Тръгвам да обикалям страната за да се срещам и да разговарям с хората по интересуващи ги проблеми: на 27 март ще бъда в Смолян

Posted on Updated on

Нещо като плакат: тръгвам да обикалям страната за да се срещам и да разговарям с хората по интересуващи ги проблеми; ще ставам подобен на Паисий; и мен като него ще ме лаят кучетата в много села и градове – и хората ще ме гледат сякаш съм смахнат… :-)

Апропо, ако желаете да дойда във вашия град, кажете, инициирайте го, ще уредим срещата, просто при добро взаимно желание заедно можем да направим много полезни неща; ама къде ти го туй желание – след като нищо да не се прави е тъй лесно?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Обява за дейностите, осъществявани от Център HUMANUS

Posted on Updated on

Разгледайте, прочетете, поинтересувайте се, важно е най-вече за вас самите…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Защо се проваляме в живота си?

Posted on Updated on

Заслужава си да се види това клипче, ще ви отнеме няколко минути. И още едно клипче, на важна тема „Как губим свободата си?“, ето го:

И още една беседа, поставяща хубава и актуална тема, а именно „Защо нямам пари?“, за мен тази темаемного актуална, ето, вижте:

И още едно клипче на тема „Как действат богатите?“, ето го:

Темата „Какво означава да живея добре – и как да го постигна?“, ето, вижте и това:

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Малко елементарна психология

Posted on Updated on

Изображението е публикувано на страницата Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Не мозъкът на човека чете, а това, дето се занимава с четене у човека, е нещо друго, кое е „нещото“, дето чете, нека всеки да помисли… но е факт, че не мозъкът чете; обяснението на този феномен че разбираме правилния смисъл на толкова неправилно изписаните думи е друго, има школа в психологията, наричана „гещалт-психология“, ето тя е обяснила това нещо правилно, не аматьорски, както са се опитали да го обяснят наше учЕни от Търново…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Обяснение на обстоятелството защо глупаците са така самоуверени

Posted on Updated on

На снимката: „Корабът на глупците“, Йеронимус Бош

Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави

През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способносттите си, а висококвалифицираните – да оценят способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.

Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновия сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен.

Дънинг обяснява: „Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.“

И още една интересна страна на ефекта: „Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.“ – казва Дънинг.

Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията „Уроците на Дънинг-Крюгер“ отново се връща към този любопитен ефект:

„Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.“

Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания. (Прочети ДО КРАЯ

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие

Posted on Updated on

Поради прекарана предишна безсънна нощ тази вечер си лягам съвсем рано, „с кокошките“. Спал съм дълбоко няколко часа. Когато се събуждам констатирам че е твърде рано за ставане (3 часа през нощта!), правя някакви опити отново да заспя, но явно това няма как да стане. Особено след като в съзнанието ми оживяват разни образи, свързани с преживяното в предишния ден (предишните дни). Решавам да стана, мързелуването в леглото, пък и среднощните размисли в тъмното на спалнята не са ми по вкуса: обичам да мисля пред компютъра, та евентуално да имам възможността да фиксирам откритото в писмени знаци. Нощем, когато целият свят спи, а само ти единствен будуваш, идват най-редките и най-прекрасните мисли на човека.

С влизането в компютъра (в интернет) забелязвам, че някой ми е писал на скайпа. Да, това е моят нов познайник, с когото предишната нощ разговарях за първи път – и който силно ме впечатли; ето какво ми е писал този човек:

Единственият начин да спрем да петним името на Велика Майка България е като преименуваме нещото, в което се е превърнала. Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие. Нямам си никаква представа какво да правя?

