ЕРОТИКА

Ангел Грънчаров

ЕРОТИКА
И
СВОБОДА

erotika.jpg

(Практическа психология на пола, секса и любовта)

3leda1.jpg     2222.jpg

СЪДЪРЖАНИЕ:

ПРЕДГОВОР
Въведение: Тайнството на еротичното

РАЗДЕЛ І: ФОРМИ НА ПСИХОТРЕНИНГ В ГРУПАТА

1.Какви са целите на курса по психология на секса?
2.Какви са подходящите техники?
3.Езикът на обсъжданията върху секса
4.Сексуални термини
5.Сексуален опит и спомени
6.Сексуално поведение и секс-образование
7.Игра в кръг: разговор за секса

РАЗДЕЛ ІІ: „ДЪЛБИННИТЕ“ ПРОБЛЕМИ НА СЕКСУАЛНИЯ ЖИВОТ

8.Полът. Какви са различията между мъжа и жената?
9.Пол и секс. Каква е връзката между двете понятия?
10.Сексуалното желание. Защо се появява и какво изразява?
11.Животът на тялото. Разбираме ли го?
12.Сексуалната ориентация. Какво е това?
13.Половите органи. Ясно ли е всичко?
14.Съществуват ли „изнежени“ мъже (момчета) и мъжествени жени („мъжкарани“)?
15.Сексуално привличане между мъже и жени
16.Сексуално поведение. От какво зависи?
17.Активност и пасивност в секса
18.Възможна ли е любов без секс?
19.Половата възбуда при мъжете и жените
20.Еротичният екстаз, оргазмът
21.Голото тяло и неговото еротично въздействие
22.Образците за красиво мъжко и женско тяло
23.Представите за мъжественост и женственост
24.Хомосексуалната любов и секс

РАЗДЕЛ ІІІ: ПРАКТИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ НА СЕКСА И ЛЮБОВТА

25.Влюбването. Какво е душевното състояние на влюбения?
26.“Правенето“ на секс и „правенето“ на любов – едно и също ли са?
27.Юношеската любов. Какво е различното?
28.Безопасният секс. Кои са начините за предпазване?
29.Сексуалната агресивност. Страхувате ли се от насилие?
30.Груповият секс. Как се отнасяте към „оргиите”?
31.Секс в брака и извънбрачен секс. Защо партньорите си изневеряват?
32.Болестта СПИН. Какво знаете за нея?
33.Проституцията. Само „зло“ ли е тя?
34.Мастурбирането. Вреден ли е този навик?…
35.“Сексизмите“. Доставя ли ви удоволствие да говорите „мръсни думи“?
36.Еротичното въображение. Имате ли еротични мечти и сънища?
37.Ревността. Какво означава да изпитваш ревност?
38.Еротично и „порнографско“. Каква е разликата?
39.Сексуален сценарий. Какво искате да правите в секса и любовта?

РАЗДЕЛ ІV: СЕКСУАЛНА СВОБОДА И СЪДБА НА ИНДИВИДА

40.Сексуалната революция. В какво се изразява?
41.Въздържането от секс. Чужд ли ви е аскетизмът?
42.Душевно-телесното равновесие. Грижите ли се за своя „жизнен баланс“?
43. Жизнена и личностна пълноценност. Как да я постигнем?

РАЗДЕЛ V: ПРИЛОЖЕНИЯ

44.Анкета с интимни въпроси
45. Оценка на курса по практическа психология на секса
46.Някои наблюдения и заключения на модерната сексология

ПРЕДГОВОР

В твоите ръце, млади читателю, е една практическа психология на пола, секса, еротиката и любовта, при това изцяло написана под формата на въпроси – към теб самия. Другояче казано, това е книга, създадена с цел да облекчи разбирането от страна на младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота.

