Любовта не е „немодерна“ емоция, не е вярно, че „здравият чист секс“ бил „истината“ – ако мислите така много ще страдате!

Преди известно време в блога писах една поредица от есета, с които се опитах да осветля въпроса „Как се става мъж?“. Събрах тия текстове на едно място, тия дни ги преглеждам, редактирам и оформям за печат – възнамерявам да ги отпечатам като книжка в т.н. популярна библиотека, излизаща към списание HUMANUS, едно списание за съвременно образование, едно списание, опитващо се да подпомага личностното и духовното израстване на младите хора (вече издадох няколко текста от тази популярна библиотечка, стават много симпатични книжчици, от по 20-30-40 и най-много 50 странички, удобни за ползване, за четене и също така евтини, струват по около 1 лев най-много. Та ето, в тази нова поредица от есета, която предстои да излезе от печат съвсем скоро, в предстоящите дни, поставих цяла поредица от въпроси, примерно какво означава да си мъж в истинския смисъл, как се става мъж, какво е да си мъжествен, да се държиш като мъж, да постъпваш по мъжки начин и т.н.

Между другото тази тема изведнъж доби и по-голям и то съвсем актуален смисъл – знаете какво стана в Германия, в Кьолн и в други градове при посрещането на нова година, „сексуално агресивни“ млади хора от имигрантите (северноафриканци и араби най-вече, но се оказа, че е имало сред вилнеещите и сърби, и двама американци дори, и представители на други нации!) са нападали жени, опипвали са ги, обиждали са ги, има оплаквания и за изнасилени жени, все немкини, а в това време полицията, а пък и собствените мъже (!) на тия жени, възпитани немци, са се държали съвсем малодушно, гледали са, не са реагирали, представяте ли си, не са защитили своите жени и дори дъщери – нима такова едно поведение е мъжко, нима са мъже тия, които са се държали по толкова позорен начин? Даже и да не е твоя жена (или дъщеря), но един мъж, като види, че други мъже нападат една жена, би следвало да реагира някак, а именно, да се притече на помощ, да й помогне, да направи нещо в тази посока, но нищичко да не направи е крайно позорно и позорящо, а аз бих си позволил да кажа и немъжко, недостойно за мъжа поведение. Даже разговарях с мои ученици (от 12-ти клас) по една такава тема: Мъже ли са тия европейци (германци), които не са направили нищо за да помогнат на своите жени и дъщери – когато те са били обект на „агресия със сексуален подтекст“ в новогодишната нощ?. А може би „мъжко“ е поведението да стоиш, да гледаш и нищо да не предприемаш когато пред очите ти други „мъже“, с извинение, се държат толкова непристойно спрямо жени – щото, видите ли, тия „мъже“, моля ви се, били проявили някаква изродена „мъжка солидарност“? И други въпроси могат да се появят ако се опитаме да осмислим по-цялостно толкова интересната и изразителна ситуация.

Да оставим това, че в случая пред нас е една специално организирана терористична акция, която има за цел да предизвика сблъсъци между германци и мигранти („бежанци“), и то именно с цел дестабилизация на най-мощната държава в Европейския съюз, именно Германия. Интересно е, че вчера гледам в новините, че имаше демонстрация на бежанци, включително и мъже, които изразиха решителното си разграничение от тези ексцесии, т.е. очевидно нормалната човешка (и мъжка) реакция е неприемане, противопоставяне на такъв вандализъм. Но в други среди проработи и другата теза, а именно, че мюсюлманските мъже, видите ли, „по принцип“ били насилници, били способни до един на такова едно грозно отношение към жените; тоест, терористичната акция предизвика и такъв толкова изгоден за дадени среди резонанс. Между другото да подхвърля и това: да си мъж и то в истинския смисъл означава най-напред да си… човек, не може да си мъж, ако преди това вече не си човек; мъжкото и човешкото са неделими, ако се разминават, тогава вече става дума за някаква ужасна деформация, за някакво недопустимо израждане. Аз пък започнах тия свои размисли за това как се става мъж по един такъв повод: ако ние, българите, продължаваме да се държим неподобаващо за мъже, ако продължаваме да се държим не като мъже, а като… баби, ако не си изпълним чисто мъжката задача и роля, ако продължим да допускаме поведение, рязко разминаващо се с назначението и мисията на мъжа, то България, позволете ми да заключа, никога няма да се оправи, българският живот няма да се оздрави, няма как да постигнем тъй желания просперитет. Тази е причината да се захвана да мисля и да пиша по такава една тема, а не защото, представете си, съм бил имал някакъв „нездрав интерес“ към мъжкото – и такива идиотщини може да минат в главата на нашенските „баш бабаити“, дето се перчат из интернет.