Написал е това нещо Влади, 28 годишен, живее и работи в Лондон, а иначе, доколкото разбрах, е от Ловешкия край. В Лондон работи като общ работник в строителството. Снощи в разговора си с него установих, че е невероятно интересен събеседник. Трябва нещичко да му отговоря, това, което поставя като проблем, за мен е шанс да се откъсна донякъде от моите си проблеми. Решавам да му пиша (този човек за мен е съвършено нов познайник, предишната нощ се свърза с мен и пожела да разговаряме); този човек не е на линия, системата ми казва, че е „отсъстващ“, отделил се е от компютъра (таблета, смартфона) преди 6 часа, но понеже изказването му ме трогва, не ща да показвам неуважение и да чакам времето, когато ще се засечем в скайпа; длъжен съм да откликна, ето какво му пиша на нашенския „лондончанин“ в дълбоката пловдивска нощ:

Влади, късна среднощ е, но изказването ти ме трогна и не мога да не откликна веднага. Прощавай, че започвам да ти пиша на „ти“, но ако ти пиша по този проблем на „Вие“, може да прозвуча като някакъв смахнат грандоман (какъвто не съм), няма да прозвучи искрено това, което ми се ще да ти кажа. А обичам да бъда пределно искрен, щото поставяш страхотно важен проблем.

Поздравления за това, че с няколко думи си успял да формулираш проблема така, че един вид „си хванал бика за рогата“. Тия твои думи Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие. Нямам си никаква представа какво да правя? заслужават да бъдат обсъдени най-внимателно, по тях си струва да се замислят много хора. Ще направя каквото ми е по силите да спомогна за това. Необходим е широк дебат по поставения от теб, Влади, проблем. И понеже съм философ ще се опитам да кажа нещичко като въведение в тази широка дискусия, в която всички ние – българите и от твоето, пък и от моето поколение – трябва да потърсим заедно отговора на поставения от теб въпрос. Ще бъда пределно честен с теб.

Аз също не зная отговора на въпроса какво да правим. Ти си на възрастта на моя син (е, две годинки си по-голям от него), от разговори със сина си добре зная, че и той не знае отговора на този въпрос. Това означава, че цели две генерации (моята и вашата, а вие вече сте на възраст, в която трябва да имате и да възпитавате вече свои деца) не знаят отговора на такъв един най-съдбовен за бъдещето на нацията ни въпрос. Е, има всякакви хора, има хора, дето претендират, че за тях няма въпрос, на който да не могат да отговорят, колкото човека, толкова различни отговора най-вероятно ще получим ако ги запитаме, но истината е, че много трябва да се мисли и разговаря по този твой въпрос.

Казваш, Влади, „не зная какво да правя?“. Изразяваш се в пределно личен план. Не каза „какво да правим?“, а „какво да правя?“. Хубаво е, че преживяваш проблема като пределно личен, а не общ. Той е общ, щото в твоето състояние, вероятно, са и много други хора, но е хубаво първо всеки от нас да почувства въпроса като свой, като личен. Не пренебрегвам началото на изказването ти (Единственият начин да спрем да петним името на Велика Майка България е като преименуваме нещото, в което се е превърнала.), но този проблем идва после; нищо че е водещ в някакъв смисъл; но първо нека да обсъдим въпроса за това какво може и трябва човек да прави в ситуацията, в която се намираме.

Прекрасно е, че имаш съзнанието за „тежкостта“ на ситуацията, в която се намираме. Много е тежка, наистина, тази ситуация. И то в пределно човечния, нравствения й смисъл: „Героите на моето поколение са битови алкохолици, а всички останали са дребни душици с нулево желание за развитие.“. Аз от години повтарям в своите писания, че главният проблем на страната ни е личностен, нравствен, духовен. И културен. Е проблем на отсъствие, на липса на подобаващо съзнание у т.н. „масов човек“. Или „масов българин“. Ценностен е главния проблем на съвременния българин. „Битовите алкохолици“, дето са нещо като кумири и герои твоето поколение, а и на нашето време по принцип, всъщност са хора, които се намират в някакъв ужасен ценностен вакуум. Щом ги е избило на алкохолизъм, това е признак, че пребивават в някаква коварна ценностна празнота. Отдават се на пиенето, по моя преценка, ония хора, които са дезертирали от търсенето на отговор на проблема за истинската задача на живота си. Или бягат, крият се от потребността да търсят такъв отговор. Алкохолът не е никакъв отговор. Пристрастеността към алкохола е израз на екзистенциално малодушие или на онтологична слабост. Алкохоликът е капитулирал, предал се човек. Прощавай за „купешките“ философски думички, които се видях принуден да използвам. Искам да кажа с тях, че тия хора, дето са уж някакви „герои на твоето поколение“, всъщност сякаш са попаднали в една житейска дупка и дори пропаст, в която отчаяно копаят дъното. Алкохолизмът за мен е такова едно безсмислено копаене с нокти в една ужасна житейска дупка. А що представляват пък ония, които се възхищават от тези свои алкохолни кумири и герои? Прави си сметката колко сам струваш щом твой кумир е жалкият битов алкохолик? Това какви са ни кумирите показва колко самите ние струваме. А вашето, Влади, поколение, е поколението, с което моето поколение, поколението на вашите бащи и майки, свързва надеждата за оправянето на България. Знаеш ли колко обезнадеждаващо, безнадеждно, отчайващо в студената пловдивска нощ ми прозвучаха от тази гледна точка иначе правдивите думи, които си ми написал?

