тежък период не само че няма да го подкрепят, но и ще го обвинят за положението му и са готови да го зарежат.

За мъжа е по-достойно да бъде сам отколкото да слугува на една такава „принцеса“, да става роб на „великата Вагина“. Такава „жена“ е ненужна, освен за секс за друго не става – пък да не правим секс по цял ден, ако е така трябва да умрем от глад?!

Ето такива наблюдения имам аз. Естествено всяко правило си има изключения, дано да са повече. За жалост в обсъждането не се включват млади хора, а срещаме само несериозни, подигравателни коментари; темата обаче е наистина сериозна!

(Човекът с историята)

Написах там, в оня блог следния свой коментар, който слагам и тук:

Благодаря Ви за хубавия коментар! Публикувах го отделно – и като въведение в темата за женската душа. Ето тук: „Кифли“ ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа. Възнамерявам да пиша скоро по тази тема. Само малко да се поосвободя от други задачи. Пишете и Вие. Ще публикувам всеки смислен коментар на читател, който наистина се е замислил и е открил и казал нещо важно. А темата е много важна, заслужава си да се мисли и разговаря повече по нея.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

„Излекувай живота си“ – искате ли да гледаме този филм и след това да го обсъдим?

.

.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Младите трябва да имат пределна яснота – и затова сега им е времето да мислят и да разговарят за секса, за любовта, за другите съдбовни истини на живота ни

Чудесни дискусии по темите за приятелството, любовта и семейството направихме с моите ученици, с които заедно изследваме и обсъждаме проблемите на етиката (ученици от 10-ти клас). Това, което силно ме впечатли, е че младите хора приеха с нескриван ентусиазъм моя подход, който не се свежда до зазубряне и преразказване на „дълбокомудрите“ текстове в учебника, а до полагане за усилия за самостоятелно вникване и осмисляне на проблеми и на тази база до най-свободно изразяване и защищаване на собственото разбиране, на своята позиция. Това, че учениците мислят различно, е нещо съвсем естествено, те вече няма да говорят едни и същи баналности и общи приказки, взаимствани от учебника, а се опитват да сътворят нещо свое, да изказват своите собствени мисли; оказа се, че този подход много им харесва, успях да спечеля като привърженици на каузата на демократичното, на свободолюбивото училище изключително много привърженици. Във всички класове, на които водя тия часове по предмета етика и право, проведохме (оказа се, че това те го правят за първи път, нищо че са вече в 10-ти клас!) упражнение под формата на състезание или игра, в която класът се разделя на два „отбора“, според това кой как отговаря на зададен въпрос, в зависимост от това кой как мисли или каква позиция по казуса му се вижда приемлива; единият отбор пита, задава труден въпрос на другия, с цел да го обърка, а пък другия отбор отговаря; ако отговори убедително, ако не се обърка или изложи, печели точка, но ако не успее да отговори убедително, печели точката другият отбор, който и задал толкова труден или мъчен въпрос; и след това си сменят ролите, тия, дето са питали, отговарят, а отговарялите – питат; по този модел значи направихме една дискусия по казус по романа на Достоевски „Престъпление и наказание“, а именно, зададох им този въпрос:

Правилно или неправилно е постъпил Разколников като е убил злобната и болна бабичка лихварка (и нейната глухоняма слугиня), т.е. отнел е два живота, но за сметка на това с парите на бабичката ще спаси от смърт десетки и дори стотици млади, имащи бъдеще, но бедни, страдащи, болни хора и пр.?

Е, за тази бабичка и за тъй провокативната идея за т.н. „благородно убийство“ на Разколников младите в някои класове водиха горещи разговори и обсъждания цели два учебни часа! Разнищиха самостоятелно историята доколкото им стигнаха силите, водиха вдъхновени дискусии, изследваха проблема от всички страни, и то съвсем самостоятелно, аз изобщо не се намесвах в обсъжданията им, в играта им (бях само арбитър, давах точки, било положителни, било наказателни, когато даден ученик прекъсваше друг или не слушаха внимателно и пр.; играта си има точни правила, които следва да се спазват, та благодарение на тях младите да привикнат да водят хубави и смислени дискусии). Е, често учениците се опитваха да ме използват като консултант или като авторитет, питаха ме как аз мисля за едно или друго нещо, аз обаче отклонявах въпроса им, заявявах, че ще отговоря на всички въпроси, но най-накрая, когато те сами вече са се опитали да разрешат всички трудности или проблеми. Накрая правихме обсъждане на това как е минало занятието, какъв е неговия смисъл, как са се чувствали по време на толкова страстните дискусии, харесва ли им този начин за провеждане на часовете и пр. И окончателно доразнищихме казуса по Достоевски. Между другото много хора се бяха ровили в интернет да четат за Достоевски и за неговия знаменит роман, ето как сами са решили да учат нещо, което ги е увлякло, заинтригувало и пр.

