Чета тази сутрин следната злокобна информация: 17-годишно момче уби майка си и брат си:
Тялото на 36-годишната жена бе открито сутринта. Тялото на седемгодишния й син бе намерено няколко часа по-късно на покрива на блока, в който живее семейството.Извършителят на двойното убийство в Кърджали е големият син на семейството, съобщи пред Агенция „Фокус“ министър Цветан Цветанов. Към настоящия момент може да се потвърди, че това е убиецът, защото има достатъчно доказателства в тази посока. Касае се за изключително тежка семейна драма, посочи министърът. Той уточни, че убийство е станало през нощта.
Точка. Министърът, вижда се, дава своето „компетентно-задоволително“ обяснение: „изключително тежка семейна драма“. Да, ама при „изключително тежките семейни драми“ не остават трупове! Чува ли се изобщо какво говори тоя министър?! Дава ли си сметка, че така борави с думите, че безсмислието блика от всяка негова дума? Да, безсмислието шурти и ни залива на талази – отвсякъде, всеки ден, във всеки момент даже. До такава степен душите, пък и телата ни са пропити, са прогизнали от безсмислието, че ние самите вече сме почнали да се обезсмисляме. Пребивава в пълно безсмислие, при това суетно и претенциозно, оня, който има дързостта да обяви на всеослушание, че убийството на собствената майка и на невръстния брат от 17-годишно момче било израз на… „изключително тежка семейна драма“!!! Позволете да запитам, драги г-н Министре: А щом това е „изключително тежка семейна драма„, то в такъв случай можете ли да ми дадете обяснение до какво според вас лично би се свела една, да речем, „изключително тежка семейна трагедия„?!
Г-н Министре, нима не чувствате кошмара?! Вашта кожа, позволете да запитам и това, биволска ли е?!
Но да го оставим министъра на спокойствие. Ние, по дяволите министъра, но ние самите даваме ли си сметка знак или симптом на какво е това 17-годишно момче да убие собствената си майка (!), след това да убие 7-годишното си братче (!), след това, доколкото разбирам, да занесе трупа на братчето си на покрива, за да го скрие, а пък после, понеже явно не могъл да скрие трупа на облятата в кръв майка, е помислил какво да прави, и е измислил ето това: да измие кръвта от себе си, да отиде в (или да звънне на) полицията, да каже „Хей, някой тука е убил майка ми, а пък братчето ми го няма!“, да гледа след това как полицията дири цял ден трупа на братчето му, за който той прекрасно знае къде е, и после, когато някой следовател му е казал: „Хей, малкия, да не уби ти майка си и брат си?!“, да отрече със спокоен тон: „Не, няма такова нещо, аз съвсем не съм ги убивал, някой друг ги е убил!“, предполагам, нещо такова е казал! Прочее, интересно ми е какво ли е правил този младеж от момента на убийството до сутринта, когато идва полицията; минали са поне няколко часа; дали пък в това време той не е спал – полегнал наблизо до димящата кръв на майка си и на братчето си?!
Нямам думи! Не мога да категоризирам с думи злокобността на случилото се онази нощ и вчера в Кърджали, т.е. ето тук до нас, съвсем близо, щото и страната ни е твърде малка, е „като една човешка длан“. Щом такива неща се случват, и ний ги категоризираме като „изключително тежки семейни драми“, оставящи след себе си черни кървища, проливани от неукрепнали юношески ръце, то това показва, че така сме свикнали с кошмара, че сме станали неразделно цяло с него, или, другояче казано, оказва се, че ние самите сме този кошмар, щом той даже и не ни впечатлява особено! И ето, министърът, без да влага какпа опит да разбере смисъла на случилото се, го категоризира не като кошмар, или като злодейство, като „непобираем в ума ужас“, ми като… „изключително тежка семейна драма“!