Последната публикация по темата „Как се става мъж?“ е ето тази: Една много разпространена в днешно време ситуация и история в сексуалното общуване между мъже и жени; в нея един млад човек разказва своята история. Друг читател на блога пък ме упреква, че не съм бил коментирал нищо от това, което той е написал, един вид показал съм бил безразличие към историята му. Аз обаче очаквах и други хора да се изкажат, не исках с намесата си да осуетя други отзиви. Сега обаче, като подготвям книжката си за печат, разбирам, че се налага да кажа нешичко на този млад човек, на този млад мъж. И то може да бъде важно и за много други млади мъже, които се намират в аналогична ситуация. Той именно разказва как се е запознал с една „доста оправна дама“, оправна именно в сексуалната сфера, която била имала известни претенции към неговото държане – и най-вече към това как той се бил представил в леглото. Тя, видите ли, била очаквала той да се държи в леглото като „ненаситен сексуален звяр“, като „бик“, тя, представяте ли си, била недоволна от представянето му – и не му била спестила разочарованието си, което, естествено, го е травмирало. Ето по този повод ми се ще да кажа нещичко. Дамата, респективно, била доста напреднала в сексуалната област, била, дето се казва, опитна, и по тази причина си била имала изисквания; и без да й пука за нищо си позволявала обидни подхвърляния по повод на „сексуалната потентност“ на младежа. Което, очевидно, бие по неговото мъжко достойнство. Такава една ситуация може да бъде много типична. Ето по този повод ми се ще да кажа нещичко. С оглед да разсея страховете на много младежи, които или са изпитвали нещо подобно, или пък безсъзнателно се опасяват да не им се случи нещо подобно, именно „да се изложат“ и т.н. Ще кажа нещо принципно. Ще го оформя като отговор към този именно младеж – та да му помогна с нещичко.

Вижте, искам да ви кажа нещо принципно по повод на вашата история. Благодаря ви най-напред че я описахте така искрено и честно. Да, има проблем, но този проблем е лесно решим. Важно е обаче да си дадете ясна сметка за това каква е чисто мъжката роля в живота – и в частност в секса. Много неща в съвременния свят, живот и отношения са се объркали, не са си на мястото, особено в сферата на нашите представи. Намерим ли обаче точното място на всяко нещо, тогава всичко ще стъпи на здрава основа. Има много объркани човешки представи, заради които си патим; и представите на много мъже са съвсем объркани. По ред причини е станало това. Много е повлияла т.н. масова култура, в случая имам предвид масовата порнографска култура, т.е. имам предвид представите, които насажда порнографията, в това число и за „изключителната мъжка потентност“; много жени, на тази база, именно защото представите им за секса са оформени от порнографията, си мислят именно, че „истинският мъж“ следва да е „сексуално животно“ или „сексуален звяр“, да бъде „ненаситен хищник“ и прочие. Между другото създателите на порнографските филми (това е цяла една индустрия) очевидно са силно комплексирани на тема секс нещастници, които именно са си избивали комплексите, правейки такива „филми“, ако тези отвратителни видеозаписи могат да се нарекат изобщо филми. Разбира се, че е безкрайно тъпо и нереалистично очакването мъжът да бъде толкова „изключително силен“ в секса, да умее да задоволява в някои случаи не една, а едновременно много (в т.н. групови сексуални изпълнения, в оргиите) жадни и ненаситни за секс дами, съвсем не е истина и това, че една „истинска жена“ непременно трябва да е гнусна нимфоманка, в реалния живот тия неща стоят съвсем иначе.

