Познавам двама сравнително млади човека, мъж и жена, които от известно време имат доста близки отношения, за които твърдят, че са изцяло приятелски, т.е. чисто платонични. Този казус силно ме заинтересува и по тази причина реших да запитам тях двамата как мислят по един важен въпрос, който задавам и на вас, ще се радвам повече хора да ми отговорят; за целта го публикувам и в интернет, т.е. в блога си и във фейсбук; ето сега и самия въпрос във формата, която го зададох на въпросните двама човека (както ще забележите, въпроса го формулирах като отправен към този същия мъж, а после реших да го изпратя и на жената, с която той дружи, изхождайки от съзнанието, че не искам намесата ми в техните отношения да бъде разбрана прекалено превратно или, опази Боже, като злонамерена): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.