За отбелязване е, че макар че бях обявил тия часове за съвсем открити (тук, в блога си направих това, а блога ми се чете от много хора, включително и от учители!) нямахме посещения, нито от учители, нито от родители, само един инспектор дойде, но той не посети мой час, а посети час на друг преподавател по близък предмет. Това го отбелязвам между другото, може да има значение. Аз продължавам да обявявам, че моите часове са напълно открити за посещения от всякакви хора, смятам, че не правя нищо лошо в часовете си, та да се страхувам от посещения, пък и държа да се знае истината за това какво става в моите часове. Правя тия неща щото все още на лицето ми е лепнато клеймото на „пълен некадърник“, на човек, който „няма никакви качества да бъде учител“, аз за това нещо бях уволнен, съдът ме върна на работа, но клеймото си стои и аз държа то да бъде изтрито, това нещо не ми е безразлично. Да видим как нататък ще се развие историята по този пункт, които са ми лепнали клеймото или имат неоценима заслуга за неговото произвеждане (примерно инспекторката по философия в РИО-Пловдив) имат морален дълг пред мен, много ми е интересно те пък как ще излязат от сюблимното положение, в което сами се натикаха. Но това е друга тема, не тя в случая ме вълнува чак толкова, че да й отделям прекалено внимание.

Друго мен обаче ме интересува и вълнува, а това е колко младите са открити към новостите, към съвременните образователни технологии, ако мога така да се изразя, щото тия технологии не са чак толкова модерни, примерно, в областта на философията ги е прилагал още Сократ. Всяко ново е добре забравено старо, нали така? Та искам тук да формулирам някои чудесни казуса (проблеми за нищене), които се родиха в тия обсъждания. Излишно е да казвам, че след като веднъж заразих учениците с тия нови начини за провеждане на часовете (и едно друго упражнение, новост за тях, правихме, но сега нямам време да ви го обяснявам и него), те сега в началото на всеки час масово настояват:

– Господине, хайде пак да направим обсъждане, хайде пак да се състезаваме, давайте да почваме веднага, щото няма да ни стигне времето!

А като им кажа, че се налага да се занимаваме с друго нещо, те са силно разочаровани; но почнаха да привикват и към разнообразието, щото и в другите обсъждания, които правим, пак всеки има възможност да заяви какво мисли, та и другите обсъждания се получават интересни. Важното е, че младите вече имат една положителна настройка спрямо предмета, той за тях не е вече скучен, никой не ги тормози да разказват какво пише в учебника, е, който чете от учебника, няма лошо, само дето тук е интересно неговото разбиране, а не механичното възпроизвеждане на чужди мисли. Повечето ученици – това за мен е удивително! – успяха за кратко време да се пренастроят и вече онова зубрене с оглед изкарването на оценка изобщо не се пласира в тия часове, не останаха ученици, които да рискуват да се излагат по този начин. Та ето до какви хубави въпроси и проблеми стигнахме, по които също провеждахме обсъждания, но не във всички класове, а само в някои (с оглед да пестим време, времето наистина е ограничено):

ВЪПРОС ЗА КАЗУС: Кое поставяте поставяте по-високо, приятелството или любовта?

Които смятат, че приятелството заслужава да бъде поставено по-високо от любовта, образуват един отбор, а защитниците на любовта са другия отбор. И почват най-разгорещени обсъждания. Младите дават всичко от себе си в тях. Най-интересното за мен е, че изпитват определена трудност в дефинирането на хубави, на трудни за другия отбор въпроси. Те са привикнали в училище предимно да дават само отговори, а ето, това нещо, мисленето с оглед в съзнанието ти да се роди хубав въпрос, на моменти изобщо не им се удава. Мислят обаче интензивно и все пак успяват, след обсъждания в отбора си, да формулират що-годе хубави въпроси. Понякога из им подсказвах някои малки въпросчета или им помагах да си формулират по-добре, по-сполучливо въпроса. И при даването на отговори им се налага доста да мислят, мислейки, да търсят подходящи думи да си изразят убедително мисълта, да търсят аргументи, това нещо, да мислиш, им се услади твърде много, по моето възприятие, младите са силно впечатлени. И ентусиазирани, вдъхновени са. Имам чувството, че откриха нов, по-автентичен смисъл в заниманията в училище, смисъл, за който не са подозирали досега. Или пък не са попадали в подобни ситуации. Но душите им жадуват за такива неща, това поне е гарантирано! И това, че откликнаха така възторжено на въпросните иновации, за мен е илюстрация за верността на подобно заключение. Ето в обсъжданията до какъв интересен казус стигнахме, който предизвика крайно интересни обсъждания:

КАЗУС: В днешно време много хора смятат, че любовта е остаряла, немодерна емоция, към преживяването на която е глупава работа да се стремим; истинското, реалното, към което си струва да се стремим, е чистият, здравият секс, а към любовта се стремят непрактично мислещите мухльовци; накратко казано, в днешно време няма любов, а има само секс – и това е истинското!