Аз преди време писах по повод на други подобни страшни случки статия под заглавие Кошмарът е в душите ни, от която тук искам да приведа малък откъс, понеже наистина нямам думи да охарактеризирам случилото се тия дни; а се е случило тия дни нещо още по-страшно и кошмарно от тогава, имам предвид повода, който тогава ме е накарал да напиша своя тогавашен анализ за кошмара, в който живеем; та ето как започва оня анализ:
Нали помните за оня страшен случай, в който ученик в самотния дом на починалата си баба убива приятеля си, а след това разчленява с хирургически инструменти трупа му, пък после слага частите на тялото в хладилник, накрая ги хвърля в контейнера за боклук?! Хващат го, признава си за убийството, разказва подробно за направеното, а пък майка му даде кратко изявление пред медиите с думите: „Много съжалявам!“Да, точно тия думи казала, а пък синът й нищо не казал, а през цялото време си криел лицето. Убитият и убиецът трябвало да бъдат абитуриенти, но не отидоха на бала. На мен ми е интересно обаче схващаме ли ние, съвременниците, за какво говори този страшен случай, какво той ни казва?!
Така съм започнал онази своя статия за дебнещия ни отвсякъде кошмар; ето още малко от нея:
Ако възрастен и достатъчно опорочен от живота човек убие, това в някакъв смисъл е по-разбираемо: за него животът кажи-речи си е отминал, а този човек може да е крайно озлобен на живота, и по тази причина някому и за нещо да иска да си отмъсти. Но когато убиват съвсем млади хора, младежи и дори деца, които се намират в заревото на живота си, тогава нещата са съвсем непонятни, и са безкрайно по-симптоматични в кошмарността си. Ето за такива случаи обществото трябва да се замисли най-старателно и да се опита да схване и разбере какво тези жестокости всъщност ни казват, за какво те говорят и дори крещят. Нищо не е лишено от смисъл в човешкия свят, работата е да постигнем този смисъл.
И понеже наистина вече нямам сили да пиша и на анализирам подробно вчерашния страшен случай (но ако някога намеря сили, ще го сторя непременно!), затова ето и още един откъс, в който съм написал тогава главното, което е крайно време да се проумее от колкото се може повече хора:
И за да бъда по-кратък ще спра дотук с търсенето на основания за моята обяснителна версия или концепция. Ще кажа директно как аз тълкувам ситуацията, която прави възможни такива кошмарни случаи.
Обществото ни се е обезчовечило до крайна степен, дотам, че повече от това не може да бъде. Десетки години по времето на комунизма-нихилизма обществото ни е било систематично и всекидневно обезчовечавано – и ето, сега дойде времето да берем страшните плодове. Около нас щъкат обзети от апатия към всичко обезчовечени, безразлични и безчувствени хора – масовият човек е точно такъв. Той е разсеян, той е потънал в най-дребнави проблеми, той не може да се вживее в болката на човека до себе си, понеже е твърде себичен, и то в най-пошлия вариант на една такава дребнава себичност, криеща ужасна дезиндивидуализираност на този наш масов безчувствен човек. Сигурен съм, че когато убият някой, то дори и съседите му си викат: „Слава Богу, че поне на нас не се случи това! Добре че се случи на съседа!“ и облекчено въздъхват, а после се обръщат на другата страна и скоро захъркват в блажен сън като новородените!
Ето това е истински страшното. Винаги ще има агресия, убийства, жестокост, патология около нас, но са важни нашите реакции спрямо случващото се, а също и превантивните ни реакции, които у нас изобщо липсват. Поради ширещата се така масово безчувственост, при която всеки е потънал в собствената си себична дребнавост и няма вече дори и порив към усет за смисъла на ставащото, не само че са възможни най-патологични убийства, но сякаш и самото общество насърчава убийците. Защото щом не сме направили нищичко за да ги предпазим от вълната на оформящите се в душите им грозни емоции, щом никой от хората около тях, от познатите им, не е поговорил никога с бъдещите убийци и не им е казал нито една човечна, сърдечна, топла дума, то убиецът сякаш е подтикнат да убива тъкмо от това наше безчувствено и жестоко общество.
