Истинските – и естествените – неща са прости. Затова простите мисли трябва да бъдат изразявани просто, по прост, неусложнен начин. Усложняването на простото е извратено. Е израз на извратеност. Изразяват се сложно – и „учено“ – за да скрият душевната, умствената си кухота. Мислещият човек се познава по това, че се изразява просто и ясно. Този е критерият и за интелигентност.
Философското изразяване е есенциално – да употребя и аз една учена дума. „Есенция“ на латински означава същност. Да, същност, естество, същина, основа, зърно (така се пояснява тази дума в речника). Иде, предполагам, от „esse“, съществуване, от глагола „съм“, е. Да се изразяваш философски означава да движиш мисълта си точно по същината на нещата, да се докосваш до точния им смисъл. С малко думи – точно по същината. Натруфеността тук е просто неуместна.
Та в тази връзка тия дни все по-често се замислям, че трябва да предприема нещо по-практично в посоката, за която отдавна мисля и работя, за която вече и писах: за популяризирането, за разпространението на т.н. философско консултиране. Да, именно философско, не даже и философско-психологическо, а просто философско. Аз съм написал книга по философска психология (ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), но все повече смятам, че философията има ред безспорни предимства и едно неоспоримо превъзходство пред психологията: тя схваща нещата в тяхната цялост, а не ги отделя едно от друго. Търси и постига целостта – това е главното. Жизнената, личностната, ако щете екзистенциалната цялост и цялостност. Това нещо нищо друго не може да го постигне. Абсолютно нищо друго. Е, ако изключим другите две духовни форми, изкуството и религията, които го постигат по свой начин – и по свои пътища. Философията обаче, бидейки все пак форма на рационално постигане на смисъла, в някакво отношение има предимство и пред религията, и пред изкуството. Но това е голяма тема и тук засега да не се разпростирам, щото излизане от нея няма.
Та мисълта ми е тази: да почна по-активна работа в тази област: философското консултиране. Всеки човек може да бъде консултиран по този начин. Всеки, какъвто и да е той, има потребност от философско консултиране. Ефектът му е несравним с нищо друго. Мощен духовен ефект, ефект от съприкосновението с духовното. Това нищо друго не може да го замени. Духът ти ще се почувства прероден. Ще видиш нещата по съвършено друг начин, в друга светлина. Неслучайно Стив Джобс – да използвам този поне мой любим пример – е казал и написал: „Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ“. Безценно е съприкосновението с духа на философията, за който посредник е философът. За мен лично да разговарям с истински философ е невероятен празник. Много хора никога в живота си не са изпитвали и преживявали подобно пиршество на духа. „Блаженство на духа“ – така Аристотел определя духовното наслаждение, което е несравнимо по интензивност пред телесното. Е, аз смятам, че философията трябва да стане практична и да се обърне към човеците – и да им даде нещо от своите несметни богатства.
Тя, философията, не трябва да продължава да е такава голяма скъперница. Като каквато се представя през последните няколко века. През които се натика в университетите – и избяга от „живия живот“. Това нейно бягство доведе дотам, че и тя самата доста пострада. Стана стерилна и общо взето скучна. Жизнено недостоверна. Е, сега е дошло отново времето философията да излезе по улиците и по площадите. И да поведе разговор с т.н. „обикновени“ хора. Тя има какво да каже и на тях. Това поне е безспорно. Тя също така и трябва да успее да ги предразположи към разговор. Те също, предполагам, имат какво да й кажат.
Всеки човек, всеки индивид е интересен. Това също е безспорно. Особено е интересен човекът и индивидът за философски мислещия човек – за философа. За мен, да речем, забелязал съм това, всеки човек е интересен. Е, ще трябва да направя нещо за да поведа разговори с колкото се може повече хора. И на това нещо ще му викам „философско консултиране“. Нова форма – нова за нашата съвременност, не някак иначе! – на общуване, на събеседване, на съпричастност, на обогатяване на човека, дори ако щете наречете я нова форма на… терапия. Да, с хубави, истински, смислени разговори може да се лекува. И оздравява духът на човека. Да се лекува не просто и само душата – което съвсем не е малко! – но и духът. Духът на човека ако е болен и нездрав, то нима може да има нещо здраво в такъв един човек?