В нашето, в моето училище учат предимно момчета, момичетата са рядко, затова така формулирам въпроса (това за „мухльовците“). За да засиля внушението аз разказвам и една такава история, ето точните ми думи при поставянето на казуса:

Понеже водя часове с ученици от 12-ти клас, веднъж в час с тях употребих думата „любов“ и ги запитах какво мислят за любовта и пр. И тогава един ученик се удари в челото и ми заяви следното, предавам точните му думи:

– Господине, Вие на кой свят живеете та говорите за любов? Любов може да е имало в предишни времена, днес такова нещо няма. Любовта е за мухльовците, днес нещата в тази област са съвсем други – каза ми това младежът и почна дяволито да се смее, гледайки към приятелите си; питам го какво е положението с любовта днес, моля го да ме просветли; и той продължава ето как:

– Ами ще Ви кажа, щом се правите, че не знаете, но би следвало да го знаете. Ето как става: приискват ми се ласки на момиче, понеже тук, в нашето училище момичетата са малко, отивам аз пред близката Търговска гимназия, там е пълно с момичета, някои от тях хубавки. Заставам на входа и разглеждам момичетата когато излизат. Като забележа някоя, която ми хваща окото, понеже има хубави форми, я повиквам с пръст и й казвам, задавам й следния въпрос: „Искаш ли?“, тя ми отвръща: „Искам.“, аз питам: „Колко?“, тя отвръща: „10 лева“; аз й казвам „О`кей“, сделката е сключена, водя го момичето на съответния терен, правим там двамата каквото ни душа иска, забавляваме се, а пък след това я пускам да си върви като й давам обещаната десетачка. Това е.

Казва ми тия думи този така отворен младеж, а пък приятелите му се смеят. Питам истина ли е това, те потвърждават, че общо взето така стават нещата в днешно време; тази била схемата на мислене по сексуалния проблем днес. За любов нямало смисъл да се говори и пр. Глупава работа била любовта за днешните млади. Като разказвам това на моите ученици (забележете, те са 10-ти клас, това прави 16 години ако не бъркам!), те се хилят на това колко са оправни и практични батковците им, пък след това се разделят на групи, които са съгласни с горното твърдение, са единият отбор, а които са несъгласни, образуват другия, този на привържениците на любовта. И се почва една най-интересна дискусия, която тук не мога да ви описвам, щото няма време.

Казах вчера на един учител, дето преподава психология, за това какви теми обсъждаме с десетокласниците и го питам те в 9-ти клас, като учат психология, правят ли дискусии за секса и любовта? Той казва: амче има една тема в учебника, учим по нея, но толкова; аз тогава му давам екземпляр от моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (подзаглавие „Практическа психология на пола, секса и любовта“) и му казвам, че е грехота да няма поне няколко часа по тия толкова живо вълнуващи младите проблеми. Той взе книгата и каза, че щял да я прегледа, но ми каза ето тия памятни думи:

– Ех, Ангеле, Ангеле, човече, не ти ли стигнаха мъките около уволнението, но сега пак си го просиш: недей толкова набляга на тия теми, щото ще те обвинят, че си развратник! Опасни са тия теми за обсъждане с млади хора, с ученици, не бива в училище да ги занимаваме с тия неща, не стига, че те за друго едва ли мислят, тоя пусти секс им е все в главата, а пък и ние, учителите, да ги предразполагаме да говорят за него! Ще си имаш проблеми с тия теми, може някой родител да се оплаче, че развращаваш младите с тях, що ти, човече, не си кротуваш?!

Това горе-долу ми каза този човек и учител, който общо взето иначе сам твърде често говори предимно за… секс! Но не с учениците, а иначе, с учителите! Сред учителите, ако не сте забелязали това, да ви го кажа, много често се говори за секс. Но помежду им само. С учениците тази тема е табу. Е, аз нарушавам табуто. И то не от вчера, а от години. Обичам да нарушавам глупави образователни бюрократични табута и стереотипи. Та си позволявам тук да ви запитам какво вие мислите ето по този въпрос:

Трябва ли в училище да се водят такива дискусии за секса и любовта, от рода на тези, за които ви писах по-горе? Или тия теми следва да са табу? Рискувам ли образователните цербери да ме провъзгласят за „развратник“, за „аморален тип“ и за „пропаднал човек“ тип щом давам на учениците си възможността да обсъждат тия теми? Имат ли изобщо място такива теми в обучението, примерно, по етика? Етични ли са тия проблеми според вас? Или трябва старателно да се заобикалят щото са неподходящи за учене в училище?