Но онова, на което искам да наблегна, е следното: мъжът по начало не е и не трябва да бъде поставян в позицията да е нещо като „обслужващ персонал“ на жадните за секс жени, той не е нито слуга, нито роб на жените, каквато представа набива в съзнанията на младите толкова глупавата и извратена порнография. А е факт, че представите на порнографията са в днешно време водещи, от тия представи страдат всички, затуй и представите на много хора (да не кажа на всички хора) за тия иначе много важни проблеми са крайно непълноценни и също така извратени. Запомнете от мен това: представите на порнографията за секса, насаждани на обществото и на младите най-вече, са продукт на болните, комплексирани, жестоко ощетени и нещастни поради това съзнания на горките създатели на порнографските „филми“ – чрез които именно те си избиват комплексите; понеже, очевидно, самите те са много нещастни и жалки в реалния си живот, в това число и сексуален. Е, те поне са много богати, но като печелят много пари от гнусния си занаят, това съвсем няма да ги направи истински мъже (или жени), в което се крие корена на тяхната лична трагедия. Нека да бъдем реалисти: вие забелязвали ли сте колко празни са очите на порнографските актьори и актриси, иначе изглеждащи добре (да допуснем) външно, телесно, физически? Е, тези празни очи говорят много, те казват всичко. А още по-гнусни са очите на тия, които им нареждат какво да правят в толкова пошлите сексуални сцени, именно „сценаристите“ и „режисьорите“, които, убеден съм, не само душевно и нравствено, но и физически, телесно, най-вероятно, са страшни уроди. Е, замислете се и за тия неща, а на тази база си дайте сам сметка какво означава човек да вярва на тия представи, които нещастните съзнания на подобни човешки уроди са произвели!

Тъй че е крайно погрешно вие специално да страдате заради това, че било имало някакво разминаване между масовите порнографски представи за „изключителната потентност“ на въпросните „сексуални атлети“, които, видите ли, били „безкрайно издръжливи в леглото“; а пък жените-нимфоманки се били радвали на нескончаеми сякаш наслаждения или сексуални радости. В реалния живот обаче нещата са съвсем иначе. По начало природата се е погрижила да постави естествени ограничители в тази посока, защото ако ги нямаше тях може би щеше да стане така, че хората с нищо друго нямаше да се занимават, а само щяха да си стоят в леглата и да правят секс, а това би означавало гибел на цялото човечество; по представите на порнографията човечеството именно не прави нищо друго освен само секс! На второ място трябва да знаете, че по природа на мъжа е отредена ролята да бъде водач, да бъде активна страна в секса, ако жената заеме тази роля, то това също е извратено; една истинска жена добре знае това и инстинктивно го спазва. Всичко е нормално и наред когато и мъжът, и жената си изпълняват отреденото по природа; всъщност не мъжът от жената, а тъкмо жената е зависима от мъжа в секса, ще си позволя да кажа и това, нищо че извратени феминистки може да ме оплюят порядъчно за това, че съм дръзнал да го кажа. Мъжът, ще си позволя да кажа нещо още повече, е по природа господарят в секса, а истинската жена признава тази негова доминираща роля и му се отдава пределно покорно – защото противното е измяна на онова, което самият живот е отредил. Затова вярвам сами разбирате колко нещастни са ония мъже, които сами са се поставили в позицията да са нещо като обслужващ прищявките не жената персонал, които обслужват всяко нейно желание, които са станали нещо като роби на жените си, имам предвид най-вече в сексуалните им отношения. Такова едно поведение е унизително за мъжа и може дори на несъзнателна основа да подкопае не само мъжкия му имидж, не само мъжкото му достойнство, но дори и потентността му. Защото като си се поставил сам в унизителна позиция, ще трябва да имаш добрината да платиш цялата жестока цена за това.

По тия въпроси партньорите, разбира се, няма как да водят дебати, по тях не се говори, така е прието, но аз все пак бих си позволил да ви посъветвам: намерете подходящ момент и разговаряйте с момичето (жената), към което имате чувства, разговаряйте пределно откровено за всичко, с оглед да си уточните представите. Защото заради погрешни представи за нещата от живота хората си страдат най-вече, не за друго. А като разговаряте пределно открито и откровено за всичко, на тази основа ще си уточните представите – и ще можете взаимно да си повлияете, с оглед да коригирате представите си. Понякога в тази посока безценна може да бъде помощта на разбиращ психолог (каквито у нас са рядкост!). Но аз лично бих ви посъветвал да имате доверие на своята способност да се справяте сами. Разбира се, истински качествен, пълноценен, задоволяващ ви секс може да се породи само ако имате взаимни чувства, чисто сексуалното привличане (т.н. прословута „химия“ в популярния жаргон!) не е главната предпоставка, иска се нещо друго, а то има душевен характер, свързано е именно с чувствата, с цялостното ви възприемане като личности. Ако истински обичаш една жена (или един мъж), ако между вас има взаимна любов, едва на тази основа може да се породи и съвсем пълноценен сексуален живот, удоволствието от секса само тогава ще бъде истинско и пълноценно, а в такъв случай всички проблеми в сексуалната сфера са решими и то на основата на взаимното разбиране и на пределната откритост и откровеност.

