Когато преди десетина дни обявих, че са излезли сигналните екземпляри на моята нова книга ПРЕЖИВЯНОТО В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА, сред първите, които ми се обадиха и си поръчаха книгата, беше една госпожа от Пловдив. Уговорихме се, срещнах се с нея, дадох и я. Продадох ù я за 5 лева. Излишно е да споменавам, че ако нещичко продам от книгите си, то отива веднага за издаването на философското списание ИДЕИ. Доста се зачудих, че тази жена така спешно иска да прочете книгата ми, но съвсем не очаквах историята да има такова прелюбопитно продължение. Ето какво.
Оказва се, най-вероятно, че тази жена се е подвела по заглавието; наистина е подвеждащо, особено подвеждаща е думата „ера“, която, предполагам, я е накарала да си помисли, че става дума за апология на „епохалните дела и постижения на комунизма“; тя самата явно е романтична, тъй да се рече, комунистка; затуй, в светлината на случилото се, тази подведена дама си е купила така скорострелно моята крайно жестока антикомунистическа книга.
И ето, в резултат: от няколко дена тая дама е като бясна и ме хапе сякаш е зло псе където ме срещне – и във Фейсбук, и в блоговете ми. Толкова е зла, че вече взех да се опасявам да не вземе да ме намери къде живея и да дойде със зъби да ми гризне гръкляна! Страшна работа! Такова специално внимание към автор от страна на „признателен читател“ аз не съм предполагал, че изобщо е възможно. Нà, било възможно! У Нашенско явно всичко е възможно!
Който иска може да погледне наистина невероятно злите, направо бесни коментари на така силно разочарованата от книгата ми другарка на страницата ми във Фейсбук. В един момент тя, по добре известния стар обичай на комунистите взе да ме обстрелва с внимателно подбрани „дискредитиращи цитати“ от собствените ми книги за да покаже колко съм „низък“, „подъл“ и „презрян“; бил съм навремето незнам си какъв, ала съм бил изневерил на „пресветлия комунизъм“, бил съм „фурнаджийска лопата“ или не знам си какво още. За мен, като пламенен изследовател на феномените на патологичното комуноидно съзнание тия реакции са безкрайно интересни. И, за да се увековечат за историята, ето Ви, като капак, краткият ми диалог с така любезната дама, който си обменихме като лични съобщения във Фейсбук; смятам, че ще е любопитно и на други хора да разберат какви любезности си казахме; четете, дивете се; понеже съм „джентлемен“, публикувам само инициалите ù:
Ж. И.: Дали няма да Ви се наложат нови заеми, защото смятам да подам жалба в Прокуратурата срещу Вас, господине? За уронване на престижа, достойнството и т.н. …
Ангел Грънчаров: Ще подадете жалба срещу самата себе си, за унижаването на моя престиж, достойнство и т.н.? Това е похвална мисъл, приветствам! Чудесна идея!
Ж. И.: Уронване на „престижа“ Ви чрез цитиране на собствените Ви думи?! Ха-ха-ха-ха!!!!!!! Ама мисълта ми е наистина похвална, докато „мисълта“ Ви… да замълча от толерантност… „Божествений“!
Ангел Грънчаров: Значи ще ме дадете под съд защото моя книга не Ви е харесала? Интересно, много интересно…
Ж. И.: Не, за набеждаване ще Ви дам – СПАЗВАМ СИ ОБЕЩАНИЯТААААА!!!!
Ангел Грънчаров: ОК, прекалено много внимание Ви отделих, ще вземе да Ви хареса Всичко добро Ви желая!
Ж. И.: Не знам дали ми желаете на мен добро, но на Вас ще Ви е необходимо…
Неуважаеми г-н Грънчаров, обръщам се с формата Вие, не защото влагам уважителен смисъл, а защото искам твърдо да се дистанцирам от същество като Вас. След като ме набедихте за автор на гнусното съобщение, се замислих чий болен мозък е в състояние да сътвори такъв текст. Предполагам знаете за чичко Фройд… всичко идва от детството. Та отново прочетох „бозавата“ Ви книжка. Не бях отдала нужното внимание при първоначалния прочит, да се задълбочавам в психо- и алкохолното бреме на семейството Ви, старателно и със самочувствие описани като огромно Ваше преимущество (?!)… Веднага ми стана ясно, неуважаваний Грънчаров, чий е болният мозък, „родил“ бруталния цинизъм, който ми преписахте. Но не съм учудена. Същество с двойствен живот е способно на всичко! Сега моля, „отново“ публикувайте съобщението ми до Вас, зад което стоя с цялата ми отговорност.
Ангел Грънчаров: Радващо е, че не ме уважават хора, които заради тъпия комунизъм са способни да се нахвърлят като бесни кучета върху една личност, която просто е описала своите възприятия на същия този комунизъм. В който е имала злочестината да живее не защото го е искала, а поради каприз на историческата фаталност.