Много ми е интересно вие какво милите по тия въпроси. Вие, предполагам, сте родители, а на вас самите приятно ли ви е да разговаряте със своите пораснали деца по тия въпроси? Или ви е трудно? Не трябва ли, ако ви е трудно, по тях да се говори в училище? Или там е още по-трудно? Е, аз ви казвам, че съвсем не е трудно, стига човек да прилага подходящата „методика“, ако се приложи верният подход, тогава работите вървят с полза за учениците. Аз ви разказах тази сутрин за такъв един верен по моето разбиране подход. Учителят нищо не говори, младите сами обсъждат и споделят свои мисли и чувства по тия толкова вълнуващи ги теми. А че младите се вълнуват от темите за секса и любовта – та това е толкова естествено! Щеше да е крайно неестествено да не се вълнуваха. Неестествено е… пенсионери да се вълнуват от тия теми, но за младите си е съвсем естествено.

Да, ама за образователните бюрократи на властнически позиции към младите трябва да се отнасяме сякаш са пенсионери. Апропо, пенсионерите също говорят предимно за секс, ако сте го забелязали. На тях, горките, само това им е останало, предполагам: само да говорят. Младите обаче могат освен да говорят и да го правят. Там е проблемът. За тях е съдбовно необходимо да имат пределна яснота по тия проблеми. И да надмогнат страховете си – и неверните си представи овреме. Сега им е времето много да мислят за секса и за любовта – и много неща да научат. Щото ако учителите на младите в училище бягат, крият се от тия „проклети“ въпроси, то тогава учители на младите в тази трънлива област стават нали знаете кои? Не се сещате ли? Ох, милите, те не се сещат, колко са непорочни само?! Ами ясно кои се наместват тогава на тъй почетното учителско място: там се наместват създателите на порнографските филмчета. И те почват да учат младите на всичко, давате ли си сметка какво пък значи това?

Аз написах наскоро малка книжка под заглавие „Какво означава да си мъж?“. Тя излезе вчера от печат, има вече и книжно издание на тази книга, ако някой иска, може да си го поръча. Апропо, моите книги (хартиените издания) могат да се намерят в Пловдив на едно-единствено място, заедно с издаваните от мен списания: в малката книжарничка, която е току срещу входа на Техническия университет (сградата му, която е зад и встрани от централната сграда на Пловдивския университет). А иначе всичките ми книги ги има онлайн, съвсем безплатно. В тази книжарничка за млади хора, студенти и ученици, книгите ми се продават с 33% отстъпка от коричната цена. Това важи и за списанията. Толкова по този въпрос.

Ами направих си, дето се казва, „рекламата“, можем вече да се разделяме за днес.:-) Не пиша тия неща обаче за да се рекламирам и като учител, и като пишещ човек; не, друга ми е целта. Който обаче съзнава каква ми е истинската цел, добре, който не съзнава, не ща да го преубеждавам. Аз много си патя заради това, е с такава пределна откритост пиша за всичко, което ми се случва. Платих ужасна цена за всички тия неща, включително и със здравето си, да не говорим за другото. У нас не е безобидно да се държиш като свободен човек, а пък да си учител с такъв свободомислещ манталитет е същинска прокоба. Това го знам от опит. Не на теория. Пробвал съм го. Пробвайте го и вие ако сте учители. Или ако сте родители, примерно. Вършим една обща работа, водещ в която е един-единствен интерес: интереса на младите. За мен този интерес е водещият. Заради него съм готов на всякакви неудобства. Примерно да не са доволни от мен образователните началства. Ако обаче трябва да избирам между това дали да угаждам на началствата или да служа на интереса на учениците си, нали знаете какво ще избера? Отдавна съм избрал да служа на истинските, на същинските, на коренните интереси на младите. Не ми пука какво мислят за мен образователните бюрократи. Аз на тях не ща да угаждам.

Напротив, съчувствам им, че са се захванали с толкова обречена работа. Щото интересът и на държавата не съвпада с интереса, който те защищават. Те защищават печалното статукво в образователната сфера, което им е толкова изгодно. А същинският интерес на държавата, на страната и на общността изцяло съвпада с коленния интерес на младите. Сега разбирате ли кой е истински вреден – аз, учителят на младите, който служи на техния интерес, или бюрократите в образованието, които работят за своекористния си интерес да си запазят монополното и самовластно положение. Но това е друга тема, нея пък я обсъждаме с учениците ми в 12-ти клас. За тях издадох специално помагало със заглавие ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ И ГРАЖДАНСКО СЪЗНАНИЕ и то в три части (всяка от по 64 странички и удобна за ползване, в популярната библиотечка на сп. HUMANUS ги издадох). И тя вече съществува и в печатан вид. Толкова. Чао засега! Засегнах много теми и въпроси, дано не съм ви станал отегчителен. Пък и да съм ви станал, проблемът си е ваш. Защо четохте тия мои поредни „глупотевини“?:-) Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Любовта не е „немодерна“ емоция, не е вярно, че „здравият чист секс“ бил „истината“ – ако мислите така много ще страдате!

