3.Какво представлява психологичният проблем?

psyhologia1.jpg

Става дума за проблеми, които си поставя психологията като наука. Тя се стреми да разбере, опише и по възможност обясни психичната реалност “у” човека, да намери “досег” или “контакт” с нея.

Казахме, че тази тайнствена реалност е “неуловима”, “хлъзгава”, “изплъзваща” се, при това в по-голяма степен отколкото живакът не може да се хване с пръсти. Изследванията “върху” душата на човека могат ли обаче да бъдат безразлични спрямо ония чисто човешки проблеми, които всички ние всекидневно срещаме в опитите си да въведем ред в преживяванията си, в своя вътрешен свят? Едва ли, и тогава не следва ли да се запитаме най-напред за това

1.Какво е психичен проблем?

Неизвестно защо мнозина от нас се плашат да признаят че са изправени понякога пред свой “психичен проблем”. Смята се, че това е “много лошо” – един вид “не си наред психически”, “запътил си се към… психиатрията” или… “лудницата”. Такива хора предпочитат да крият безкрайно психичните си проблеми, да ги държат в тайна, да не смеят да ги споделят дори и с най-близки хора. Ясно е, че това се дължи на глупаво неразбиране и на предразсъдък: всеки жив човек непрекъснато е изправен пред психични проблеми от най-различно естество. Например ако в един момент открия, че съм прекалено разсеян, то това всъщност е мой психичен проблем. Същото е ако в друг момент съм “нервен”, потиснат, тревожен, загрижен, “избухлив”, “невъздържан”, афектиран (податлив на бурни, но кратковременни “емоционални взривове”) и дори безразличен, самодоволен, безчувствен и т.н. Това, че наистина много често не си даваме сметка или не осъзнаваме психичните си проблеми съвсем не означава, че те не съществуват или пък че душата ни по несъзнаван начин не се опитва да се справи с тях. Незабелязването на психичните проблеми и потискането им, т.е. извеждането им извън сферата на съзнанието неминуемо води до натрупването на напрежение, което в един момент може да постави пред сериозно изпитание душевния живот на личността. Едва тогава (когато се стигне до невъзможност повече да се търпи) се стига до душевна криза, която вече не може да се крие – макар че нейните симптоми много преди това са били налице, но са били подценявани. Затова чакането нещата “да се подредят от само себе си” понякога може да се окаже фатално: когато минат години в неразумни страхове “да не се изложиш” като признаеш проблема си (включително търсейки подкрепа и насърчение при психолог) в един момент вече е късно, често непоправимо късно. Тогава е дошло психичното заболяване, което разстройва цялостно жизнените сили на душата и тялото и поставя пред голямо изпитание личността. В такъв случай човек вече е длъжен да търси лечение (“изцеление”) при психотерапевта или психиатъра, но дотук нямаше да се стигне ако навреме беше обърнал внимание на психичните си проблеми и дълго не беше подценявал ситуациите в своя душевен живот.

Но да се върнем на нашия въпрос: дали психичните проблеми на човека (които, както изглежда, са негово всекидневие) са онова, което лежи в основата на психологията като наука, обособявайки една потребност от нея? Опитвайки се да разбере “естеството на душата” психологията не може да стои встрани от душевните проблеми на личността, напротив, тя е длъжна да попадне в тяхната “сърцевина”. Но тъй като психичните проблеми са изключително многообразни, то психологията не може да се занимава пряко с тях, с техния произход, развитие, средства за преодоляването им и пр. Нейната задача е друга и затова нека да се запитаме така:

2.Как изследва душата чистата психология?

Нарекох “чиста” психологията, която много често определят като “обща” психология, другояче казано, теоретичната психология. Но за да не се смята, че последната се занимава изключително с “общи въпроси” (“общи приказки”!), то ние предпочитаме да я наричаме “чиста психология”: “чистотата”, каквато и да е тя, никога не може да е нещо осъдително, лошо. Чистата психология е “изчистена” от подробности, “дребнавост”, баналности и пр., тя е насочена към търсенето на принципите, на които се подчинява нашият душевен живот. Това означава, че чистата психология поставя не толкова общи, колкото коренни (основни, фундаментални) въпроси, касаещи човека и човешкото. Как обаче тя постига това?