Всяка тема, наред с необходимата информация, предлага само поредица от въпроси, на които всеки трябва да отговаря сам – или в жив разговор с такива като него (също опитващи се да достигнат до „пригодното за моя живот“ разбиране). Никъде не давам „готови“ отговори – защото те така или иначе ни се „натрапват“ и ни лишават от радостта и удовлетворението, че сме самостоятелни и свободни. Даваният едновременно „за всички“, т.е. „общовалидният“ отговор, подвежда личното и интимното под една обща и затова безлична задължителна форма – а това подхранва коварната илюзия, че „всички сме еднакви и равни“ („Аз съм като другите!“), която ни отклонява от задачата на живота. А тя е: да бъдем себе си, да утвърдим своята личностна неповторимост, да се възползваме от свободата си. През лабиринта на готовите мнения и „рецепти“ най-трудно се достига до собственото разбиране, чиято ценност е най-висока, а затова то ни е съдбовно необходимо. Затова пък „прекият път“ до него е самостоятелното осмисляне, самоотвержеността в опитите да разбираш сам, доверието в своите сили.

Ясно е, че при четенето на книги ние не сме само „консуматори“, а най-вече сме създатели – на своите разбирания, ценности и мироглед, на своята „уникална самобитност“. Всеки от нас трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът често (и дори винаги) се превръща в абсурд, в едно във всичко проникващо безсмислие. Всеки съобразно себе си придава смисъла на своя живот, водейки се от разбиранията, които е създал сам.

Книгата, която е пред теб, прозорливи читателю, е вярна докрай на изложената току-що представа – и в този смисъл е напълно съвременна. Тази книга отговаря на съзнанието и е написана за хора, които са открити за пробудилия се съвсем наскоро и у нас млад дух на нашето време. Нашият съвременник – а това са тези от нас, които живеят с този дух на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата – е преситен от наставления и поучения, той изпитва погнуса, „гади“ му се от тях. В същото време и сега отвсякъде ни атакуват с „компетентни мнения“, „авторитетни преценки“, препоръки, „предписания“, съвети и „рецепти“. Искат да ни убедят вероятно, че „всичко е вече открито и казано“, че трябва „само да се подчиним“, „да изпълняваме“, „да подражаваме“ (като… маймуните!), да не се опитваме да разсъждаваме, да търсим и изследваме. Накратко казано, подсказват ни, че сме „излишни“ и жестоко ни подценяват, а също и съвсем не ни разбират. Съпротивата обаче срещу подобна „префинена“ агресивност, симптом на неизживяното докрай минало, на завиждащата на живота и младостта старост, означава утвърждаване на себе си, защита на своето право на позиция, потвърждаване на личната самоценност, на свободата – която именно ни открива безбрежните хоризонти на живота, заслужаващ да се нарече човешки. Нищо не е в състояние да попречи на истински свободния човек да постигне тайната на живота си: за да живее пълноценно.

Моята книга, уважаеми читателю, се опитва да служи на събуждането за живота на младия човек и на неговата страст да се добере до сърцевината му, наречена любов. Тя се стреми да подпомогне поне малко за „отрезвяването“ от сънищата и за проясняването на „мъглата“, в която съществуваме когато за нищо не се питаме и за всичко имаме готов отговор, взет „назаем“ отнякъде. Да станеш и да бъдеш личност – независимо дали си мъж или жена – означава да си наясно със себе си и със силата на живота, която напира в гърдите ти, също да отговориш на нейния могъщ призив. Живеещият „будно“ сам определя бъдещето си, а не се е отказал от него. Той е и човекът, който получава онова, което съкровено иска…

Младостта е утрото на живота, тогава се събуждаме за „истинския живот“, на който трябва да бъдем верни докрай. Тази вярност към живота се постига с разбиране, благодарение на което живеем, а не „сънуваме“ живота си. Разбиращият себе си живот, явяващ се същност на самосъзнателния човек, може да се уподоби светлото утро с цялото му великолепие и чистота, с безграничната му отдаденост на деня и на предстоящия вълнуващ, изпълнен с изненади живот.