Преди известно време в блога писах една поредица от есета, с които се опитах да осветля въпроса „Как се става мъж?“. Събрах тия текстове на едно място, тия дни ги преглеждам, редактирам и оформям за печат – възнамерявам да ги отпечатам като книжка в т.н. популярна библиотека, излизаща към списание HUMANUS, едно списание за съвременно образование, едно списание, опитващо се да подпомага личностното и духовното израстване на младите хора (вече издадох няколко текста от тази популярна библиотечка, стават много симпатични книжчици, от по 20-30-40 и най-много 50 странички, удобни за ползване, за четене и също така евтини, струват по около 1 лев най-много. Та ето, в тази нова поредица от есета, която предстои да излезе от печат съвсем скоро, в предстоящите дни, поставих цяла поредица от въпроси, примерно какво означава да си мъж в истинския смисъл, как се става мъж, какво е да си мъжествен, да се държиш като мъж, да постъпваш по мъжки начин и т.н.

Между другото тази тема изведнъж доби и по-голям и то съвсем актуален смисъл – знаете какво стана в Германия, в Кьолн и в други градове при посрещането на нова година, „сексуално агресивни“ млади хора от имигрантите (северноафриканци и араби най-вече, но се оказа, че е имало сред вилнеещите и сърби, и двама американци дори, и представители на други нации!) са нападали жени, опипвали са ги, обиждали са ги, има оплаквания и за изнасилени жени, все немкини, а в това време полицията, а пък и собствените мъже (!) на тия жени, възпитани немци, са се държали съвсем малодушно, гледали са, не са реагирали, представяте ли си, не са защитили своите жени и дори дъщери – нима такова едно поведение е мъжко, нима са мъже тия, които са се държали по толкова позорен начин? Даже и да не е твоя жена (или дъщеря), но един мъж, като види, че други мъже нападат една жена, би следвало да реагира някак, а именно, да се притече на помощ, да й помогне, да направи нещо в тази посока, но нищичко да не направи е крайно позорно и позорящо, а аз бих си позволил да кажа и немъжко, недостойно за мъжа поведение. Даже разговарях с мои ученици (от 12-ти клас) по една такава тема: Мъже ли са тия европейци (германци), които не са направили нищо за да помогнат на своите жени и дъщери – когато те са били обект на „агресия със сексуален подтекст“ в новогодишната нощ?. А може би „мъжко“ е поведението да стоиш, да гледаш и нищо да не предприемаш когато пред очите ти други „мъже“, с извинение, се държат толкова непристойно спрямо жени – щото, видите ли, тия „мъже“, моля ви се, били проявили някаква изродена „мъжка солидарност“? И други въпроси могат да се появят ако се опитаме да осмислим по-цялостно толкова интересната и изразителна ситуация.

Да оставим това, че в случая пред нас е една специално организирана терористична акция, която има за цел да предизвика сблъсъци между германци и мигранти („бежанци“), и то именно с цел дестабилизация на най-мощната държава в Европейския съюз, именно Германия. Интересно е, че вчера гледам в новините, че имаше демонстрация на бежанци, включително и мъже, които изразиха решителното си разграничение от тези ексцесии, т.е. очевидно нормалната човешка (и мъжка) реакция е неприемане, противопоставяне на такъв вандализъм. Но в други среди проработи и другата теза, а именно, че мюсюлманските мъже, видите ли, „по принцип“ били насилници, били способни до един на такова едно грозно отношение към жените; тоест, терористичната акция предизвика и такъв толкова изгоден за дадени среди резонанс. Между другото да подхвърля и това: да си мъж и то в истинския смисъл означава най-напред да си… човек, не може да си мъж, ако преди това вече не си човек; мъжкото и човешкото са неделими, ако се разминават, тогава вече става дума за някаква ужасна деформация, за някакво недопустимо израждане. Аз пък започнах тия свои размисли за това как се става мъж по един такъв повод: ако ние, българите, продължаваме да се държим неподобаващо за мъже, ако продължаваме да се държим не като мъже, а като… баби, ако не си изпълним чисто мъжката задача и роля, ако продължим да допускаме поведение, рязко разминаващо се с назначението и мисията на мъжа, то България, позволете ми да заключа, никога няма да се оправи, българският живот няма да се оздрави, няма как да постигнем тъй желания просперитет. Тази е причината да се захвана да мисля и да пиша по такава една тема, а не защото, представете си, съм бил имал някакъв „нездрав интерес“ към мъжкото – и такива идиотщини може да минат в главата на нашенските „баш бабаити“, дето се перчат из интернет.