У нас (пък и по света) много хора си страдат затова, защото порнографията е разпространила толкова тъпата теория, че „истинското“ било, видите ли, „секса заради самия секс“, т.е. че секс можеш да правиш с всеки – стига това да ви се прииска, е, не можеш да правиш секс с всеки, ако се опиташ да робуваш на тази толкова тъпа порнографска в корена си „теория“ за това, че, видите ли, „любов няма, а има само секс“, сексът бил „истинското“, а любовта била „древна“, „немодерна“ емоция, да имат много здраве от мен, но тия, които споделят подобни възгледи, никога няма да разберат и преживеят истинското удоволствие от секса, а много ще страдат – заради тъпите си именно представи. Недейте да слушате какво ви казва за секса „голямата познавачка“ рускинята Кобилкина, самата тя е жертва на предимно порнографските и типично по руски начин тъпи и извратени теории за секса и за ролята на жената в секса (в Русия женският елемент на живота по начало има неподобаваща роля, а пък мъжкият елемент съвсем не си изпълнява ролята, недостоен е за нея, въпреки че се надува и перчи: погледнете какъв страдалец е „големият бабаит“ Путин, неговият празен поглед казва всичко!).

Има още много неща, които бих могъл да ви кажа, но засега спирам дотук. Щото темата е огромна. А аз не искам тук да пиша „всичко за секса“, нямам такива намерения. Но главното, убеден съм, все пак казах. Ако искате да ме питате нещо, питайте, ще ви отговоря.

Спирам дотук. С това завършвам и тази малка своя брошурка на тема „Как се става мъж?“, която е покана за размисъл и за разговор по тия въпроси. Аз с моите ученици обсъждам всякакви въпроси, ето, отправям им покана за разговор и по една такава тема. Написаното от мен е една добра основа за такъв разговор. То е едно добро въведение в темата. Има нужда от такива разговори и размисли преди това. Хубаво и винаги преди да започнем разговор и да сме мислили по темата, по която дръзваме да се изказваме. Понеже не разполагаме с безкрайно, а все пак с ограничено време, което трябва да стигне за всичко. Ето, аз трябва в този ранен час да ставам да се приготвям – защото отивам на работа, в училище, предстои ми напрегнат ден, ще разговарям с много ученици по най-различни теми, предимно по човешки и изключително важни въпроси. За мен това е моето всекидневно занимание, учител по философия съм. Както и да е, желая ви хубав ден – и всякакви успехи! Успешен може да бъде най-вече мислещият човек и мъж, ето с това ми се ще да завърша.

Мъжете и жените могат прекрасно да си партнират не само в секса, но и в тази най-важна задача за живота на човека – именно мисленето, разбирането, търсенето на истината по всички въпроси. Безценни са тия пределно откровени разговори между мъже и жени, а също така и само между мъже, пък и, предполагам, и само между жени. Да си човек означава да търсиш истината за живота си всеотдайно. А това не става без усърдно мислене, без страстни обсъждания, без свободни дебати. Това е най-прекрасното в живота ни, че можем да разговаряме по всякакви въпроси пределно свободно и открито. Нека да не се отказваме от тази чудесна благина.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв… Книгата говори за „нещо“, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда „добре познато“, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се „съобразяваме“, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга „поглежда“ в скритото „зад“ мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

3 thoughts on “Любовта не е „немодерна“ емоция, не е вярно, че „здравият чист секс“ бил „истината“ – ако мислите така много ще страдате!