Съветвам Ви да не се занимавате с моята личност повече, щото сте ми никаква, както и аз на Вас, тъй че сподавете агресията и гнева си, които са необусловени от нищо.
Ж. И.: Ако това е причина за радост, то Вие сте абсолютният радостник!
Ангел Грънчаров: Съвсем необяснимо е защо се нахвърляте като бесно псе върху мен…
Ж. И.: И сте прав за обусловения ми гняв – от едно Нищо!
Ангел Грънчаров: Ами значи не е зле да се посъветвате с психиатър та белким той Ви помогне да надмогнете необусловения от нищо гняв и агресията, която блика от всака Ваша дума…
Ж. И.: Като псе ли се нахвърлям? Ами „като“ е, защото не съм такова. А съм гневна – от едно Нищо!
Ангел Грънчаров: Вие поне капчица срам нямате ли?! Не вярвах, че комунизмът е в състояние да доведе чак до такива умствени и нравствени дефицити и дефекти…
Ж. И.: Психиатър ли? Ооооо, ако трябва да отнема времето на важните за Вас специалисти – няма да е човешко!
Ангел Грънчаров: Ако живеехме в други времена, убеден съм, че със зъби щяхте да ми прегризете гърлото, за да ми отмъстите за „измяната“…
За щастие на нормалните хора тия времена минаха… Но не е зле, щом толкова ме мразите, да опитате да ме убиете, примерно, научете къде живея и ме причакайте с колата си, та да ме прегазите; вярвам, едва тогава ще мирясате. Или и тогава няма да мирясате…
Ж. И.: Представям си как с трепереща ръчица си пишете гнусните съчиненийца, в които набеждавате измислени врагове, за да сте герой в собствените си присвити очички… За щастие на нормалните хора наистина онези времена отминаха. Но нещастие е, че останаха и ненормалници!
Ангел Грънчаров: Ами какво Ви пречи, почнете да избивате „ненормалниците“, пролейте кръвта им, та да се възцари пълното тържество на комунистическата „нормалност“… рекох Ви, с моята личност избягвайте да се занимавате, в това число какви са очичките ми и пр.
Ж. И.: Защо да ги избивам?! Просто си пийте на време хапченцата! Ако пък не сте взел още рецепта по „творчески“ причини (от липса на време заради балваната от Вас „литературна боза“), то ползвайте тези на близки Вам хора!
Ангел Грънчаров: Е? Нещо друго имате ли да ми кажете? Каква е тази загриженост за мен, ето това не мога да разбера? Що не гледате себе си, съпруга си, децата си, Партията си най-сетне, ами се занимавате с мен?!
Ж. И.: „Вълнувате“ ме дотолкова, доколкото подло ме набедихте в измисленото от самия ВАС гнусно и извратено, изпратено уж от мен лично съобщение!!! Това обаче Ви е практика… Правил сте го и друг път, но какво да кажа, освен – луд умора няма!
Ангел Грънчаров: Нещо не сте разбрала или се правите на ударена; не става дума за лично съобщение, а за коментар в мой блог, написан от анонимник, който обаче удивително напомня на Вашите коментари по мой адрес; все едно една и съща ръка ги е писала; сърдете се на себе си; дайте си айпито да сравним, ама без да лъжете, истинското си айпи дайте, и ще установим авторството ако сте толкова загрижена за истината; аз нямам като Вас време за игрички, тъй че мисля, че е време да прекратим разговора… не сте ми интересна… а сте твърде скучна и банална…
Ж. И.: Демокрация е! Здравеопазването не е това, което е скъсило живота на баща Ви – човек, мечтаещ за маркуч с алкохол до последния си „дом“ и пушещ по 3 кутии цигари – според собствените Ви думи… Но защо е пропуснало да Ви диагностицира?!
Ангел Грънчаров: От злоба ще се пръснете, горко Ви! Бог да Ви е на помощ как ще живеете с толкова злоба в сърцето си!
Ж. И.: За разлика от Вас аз имам сърце! А Вие сте един жалък, свръхамбициозен неудачник, играещ ролята на преследван, и набеждаващ почтени хора в собствените Ви грехове. Не осквернявайте Божието име чрез произнасянето му от интригантската Ви уста.
ЗАБЕЛЕЖКА: Написвайки това съобщение, пламенната другарка е сложила опцията, която прекратява всякаква възможност да общуваме помежду си, за което съм й крайно благодарен! Време беше!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 
Оу, господине искренно Ви съчувствам за кратката връзка с подобен човек, наистина!!
От мен Любов и Мир , нека успеха бъде с Вас.Обръщението е защото не Ви познавам :))))
Благодаря за съчувствието… радващо е, че връзката беше кратка…