Най-напред чистата психология търси подход, ефикасен метод, чрез който да може да проникне в психичната реалност на човека – съществуваща по толкова различен начин в сравнение с всяка друга реалност на този свят. Тя търси “пролука”, през която да може да проникне в една изплъзваща се действителност: вътрешният свят на човека, тайнствения “микрокосмос” на душата. Това е главната задача на чистата теоретична психология, от която зависи всичко останало.

На основата на своя метод (а в психологията съществуват няколко метода, благодарение на които са се обособили много психологически школи) по-нататък психолозите се заемат с описание на отделните душевни прояви, с вникване в естеството на душевните сили – мислене, ум, съзнание, чувствителност, интуиция, воля и т.н. Търсят се “механизмите”, чрез които душата проявява самата себе си в многообразните отношения на човека към света, към другите хора и към собствената личност. Целта на тези изследвания и анализи е всичко в душевния свят на човека да заеме “своето си място”, “нещата да се подредят”, целостта на психичната реалност да бъде разбита и всяка “част” да бъде постигната в нейната истина, в действителната й същност, да се отстрани привидния хаос в душевния живот и т.н. Тук най-важното е да не се загуби дълбоката вътрешна връзка на душевните сили, да не се елиминира целостта на душевния живот, да се възстанови в един жив синтез “разваленото” в анализа единство на психичния живот. Това е най-обширната част на чистата психология, която също има да решава и такива задачи:

• да показва начина на конституиране (обособяване) на душевните сили в тяхното различие и в тяхната връзка;

• да разграничава ясно отношението между съзнавано и несъзнавано в психичните взаимодействия;

• да проследява етапите, през които преминава развитието на отделните душевни сили или “функции” на душата, тяхното състояние в детството, юношеството, младата възраст, “зрелостта” и старостта (задача на т.н. “възрастова психология”);

• да изследва връзката между живота на душата и този на тялото, да открие несъзнавания корен на всяка душевна проява (напр. влиянието на сексуалността, на “инстинкта към живот” и към възпроизвеждане на живота, наречен “полов нагон”, което той има върху душевните преживявания и състояния) и т.н.

С това като че ли “същинската част” на психологията е изчерпана. Накрая тя трябва да “изпита” верността на своите обобщения, достигнатата проницателност върху такива сложни прояви като личността, полът, любовта, вярата и др.такива.

Вижда се, че чистата психология е основата на всяко разбиране на психичното, тя прояснява “погледа” на човека върху неговия душевен свят и неимоверно обогатява представата за това, което “всъщност сме” – като същества, надарени с душа. Но това ли е всичкото, което психологията може да ни даде – макар че и то съвсем не е малко?!

Има и нещо друго, и то се съдържа във въпроса

3.Имаме ли нужда и от практическа психология?

Тя би трябвало да прилага достигнатото знание в конкретни случаи (в разбирането на душата на този отделен човек, на тази жива и неповторима индивидуалност) и да помага на хората в справянето им с някои техни душевни проблеми. Добрият психолог се познава по това, че не “бяга” от задачата да вникнеш в душевния свят на даден човек, а, напротив, нагърбва се с решаването й и с оказването на ефективна помощ на тези, които са я потърсили при него. Чистото знание и разбиране е безкрайно възвишено, но ако бъде подкрепено с една практическа полезност, то ореолът му не помръква, напротив, засилва се: психологията по идея е нещо твърде човечно, тя е преизпълнена с любов към човека. Не е случайно, че най-великият психолог на ХХ век по общото признание (превърнал се в един от символите на този век) д-р Зигмунд Фройд, създателят на психоанализата, е прочут най-вече със своя практически метод за решаването на душевни проблеми и терапията на психични аномалии. При него психотерапията (лечението) е неотделима част от учението, от “чистата теория”, а и двете са проникнати от дълбок хуманен дух.