  1. (Човекът с историята)
    Г-н Грънчаров, бих искал да допълня още нещо породено от размисли и наблюдения, макар че голяма част се препокрива с вашата брошура. Да това е моя лична история, преживяване, но смятам, че основна причина за деградацията на обществото ни се корени в отношенията мъж-жена. Влияние оказва не само порнографията като чисто такава, тя е загатната и непринудена, почти във всеки филм като нещо естествено. Почти няма шанс човек да включи телевизора и да не попадне на сексуална сцена или голо женско тяло с перфектни форми, да не говорим за чалга каналите където са облечени като професионални проститутки…Това действа различно на мъжа и на жената. Мъжа гледа със захлас като на някаква недостижима цел (на тези перфектни жени), а момичета подражават и копират не само външността но най- вече маниерите и префърцуненото, кифленското поведение тип „Мога да имам, който си поискам“, или пък: „Един път се живее, сега му е времето, живей докато се ожениш, че после няма“.
    Жената вече гледа на женитбата или на създаването на семейство като на нещо неизбежно, което един ден ще си дойде, а до тогава трябва да се живее, да се пробват повече мъже та да се избере „най- добрия“ в материално и сексуално отношение. Пиша специално жената, макар че има и мъжки такива индивиди, но от моите наблюдения съвсем съзнателно отправям критика към младите жени- момичета. На базата на доста информация и от колеги и познати, както и от личния ми опит, смея да твърдя, че деградацията между отношенията се дължи основно на разпищоленото поведение на „нежната“ част от обществото. Тя се е превърнала във вечно недоволно, съскащо, мърморещо същество с високи претенции. Липсват всякакви морални граници, никакъв инстинкт за майчинсво, нежност себеоддаване. Мъжете се надпреварват кой по- добре ще й угоди (или слугува, за което и ние сме си виновни, че им подхранваме суетата). Както писахте по- горе, мъжа е по природа активната част, но с активността на мъжа сега жестоко се злоупотребява. Знаейки това основно качество, истински активните постъпки не се оценяват, дори не се забелязват.
    Под активност се разбира мъжа да забавлява жената, да я разкарва по луксозни кафета, по барове, по екзотични места (може и в чужбина) да я разсмива, да се грижи за нейното добро настроение, освен това трябва да си и „най-великия“ в компанията, да си с голяма „душа“, та да забавляваш и останалите. Така като се замислим те харесват само хубави качества: да си красив, богат, забавен, интелигентен..(мислят ни само хубави работи защо да не сме доволни и да се стремим към тях?). А да видим жената какво предага- една вагина, от време на време с гримирана усмивка. Ами къде са грижовността, нежността, кой трябва да създаде уюта? Как да говорим за здраво общество и просперитет, когато нямаме елементарни ценности? Семейството не се цени като основна градивна единица. Тръгнали сме да търсим вината за нещастието си в правителство, управници и т. н., да и те имат принос за много нещастия, но са управници на едно морално деградиращо племе, търсещо максимални удоволствия от живота, живеещо ден за ден.

    В началото тръгнах да пиша за филмите които ни възпитават, (предимно американски, но не само). Типичен пример „Сексът и градът“. Три или четири приятелки, говорещи само за секс и мъже, преспали с половината Ню Йорк, и това се поднася като нещо съвсем нормално за „съвременния“ човек, че смяната на партньори е нормално, дори извънбрачните отношения и всякакви други съблазни. За създаването на семейство има време, човек трябва да се налудува, да се „наживее“,пък като поостарее да не е съвсем сам може и да се ожени (колкото и да е подтискаща мисълта, че трябва да си само с един човек). Ето така, г-н Грънчаров, разсъждават все повече български момичета. Това е много голям проблем за обществото, защото много точно беше казано: „Защо му е на човек да прави каквото и да било, ако няма жена до себе си да му каже: Страшен си!“.
    Мога и реални примери да дам подочувайки от колеги и колежки. Една колежка например сподели мъката за сина си, че жена му с дете го заменила с друг щото бил по- забавен. Друга пък спомена как жена е докарвала сина й до психиатър, след като хванал приятелката си в изневяра…Много е актуална приказката: „Майки пазете синовете си пускаме дъщерите си“
    Изобщо огромна е разликата между нашите майки и баби и съвременните жени. Като държание, поведение…нищо общо. Техния живот не е бил по- лек, те са минавали и през по-страшни мизерий, безпаричие, безработица, но са държали на семейството си подкрепяли са мъжете си, и са гледали децата си. В момента се възпитават жени, готови да зарежат всеки, който не им угоди, чакащи на готово да има се сервира всичко, за семейна упора да не говорим, ако мъжа е в тежък период, не само че няма да го подкрепят но и ще го обвинят за положението му и са готови да го зарежат.
    За мъжа е по-достойно да бъде сам отколкото да слугува на една такава „принцеса“, да става роб на „великата Вагина“. Такава „жена“ е ненужна освен за секс за друго не става, пък да не правим секс по цял ден, трябва да умрем от глад?!

    Ето такива наблюдения имам аз, естествено всяко правило си има изключения, дано да са повече. За жалост не се включват млади хора, а само несериозни подигравателни коментари, а темата е наистина сериозна!

    • Благодаря Ви за хубавия коментар! Публикувах го отделно – и като въведение в темата за женската душа. Ето тук: http://aig-humanus.blogspot.bg/2016/02/blog-post_13.html Възнамерявам да пиша скоро по тази тема. Само малко да се поосвободя от други задачи. Пишете и Вие. Ще публикувам всеки смислен коментар на читател, който наистина се е замислил и е открил и казал нещо важно. А темата е много важна, заслужава си да се мисли и разговаря повече по нея.

  2. Pingback: „Кифли“ ли са съвременните момичета и жени? – въведение в темата за женската душа | ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s