Само обаче ако сме изпълнени с готовност и откритост за тайнството на любовта можем да приветстваме с пълно сърце утрото на своя живот – и да му се отдадем изцяло, „предвкусвайки“ пълнотата на наслажденията, които той ни предлага…

Само това исках да кажа. Останалото зависи най-вече от всеки един читател и човек, решен да не се откаже от онова, което животът обещава – но не дава наготово. От нас се иска просто да си го вземем сами…

Авторът

ВЪВЕДЕНИЕ: Тайнството на еротиката

Едва ли някой може да оспори потребността на младите хора да разговарят по въпросите на пола, секса и любовта; ако го направи, то това означава, че им предлага да мълчат по тези въпроси, да потискат вълнението и интереса си, което означава, че не може или не иска да ги разбере. Този „някой“ съвсем не бива да са родителите, също учителите, най-малко пък „обществото“: ако не можем да помогнем, то нека поне да не пречим.

Оставен на самия себе си, младият човек се лута „сред дебрите“ на сексуалната проблематика и с цената на много грешки и заблуди „все пак“ и „някак си“ или „рано или късно“ достига до едно изстрадано разбиране, без което животът би бил немислим. През цялото това време на така нареченото „съзряване“ младият човек – аз (някога) и ти (сега), моят съсед и моят син, но също и „тя“, момичето, което срещам всеки ден и което привлича погледите на младите мъже – усеща жаждата да споделя и „обменя“ преживявания, опит, копнежи, дори фантазии или каквато и да е „информация“. Иска ли някой да го чуе или поне изслуша? Само един: този, който усеща в себе си същата потребност да говори и слуша относно така загадъчната сфера на секса, т.е. „връстникът“, приятелят, приятелката, съученикът, младият човек като него. Това, че понякога „възрастните“ – лекари, родители, учители, всякакви други „доброжелателни съветници“ – демонстрират загриженост и правят странни опити да разговарят от позицията на „всичко разбиращите“ и „всичко преживелите“, никому не може да помогне: липсва съответствие, поради което се изправят „бариери“, „граници“, „забрани“. Това затруднява до невъзможност смисленото общуване и откритостта, какъв е тогава изходът?

Обикновено един: младите хора по свой начин всекидневно и „неформално“, почти непрекъснато разговарят – така или иначе – за секса и… „онези неща“. Правят го както могат, но поне влагат в разговорите си живот и страст, опитвайки се да разбулят тайнствеността. Вярно е, че „наслагват“ една върху друга неопитност, едно върху друго неразбиране, илюзии върху илюзии, наивност върху наивност, „незрялост“ върху „незрялост“, „неинформираност“ върху „неинформираност“ и т.н. Важното обаче е търсенето, вживяването и „сътрудничеството“, а плодовете, макар и незабележими с просто око, няма да се забавят. Опирането върху жизнените дадености, върху вложеното „по природа“ в младите тела и души, е най-сигурната предпоставка за появата на автентична ориентация и разбиране – от което младите хора няма да закъснеят да се възползват.

Всичко това досега ставаше импровизирано, спорадично, случайно, непреднамерено: в демонстративно подхвърлени реплики, в привидно незаинтересовани разговори, мимоходом, с желание да покажеш „героична смелост и не спираща пред нищо откритост и т.н., при това задължително в една груба (цинична и вулгарна, прекомерно провокативна) форма, валидна за „уличния сексуален фолклор“. Това ли е всичко, което можем да имаме във връзка със сексуалния живот на младия човек, това ли е единственото, което можем да правим?

Ето ги опорните точки, „безусловните факти, от които изхождам в предлаганото по-долу: желанието да се разговаря непринудено за секса – сравнимо само със също толкова силното желание „да правиш секс“ непосредствено и „на живо“ – и неумението да се прави това така, че да не унижаваме своята и чуждата сексуалност. Това, че младият човек иска да разбере своята сексуалност, е първото, от което изхождам; второто е, че той не е намерил естествената, „истинската“ форма за това – поради което разбирането „все му убягва“. С тази книжка се стремя да облекча задачата му както по отношение на първото, така и на второто.

Само онзи, който не разбира пълноценно своята сексуалност, може да си позволи изказвания, показващи недооценяване (подценяване или надценяване) на сексуалния живот – собствения или на човека до теб. Целта ми е да създам условията за възникването на пълноценно разбиране на всяка сексуалност – от тези, които (така или иначе) са под нейна власт. До автентично разбиране се достига само чрез жив разговор, воден с увлечение и вдъхновение от тези, които искат да се изпълнят с такова разбиране.

