Човешкото у много хора едва-едва мъждука, а у някои, чини ми се, е съвсем загаснало: пълно е с горди, високомерни, кухи хора

Тия дни проведох следния разговор с една дама (ще я обозначим като „г-жа М.В.“), която често ме е удивлявала с проницателността и мъдростта си; темата на нашия разговор според мен е изключително важна, по тази причина именно и си позволявам да копирам и да представя на читателите на блога нашия разговор:

г-жа М.В. каза: Едно нещо ме терзае вчера и днес – думите, които изричаме, трябва да бъдат за благословение, а не за проклятия. Знам че ще ме разбереш. Как мислиш? Това много ме измъчва, не знам езика на говоренето за благословение.

А.Г. каза: Здравей! Хубав въпрос поставяш. Не благославя ли най-добре тъкмо проклинащият – в нашите поне условия? 🙂 Чудесна дума – благословение, благослов. Да казва човек добри думи, думи, пропити с добрина. Но на зли хора да казваш такива думи би ли имало някакъв ефект? Благо = добро.

г-жа М.В. каза: Нямах предвид да говорим добри думи. С думите, които произнасяме, да служим за благословение. В думите има сила. Трябва да бъдат пълни с милост, прошка и любов. В моите има злоба, гняв и високомерие. Не смятам че с поведението си давам пример, още по-малко че помагам. Определено не го владея този „език“. Затова сигурно няма резултати, а точно обратното.

Виждам че работиш. Аз също оставям телефона за това-онова – работа колкото искам… Но ще мисля за това, докато не намеря отговор… Бог да ни води за ръка… до скоро!

А.Г. каза: Благославящо в истинския смисъл да се говори – с пълни с милост, прошка и любов думи – е висш пилотаж в говоренето; аз също не умея да говоря и да пиша така.

г-жа М.В. каза: Ами не е разумно, но аз реших да мълча след като не мога да говоря така.

А.Г. каза: То и мълчанието, предполагам, по различен начин също говори; благославящо да се мълчи възможно ли е?

г-жа М.В. каза: Имам нужда – крещяща – да бъда търпелива с другите. Ще мълча докато се науча да говоря с любов.

А.Г. каза: То много зависи как говорим и от това какви са ни събеседниците. Може би причината не е в теб, а в тях? То е двустранно, тъй че вината може да не е само в теб.

г-жа М.В. каза: Смърт и живот има силата на езика – унищожава човек или го въздига.

А.Г. каза: Аз за себе си не съм се замислял как говоря, тези неща са новост за мен. Говоря както сърцето ми подсказва.

г-жа М.В. каза: И аз се чудя как нещо толкова важно чак сега се появи в главата ми.

А.Г. каза: Вярно че е важно. Ще мисля повече по този въпрос. Вярно го казваш, но защо се е е получило така, ето това е интересно да се разбере. Животът ни е научил така да говорим…

г-жа М.В. каза: Не мисля че трябва да зависи от събеседниците или от времето, в което живеем. То ще стане ясно.

А.Г. каза: С различните хора разговаряме различно, човек се наглася спрямо събеседниците. Може пък досега да не си попадала на хора, които да са те предразположили да говориш благословещо с тях?

г-жа М.В. каза: Важното е да се замислим защо не успяваме да убедим хората? С всички по един и същи начин според мен трябва да се разговаря. Независимо дали заслужават.

А.Г. каза: Някои дали ще разберат ако им говориш благословещо? Или всички разбират?

г-жа М.В. каза: Мисля че всички разбират.

А.Г. каза: Все си мисля, че реакциите на събеседника отсреща подтикват човека да избира (несъзнавано) как говори с него.

г-жа М.В. каза: Май имаш право. Ако на изрод говориш с любов ще те намрази още повече. Трябва бог да ги е докоснал.

А.Г. каза: Да. Ще ти се подиграят, няма да оценят, ще станеш пишман, така ми си струва… Да, Бог да ги е докоснал, така трябва… добре казано!

г-жа М.В. каза: Не говори в ушите – не го изобличавай. Защото ще те нападне – значи не разбират? Не говори в ушите на безумния.

А.Г. каза: Може би дори и Бог в някои случаи се е отказал – щом дадени хора не ги е докоснал и сякаш ги е изоставил?

г-жа М.В. каза: Мисля че си прав, извини ме, аз се обърках май. Много ти благодаря за помощта.