Моето поколение, Влади, сиреч, поколението на бащите и майките на твоето поколение, изглежда не можахме да постигнем кой знае какво за България. Много искахме да я променим, положихме усилия, имаме големи надежди дори и нещичко постигнахме, но резултатите от нашите усилия не са бляскави. Надеждата е, че твоето поколение, поколението на моя син – аз го наричам „поколение на свободата“, понеже общо взето вие сте родени малко преди и след 1989-та година – та значи нашата надежда беше, че вие, младите, ще трябва да постигнете онова, което ние не можахме да постигнем. А ето, твоите думи ми показват, че вие не сте готови да си изпълните задачата! Всяко поколение донася нещо ново за страната си, дава каквото може – и отива след време в небитието. Едно-единствено поколение не може да постигне всичко наведнъж. Много поколения трябва упорито да работят за да бъде България такава, че да се гордеем основателно с нея. И за да не се срамуваме пред чужденците заради жалкото, заради мизерното, заради недостойното положение, в което пребиваваме – или преживяваме.

Аз не ща изобщо да коря твоето поколение. Щото за да сте в положението, в което сте, вина имаме и ние, вашите бащи и майки. Ние нима сме ви дали ония идеали, които са ви били потребни, та да не сте сега общо взето предимно жалки безволеви отрепки (да не кажа боклуци), които имат за кумири и герои въпросните битови алкохолици? Друг е въпросът, че всяко време и всяко поколение само си ражда идеалите, заради които живее. Идеалът на твоето поколение, Влади, нима е безнадеждното и унизително вегетиране на образцовия битов алкохолик, дето се перчи, че е голям бабаит и пич?

Понеже съм философ ме е страх, ако продължа разсъждението си, да те отегча до смърт, ще гледам да привършвам вече. Опасно е да напиша нещо дълго, което ще те накара да си кажеш на ум: „Егати плямпалото е пък тоя, откъде-накъде попаднах на него?! Егати дървения философ! Егати празнодумеца!“. А май въздлъжко стана моето разсъждение. И както съм го подкарал мога още много да пиша. Страшно е думите, многото думи, да затъмнят смисъла. Затова ще гледам скоро да привърша. Имай кураж, Влади, няма да пиша толкова, че да капнеш от умора, да грохнеш докато стигнеш до края! :-)

Влади, честно казано, от снощния ни разговор разбрах, че си много интелигентен, сиреч, мислещ и търсещ истината млад човек, каквито изглежда са рядкост. Или не са рядкост, ала много млади хора не са се разкрили в истинския си облик, по някакви причини. Аз от много години общувам все с млади хора (учител по философия и гражданско образование съм бил повече от 30 години!) и от опита си знам: никога недей да подценяваш някакъв млад човек, той във всеки момент може да те изненада! И може да те възхити! Та в тази връзка искам да ти кажа следното, моля да не го приемеш като подмазване от моя страна: от снощния ни разговор, след като разбрах, че има и млади хора като теб, аз вече съм значително по-голям оптимист за бъдещето на България. Щом като има човек като теб, който мисли така упорито и настойчиво за съдбата на Майка България, намирайки се даже в мъгливия Лондон, това е доказателство, че горката наша Майка България ще има един ден достойна съдба, съдбата, която заслужава! Да, личностите като теб, Влади, сте залогът за тази достойна съдба, която България неминуемо ще има!