Текстът, който предлагам, е подходящ както за индивидуално, така и за групово „използване“: да разговаряме можем както със себе си, така и с други, също като нас заинтересувани хора. Както въведените термини, така и въпросите, тезите, алтернативите, техниките на обсъждане, примерите, „експертните мнения“ и т.н. няма да оставят безразличен нито един млад човек – в това съм твърдо убеден. Това мога да заявя без колебания: защото всичко в тази книжка е проверено в опита, в много практически занятия (разговори, игри, дискусии) с млади хора, които съм „предизвиквал“ и скрито „насочвал“ години наред. Това че тези методики и техники са съвременни също толкова, колкото и младежите, които се ангажират с тях, е безспорен факт.

Това е курс по сексуално самообразование, направен от мен на основата на „Ръководството за сексуално образование“ на Д.Брекън и Д.Меси и чрез цялостно, до неузнаваемост преработване на техните идеи и методики, а също – и най-вече – на засяганото съдържание, на по нов начин видяната проблематика, обогатена във всички насоки и неимоверно разширена. Сексуалното самообразование трябва да се разбира двояко: като опити да проясниш своя сексуален живот и преживявания в един „вътрешен диалог“, от една страна, и като взаимно обогатяване на представите и ценностите (чрез сътрудничеството на ангажирани всеотдайно със своята субективност млади хора) в жив разговор и пълноценен „същински“ диалог, в който непринудено се обменя опит и преживявания – от друга. Следователно такъв един курс по „приложна сексология и психология“ е годен както за индивидуално, така и за групово обучение. И в двата случая ефективно ще бъдат „прогонени“ от съзнанията всички ония кой знае откъде взели се предразсъдъци и задръжки, а сексуалният живот ще стане онова, което трябва да бъде: една свободна, естествена и жизнена човешка проява, импулсираща и обогатяваща ни като нищо друго.

Затова пробуждането на пола, върху което се концентрира тази книга, трябва да бъде насърчавано, а не „занемарявано“ или принизявано. Всеки млад човек – младеж или девойка – като че ли по необходимост ще стане мъж или жена, преминавайки и справяйки се с безброй изпитания и терзания. Някои – и те съвсем не са малко – така „затъват“ в тях, че „излизането на твърда почва“ им отнема понякога напразно изминали, погубени години; и както по-късно се разбира, това са били – могли са да бъдат! – най-хубавите, направо прекрасни и незабравими години. Това не бива да се допуска, съжаленията „след време“ и „постфактум“ са горчиви – точно заради това не бива да подготвяме основанията да съжаляваме и още по-малко да се самосъжаляваме след това. Пробуждането на пола – както и „обикновеното пробуждане“, ставането сутрин, отварянето на очите, чрез което възкръсва светът за нас и животът в нас – е преход към яснота, проясняване, осъзнаване и разбиране, които зависят от нас самите, които не се дават наготово и като награда за „ползотворния сън“. Иска се силно желание и дори дръзновение в опитите си да се преродиш и да заживееш нов живот, тоест от момче да станеш младеж, а от младеж – мъж, както и от момиче – девойка, а от девойката – жена. Който си мисли, че всичко това става „от само себе си“, подобно на това както гъбите никнат от земята, един вид „механично“ и „автоматично“, е изпаднал в непростимо заблуждение: от всеки един от нас се иска да бъде достоен за естеството си да е „човешко същество“, изцяло поело отговорността за себе си, за своето бъдеще и съдба. Затова от нас се иска да събудим сами своя пол, да го „извадим за живот“ из своите недра; ако чакаме той да се „пръкне“ без наше участие и грижа, някои няма да дочакат този ден и час. И дори ако все пак това е станало, възможно е те да не „припознаят“ себе си в ясната определеност на един автентичен пол, което води неизбежно до разочарования, понякога до „изневяра“ спрямо „мъжкото“ или „женското“ у себе си, разминавания, трудности в идентификацията, пропилени шансове и „златни мигове“, обърканост, неверие в себе си и т.н. Нима времето на млади години не ни е безценно (макар винаги късно да разбираме това!), та да си позволяваме да го пропиляваме по такъв безсмислен, направо непростим начин?!

