Доверете се на Центъра за развитие на личността HUMANUS!

Posted on

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

В страната, в която ечи нашето свидно „Най-мразим да мислим!“ някакъв нагъл философ се осмели да ни подразни като ни предложи курс по свободомислие, по творческо, по същинско мислене – пфу, каква отврат!

Posted on Updated on

Особено ми е приятно да гледам как народът и човечеството (е, само българската част от него де!) най-внимателно полага усилия да не покаже, че изобщо е забелязала обявата за моя курс по автентично мислене! :-) Това просто ми показва, че този курс е жизнено необходим, е направо съдбовен: представяте ли си каква подигравка е в страната, в която постоянно, поголовно, масово се демонстрира нашата тъй свидна максима „НАЙ-МРАЗИМ ДА МИСЛИМ!“ някакъв си там нагъл философ си позволява, представете си, да ни дразни като ни предлага курс по свободомислие, по творческо, по същинско мислене – пфу, каква гнус, каква отврат!!!

Да, продължавам да предлагам своя курс, наречен ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА, нищо че рискувам да бъда масово намразен и презрян; нека да ме мразят, нека да ме презират, правя го за доброто на ония, които ще разберат идеята ми, а на другите никой и нищо не може да им помогне…

Майната ти, Грънчаров, искаме си… Кобилкина!!! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Обявявам курс по творческо, продуктивно мислене – възползвайте се!

Posted on Updated on

Онова, което не е било помислено, не съществува… :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

A всяка перла е… рана, излекувана с любов

Posted on Updated on

Перла

Какво красиво нещо са перлите! Въпреки, че трябва да сме наясно, че са възникнали от страданието. Перлата се е появила в резултат на това, че една песъчинка е навлязла във вътрешността на една мида и я е наранила. Една мида, която не е била наранена, не може да произвежда бисери. От вътрешната страна на мидата се намира вещество, наречено „Седеф“, и когато една песъчинка навлезе в мидата, тя покрива песъчинката със слоеве седеф за да се защити. В резултат на това се оформя една много красива и блестяща перла…

Почувствал ли си се някога наранен от думите или действията на някого??? Бил ли си обвинен, че си казал неща, които никога не си изричал??? Били ли са твоите идеи отхвърляни или осмивани??? Обвинявали ли са те, че си извършил нещо, което ти не си правил никога??? Били ли са твоите намерения, при определени ситуации, изтълкувани погрешно???

Страдал ли си понякога под ударите на безразличието? Бил ли си нараняван точно от тези хора, от които най-малко си го очаквал? Оценяват ли те точно толкова, колкото ти заслужаваш?

И въпреки това или точно поради това, прости и създай от своята рана една перла!!! Покрий раните си с пластове от любов, не забравяйки, че с колкото повече пластове любов бъдат покрити раната ти, толкова по-малко ще чувстваш болката!

И обратното, ако не покриеш раната с любов, тази рана ще остане отворена… всеки ден ще те боли все повече… ще ти вреди и ще те заразява с негодувание и огорчение… и най-лошото е, че никога не ще бъде излекувана…

В нашето общество, можем да видим доста „изпразнени от съдържание миди“ и не защото те никога не са били наранявани, а защото те не са съумели да прощават, да разбират останалите; и не са били в състояние да трансформират своята болка в перла. „A всяка перла е… рана, излекувана с любов“!

Написа: Илианна Иванова

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

Щом търпим душите на децата ни да бъдат пресовани от безчовечната образователна система, сме виновни за злодеянията на нейните „жертви“

Posted on Updated on

Александър Донов (вляво) и Патрик Първев. СНИМКА: ФЕЙСБУК

Из: Психолог: Биячите на 3-годишния Христо също са жертви

Психологът Иван Игов смята, че Александър и Патрик, които пребиха тригодишния Христо, също са жертви. „Това са хора, минали през системата на образоването. Имат си и родители. Защо никой не е обърнал внимание, че тези момчета имат проблеми с агресията. Да, знам, че едно тригодишно дете се гледа трудно. На този период хората му казват „малкия пубертет“. И всъщност в тази ситуации едни деца са тръгнали да се доказват над други деца. Това всичкото го разбирам. Това, което обаче не разбирам е: как родителите и обществото са допуснали това да се случи“, обясни психологът в студиото на БНТ.

