Анонимен каза: Религиозен човек пише за любов… Хм… Чудна работа…
Ангел Грънчаров каза: Християнството е религия на любовта, а аз съм християнин. Нищо чудно няма. Чудно е само за невежите – както в областта на религията, така и в областта на любовта… което и показва нуждата да се работи, да се помага на хората да се ориентират и двете жизнено важни духовни сфери… Любовта е най-духовното нещо на този свят.
Самият Бог е любов! И с това е казано всичко, само с три думи – и за любовта, и за Бога, и за самото Битие!
Анонимен каза: Не. Християнството е религия на омразата. Също като Исляма. Това са две религии-близначки. Човеконенавистни религии. Четете Библията – Левит, Числа, Новия завет… и ще видите Ужаса. Ще видите призивите на вашия бог към убийства, изнасилвания, робство, побой и пр.
Ангел Грънчаров каза: Ленин сте чели явно и го бъркате с Библията; изглежда Ленин е Вашата „библия“ – щом бълвате такива чудовищни нелепици…
Анонимен каза: Не Ленин. Библията. Четете я и вие.
Ангел Грънчаров каза: Чел съм я. А Вие явно нищо не разбирате от нея. Едно е да четеш, друго е да разбираш. Иска се дух за да бъде схваната и разбрана вярно Библията. При крайна липса на такъв дух просто няма как съдържанието и смисълът на Библията да бъдат възприети…
Анонимен каза: „Едно е да четеш, друго е да разбираш“. За пръв път сте на пътя на себепознанието, Грънчаров! Поздравления!
Анонимен каза: Голяма и сложна тема, която между другото почти не е разработвана систематично от философите. Мнозина мислители са изказвали по-скоро откъслечни мисли за любовта.
Може би знаете, че старият комунистически философ академик Кирил Василев (на 94 год.) – „патриархът на българската философия”, който между другото вярва във второто пришествие на комунизма, но вече в нова форма, при която начело щели да бъдат само най-умните и начетените, има книга за любовта, издадена преди 1989, която навремето беше нещо като „бестселър”.
В-к „24 часа” пише: „Сред обществото той е известен като автора на прочутата монография “Любовта”. Тази книга от около 700 страници излиза в 60- хиляден тираж в края на 70-те години на миналия век и става толкова вълнуващо преживяване през аскетичния социализъм, че мнозина я четат скришом. Някои от свян, други от прелюбопитство, защото в нея за първи път някой открито пише за полов акт. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а китайците я тиражират три пъти в десетки милиони бройки.
“Любовта” е четена и днес у нас – 2006 г. излезе четвъртото й издание. В началото съпартийците му от БКП се дърпат такава книга да види бял свят. В нея акад. Василев за първи път казва открито да се обичаме и отваря широко темата за секса. На това отгоре описва как Пикасо гали по гърдите и целува голи модели. Но философът позаглажда текста и “Любовта” излиза.”
А иначе Василев за обществото казва:
„Знаете ли вие, че сегашната капиталистическа криза още преди 150 г. един брадат евреин на име Карл Маркс я е предвидил и е казал, че тези икономически, финансови и всякакви кризи периодически ще стават все по-дълбоки и дълбоки, докато се стигне до пълното му ликвидиране. Разбирате ли, че е прав?… Начело ще застанат учените, помнете го! Ако не стане, ще е гибелно за човечеството. Сегашната криза е поредният пристъп на старческата склероза на съвременния капитализъм, която разните специалисти се опитват да лекуват, ала не могат и няма да могат, това е бавната смърт на капиталистическия строй!”
„Не съм се отказал от социалистическите си убеждения, но отдавна съм се отказал от сталинизма и живковизма. Това не бе истинският социализъм, това бяха деформации на социализма. И сега съм убеден, че социализмът е бъдещето на човечеството… Аз поддържам тезата за конвергенцията, за сливането на социализма и капитализма. Според мен в световен мащаб преходът към бъдещия социализъм вече е започнал. Така беше и при появата на капитализма из недрата на феодализма – това беше конвергенция, период на преход, който трая няколко века… Има някои неща, направени през тези години – като производство, като икономика, като благоустройство, като социална политика и пр., – които не могат да се отрекат. Но този социализъм бе сбъркан в самата си стратегия, той бе деформиран социализъм поради липсата на демокрация. Той не можеше да не стигне до катастрофа. В структурата на управлението се създаде бюрокрация и корупция… Революцията не значи непременно барикади и проливане на кръв. Тя може да бъде постепенна, може да трае 100, 200 г. Но щом качествено се променя социалният живот, това е революция.” (Цитирано от ТУК)
Ангел Грънчаров каза: Да, позната ми е книгата на Кирил Василев за любовта. Не съм голям фен на тази негова книга, възскучничка ми се виждаше още тогава, въпреки че академикът (тогава само професор) беше един от най-колоритните и духовити философи от онова време.
Прочее, канил съм проф. Кирил Василев в моя Философски дискусионен клуб в ПУ „П.Хилендарски“, който основах в 1987 г., той дойде, изнесе чудесна лекция, е ето, чудното е, че сега не се сещам изобщо каква беше темата на лекцията му, чудна работа защо е така?! Ако се поровя в архивите си ще намеря точното й заглавие. Както и да е.
Уважавам този философ, даже, дето се казва, шапка му свалям, че на тази възраст продължава да вярва в младежките си увлечения, в социализма и пр. Което и показва, че има нещо истинско, идеалистично и у него, нищо че сам се представя за марксист, за „диалектически материалист“ и пр. Такива като него, които не сменят идеите си според конюнктурата, са истински философи според мен, така и подобава да бъде.
А за темата за любовта – наистина сякаш не е разработвана сериозно не само в „нашата“, българската философия, но и изобщо, особено в наше време. Съзнавам защо е така: това е една коварна за философско осмисляне тема. Предразполага към философско словоблудство, сиреч, към празнословие, патетика и пр. Много е опасно да се пише блудкаво, безсъдържателно за любовта. Но аз имам своя методология, която съм си изработил още в младежките години, специално за анализа на духовните феномени, която не ме е подвела никога досега. Тъй че не се плаша от темата, напротив, дълбоко съм пристрастен към нея. Само ми трябва време и спокойствие за да направя нещо по-значимо.
Ще видим. Трябва освен да избягам за известно време в манастир, за да напиша добре книгата си, знам ли? В манастир, в който няма интернет, няма мобилни връзки, нищо няма, дори и ток не трябва да има, за да пиша на ръка, в тетрадки – ето тогава и може да се получи хубава книга. Или в някое диво, изоставено село да избяам, за да намеря малко покой, необходим ми за писането на тая книга? Не знам. Не е леко изобщо… Отсъденото обаче ще се случи…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 
