Какво да правя, с какво да се захвана?

ВИЖТЕ КЛИПЧЕТО ЕТО ТУК: Какво да правя, с какво да се захвана?

Защо учителите не смеят напълно открито да покажат какво правят с учениците си – и най-вече как го правят?

Аз съм учител по философия и гражданско образование. Моят блог и страницата ми тук, във Фейсбук, са моята „класна стая“, всеки ден поставям за обсъждане какви ли не теми от областта на етиката, психологията, свързани с начина ни на общуване, с това как да се разбираме, свързани с политиката, демокрацията, съвременното образование, с това как ние, гражданите, можем да принудим властващите да си вършат работата и прочие. Участвам всеки ден в какви ли не дискусии, в дискусии по какви ли не въпроси. Правя това от много години, блог имам от 2006 г. Изпълнявам си съвестно дълга на учител така, както аз го разбирам. И го правя съвсем публично, не крия нищо – щото съм убеден, че работата на учителя в съвременни условия, при съвременните комуникационни възможности и средства не бива да е тайна, не бива да е крита, глупаво е да бъде крита. В тази връзка искам да попитам следното: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

 

Кой е отговорен за престъплението на ония, които попречиха да се родят, т.е. убиха и моите ненаписани книги?

Искам да кажа тази сутрин нещо, което ми се струва, че е важно – колкото повече хора го прочетат и разберат, толкова по-добре. Аз съм учител и моята главна грижа е да помагам на хората да разбират ситуациите, в които ги поставя животът. Това става най-добре с примери, взети тъкмо от самия живот.

Аз съм философ не само по образование, но и по призвание (казвам това, нищо че звучи и претенциозно, и задължаващо!). Цял живот главната работа, която съм вършил, е умствена, интелектуална – учителствал съм, обучавал съм младите хора да мислят, да търсят истината, помагал съм им да станат пълноценни личности, писал съм, и то много, и книги, и статии, и какво ли не, чел съм книги, написани от други хора, това са моите главни и при това любими занимания. Е, разбира се, съм работил и физически труд, труд с участието и на мускулите на тялото, не само на ума, примерно като студент си изкарвах лятно време някакви пари като косач, косях ръчно ливадите на бабите, тогава нямаше толкова много модерни моторни косачки, а се косеше на ръка. Обичам и физическия труд, но главният труд, за който съм роден, е умственият, интелектуалният. (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)

Образованието да не би да е бащиния на мутро-комунистите – че да им го отстъпя току-така?

Serbest Korkmaz: Ето ти едно поле за изява. Стига като козел на мост да упорстваш, че учителството ти е повеля. Да не би милиони емигранти от България да успяват да работят това, което им е на душата ? (ПРОЧЕТИ ДО КРАЯ)

Искате ли да участвате в обсъжданията на Философския дискусионен клуб?

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

 

Заповядайте в моята „класна стая“ – „кабинет“ или „семинарна зала“? – по философия, днес ще обсъждаме темата за смъртта!

В ситуацията, в която се намираме, дали не е най-добре да се захванем с усърдни философски размисли и дискусии по темата:

Дали смъртта не е предверие към безсмъртието?

Дали точно тази тема не е най-актуална за момента – пък и по принцип?

Страшна ли е смъртта? Дали народът с право толкова много се бои от нея?

Какви идеи за смъртта са ви познати? Можем ли да разберем смъртта ако съвсем не разбираме живота? И т.н.

Въпроси колкото щеш. В моята виртуална класна стая по философия днес ще обсъждаме тия въпроси. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.