Последната публикация по темата „Как се става мъж?“ е ето тази: Една много разпространена в днешно време ситуация и история в сексуалното общуване между мъже и жени; в нея един млад човек разказва своята история. Друг читател на блога пък ме упреква, че не съм бил коментирал нищо от това, което той е написал, един вид показал съм бил безразличие към историята му. Аз обаче очаквах и други хора да се изкажат, не исках с намесата си да осуетя други отзиви. Сега обаче, като подготвям книжката си за печат, разбирам, че се налага да кажа нешичко на този млад човек, на този млад мъж. И то може да бъде важно и за много други млади мъже, които се намират в аналогична ситуация. Той именно разказва как се е запознал с една „доста оправна дама“, оправна именно в сексуалната сфера, която била имала известни претенции към неговото държане – и най-вече към това как той се бил представил в леглото. Тя, видите ли, била очаквала той да се държи в леглото като „ненаситен сексуален звяр“, като „бик“, тя, представяте ли си, била недоволна от представянето му – и не му била спестила разочарованието си, което, естествено, го е травмирало. Ето по този повод ми се ще да кажа нещичко. Дамата, респективно, била доста напреднала в сексуалната област, била, дето се казва, опитна, и по тази причина си била имала изисквания; и без да й пука за нищо си позволявала обидни подхвърляния по повод на „сексуалната потентност“ на младежа. Което, очевидно, бие по неговото мъжко достойнство. Такава една ситуация може да бъде много типична. Ето по този повод ми се ще да кажа нещичко. С оглед да разсея страховете на много младежи, които или са изпитвали нещо подобно, или пък безсъзнателно се опасяват да не им се случи нещо подобно, именно „да се изложат“ и т.н. Ще кажа нещо принципно. Ще го оформя като отговор към този именно младеж – та да му помогна с нещичко.

Вижте, искам да ви кажа нещо принципно по повод на вашата история. Благодаря ви най-напред че я описахте така искрено и честно. Да, има проблем, но този проблем е лесно решим. Важно е обаче да си дадете ясна сметка за това каква е чисто мъжката роля в живота – и в частност в секса. Много неща в съвременния свят, живот и отношения са се объркали, не са си на мястото, особено в сферата на нашите представи. Намерим ли обаче точното място на всяко нещо, тогава всичко ще стъпи на здрава основа. Има много объркани човешки представи, заради които си патим; и представите на много мъже са съвсем объркани. По ред причини е станало това. Много е повлияла т.н. масова култура, в случая имам предвид масовата порнографска култура, т.е. имам предвид представите, които насажда порнографията, в това число и за „изключителната мъжка потентност“; много жени, на тази база, именно защото представите им за секса са оформени от порнографията, си мислят именно, че „истинският мъж“ следва да е „сексуално животно“ или „сексуален звяр“, да бъде „ненаситен хищник“ и прочие. Между другото създателите на порнографските филми (това е цяла една индустрия) очевидно са силно комплексирани на тема секс нещастници, които именно са си избивали комплексите, правейки такива „филми“, ако тези отвратителни видеозаписи могат да се нарекат изобщо филми. Разбира се, че е безкрайно тъпо и нереалистично очакването мъжът да бъде толкова „изключително силен“ в секса, да умее да задоволява в някои случаи не една, а едновременно много (в т.н. групови сексуални изпълнения, в оргиите) жадни и ненаситни за секс дами, съвсем не е истина и това, че една „истинска жена“ непременно трябва да е гнусна нимфоманка, в реалния живот тия неща стоят съвсем иначе.

Но онова, на което искам да наблегна, е следното: мъжът по начало не е и не трябва да бъде поставян в позицията да е нещо като „обслужващ персонал“ на жадните за секс жени, той не е нито слуга, нито роб на жените, каквато представа набива в съзнанията на младите толкова глупавата и извратена порнография. А е факт, че представите на порнографията са в днешно време водещи, от тия представи страдат всички, затуй и представите на много хора (да не кажа на всички хора) за тия иначе много важни проблеми са крайно непълноценни и също така извратени. Запомнете от мен това: представите на порнографията за секса, насаждани на обществото и на младите най-вече, са продукт на болните, комплексирани, жестоко ощетени и нещастни поради това съзнания на горките създатели на порнографските „филми“ – чрез които именно те си избиват комплексите; понеже, очевидно, самите те са много нещастни и жалки в реалния си живот, в това число и сексуален. Е, те поне са много богати, но като печелят много пари от гнусния си занаят, това съвсем няма да ги направи истински мъже (или жени), в което се крие корена на тяхната лична трагедия. Нека да бъдем реалисти: вие забелязвали ли сте колко празни са очите на порнографските актьори и актриси, иначе изглеждащи добре (да допуснем) външно, телесно, физически? Е, тези празни очи говорят много, те казват всичко. А още по-гнусни са очите на тия, които им нареждат какво да правят в толкова пошлите сексуални сцени, именно „сценаристите“ и „режисьорите“, които, убеден съм, не само душевно и нравствено, но и физически, телесно, най-вероятно, са страшни уроди. Е, замислете се и за тия неща, а на тази база си дайте сам сметка какво означава човек да вярва на тия представи, които нещастните съзнания на подобни човешки уроди са произвели!

