И така, Ноа, половината от земята на Швейцария и половинката от другата половина представлява планини. Обяснявам ти по друг начин – ако разделим страната на 4 части, 3 от тях са планини. На най-високото има вечен лед, по-ниско – сняг, който никога не се стопява, още по-ниско са високи скали и много стръмни места, по които се сипят пръст и камъни надолу, затова се казват сипеи, още по-ниско има гори и големи поляни с трева, които се наричат пасища, защото там пасат трева крави, кози и овце.
На една четвъртинка само – върху платото и по планината Юра, могат да живеят хората и да засаждат нещо в земята. За най-важното растение дори – житото, от което се прави брашно и хляб – няма достатъчно място. И все пак в света има пет най-богати страни и една от тях е Швейцария. Затова много от най-умните хора избират да живеят там. На толкова малко място са събрани много хора, хората от цялата страна и чужденците. Когато се строят нови пътища и къщи, големи сгради, мястото за живеене на хората става все по-малко и ако се раздели поравно земята, върху която живеят швейцарците на броя на хората, на всеки ще се падне място колкото вашия хол. Затова земята в Швейцария е много скъпа и хората трудно могат да си построят самостоятелна къща. Те живеят в къщи, които не са техни и плащат за да живеят там. Така плащате в Австрия за да живеете във вашата къща, но тя не е ваша, живеете там само за известно време, тя е на човека, които живее на по-горния етаж над вас. Да имаш своя къща в големия град е много скъпо, затова хората, ако искат къща, си купуват далече от града в селата. Село е например Марково в България. И в България не може човек да си построи къща с голям двор в голям град като Пловдив, това би било много, много скъпо. И така, като отидете в Швейцария, мама и татко ще трябва да избират – на село в къща, или в големия град в блок, както в София.
Общо в Швейцария живеят 6-7 милиона души, колкото в България, а ти видя, че България е 2-3 пъти по-голяма. Значи в България на всеки се пада място колкото вашата къща заедно с градината. От тези 6 млн. швейцарци 1 милион са дошли от други страни и не са родени в Швейцария, такива като вас. Швейцарците са пуснали отдавна толкова много чужденци за да им построят тунелите – под тунели минават не само колите, но и влаковете. Тъй като има много планини, тунелите са много. Швейцарците само са правили план къде трябва да се пробие тунел в планината и са карали чужденците да ги строят.
Малко повече от половината швейцарци говорят немски език, останалите говорят френски език, малко са тези, които говорят италиански и други езици. Аз харесвам много италиански и френски, вярвам че и на теб един ден ще ти харесат повече от немския.
И най-радостното е, че малко повече от половината ходят в такава църква, в каквато ходят мама и татко. По-малко са тези, които ходят в църкви, украсени със статуи и картини от Библията. В тези църкви хората не пеят, а само повтарят това, което техния водещ, облечен в бяло говори, палят свещи навсякъде в църквата и рисуват кръст с ръка. Те смятат, че Бог е определил един човек на земята, на когото всички трябва да се молят. Наричат го папа, а вярващите в Бог и папата наричаме католици.
Да видим сега какво е времето там. Много различно. В Цюрих, най-големия град, през лятото може да е много топло, колкото в Пловдив, а през зимата страшно студено. Затова в Швейцария могат да се видят растения, които обичат студено – мъхове и лишеи, както и такива, които обичат топло, като палмите.
Толкова студено никога не е в България през зимата. Падат гъсти мъгли и покриват земята и небето, но ако се изкачим по-високо в планината, мъглата ще остане долу в ниското, както понякога самолета се издига над облаците. Над мъглите, на високите места, е слънчево и топло и хората от много страни обичат да ходят там на разходка. В Алпите вали най-много дъжд.
Цюрих е най-големия град в Швейцария – по-голям от Пловдив, но по-малък от София и Виена. Другите големи градове се казват Базел, Женева, Берн и Лозана, но те са по-малки и от половината Цюрих.
Иначе швейцарците са умни и могат да измислят и изобретяват различни неща. Те са измислили циповете на якетата, преди тях е имало само копчета. Измислили са и ските. Изобретили са лифтовете и зъбчатите железници. За тях не мога да ти обясня какви са точно. Знам само че швейцарците обичат да се качват с тях на високите планински върхове. Катерят се и пеша, без влакчета, които се пързалят по въжета.
Могат да строят хубави мостове на високо и под земята. Швейцарците обичат да строят пътища и релси за влакове, те ходят по целия свят да учат и другите народи как се прави това и строят повече за другите страни, отколкото за себе си. Могат да построят мостове, които не се подпират на стълбове – висящи мостове. Измислили са и едни ниски шейни, които се казват бобслей и се пързалят много бързо.
Швейцарците обичат много да се разхождат с колите си, като вас и да работят в градините си, като нас. Тъй като имат много езера, швейцарците са измислили и лодките, които се движат с големи платна бутани от вятъра. Измислили са и водни ски.
Швейцарците изобщо не приличат на другите страни, но кое е различно, ще ти разкажа следващия път. А сега ти изпращам снимки от една планина в България, която е красива колкото планините в Швейцария. Дядо построи къща там, когато беше по-млад, но ти никога не си ходил в тази къща, защото майка и татко все нямат време. Но е хубаво да видиш тази наша и ваша къща, защото от там, от тази красива планина е слязъл в Пловдив дядото на моя баща, който е твой пра-пра-пра дядо. Построил е църква и се казвал Тодор. Неговата дъщеря се казвала Мария и тя е моя баба, затова и аз се казвам Мария. Още малко като пораснеш, ще ти дам едно нарисувано родословно дърво. Ти ще го пазиш много и когато имаш деца, ще запишеш в родословното дърво твоето име и името на твоята жена.
После ще дадеш родословното дърво на твоя син. То се дава само на момчетата и се пази от тях завинаги.
Целувам те, синеочко! Баба Миа
Написа: Мария Василева
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 