А.Г. каза: Не, не си се объркала. Права си. Аз по тази тема до този момент не съм мислил.

г-жа М.В. каза: Тръгнах от там че не ни разбират повечето хора и търся причината за това. Сигурно е от завист че нямат мир в душата си като нас. Ах, тази завист! Не е ли нелогично да не разбират толкова прости неща?

А.Г. каза: Човек трябва да говори в мир със себе си, пък който както иска (и може) да го разбира… Но си права, че всички сме масово озлобени и в тази атмосфера да говори човек благославящо дали няма да го възприемат като… смешен (или като луд)? Но с добро да се говори, с любов да се говори е най-верния подход, мисля, че любовта може това, което нищо друго не може. Аз как ли не опитвах да говоря с моите „доброжелатели“, никак не бях разбран от тях… 😦

г-жа М.В. каза: Просто не трябва да се пишат и казват неща, които биха укорили другите. Да им се показва, а не да се казва и пише – така според мен ще ни разберат.

А.Г. каза: И грешката, разбира се, бе в мен. Осъзнавам това. Да, не бива да бъдат укорявани, така е. Голяма грешка, особено за хора като нас, дето са учители. Системата явно ни е повредила всички ни. 🙂

г-жа М.В. каза: Пак стигнах до библейското – „Не съдете – за да не бъдете съдени“!

А.Г. каза: Но проблемът е налице: защо не ни разбират? Защо думите ни не въздействат подобаващо, защо нямат длъжния ефект? Да, не бива да се съди другия човек – всичко е казано в Библията.

г-жа М.В. каза: Не искам да ти влияя, просто търся.

А.Г. каза: Аз опитвах всякак – нищо не се получава. На камък да бях говорил щеше да ме разбере, но министерските бюрократи и министър Танев не ме разбраха и мълчат като божества.

г-жа М.В. каза: Нали не може едно нещо да е истина при едни обстоятелства, а при други да не е истина. Мисля че те обследват повече отколкото си мислиш. Навлизаш в забранените до скоро „води“, примерно Зигмунд Фройд. Това вероятно ги плаши и не знаят дали да ти помогнат.

А.Г. каза: Нещо, което е истина, следва да важи за всякакви обстоятелства.

г-жа М.В. каза: И с тях не бива да се съобразяваме.

А.Г. каза: Мен ме възприемат за враг всички, включително и „своите“, включително и реформаторският министър Танев (ако изобщо има мнение и позиция за мен), ето, той наградил А. с грамота „за успехите в професионалното образование“! Награди „ръководството на ПГЕЕ-Пловдив“, не учителската колегия, учениците или училището като цяло. 🙂 Както е да е. Грешката за това вероятно е само моя. Но аз друг не мога да бъда, такъв ме е направил животът. Пък ако бях постъпвал по още по-християнски начин, предполагам вече да са ме набутали в лудницата! 🙂

г-жа М.В. каза: Хич не ми пука какво ще мислят за мен, важното е да им се помогне някак да се нормализират. Пъзльо и нагаждач е тоя Танев, то се разбра.

А.Г. каза: Щото щях да бъда още по-неадекватен спрямо тях, а това се оценява като… лудост. Добрите хора от злобните се възприемат като луди. И аз възприемам министъра вече също така: нагажда се спрямо силните; напълно споделям!

г-жа М.В. каза: И тогава? Обречен на неразбиране? И с лошо, и с добро щом не става – какво следва?

А.Г. каза: То думите са слаби да въздействаме на хората дотам, че да ги променяме. С поведението следва да се постига това, което с думите не може. Дядо Добри, дето стои пред вратите на Храма и мълчи, повече въздейства с мълчанието си отколкото ако беше приказвал. И по-силно въздейства!

Неразбирането по-често ни съпровожда отколкото разбирането; с малцина човек се разбира истински, с огромното количество от хора ще остане неразбран. Хората ни са винаги душевно чужди и съвсем малцина от тях са ни душевно близки. Колкото си по-талантлив, толкова си по-самотен. Мерзавците се чувстват сред най-многолюдна, предполагам, компания! 🙂

г-жа М.В. каза: Трябва да се пресичат някъде техния и нашия свят все пак.

А.Г. каза: Човешкото у много хора едва-едва мъждука… а у някои, чини ми се, е съвсем загаснало. Пълно е с горди, високомерни, кухи хора.

г-жа М.В. каза: Да, така е, но защо?