Ние сме “устроени” така, че всеки психологичен факт, всяко знание (понеже касае нас самите, изразява нашата собствена същност, душата ни) мигновено го прилагаме, двата момента съществуват в органично единство и са немислими един без друг. Не съществува психика извън моята и твоята душа, извън душата на всеки един от нас – затова и “чистотата” на теорията се дължи по един особен начин на нейната неотделимост и обвързаност с душевния свят на човека. Тук самоцелността на теорията се свежда до една цел: човека, т.е. аз, ти, той… Водени от това разбиране, което ни задължава да не забравяме посочената цел, ще направим опит за съчетаването на двата момента (теоретичния и практическия) в едно живо единство – надявайки се така да отговорим на истинската мисия на модерната психология.

ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ОСМИСЛЯНЕ И ЗА ДИСКУСИЯ:

1.Каква е разликата между “психология” и “психиатрия”? Може ли да се приеме, че психологията изучава “душевно здравите”, а психиатрията лекува “психично болните”? Бихте ли отишли на консултация при психиатър без никакво опасение за това “какво ще си помислят другите”? А при психолог? Вярно ли е, че психологията не е “медицина”, докато психиатрията е точно това? В какво тогава е различието между двете?

2.Влияе ли възпитанието върху душевното здраве на човека? Какво е било възпитанието на хората, които един ден ще станат… “ненормални”? Впрочем, кои и какви са… “нормалните”, и кои и какви са… “ненормалните”? Защо първите са толкова уверени в своята… “нормалност”?

3.Каква е ролята на средата (условията, в които живеем, “обстоятелствата”) за психичното развитие на индивида. Как реагира спрямо “лоши обстоятелства” индивидът, чиято душа е здрава?

4.Прав ли е френският психолог Жане, написал: “Психологията засяга абсолютно всичко. Тя е универсална. Психологически факти се срещат навсякъде .”?

5.Прочетете и след това обсъдете смисъла на дадения по-долу пример (по П. Дако: “Блокиралият човек”)

“Да си представим човек, който не подозира за съществуването на радиовълните. Не подозира за съществуването на радиостанции и радиоапарати. Един ден му предлагат такъв апарат и му казват: “Ако включите щепсела в контакта ще чуете музика.” Човекът прави това и чува музика. Очарован е, нищо че не знае как става, нито откъде идва музиката. Знае само, че един жест е достатъчен. Да си представим сега, че човекът не се е променил през целия си живот. Той слуша същия вид музика, същите гласове, същите думи, живее в една и съща “духовна атмосфера”. Човекът не подозира за съществуването на стотици други възможни радиостанции, гласове, мелодии.

Но ето че веднъж в дома му идва техник. Доволен, човекът му показва радиото. Техникът се вглежда и забелязва, че апаратът е блокирал на Радио Париж. Установява също и повреден кондензатор. Техникът разблокира кондензатора. И изведнъж прозвучават стотици гласове, стотици мелодии, езици. Целият свят нахлува изведнъж. Поразеният човек, изпълнен със съжаление за пропуснатото, започва да разбира: въобразявал си се, че живее с музиката на света, но се е лъгал…

Милиони хора приличат на този човек. През целия си живот са блокирали върху няколко идеи, върху няколко заучени мисли, няколко повтарящи се рефлекси… Не са осъзнали нито отправната точка, нито крайната цел. Не са осъзнали дори и собствените си възможности. Всички те смятат, че живеят. А всъщност се въртят в кръг като риби в аквариум. Докато един ден някой техник…”

6.Случвало ли ви се е да признаете пред някой човек свой психичен проблем? А осъзнавали ли сте такъв свой проблем? Как обикновено постъпвате когато установите, че сте душевно неразположени? Ако някой твърди, че никога в живота си не се е сблъсквал с подобна ситуация, то какво ще си помислите за него? Какъв е този човек с… “прекалено здрави нерви”? Завиждате ли на такива щастливци?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s