Да, философското консултиране има за цел да оздравява духа на човека. Пълно е с хора с болни духове, пълно е с бездуховни хора, сиреч, с хора, в които духът е адски потиснат, обезправен, съсипан даже. Без дух да има човек, струва ми се, е невъзможно, думата „бездуховен“ е метафорична; защото духът е онова, на което дължим живота си. Жив ли е човекът, има частици дух, които го оживотворяват. Просто трябва да се направи така, че от тези искрици да се разгори пламък. „Обучението – е казал Сократ – трябва да се разглежда като запалване на пламък, а не като пълнене на съд.“ Напълно справедливо говори така. Ето, обучението по философия, заниманията с философия, разговорите ни с философ, всичко това, на което слагам общото наименование „философско консултиране“ е нещото, което правя цял живот, сега просто искам да му придам нови форми – и да го разпростра в нови сфери на съществуването.
Просто ми се ще да се захвана с по-разнообразни дейности в тази посока. Всякакви, какви ли не. Заниманията с философия, които провеждам с ученици, са едната страна. Но може да разширя тази дейност и сред други хора. Това имам предвид. Ще стана философски консултант. Аз всъщност това правя непрекъснато. Примерно, с активностите си в блога постоянно, всекидневно, фактически и на дело консултирам, да речем, политиците, журналистите, гражданите на България. Консултирам по този начин какви ли не хора. Които държат да научат за моята позиция. С които постоянно влизам в диалози. От които те би трябвало да имат известна полза. Даже и да не го съзнават. Даже и да не го признават. Особено тогава. Ефектът е най-значим когато „консултираният“ не ще да признае влиянието, което си му оказал. Инати се да го признае. Защо ли се инати толкова? Ето това е най-показателното.
Консултирам постоянно също така разни администратори от нашата печална образователна система. Не от вчера правя това. Консултирам разните му там директори, инспектори, началници на инспекторати, министерски чиновници, министри. Пиша им писма, доклади, жалби, обяснявам им как според мен стоят нещата, къде допускат грешки, какво следва да се направи, къде са същинските проблеми и прочие. Не мирясвам. Пиша статии за образованието, пиша книги, пиша и изнасям доклади, ръководя семинари, какво ли не още правя. Водя най-разгорещени дискусии с всякакви хора, имащи отношение към тия жизнено важни сфери от живота на общността. Издавам списание. Вестник също така издавам. Какво ли не правя; разбира се, дейците на нашето образование, имам предвид ръководните дейци, се инатят да признаят влияние от моя страна върху техните души. И върху техния дух особено. Нека, те губят от това. Щото това показва колко самите те струват. Иначе отдавна да бяха влезли в пълноценен диалог с мен. Ама къде ти такава откритост и жертвоготовност у тях. „На осъдените на гибел Бог първом отнема разсъдъка…“
Аз друго не правя освен да консултирам. Сега осъзнавам това: както оня класически литературен герой, който изведнъж бил осъзнал, че цял живот бил говорил в… проза! Е, щом правя това постоянно и цял живот, дошъл е сега моментът да почна да го правя съвсем осъзнато. И целенасочено. И ето, обявявам своите консултации. Който иска, да заповяда, ще го консултирам. За каквото иска да говорим, ще говорим, ще обсъждаме, ще изследваме по философски начин вълнуващите го проблеми.
Примерно един бизнесмен би могъл да се консултира с мен по много въпроси от житието-битието си. Имам такъв един приятел от големия бизнес. Всеки път като се срещнем той гори от желание да разговаря с мен по най-вълнуващи го въпроси, ала не намира сила – душевна, духовна сила – да счупи черупката, в която е бронирано съществуването му. Имат нужда тия хора – това съм го разбрал много добре – от чисто човешки разговор по най-важните въпроси. Е, точно такъв е философският разговор. Философско и човешко изцяло съвпадат. Философът е просто човек. Погледнете какво е Сократ, истинският философ, образцовият философ. Един човек в истинския смисъл – това е Сократ. Е, и аз се старая да бъда човек. Да живея човешки. Да бъда свободен. Да разбирам и да се ползвам от свободата си. И прочие. Това ми дава основанието да се се смятам за философ.
Та този мой приятел-бизнесмен – знаем се от отдавна с него – като се срещне с мен, ме кани в някакво заведение и ме черпи; обикновено не сме се срещали с години, рядко се срещаме с него. Докато си поговорим за обикновените неща, какво на кого се случило и прочие и то времето мине. Таман се доближим до „истински важните, съществените неща“ и разбираме, че трябва да ги отложим за друг път. Той всеки път ми се кълне, че скоро ще ми звънне, да се срещнем, специално да си поговорим „както душите ни искат“. Както „едно време“, когато бяхме истински приятели. Той още си спомня за ония блажени дни. И, както предполагате, оказва се, че като се разделим, минават месеци, дори години, той все не се обажда; предполагам, че все отлага разговора с мен по ония така важни и съдбовни проблеми, които го терзаят. Те терзаят душата и духа на всеки човек. И затова така старателно ги отбягваме. Причината е тъкмо тази. Страшно е в някакъв смисъл да се мисли точно за най-важното. Затова хората така старателно отбягват философията. Е, сега философията вече е на вашите услуги, моля, възползвайте се!