А.Г. каза: Може би погрешното образование е спомогнало за това? Или погрешното общуване?

г-жа М.В. каза: Защо изопачават всичко?

А.Г. каза: Не се разбираме, факт. Щото сме прекалено различни? Има вероятно човешки светове, между които няма нищо общо. Някои живеят в свят, нямащ нищо общо с нашия.

г-жа М.В. каза: Как така все става едно нещо – ти ги обичаш, а те те намразват; помагаш им – отхапват подадената ръка и злоупотребяват автоматически! Нещо ме съмнява, че аз бъркам. Мисля че при теб не е така, ти успяваш и си по-благороден.

А.Г. каза: И при мен е същото. Помагаш фактически на другия човек, подаваш му ръка, а той те мрази и гледа да те убие за благодарност. Не знам защо е така. Сложен проблем. Аз всеки си мисля, че е израз на човешка непълноценност: ако беше човек, щеше да разбере. Това, че другите не ни разбират, само отчасти зависи от нас. В по-голямата степен е техен проблем.

г-жа М.В. каза: Ще търся и ще питам… за моя мозък се оказва сложно да разбера всичко това. Оставям те, лека вечер!

А.Г. каза: Лека вечер! И аз ще мисля за това, хубава е тази тема.

г-жа М.В. каза: А, излязох от лекарства-наркотици за месец и половина – нещо нечувано! Гордея се

А.Г. каза: Браво! Радвам се, че е станало така! Как по всякакви начини правят човека да им бъде жертва. 😦

г-жа М.В. каза: Светът изглежда по-красив когато не си зомбиран. 🙂 А вероятно става жертва защото СЕЙТЪН, както казва австралиеца от блога ти, царува на тази земя все още.

А.Г. каза: Да, Сейтън царува на тази земя, така е. Безспорно е така. Хората на Христос затова са все едно от един друг свят дошли… Пришълци.

г-жа М.В. каза: Но не може да попречи Сатана на нашите череши и ягоди – презряха, а вие не дойдохте да си съберете.

А.Г. каза: Искам да ти дам книгата „Помагало по вяра“. Това е твой съавторски екземпляр. Изпратих я и на предаването „Вяра и общество“, интересно ми е как ще реагира Горан Благоев.

г-жа М.В. каза: Вземи я и елате, ще си говорим и… още има много череши…

А.Г. каза: Ами освен утре да дойдем 🙂

г-жа М.В. каза: Дано. През целия ден и не ни пречите.

А.Г. каза: ОК, ако тръгнем, ще ти се обадя предварително, че тръгваме. Лека нощ!

г-жа М.В. каза: Лека и благословена! А утре може да имаме готови отговори. 🙂

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Ами ако на учениците им хареса да мислят самостоятелно, ами ако всички учители поискат свобода – какво, кажете, ще правим тогава?!

По публикацията Бюрокрацията продължава да прави всичко, което е по силите й за да вреди на качественото, на смисленото, на същинското образование на българската младеж, в която става дума за моето разбиране, че няма нищо лошо учениците, изучаващи философия, сами да избират учебника, по който да учат, се получи интересен коментар от г-жа Maria Vassileva; смятам, че нейните думи хвърлят допълнителна светлина върху проблема, която е добре да бъде отчитана; ето какво пише тя:

Затруднявате маса хора така. Злепоставяте други учители по философия, които вече са си научили учебника. Какво ще стане ако и техните ученици поискат сами да си избират учебника? Ще им се наложи да изчетат какво пишат по темата авторите на всички учебници, учениците няма да възпроизвеждат едно и също и току-виж сварят преподавателя неподготвен и оспорващ някой одобрен автор на учебник!

А и ще вземат учениците да мислят и да търсят своите истини сами! Това у нас не е разрешено, взети са всички предварителни мерки истината да е само една и дори да се осъществи дебат – пак да се стигне до една вездесъща истина.

А какво ще стане ако учениците се противопоставят, не дай си Боже, на преподавателя?! Къде отива авторитета му? Ами ако им хареса на учениците да мислят самостоятелно по философските въпроси? Ще почне да произвежда училището свободомислещи – вместо изпълняващи нареждания тъпунгери!

А инспекторите какво ще правят и какво ще проверяват ако всички учители поискат свобода?!

А горките ученици с девиза „най мразим да мислим“ да ги отделим от учебника, който вече е измислен? Да ги накараме да търсят и да разглеждат разни учебници? Ами ако това, което намерят, не се хареса на учителя – какво става с оценката?!