А аз общувам с много хора и много често съм срещал личности като теб, именно от твоето поколение. Тук мога да ти изброя дори и имената им. Някои от тях са мои бивши ученици, с които се гордея. Те често ми се обаждат, кой в Лондон като теб, кой в Америка, кой в Пловдив, откъде ли не ми се обаждат, пръснали са се по цялото земно кълбо. Има много качествени млади хора и тук, у нас, в България. Вярно, поставени са в ужасна среда, в условия на пълна безперспективност. За жалост поставени сте в среда на такава безперспективност, че ето, ти си хвръкнал чак до Лондон, за да се спасиш някак. И там, в Лондон, продължаваш настойчиво да мислиш за България, като се доубедих снощи, именно, че има млади българи като теб, аз вече съм още по-голям оптимист за бъдещето на България. На Клетата Майка България, както я наричат някои. Ти обаче си я нарекъл „Велика Майка България“, ето и това силно ме впечатли и възхити!

От опит знам това: когато някой човек иска нещо истински, тоест силно и бих казал даже съкровено, и когато много работи за постигането на мечтата си, той няма начин да бъде удържан да не постигне целите си. Тъй че вие, младите, ще успеете непременно – стига да знаете какво искате. И какво си заслужава да искате. Мнозинството от вас обаче сякаш не си е отговорило на тия въпроси. Или искат неща, които общо взето са безпределно тъпи. Примерно: да бъда… пич, който може да впечатли „мадамите“ с… алкохолната си мъжественост, с дързостта и безпардонността на наглия алкохолик, който при това, да речем, по някакво благоволение на милостивата съдба има и… парички! Е, точно това не може да бъде идеал на нормалния млад човек. Това са пълни простотии! Само кръгли идиоти и нещастници могат да си представят живота така. Това не е животът. „Секс, пари и… ракия“ – това не може да бъде идеал на уважаващия себе си човек.

Ти казваш, че не знаеш какво да правиш в така очертаната ситуация на българския живот. Но ти вече правиш най-главното: търсиш! Опитваш се да намериш отговора на въпроса какво да правя. И по този начин вече правиш най-главното. Всичко започва оттук в правенето: да почнеш да мислиш, да започнеш да търсиш. Да започнеш да се питаш. Това е онази отправна и дори опорна точка, опрян на която един млад човек може да подмести и обърне целия свят. Щото във вас, младите, кипи огромен океан от енергия, която вие трябва да изразходвате за смислени цели. Във всеки млад човек има толкова много енергия, че той е нещо като „двукрака термо-ядрена централа“! Не се шегувам като пиша това. И ако един млад човек не успее овреме да насочи тази грамадна духовна енергия в позитивни, в градивни посоки и цели, тя непременно ще го разруши, ще разруши него самия. Ще го превърне скоро в жалка развалина. Затова изобщо не е лесно да си човек и да си личност. Именно достоен човек и свободна личност, която уверено върви напред. Личност, правеща живота си, разчитайки единствено на себе си, на своя потенциал. Разбира се, пълно е предимно с малодушни мърморковци, които от всичко се оплакват. Ето тия хора дори и по този начин, щом са недоволни от съществуващото, макар че сякаш си блъскат главата в стени, пак търсят. А ония, които търсят, те и ще намерят. Блажени търсещите! Блажени тропащите – щото тям ще да се отвори! На търсещите и ще се даде!

Прощавай, че написах толкова дълъг текст. Но поставената от теб тема е страхотно важна и практически безкрайна. Позволявам си да публикувам написаното в блога си – може пък и други хора да се замислят. Може пък и по този начин ние двамата с теб, Влади, с нещичко ще можем да допринесем за промяната в съзнания и ценностите на нашите сънародници – промяната, от която започва всяка друга. Не ти отговорих по този начин само защото съм се упражнявал в писане единствено заради блога си. Аз поначало така отговарям винаги. Аз съм си иначе доста странен човек, но това в случая не е интересно. Казвам го само за да не ме помислиш за… „хептен луд“! И набързо да избягаш и да се скриеш някъде по-далеч…