Опитите за по-цялостно саморазбиране и „взаимноразбиране“ („взаиморазбиране“), предпоставка за които е тази книга, са единственото средство да освободим незабележимо натрупваното напрежение на сексуална основа, което е страшна „бомба със закъснител“ не само на млада възраст, но и значително по-късно. Не си струва да се излагаме на излишни рискове, от нас се иска да живеем благоразумно, т.е. поне малко по-мъдро и реалистично. Затова напълно възможно и добре е книгата да бъде обсъждана и от родителите с техните „пораснали“ деца – и особено от онези родители, които не знаят как да намерят общ език с вече големите си деца по отношение на „онези“, на „проклетите“ сексуални въпроси. Сигурно е, че и те има какво да научат от децата си…

Не ми остава нищо друго освен да пожелая приятни занимания на ония, които избраха за свой увлекателен събеседник моята скромна книга. Надявам се, че той няма да ви разочарова…

І.РАЗДЕЛ: ФОРМИ НА ПСИХОТРЕНИНГ В ГРУПАТА

1.Какви са целите на курса по психология на секса?

1.Да информира младите хора по интересуващите ги въпроси на техния сексуален живот;
2.Да изследва ценности, представи и видове поведение спрямо сексуалността;
3.Да създава на практика комуникативни умения, способности за свободно говорене върху секса;
4.Да изучава бариерите и табутата (забраните), съществуващи в психиката във връзка с човешката сексуалност;
5.Да съдейства за отпадането, преодоляването на нежеланите предразсъдъци, водещи до мистифицирането (дори „митологизирането“!) на сексуалността и до възникването на неадекватни отношения към нея;
6.Споделяне на опит, обмяна на ценности, умения и знания, а също и дължими, съответстващи на естеството на сексуалността чувства;
7.Удовлетворяване на „скрития интерес“, на дълбоката потребност от разбиране на своята и „чуждата“ сексуалност;
8.Създаване на усет за границата, отделящо еротичното от пошлото, от грубата, нищо не казващата и комплексирана вулгарност;
9.Възникване на умения за открит и смислен разговор по проблемите на интимния сексуален живот – в атмосфера на доверие, искреност, „игрива сериозност“ и при запазване на достойнството си;
10.Утвърждаване на активно и жизнеспособно (вдъхновено) участие в дискусии, опити за изява на психологическа прозорливост и проницателност;
11.Усвояване на практиката на диалогичната култура, възприемане на опонента като партньор в търсенето на нужната за живота истина;
12.Преодоляване на скуката и отегчението от лекциите и беседите на медицинско-просветителското говорене за секса;
13.Освобождаване на дълго потисканото напрежение, възникнало на еротично-сексуална основа, поява на „отдушник“ за това напрежение, за подмолно „разяждащия“ душата стрес, способен да нанесе неочаквани поражения;
14.Въвличане в система от влияния и ефекти на групата (да повлияеш и да бъдеш повлиян), чието благотворно въздействие е несравнимо с нищо друго;
15.Формиране на способности както за изразяване („говорене“), така и за възприемане („слушане“), развитие на чувството и съзнанието за толерантност и т.н.

Advertisements

4 thoughts on “ЕРОТИКА

  1. Ако преди време е бил налаган фалшив морал и фалшива, но много истинска вина по отношение на секса, то сега все повече е налаган другият противополюс – развратът! Според скромното ми мнение нито едното, нито другото са правилния подход към тази извечна и единствена творческа сила в човека! Има трети подход обаче: свещената сексуалност! Тя предполага, но и води до едно сакрално разбиране за секса. Но далеч не теоретично (само), а преживелищно мощно, водещо до състояния на съзнанието, описвани като сливане (йога)!

  2. Боби, да, някъде прочетох (и, естествено, много се смях), че „разврат“ е сексът, който не можеш да правиш…:):):)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s