Игов допълни, че ако децата в училище минават през обучение да са наясно със собствените си чувства, те ще уважават и ще разпознават емоциите у другите хора.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: От думите на психолога Игов сякаш излиза, че обстоятелството, че тези биячи са преминали през образователната ни система (и един вид са продукт на терора, който тя всекидневно упражнява върху личностите на младите) един вид ги оневинява за това, което са направили, щото и те, видите ли, са жертви, именно са жертви на противочовешката ни образователна система. Това е интересно, много показателно разсъждение.

Биячите значи са показали безчовечност, но понеже те са продукти на една безчовечна, обезчовечаваща младите образователна система, това ги оневинява, щото те самите, от своя страна, са жертви на въпросната система! В някакъв смисъл е точно така, но има нещо, което ме подтиква да не приема „извинителната тенденция“ на това разсъждение. Усещате ли обаче софистиката? Долавяте ли подвеждането, шикалкаването?

Може да си се възпитавал в какви ли не обстоятелства, но това изобщо не те извинява за онова, което си направил, отговорността за всичко, което правиш, трябва да я поемаш изцяло, тук оправдания не се приемат. Така е по принцип, но ето, младите у нас са поставени в ужасни, ненормални, отвратително безчовечни условия – това дали ги оневинява? В училището агресията, насилието, жестокостта и безчовечността са норма на отношенията, те, младите, това познават, на това са и способни. Но това не може да ги оневини. Човек трябва да се бори във всякакви обстоятелства да запази човечността си, дори и в най-безчовечните. Е, ако тези уроди Александър и Патрик са „жертви“ и са невинни, не носят отговорност за това, което са направили: кой тогава е виновният?

Съгласен съм, че част от вината за това, което са направили, носят, да речем, техните учители – и родителите им най-вече. Да, обаче и учителите особено, пък и родителите могат също да изтъкнат „смекчаващи вината обстоятелства“, а именно, че те самите също са просто „винтчета“ в обезчовечаващата система, това оправдание важи особено за учителите (макар аз лично да не го приемам). А и родителите на Александър и Патрик също са продукти на същата обезчовечаваща образователна система. И те могат да кажат: и ний сме „жертви“, защо нас вините? И въпросът с вината и отговорността отива по дяволите, размива се тази вина и отговорност, стига се до положение никой да не е виновен. Там, където няма свобода, няма и отговорност, няма и вина. Тия двамата хубавци Александър и Патрик са станали нравствени уроди, способни на такова садистично отношение към едно дете, по една причина: защото душите им са пресовани от една безчовечна система, която не допуска, не признава свободата, която я игнорира, една система, която ненавижда свободата. Резултатите са налице: общество, което е загубило човечността си. Изводът такъв е? Ами че е престъпление това, че безчовечната образователна система, която е доказала противочовечността си, бива оставяна да нанася своите поражения върху душите на младите. Ние, дето търпим издевателствата на тази безчовечна образователна система, сме виновните!

Да, ние, търпеливците, дето сме способни да търпим всякакви издевателства над своите личности, дето всички до един сме дефектни в една или друга степен щото сме все продукти на тази същата обезчовечаваща машина, сме виновни за стореното от биячите Александър и Патрик, схващате ли поне това? Аз и ти, читателю, сме виновни, няма кой друг да е виновен щом търпим, понасяме и се примиряваме. И щом нищо не правим тази система да бъде съборена, та да престане да изуродва душите на младите. (Е, аз нещичко правих системата да бъде поне малко очовечавана, борих се според силите си, но пък мен самата система, т.е. нейните послушни административни цербери ме обявиха за „враг“ и ме подложиха на репресии, от които едва оцелях, нанесоха ми рани, от които едва ли ще се излекувам някога.)

Да, ние, гражданите, щом търпим душите на децата ни да бъдат пресовани от тази безчовечна и агресивна образователна система, сме виновни за злодеянията на нейните „невинни жертви“. Този извод поне следва да имаме достойнството да приемем. Но едва ли ще го приемем. И за това имаме прекрасни оправдания. Несвободните се познават по това, че друго не правят освен да си съчиняват всякакви оправдания. Този е точният лакмус за разпознаването им. Свободните презират всички оправдания и смело поемат цялата вина. Не бягат от отговорността си. Просто е. Но за жалост съвсем не се разбира…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за Времето, живота, свободата.

Направете си теста на Роршах

Posted on Updated on

Направете си теста на Роршах: Какво става в подсъзнанието ви? (Что творится у вас в подсознании?)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Личността е самоцел и самоценност – никога не е средство за постигане на някакви цели!

Posted on

Стани цел сама по себе си, осъзнай ценността си, бъди свободна, суверенна личност!