Много въпроси излизат и много дълбоко се влиза! Затова – долу Грънчаров!!! Нъл тъй?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Някои сведения за системите на обучение в Швейцария

Швейцарската система на обучение е все още на базата на трансфер на знания от учител към ученик до голяма степен. Другата система на обучение, която се използва, е на база задаване въпроси от учениците, като се създадат необходимите условия да бъдат задавани въпроси. Частните училища също имат за основа швейцарската система, но използват методите и на другата система. Частните училища са много, вероятно заради големия брой чужденци, живеещи в Швейцария. Общо взето всички са отегчени от първата система и минават на втората, която иска повече предварителна подготовка от страна на учителя.

Преди 30 години страната е имала нужда от хора със солидни познания в една област. Първата система е била по-нужна тогава и тези хора са били много ценни. Днес за всеки, а най-вече за бъдещи мениджери, изпълнителни директори и хора, управляващи предприятия, са нужни повече „flexibility thinking“ и „cultural intelligence“, което отговаря на гъвкаво мислене, самостоятелно справяне, способност да преговаря, да разбира пазара, да управлява, да работи в екип. Мултилингвистичното обучение подпомага всичко това, то е най-добрият начин да се постигне това мислене и тази култура.

Една майка сподели с мен че има дете, което учи по швейцарската система изцяло. То имало запас от много информация в различни области. По предметите, които обичало имало много задълбочени познания. Щяло с лекота да влезе в гимназия след изпит по математика и немски език. При другото й дете, при така наречения условно втори начин на преподаване, детето било по-способно да взема решения, имало по-самостоятелно и гъвкаво мислене и имало по-големи предимства в бъдещ план.

При писмено изпитване или тест не се препоръчва намиране на средното ниво на класа и според него поставяне на оценки в цифри под и над средното ниво. При връщане на тест се провежда индивидуален разговор с ученика и му се обясняват първо силните, а след това слабите страни на неговата работа, според предварително изяснени критерии. Публично не се обявяват нито добри, нито лоши резултати поименно. Учителят трябва да притежава „good competition management“ – добро управление на състезания, което означава всички деца да бъдат поощрени и окуражени по някакъв начин.

В частното училище на Ноа, където той е в предучилищна група от 20 петгодишни деца, обучението върви на три езика. Този факт създава предпоставка за създаване умения, които получават децата по втората система. Обучението върви на английски и немски, с равен брой часове. В петък обучението върви само на френски език през целия ден. Имат, по трите езика, главен учител и асистент. По немски език учителката говори на класически немски, а асистентът на швейцарски немски, който е много по-различен, по-лесен и съществува само в устна форма. В обикновените училища обучението върви на хох-немски. Хох означава висок, т.е. това е класическия немски (този на Германия). Децата са измислили и термин „денглиш“ – нещо средно между немски и английски.

За всяко дете един от езиците е по-силен, в повечето случаи заради родител, за когото този език е матерен. Учителите се стремят да развиват силния език за детето, като другите остават за наваксване през следващите години, постепенно. За Ноа силният език е немски, тъй като от двегодишен говори този език. Независимо от това дали са в час по английски, немски или френски, при затруднение децата могат да заместват дума или да задават въпроси на езика, който е силен за тях. Така че в занятие по немски, английски или френски е нормално да се задават въпроси на друг език. За това не им се прави забележка.

Думата „не“ по принцип не съществува за учителите в предучилищна възраст. Децата сравняват и анализират езиците, осъзнават че при стихче на един език има рима, а при преведеното стихче на друг език, не може да се получи рима. Разбират че в един език има идиоми, които не съществуват в другия език. В часовете по математика ги учат също на двата езика. Знакът за умножение по немски е „.“ (точка), а по английски „х“. Ако децата са написали в час по английски знакът точка, ще им се каже че така е на английски, без да звучи като поправка или упрек. Езиците се учат чрез игра, както и буквите. Играта е инструмент при всички занятия. Дава им се домашна само за събота и неделя на два листа. В първи клас се дава домашна за 15 мин., във втори за 20 мин., в трети за 30 мин. и така прогресивно времето за писане на домашна работа се удължава.

