Архив за етикет: истината
Дали ние, българските граждани, ще намерим сили да се противопоставим на страшната властова аномалия, грозяща тоталното съсипване на България?
Днес написах и изпратих следния документ до съответните държавни институции:
До г-н Румен Попов, Окръжен прокурор на Пловдив
До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Иван Гешев, Главен Прокурор на Република България
До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на България
До г-н Цветан Кюланов – изпълняващ длъжността Ръководител на
Представителството на Европейската комисия в България
До доц. д-р Ана Джумалиева,
Председател на Комисията за защита от дискриминация
ДО МЕДИИТЕ
ВЪЗРАЖЕНИЕ СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10974/2019 ОТ 8.06.2020 Г. НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ЗА ОТКАЗ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
от Ангел Иванов Грънчаров,
безработен и остракиран от системата учител по философия
и гражданско образование от град Пловдив
Адрес: гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. 279, вх. А, ет. 3, ап. 9,
тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg
Уважаеми господин Окръжен прокурор,
Обжалваното от мен с настоящето Възражение Постановление на прокурора към Районна прокуратура г-жа Веселина Николова съдържа следния недъг: разминава се по категоричен начин със същината на отправените от мен обвинения в моята Жалба! По тази причина, след като разследването е било насочено, „кой знае защо“ (всъщност целта на тази подмяна е пределно ясна: да се „докаже“ това, което „трябва да се докаже“, т.е. липсата на престъпление!), в погрешна, в невярна посока; след това всички изводи и заключения на Постановлението, разбира се, вече нямат отношение към повдигнатия в жалбата ми проблем. За да се убедите в този главен недъг на обжалваното постановление за отказ си позволявам да приведа тук отново същината на обвинението си: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Трябва ли да престана да критикувам управляващата ни мафия – с оглед да спрат репресиите над мен?
Ето разговор между мен и „приятел“ от фейсбук, в който той поставя тъй съдбовния за мен въпрос дали не трябва да престана да критикувам управляващата ни мафия – та с оглед да престанат репресиите над мен; ето какво, в частност, си казахме там:
„Приятел“ във фейсбук: … Сам си си виновен, че не си учител, а ще продължиш да не си учител, а един пазач и това ще бъдеш винаги ако не промениш съзнанието си.
Ангел Грънчаров: Няма как да променя съзнанието си. На мен властта няма да ми прости никога, а и никога не бих допуснал да се унижа да моля за милост. Цял живот не живях като мижитурка, а си изпълнявах съвестно дълга на човек, философ, гражданин и учител и съвсем логично бях наказан жестоко; в Мутроландия е така… (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Кой е отговорен за престъплението на ония, които попречиха да се родят, т.е. убиха и моите ненаписани книги?
Искам да кажа тази сутрин нещо, което ми се струва, че е важно – колкото повече хора го прочетат и разберат, толкова по-добре. Аз съм учител и моята главна грижа е да помагам на хората да разбират ситуациите, в които ги поставя животът. Това става най-добре с примери, взети тъкмо от самия живот.
Аз съм философ не само по образование, но и по призвание (казвам това, нищо че звучи и претенциозно, и задължаващо!). Цял живот главната работа, която съм вършил, е умствена, интелектуална – учителствал съм, обучавал съм младите хора да мислят, да търсят истината, помагал съм им да станат пълноценни личности, писал съм, и то много, и книги, и статии, и какво ли не, чел съм книги, написани от други хора, това са моите главни и при това любими занимания. Е, разбира се, съм работил и физически труд, труд с участието и на мускулите на тялото, не само на ума, примерно като студент си изкарвах лятно време някакви пари като косач, косях ръчно ливадите на бабите, тогава нямаше толкова много модерни моторни косачки, а се косеше на ръка. Обичам и физическия труд, но главният труд, за който съм роден, е умственият, интелектуалният. (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)
Каква е тази тъй строго пазена тайна и конспирация около т.н. „дистанционно обучение“, която МОН не допуска да се разкрие?
МОН: „В образованието кипи усилен труд под формата на дистанционно обучение!“ Скептици казват, че МОН лъже. Каква ли е истината?
Някой знае ли? Някой има ли представа? Някой вълнува ли се изобщо от истината по този въпрос? Някой срещал ли е реални примери за това как тече въпросното дистанционно обучение? Ами ако всичко е пунта мара? Ако всичко е менте? Ако всичко наистина е лъжа, фалшификат и имитация за хвърляне на прах в очите ни? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Искате ли да участвате в обсъжданията на Философския дискусионен клуб?
Освен това смятам, че нашият „Картаген“ – масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен…
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 