Дали ние, българските граждани, ще намерим сили да се противопоставим на страшната властова аномалия, грозяща тоталното съсипване на България?

Днес написах и изпратих следния документ до съответните държавни институции:

До г-н Румен Попов, Окръжен прокурор на Пловдив

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Иван Гешев, Главен Прокурор на Република България

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България

До г-н Цветан Кюланов – изпълняващ длъжността Ръководител на 

Представителството на Европейската комисия в България

До доц. д-р Ана Джумалиева, 

Председател на Комисията за защита от дискриминация

ДО МЕДИИТЕ

ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10974/2019 ОТ 8.06.2020 Г. НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЗА ОТКАЗ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

от Ангел Иванов Грънчаров,

безработен и остракиран от системата учител по философия

и гражданско образование от град Пловдив

Адрес: гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. 279, вх. А, ет. 3, ап. 9,

тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg

Уважаеми господин Окръжен прокурор,

Обжалваното от мен с настоящето Възражение Постановление на прокурора към Районна прокуратура г-жа Веселина Николова съдържа следния недъг: разминава се по категоричен начин със същината на отправените от мен обвинения в моята Жалба! По тази причина, след като разследването е било насочено, „кой знае защо“ (всъщност целта на тази подмяна е пределно ясна: да се „докаже“ това, което „трябва да се докаже“, т.е. липсата на престъпление!), в погрешна, в невярна посока; след това всички изводи и заключения на Постановлението, разбира се, вече нямат отношение към повдигнатия в жалбата ми проблем. За да се убедите в този главен недъг на обжалваното постановление за отказ си позволявам да приведа тук отново същината на обвинението си: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Трябва ли да престана да критикувам управляващата ни мафия – с оглед да спрат репресиите над мен?

Ето разговор между мен и „приятел“ от фейсбук, в който той поставя тъй съдбовния за мен въпрос дали не трябва да престана да критикувам управляващата ни мафия – та с оглед да престанат репресиите над мен; ето какво, в частност, си казахме там:

„Приятел“ във фейсбук: … Сам си си виновен, че не си учител, а ще продължиш да не си учител, а един пазач и това ще бъдеш винаги ако не промениш съзнанието си.

Ангел Грънчаров: Няма как да променя съзнанието си. На мен властта няма да ми прости никога, а и никога не бих допуснал да се унижа да моля за милост. Цял живот не живях като мижитурка, а си изпълнявах съвестно дълга на човек, философ, гражданин и учител и съвсем логично бях наказан жестоко; в Мутроландия е така… (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Какво е увредено в отношенията на двата пола?

Георги Пашевъ: Грешна е представата, че мъжете „ловуваме“ жени. Истината е, че жената отдавна те е избрала и ако е по-хитра, те кара да мислиш, че ти си я свалил, за да не ти смачка мъжкото его. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Трябва ли да узаконим платения секс?

Angel Grancharov Ви кани на планувана дискусия в Zoom.

Темата е:

Свръхбабаит в секса ли е българинът? (Не е ли правилно да узаконим платения секс?) (Прочети ЦЯЛАТА ОБЯВА)

Защо учителите не смеят напълно открито да покажат какво правят с учениците си – и най-вече как го правят?

Аз съм учител по философия и гражданско образование. Моят блог и страницата ми тук, във Фейсбук, са моята „класна стая“, всеки ден поставям за обсъждане какви ли не теми от областта на етиката, психологията, свързани с начина ни на общуване, с това как да се разбираме, свързани с политиката, демокрацията, съвременното образование, с това как ние, гражданите, можем да принудим властващите да си вършат работата и прочие. Участвам всеки ден в какви ли не дискусии, в дискусии по какви ли не въпроси. Правя това от много години, блог имам от 2006 г. Изпълнявам си съвестно дълга на учител така, както аз го разбирам. И го правя съвсем публично, не крия нищо – щото съм убеден, че работата на учителя в съвременни условия, при съвременните комуникационни възможности и средства не бива да е тайна, не бива да е крита, глупаво е да бъде крита. В тази връзка искам да попитам следното: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

 

Кой е отговорен за престъплението на ония, които попречиха да се родят, т.е. убиха и моите ненаписани книги?

Искам да кажа тази сутрин нещо, което ми се струва, че е важно – колкото повече хора го прочетат и разберат, толкова по-добре. Аз съм учител и моята главна грижа е да помагам на хората да разбират ситуациите, в които ги поставя животът. Това става най-добре с примери, взети тъкмо от самия живот.

Аз съм философ не само по образование, но и по призвание (казвам това, нищо че звучи и претенциозно, и задължаващо!). Цял живот главната работа, която съм вършил, е умствена, интелектуална – учителствал съм, обучавал съм младите хора да мислят, да търсят истината, помагал съм им да станат пълноценни личности, писал съм, и то много, и книги, и статии, и какво ли не, чел съм книги, написани от други хора, това са моите главни и при това любими занимания. Е, разбира се, съм работил и физически труд, труд с участието и на мускулите на тялото, не само на ума, примерно като студент си изкарвах лятно време някакви пари като косач, косях ръчно ливадите на бабите, тогава нямаше толкова много модерни моторни косачки, а се косеше на ръка. Обичам и физическия труд, но главният труд, за който съм роден, е умственият, интелектуалният. (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)