Особено се набляга на страноведческа информация и уважение към културата на различни страни. Ако в определен ден за едно от децата е национален празник на страната, в която се е родило, всички деца трябва да бъдат облечени в цветовете на знамето на тази страна. Майките подготвят подаръци за всички деца, изненади, почерпка от националната кухня на страната.

Ноа се върна наскоро, на националния празник на Австралия, с татуировка на ръката – австралийско знаме (чрез слагане на лепенка). Донесе и салфетка с австралийско знаме. Беше научил какви животни обитават Австралия и кои не се срещат другаде, освен в Австралия. Знаеше на кой континент се намира и има ли достъп до море.

Наказанията в предучилищна възраст са чрез картон – зелен, жълт, оранжев и червен. При попадане на името на детето, за деня, в зелена зона, учителят няма забележки, в жълтата зона то получава сигнал че не бива повече да се държи така. Оранжевото е знак че се съобщава на родителя с SMS за някакво провинение, а при връчване на червено картонче родителя трябва да се яви в училище.

Ноа разказва за устни забележки от рода на „Ако се държиш така, няма да имаш приятели”, „Щом не разбирате че не трябва да се вика, ще напуснем веднага всички физкултурния салон“, дори при по-груби нарушения „Днес сте лишени от следобедната закуска“.

В края на седмицата се дава тематично разпределение на занятията през следващата седмица по дни и часове, а всеки ден получаваме рапорт, сложен в шкафчето и нещо, изработено от детето.

Разговарях с майка от групата на Ноа, наскоро дошла от Франция. Беше доволна от липсата на напрежение в училище Тандем в Цюрих, защото децата й били под натиск във Франция – всички деца познавали буквите на 4 години и можели да четат и да пишат повечето букви на 5 години.

В общи линии така стоят нещата, които виждам и чувам. Това, което чета за образованието в Швейцария е може би по-интересно…

ЗАБЕЛЕЖКА: Всекидневните рапорти от училището на Ноа съдържат:

– име на учителя
– как се е чувствал през деня – преди и след обед
– колко чинии храна е изял
– момент от деня, който му е харесал (рисунка)
– бележки на учителя
– поздрави

ОЩЕ СНИМКИ >>>

Написа: Мария Василева

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Разходка из Стария град на Цюрих – Линденхоф

ЛИНДЕНХОФ

Реших да се изкача на „Линденхоф“. Гледах крепостната стена отдолу – когато се разхождах покрай бреговете на река Лимат. Хълмът е част от ледниково било, исторически център и градски площад. Това е най-старата част на Цюрих. Някога тук е имало римски замък, запазен до VІ век и напълно изоставен през ІХ век, когато Каролингите решават да изградят своя резиденция. Внукът на Карл Велики, наричан от французите Шарлемань или Шарл Великия построил тук палат и кралска резиденция.

Спрях се пред старите каменни стъпала, които водеха към Линденхоф. Те са били винаги такива. Сега ми изглеждаха като нарисувана картина – ако не се оживиха от една двойка млади хора. Снимах ги, а те ме гледаха засмени.

На площада има малък фонтан с мемориална статуя, посветена на събитията от 1291 г., когато градът бил обсаден от един австрийски херцог, който пленил цюрихската войска. Настъпвайки към Линденхоф, той се надявал на лесна победа. Неочаквано се натъкнал на нова войска, която отблъснала неговата. Това били храбрите жени на Цюрих, преоблечени във военни униформи. В тяхна чест днес са посадени много липи по цялата „Банхофщрасе“, за да напомнят за героичния подвиг.

„Линденхоф“ си остава място за събиране много дълго време. През 1798 г. именно тук жителите на Цюрих полагат клетва пред Конституцията на Конфедерация Хелвеция. До съвременната епоха неголемия парк-площад е бил театър на всички исторически събития. Днес сенчестата тераса е спокойна в сърцето на Цюрих, градът изглежда напълно удовлетворен от постигнатото. Затова от място, на което някога цюрихци правили събрания, сега е място за отмора и игра на шах. Видях тази жива картина – няколко мъже местеха големите шахматни фигури върху каменната настилка. Поспрях се да ги погледам, беше наистина интересно.