Всичко добро! Приятно ми беше да обменя мисли с теб. Пиши пак, моля те да ми отговориш. Много ми е интересно как са ти прозвучали моите „философски нелепици“. Хубав лондонски ден ти желая от пловдивската мъглива нощ, която много скоро ще отстъпи на ранното и така очаквано вдъхновяващо утро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Реформата в образованието следва да започне с автономията на училищата, с освобождаване на творческия потенциал на учителите и учениците

Posted on Updated on

Реформата трябва да тръгне от автономията на училищатаЧастните училища в Естония получават държавна субсидия срещу изискването да спазват закона, казва проф. Еве Айзеншмид, зам.-ректор на университета в Талин, Подготви: Ванина Стоянова, Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ, една публикация на в-к СЕГА

Проф. Еве Айзеншмид е заместник-ректор в Университета на Талин. Преди това е била директор на Haapsalu Collegе от самото му създаване през 1998 г. Основава център за консултиране на учители, които работят в колежа и региона. В момента Еве е и член на борда на директорите на естонската организация Noored Kooli, част от международната мрежа Teach For All. Проф. Айзеншмид беше един от основните лектори на годишната конференция „Образование“, организирана от фондация „Заедно в час“.

– Проф. Айзеншмид, какъв е ключът за успеха на Естония, която се представи по-добре от Финландия на последното международно проучване за грамотността на 15-годишните PISA 2012?

– Една от причините за успехите в Естония е фактът, че в училището има голяма автономност. Ролята на училищното ръководство е особено важна за да бъде тази система успешна. Училищата и лидерите в образованието като цяло имат отговорността, че промяната зависи от тях. Нещата стартират от училище, а не е необходимо някой от министерството да ни спусне някакви неща за да започнем да работим. При нас учителите изключително много са фокусирани върху резултатите на учениците – какво научават децата, как децата да бъдат мотивирани, а не върху това какво се случва с учителя в училище. За учителите наистина най-водещата сила е какво постигат децата. По същия начин и държавните образователни изисквания са базирани на този подход – какво научават децата, как да ги мотивираме в класната стая и как ги оценяваме. Начинът, по който се оценяват децата в училище, е критерий и за оценяването на работата на учителите. Именно върху този подход е изградено и професионалното развитие на учителите – как начинът им на преподаване да е фокусиран върху децата.

– Какъв е фокусът в учебните програми в Естония – върху фундаменталните познания или върху практическото прилагане на наученото?

– Учебните програми в Естония се състоят от две части. От една страна, учениците трябва да усвоят общи компетенции, които са необходими в XXI век. Например комуникационни компетентности, умения за решаване на проблеми, работа в екип, креативно мислене и т.н. На следващо място идват познанията по различните предмети. Понякога учителите се фокусират само върху предметите. По тази причина е изключително важно те да си сътрудничат – ако се правят различни извънучилищни дейности за децата, могат да се съчетаят един или два предмета, в които освен знанието по съответната дисциплина те да се научат как да си комуникират помежду си. Другият интересен факт е, че всяко училище създава свои образователни изисквания и собствена програма, която е базирана на държавните образователни изисквания и държавната учебна програма. Така в училища в по-малките населени места в уроците по география и история ще се наблегне на неща от местния контекст. Учениците от големите градове пък ще обсъждат важни за тях въпроси. Много често учителите излизат извън рамките на училището за да си сътрудничат и с местни институции.

– Какви мерки се предприемат за училищата със слаби резултати?

– В Естония няма независим орган за оценяване и инспектиране на училищата, както е във Великобритания например, а имаме отдел или звено, което прави подобни проверки. Специфичното при нас е, че не инспектираме периодично всички училища, а по-скоро се фокусираме върху определени проблеми. Например ако искаме в съответната година да решим проблем, свързан с учениците със специални образователни проблеми, въз основа на данните, с които разполагаме, се подбират училища с повече такива деца. И в тези училища се правят повече инспекции. Този отдел или звено има по-скоро подкрепяща роля, а не толкова да инспектира или да наказва съответното училище. Другата му роля е да набележи области, в които може да ги подпомогне и да им предложи различни планове за развитие.