За мен е интересно да разговарям с всеки човек. И по всякакви теми. Е, и моето време не е безпределно. Но за начало ето, изказвам готовност да загърбя много от своите работи и да се посветя на философското консултиране. Разбира се, няма как тия неща да ги правя съвсем безплатно. Времената на Сократ са били други. И аз нямам претенция, че съм Сократ. Втори Сократ. Не, не се лаская от подобно тщеславие, една такава маниакалност ми е съвсем чужда.
Та моите консултации, за разлика от Сократовите, ще бъдат платени. (Той и Сократ не е правил всичко съвсем безплатно: оставял се е да бъде хранен по домовете на богатите атиняни, чиито синове е обучавал; похапвал си е и си е пийвал на трапезите им; вярно, не е имал кой знае колко големи нужди в това отношение, но то все пак е нещо; не вярвам на симпозиумите да не е хапвал нищо, гощавали са го, предполагам.) Няма как да е иначе. Да видим дали ще се намерят кандидати за такива платени философски консултации. Щото ние, българите, за всичко друго бихме дали пари, но за душата си и особено пък за духа си пари никак не бихме дали. Е, имал съм вече клиенти, с които съм водил подобни консултантски разговори срещу заплащане. Правил съм го това вече много години. Опитвал съм се да го правя. Сега обаче ми се ще да го правя по-целенасочено. Ето как ми се ще да стават тия неща.
Разбира се, хубаво е да има човек специален кабинет. Както психоаналитиците си имат. Аз навремето, преди години, поддържах такъв кабинет в София, заради което съвсем се разорих тогава. Както и да е. Сега мога да приемам „пациенти“ (това е в случая съвсем неподходяща дума, както и думата „клиенти“!) в своя кабинет в дома си, но още по-добър вариант е този: на улицата, на пейка в парка, на маса в някое тихо заведение, на чаша чай или кафе, не изолирано от живота, от реалностите, а бидейки директно в тях. Този според мен е по-добрият начин. Аристотеловата школа неслучайно е била перипатетическа. Школа на „разхождащите“ се философи. Има тихи, уединени места във всеки град, далеч от шумотевицата, където може да се водят задълбочени философски разговори. Ето, атмосферата на Стария град в Пловдив, с неговите така романтични улички, е чудесно място за провеждане на хубави философски разговори. И това съм го практикувал от много години. От младините ми. Все пак аз дойдох в Пловдив когато бях на 25 навършени години. Сега, в значително по-зрялата възраст, до която, слава Богу, въпреки всичко доживях, искам да продължа делото на своята младост. И на своя живот. Сега още повече имам какво да дам от богатствата на своя дух.
Който иска, нека да се възползва. Няма да съжалява. Ето, аз и за основаването на клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА писах преди време. Много хора тогава ми писаха, че подкрепят, пък после изчезнаха. Изпариха се. Както и да е. Такива, за жалост, сме… мързи ни да дишаме даже. Най-страшна е инертността на духа. Философското консултиране има за своя задача да активира духа на човека, да надмогне индиферентността и пасивността му. Нима е малко това? Активният, търсещият дух, веднъж активиран, вече всичко сам може да постигне.
Да спасява духа на човека, да го оживява, да го откъсва от мъртвината, от тенденцията му към умъртвяване, към замиране, към заспиване – тази е основната задача на философското консултиране. Не сте ли срещали по улиците хора, на чиито лица се чете, че духът им отдавна е мъртъв? Е в предсмъртна агония? Ето за такива хора става дума. Те трябва да бъдат спасявани – и да бъдат провокирани сами да го пожелаят. Хора със заспали, с болни и с извратени духове пък с лопата да ги ринеш. Има ли смисъл това така наречено „философско консултиране“ в такъв случай? Явно има. Защо да няма? Как така да няма?
Още за много други неща исках да пиша тази сутрин в дневника си, но сега се отказвам. Ще стане дълго. Има време, друг път ще пиша за другото. Засега толкоз. Изморих се. Ще се оттеглям от компютъра. Излизам на разходка. Докато е все още по-поносим климата на улицата. Сякаш ужасните сахарски горещини в Пловдив като че ли отминаха. Ще видим. Ще го усетим. През отвореният прозорец на кабинета ми все още нахлува хладен, освежителен въздух. Дано на улицата не е все още пещ. Ей-сега ще разберем.
Хубав ден на всички! Бъдете здрави! Не губете философското настроение, което се опитах да пробудя у вас с този текст, през целия си ден…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 