Тъй че е крайно погрешно вие специално да страдате заради това, че било имало някакво разминаване между масовите порнографски представи за „изключителната потентност“ на въпросните „сексуални атлети“, които, видите ли, били „безкрайно издръжливи в леглото“; а пък жените-нимфоманки се били радвали на нескончаеми сякаш наслаждения или сексуални радости. В реалния живот обаче нещата са съвсем иначе. По начало природата се е погрижила да постави естествени ограничители в тази посока, защото ако ги нямаше тях може би щеше да стане така, че хората с нищо друго нямаше да се занимават, а само щяха да си стоят в леглата и да правят секс, а това би означавало гибел на цялото човечество; по представите на порнографията човечеството именно не прави нищо друго освен само секс! На второ място трябва да знаете, че по природа на мъжа е отредена ролята да бъде водач, да бъде активна страна в секса, ако жената заеме тази роля, то това също е извратено; една истинска жена добре знае това и инстинктивно го спазва. Всичко е нормално и наред когато и мъжът, и жената си изпълняват отреденото по природа; всъщност не мъжът от жената, а тъкмо жената е зависима от мъжа в секса, ще си позволя да кажа и това, нищо че извратени феминистки може да ме оплюят порядъчно за това, че съм дръзнал да го кажа. Мъжът, ще си позволя да кажа нещо още повече, е по природа господарят в секса, а истинската жена признава тази негова доминираща роля и му се отдава пределно покорно – защото противното е измяна на онова, което самият живот е отредил. Затова вярвам сами разбирате колко нещастни са ония мъже, които сами са се поставили в позицията да са нещо като обслужващ прищявките не жената персонал, които обслужват всяко нейно желание, които са станали нещо като роби на жените си, имам предвид най-вече в сексуалните им отношения. Такова едно поведение е унизително за мъжа и може дори на несъзнателна основа да подкопае не само мъжкия му имидж, не само мъжкото му достойнство, но дори и потентността му. Защото като си се поставил сам в унизителна позиция, ще трябва да имаш добрината да платиш цялата жестока цена за това.

По тия въпроси партньорите, разбира се, няма как да водят дебати, по тях не се говори, така е прието, но аз все пак бих си позволил да ви посъветвам: намерете подходящ момент и разговаряйте с момичето (жената), към което имате чувства, разговаряйте пределно откровено за всичко, с оглед да си уточните представите. Защото заради погрешни представи за нещата от живота хората си страдат най-вече, не за друго. А като разговаряте пределно открито и откровено за всичко, на тази основа ще си уточните представите – и ще можете взаимно да си повлияете, с оглед да коригирате представите си. Понякога в тази посока безценна може да бъде помощта на разбиращ психолог (каквито у нас са рядкост!). Но аз лично бих ви посъветвал да имате доверие на своята способност да се справяте сами. Разбира се, истински качествен, пълноценен, задоволяващ ви секс може да се породи само ако имате взаимни чувства, чисто сексуалното привличане (т.н. прословута „химия“ в популярния жаргон!) не е главната предпоставка, иска се нещо друго, а то има душевен характер, свързано е именно с чувствата, с цялостното ви възприемане като личности. Ако истински обичаш една жена (или един мъж), ако между вас има взаимна любов, едва на тази основа може да се породи и съвсем пълноценен сексуален живот, удоволствието от секса само тогава ще бъде истинско и пълноценно, а в такъв случай всички проблеми в сексуалната сфера са решими и то на основата на взаимното разбиране и на пределната откритост и откровеност.

У нас (пък и по света) много хора си страдат затова, защото порнографията е разпространила толкова тъпата теория, че „истинското“ било, видите ли, „секса заради самия секс“, т.е. че секс можеш да правиш с всеки – стига това да ви се прииска, е, не можеш да правиш секс с всеки, ако се опиташ да робуваш на тази толкова тъпа порнографска в корена си „теория“ за това, че, видите ли, „любов няма, а има само секс“, сексът бил „истинското“, а любовта била „древна“, „немодерна“ емоция, да имат много здраве от мен, но тия, които споделят подобни възгледи, никога няма да разберат и преживеят истинското удоволствие от секса, а много ще страдат – заради тъпите си именно представи. Недейте да слушате какво ви казва за секса „голямата познавачка“ рускинята Кобилкина, самата тя е жертва на предимно порнографските и типично по руски начин тъпи и извратени теории за секса и за ролята на жената в секса (в Русия женският елемент на живота по начало има неподобаваща роля, а пък мъжкият елемент съвсем не си изпълнява ролята, недостоен е за нея, въпреки че се надува и перчи: погледнете какъв страдалец е „големият бабаит“ Путин, неговият празен поглед казва всичко!).

Има още много неща, които бих могъл да ви кажа, но засега спирам дотук. Щото темата е огромна. А аз не искам тук да пиша „всичко за секса“, нямам такива намерения. Но главното, убеден съм, все пак казах. Ако искате да ме питате нещо, питайте, ще ви отговоря.