– На какъв принцип се финансират училищата?

– Училищата принадлежат на общините, има и държавни училища – това са гимназиите. Общините получават пари от държавата и тези средства зависят от броя на записаните ученици. Общината, ако пожелае, има възможност да представи и допълнителни средства за ремонтни или за други дейности. Като цяло няма допълнително финансиране на училищата, които се представят по-зле, единствено в момента съществуват няколко допълнителни програми специално за училищата, в които има деца с руски произход, да учат естонски език.

– Частните училища получават ли субсидия от държавата?

– В Талин – най-голямата община в страната, има няколко частни училища. Има включително и такива, които се управляват от родители. Има и много малки частни училища, които работят и прилагат алтернативни педагогически практики като педагогиката на Валдорф или Монтесори, но това са наистина много, много малки училища. Всички те получават публично финансиране. В медиите напоследък имаше дискусия, че някои частни училища дори получават по-голямо държавно финансиране в сравнение със субсидията за общинските или държавните училища. Няма никакви контролни механизми как тези училища харчат държавната субсидия, единственото изискване е те да следват всички законови и нормативни изисквания, които важат и за останалите училища.

– Знаем, че учителите са един от основните двигатели на реформата. За съжаление в България това е застаряваща професия. Какъв е статусът на учителите в Естония?

– Учителската професия в Естония става все по-популярна, но все още не е достигнала и нивото на Сингапур или Финландия, където най-умните и най-талантливите стават учители. Според мен ролята на университетите за подготовката на бъдещите учители е много важна. Много често студентите от педагогическите специалности не са най-умните, най-талантливите и най-надарените и университетските преподаватели трябва да положат усилия за да ги мотивират да навлязат в професията, да развиват аналитичните им умения, включително и за самокритичност. За да си добър учител не е необходимо да си бил най-добрият в университета или в гимназията. Голяма част от учителите, които са имали различни трудности в училище или в университета, успяват доста по-лесно да забележат същите проблеми у учениците и да се справят доста по-лесно в сравнение със свои колеги, които не са преминали през тези трудности в класната стая.

– Разкажете за програмата за подкрепа на млади учители в Естония.

– Тя стартира преди около 10 г. и аз като университетски преподавател съм един от създателите й. Интересното на тази програма е, че тя не е фокусирана само върху уменията, а и върху социализацията и работата в екип. Както вече споменах училищата в Естония са изключително автономни и развиват свои собствени програми, образователни изисквания и т.н., тоест работата в екип и чувството, че си част от тази общност, са изключително важни. Голяма част от дейностите са подходящи и за учители с повече опит. Например взаимното посещаване на уроци, които дават обратна връзка, е нещо, което може да бъде полезно не само за младите учители. Това може да доведе и до по-дългосрочно сътрудничество – двамата учители могат да направят съвместен проект със свои ученици, да се съчетаят два различни предмета и т.н.

– Каква е ролята на родителите?

– Родителите все повече се интересуват от случващото се в училище и техният глас в обществото става все по-силен. От една страна, училището има борд или съвет, в който участват както родители, така и представители на общината. Този орган има голяма власт – одобрява бюджета, различни програми за развитие на училище, понякога отхвърля решения на директора. Често директорите са насърчавани да си сътрудничат с родителите, защото родителите могат да бъдат изключително полезни с идеи и съвети как да се подобри образованието на учениците. От друга страна, родителите имат годишна среща с учителя, на която се дава информация и се анализира представянето на ученика на съответния етап, дават се съвети на родителя как да подобри представянето на детето си в училище. Всяко училище има и електронна система, в която родителят може не само да види какви са оценките на детето му или какво е домашното за утре, но може, ако иска, да пише в тази система и да остави съобщение за учителя. Това е чудесна платформа за размяна на информация, а не да се гонят един друг.

– България е пред задачата да реформира образователната си система. Откъде според вас трябва да започне?

– Автономията на училищата е едно от нещата, върху които трябва да помислите. Освен това хората трябва да имат вяра за това какво се случва в училище за да може тази реформа да се случи. Училищното ръководство трябва да поеме своите отговорности за училището като организация, създаване на творческа среда за учителите и учениците.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.