После тръгнах из Липовия двор, както се превежда името. Наоколо беше толкова приятно и тихо. Снимах фонтана с мемориалната статуя на героичната жена от оная епоха, която държеше дълго копие със знаме. Хълмът е разположен в сърцето на Цюрих и оттук се открива невероятна гледка към бреговете на Лимат, града, катедралите Гросмюнстер и Фраумюнстер, Федералния политехнически университет, Кметството, езерото и Алпите. Беше фантастично да се наблюдава отвисоко не само красивата панорама, но и как тече животът. Можех да остана с часове да гледам, това ме отморяваше и вдъхновяваше. По Лимат плуваха речни комети, пристигащи от езерото, вземаха пътниците от кея и се плъзваха по бистрите води на Лимат.

Приближих корабчето с фотоапарата и видях, че името му е „Регула“. Ползват се като градски транспорт речните комети – „Феликс“ и „Регула“, наречени на светците брат и сестра, покровители на Цюрих. С тях много бързо и удобно се стига до желаните места. Беше ми забавно да снимам във всички посоки. Гмурнах се в малките улички, с ниски къщи и магазинчета на занаятчии. Тук всичко изработено на ръка е особено ценно. Напомнят ми малко за „Капана“ в Стария Пловдив. Преплитат се и те омайват така, че изгубваш ориентир. Пък и за какво ли ми е ориентир, да се „изгубвам“ е много по-забавно! Точно като Алиса в страната на чудесата!

Нека погледам пак тези улички, макар че идвам за втори път. Приказен декор, развети швейцарски знамена, къщите изрисувани, витрините блестят като малка сцена за вълшебен спектакъл, примамливи потайни сокаци, фонтанчета, магнетични кътчета. В Швейцария не само природата, а всичко, което е пипнато от човешка ръка, е достойно да се нареди до невероятната, респектираща природа.

Колкото и да беше прекрасно това място все пак трябваше да се сбогувам с него ако исках да измина днешния маршрут. Бях си определила да сляза надолу и през стария град да отида по най-голямата улица – на банките, застрахователните дружества и луксозните магазини. За да усетиш и опознаеш добре града първо трябва да се движиш пеша и второ – да не препускаш като организираните групи с гид. Аз обичам да се спра и наслаждавам дълго и спокойно, без някой да ми досажда с въпроси или нетърпение. Въпроси задават малките Ноа и Мила, а нетърпение проявява Фани – моята дъщеря. Със Емо – моят зет, сме в добър синхрон, но той е плътно зает с работата си и пътувания. Затова предпочитам при тези разходки да бъда сама. Като приключа щях да се обадя да се срещнем на Банхофщрасе, в превод Гаровата улица.

Не влязох в музея. Може би щях да прочета нещо в стила „лимерик“, малко познат не само у нас, но и по света, означава глупост, безсмислица, „нонсенс“. Видях само рекламните брошури с карикатури и стихчета от Едуард Лиър и други автори от тоя жанр, бяха забавни, искаше ми се да видя изложба, но точно сега слънцето грейна и ме подмами да вървя нататък, докато не е заваляло. Тук времето се сменя бързо – десетина минути дъжд, после слънце, мъгла, вятър, дори сняг.

Довиждане, Стар град, ще се видим пак – другата седмица!

Забележка: Снимките към този текст можете да видите ето тук: Заповядайте на разходка из Стария град на Цюрих – благодарение на ето тези снимки!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

„Аугустинергасе“, уличката, която винаги ще ме очарова

„Аугустинергасе“, Цюрих

Тази уличка винаги ще ме очарова, независимо какво е времето. То, сякаш завидя на радостта ми, та изведнъж се намръщи и заваля. Реших да не му обръщам внимание – това е най-добрата стратегия, когато искаш да се освободиш от неприятната ситуация.

Стигнах до „Мюнцплац“, красиво площадче, на което се намира старата готическа църква „Св. Августин“, построена около 1270 г. По време на Реформацията църквата на августинските отшелници е била превърната в светска работилница и служи като Монетен двор и място за съхранение. Когато през 1841 г. цюрихските католици предявяват искане за строеж на нова църква, се взема решение да им бъде дадена старата църква „Св. Августин“. Фердинанд Щадлер, амбициозен архитект с технически умения, се залавя с възстановяването на готическия стил на Възраждането. По-голяма част от тази общност отхвърля решенията на Първия Ватикански събор през 1890 г. и бива изгонена от Католическата църква. Общността става независима католическа енория в Цюрих и ползва църквата „Св. Августин“ до днес.

Тук се намира и музеят „Щраухоф“, в който се уреждат литературни изложби, била е уредена невероятна среща с една личност, оставила трайни следи в литературата и изкуството – Еми Хенингс, съпругата на Хуго Бал, който е един от създателите на кабаре „Волтер“ в Цюрих.