Спирам дотук. С това завършвам и тази малка своя брошурка на тема „Как се става мъж?“, която е покана за размисъл и за разговор по тия въпроси. Аз с моите ученици обсъждам всякакви въпроси, ето, отправям им покана за разговор и по една такава тема. Написаното от мен е една добра основа за такъв разговор. То е едно добро въведение в темата. Има нужда от такива разговори и размисли преди това. Хубаво и винаги преди да започнем разговор и да сме мислили по темата, по която дръзваме да се изказваме. Понеже не разполагаме с безкрайно, а все пак с ограничено време, което трябва да стигне за всичко. Ето, аз трябва в този ранен час да ставам да се приготвям – защото отивам на работа, в училище, предстои ми напрегнат ден, ще разговарям с много ученици по най-различни теми, предимно по човешки и изключително важни въпроси. За мен това е моето всекидневно занимание, учител по философия съм. Както и да е, желая ви хубав ден – и всякакви успехи! Успешен може да бъде най-вече мислещият човек и мъж, ето с това ми се ще да завърша.

Мъжете и жените могат прекрасно да си партнират не само в секса, но и в тази най-важна задача за живота на човека – именно мисленето, разбирането, търсенето на истината по всички въпроси. Безценни са тия пределно откровени разговори между мъже и жени, а също така и само между мъже, пък и, предполагам, и само между жени. Да си човек означава да търсиш истината за живота си всеотдайно. А това не става без усърдно мислене, без страстни обсъждания, без свободни дебати. Това е най-прекрасното в живота ни, че можем да разговаряме по всякакви въпроси пределно свободно и открито. Нека да не се отказваме от тази чудесна благина.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Защо трябва да бъдем мъже: в страна, в която повечето от мъжете се държат не като мъже, а като баби, просперитет и постижения не може да има

На дъската са въпроси за обсъждане, обединени около една тема – разговаряхме по тях с учениците ми в последния час по психология, който имах в гимназията на гр. Раковски. За да станеш, примерно, мъж, за да придобиеш качествата, правещи мъжа мъж би следвало, вероятно, да работиш за развиването на съответните, на подобаващите „мъжки качества“, трябва също така силно да искаш да бъдеш и да станеш мъж, нали така? Очевидно не е достатъчно само да изглеждаш външно на мъж, просто да приличаш на мъж, а трябва да бъдеш наистина мъж, действително да си мъж! Казвам това на учениците си, а те се чудят – как така, не е ли достатъчно това, че съм роден мъж, че съм от мъжкия пол? Вероятно не е достатъчно, отвръщам. Не се става „от само себе си“ нито личност, нито мъж, а се иска ясно съзнание какво е това и съответно работа за да го постигнеш, иска се полагането на съответните усилия. А ако не знаеш какво точно искаме, към какво се стремим, как тогава ще го постигнем? Щото иначе, в резултат, може да се постигне това, което е сполетяло мнозина у нас: уж се смятат за мъже, перчат се, че не само са мъже, но и, видите ли, се мислят за „пичове“ и дори за бабаити, а в постъпките, в поведението им, се държат немъжки, примерно, постъпват като страхливци (очебиен пример за това е нашият любим премиер, перчи се, а в решаващи моменти постъпва така сякаш не е мъж, а жена!).

Пълно е у нас с мъже, повтарям, които не заслужават да бъдат наричани мъже по причина на това, че не се държат по мъжки, по достойния, по подобаващия за мъжа начин, пълно е с мъже, които дори не се държат като жени, а се държат като… баби. Та кои са мъжките качества, кои са качествата, правещи мъжа мъж – това е изключително важно да го разберем, щото в страна, в която повечето от мъжете се държат не като мъже, а като баби, просперитет и постижения не може да има, нали така излиза? Ето по тия въпроси разговаряхме с моите ученици в гимназията в Раковски, в която тия дни проведох последните си часове. След ваканцията се връщам в ПГЕЕ-Пловдив, където съдът ме възстанови на работа след като директорката ме уволни репресивно, за наказание и за назидание, обяви ме за „пълен некадърник“, а истината е, че ме уволни щото не съм послушен, щото не си мълча, а казвам каквото мисля (то това ми е работата, философия преподавам, философ съм, нима може и философите да си траят?!).

Хубави, вдъхновяващи празници ви желая! Хубави, вдъхновяващи мисли и чувства желая да ви сполетят през тия дни! Апропо, вие като празнувате мислите ли изобщо – или само ядете?:-)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Някои от активностите и инициативите на Центъра за развитие на личността HUMANUS

Курсове, обучения, консултации, тренинги, осъществявани от Центъра за развитие на личността HUMANUS:

» Развитие на способностите » Семейно консултиране » Проблеми в общуването » Личностни проблеми и личностно развитие » Конфликти и неразбиране » Сексуални проблеми » Повишена тревожност » Проблеми в социализирането » Ефективно учене, успехът в познанието » Развитие на интелигентността » Професионално ориентиране » Общуване и разбиране » Жизнени стратегии