Годината е 1916, нестабилна политическа обстановка, Европа е заразена от треската на войната. В Цюрих, един от малкото мирни оазиси, се събират група млади творци, отвратени от всички политически размирици и поставят началото на дадаизма – може би най-анархистичното движение на ХХ век. „Дада“ означава „конче“ на детски език, но също и „любима идея“. Важното в случая е, че името „дада“ напълно съвпада с идеите, наивността и нихилизма на движението.

Еми Хенингс е била не само писателка и кабаретна изпълнителка, но и вдъхновителка на цяло поколение поети. През 1846 г. се появявя друг стил „лимерик“, малко познат не само у нас, но и по света, означава глупост, безсмислица, „нонсенс“. Видях рекламните брошури с карикатури и стихчета от Едуард Лиър и други автори от тоя жанр, бяха забавни.

Написа: Мария Василева

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Списък с предимства и недостатъци на живота в Швейцария

Получих следното съобщение от г-жа Мария Василева, която е в Швейцария, в Цюрих:

След две седмици престой тук се разбра бързо, че животът на местните е лесен и удобен. Това не се отнася за чужденците. Цените съзнателно се поддържат високи, както и заплатите. Цюрих е най-удобния град за живеене в Европа. Видях ботаническа градина днес и улицата на банките и лукса. Бях отново в Стария град, който ме омагьоса окончателно, следва текст. Ще трябва отново да публикуваме снимки от Стария град с дълги обяснения. Снимах 4 часа в една книжарница на 3 етажа. Заснех града от висок хълм-парк, ще изпратя снимки. Не съм забравила за музеите и протестантската проповед. В събота най-вероятно ще бъда в Люцерн и най-после ще се появят снимки от Алпите. Берн в по-следващата събота също е сред Алпите, както и Лихтенщайн. Ето и един списък с предимства и недостатъци на живота в Швейцария:

Силни страни, предимства:

– На пешеходците минувачи винаги се дава предимство
– Никога не ти свирят с клаксон и не ти правят жестове когато шофираш
– Винаги ти отстъпват и ти правят път в заведения
– Никога не се обръщат след теб
– Бакшишите са минимални суми и по желание
– Никога не надписват и не лъжат в сметките
– Няма винетки
– На паркингите има табела, указваща свободните места за паркиране
– Не се правят нарушения при движение по пътищата
– Няма много полицаи
– Вестниците са безплатни по улиците и заведенията
– Не правят забележки, ако се объркаш и направиш нарушение проявяват съчувствие проявяват търпение
– Влаковете са през 15 минути, а рейсовете през пет
– В ресторант, сладкарница или кафене можеш да стоиш на масата колкото искаш
– Никога не пререждат някого
– Няма опашки
– Можеш да си работиш с компютър или да си хапваш сандвич в градския транспорт
– Има отлична връзка между рейсове и влакове в градския транспорт
– Билетите за всички транспортни средства са едни и същи
– В книжарниците има фотьойли и мека мебел за четене
– Пазят тишина
– Съблюдават чистотата
– Достатъчно е един от семейството да работи за да живеят добре

Слаби страни, недостатъци:

– консервативни са
– пестеливи и пресметливи
– жилищата са скъпи
– хотелите са скъпи
– храната и облеклото са скъпи
– имат само два вида магазини за храна – мигрос и кооп, с еднакви цени
– в града Цюрих има само 2 мола
– няма евтини магазини за храна и дрехи, нито втора употреба
– контактите са с три дупки и за да се ползват ел.уреди от други страни трябва да се купуват адаптори
– не може да станеш швейцарец, ако идваш от друга страна, дори ако се ожениш/омъжиш за швейцарец/ка
– работещите тук, дошли от други страни, плащат данъци в своята страна
– заплатите на хората от друга националност са по-малки от тези на швейцарците, след около три години е възможно да те локализират и да получаваш швейцарска заплата
– за три часа престой на паркинг се плаша около 40 лева
– няма неплатени паркинги
– в средата на много от улиците има релси
– не всички говорят повече от 2 езика
– немският им език е много различен от този в Германия и се учи техният диалект в училищата
– френският им език също има разлики с този във Франция
– майките сами гледат децата си, без помощ от родители и гледачки
– имат най-често 3 до 5 деца (образованието на пето дете се плаща от държавата)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…