Обществото ни е пропито освен от безразличие и безчувственост също така и от една ужасна жестокост, защото наистина е жестоко да си така безразличен към това, че около теб има страдащи, мъчещи се хора, а на всички около тях съвсем не им пука, че е така. Или щом като никой не се опитва да облекчи поне малко болката от тяхната лична трагедия. И идва моментът, в който така дълго трупаната енергия от негативни емоции избликва по такъв ужасен начин, че младеж удря много пъти със сатъра по главата най-близкия си приятел (а във вчерашния случай: родната си майка и родното си братче!, бел. моя, А.Г.), после с хирургически инструменти разчленява трупа, увива и опакова най-старателно и поотделно краката, ръцете, главата, торса (торсът, понеже е най-голям, сигурно го е разфасовал поне на три части, заедно с червата, дробовете, сърцето!), слага всичките пакети в хладилника, държи ги там два дни, а пък после преспокойно решава да ги хвърли на кучетата в контейнера.
Голяма работа, ще речете, че е станало така, та той е луд, този нещастник трябва да изгние в затвора. Да, ама представете си как една сутрин излизате на работа и виждате улично куче, което мъкне човешка ръка или крак! И дори оглозгана човешка глава може да мъкне кучето! Може малко детенце да види това куче с главата или ръката. И след като такива неща стават около нас, това, че още не сме ги видели, е въпрос на време. Аз често като ходя по паркове и сред природата имам усещане, че току-виж някъде съм намерил някоя човешка глава, оглозгана от кучетата. Това е: кошмарът е около нас, защото той преди това е бил вътре в нас, защото той си е най-вече там, в душите ни…
И така нататък до безкрайност, стига толкова, станали сме страната с най-пошла народна психология, поради което и ужасът у нас все повече ще се засилва. Докато не се сепнем и не почнем да правим нещо за да го спрем. А трябва всеки да почне от себе си – като победи собствената си безчувственост и склонността си към обезчовечаване. Просто е, оттук се тръгва. Друг начин няма. Тук е спасението ни…
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 
Да,жестоката истина около всички нас – бездушие,липса на ценности в самите нас,липса на разум,мисъл,воля и т.н
Всичко започва от мига на зараждащия се живот…иска се само обич,внимание и огромна доза воля за добро във всеки един решил или вече създал семенцето на живота в периодите на съществуеането му-зародиш,бебе,дете,юноша и в всяка следваща възраст…!
Вниманието на всички трябва да се насочи към душата и психиката на подрастващите без значение дали е обикновеният гражданин,групата от масата народ или целият социум – всички трябва да се обединим в изграждането на един по-добър живот ,но задължително да минем през изчистването на душите ни ,мислите ни ,решенията ни и действията ни.Това може да се случи,ако се осъзнаем,ако се загледаме и заслушаме около нас и вътре в нас и си зададем въпроса – / Ние част от цялото ли сме …? Ако сме,то тогава трябва да станем доброто „цяло“.Ако не сме,то тогава живеем ли наистина?!? Защото една частица отделена от цялото си тя не е пълна и качествена за продължение…
Съгласна съм с горе написаното и се надявам дори и с прочита на всяка подобна статия ,изповед всеки малко по-малко да започне осъзнаването си,за да тръгнем към по-доброто към истинското и същественото.
Мислете хора и осъзнавайте мислите си,като гледате реалността и вземете от любовта към себе си (която абсолютно съм сигурна е огромна),за да я споделите с другите извън вашето лично пространство и граници!!!
Яна -32г. гр.София
Колко станаха убийствата извършени от ученици или от млади хора,току-що навършили пълнолетие?Не знам,спях да ги броя,след като изпълниха една десетица!Винаги се питам,когато прочета поредното съобщение за такъв свиреп,нечовешки акт на жестокост,кой го роди?….Кой създаде перфектните условия за виреенето му в нашето Отечество?Само нашето безразличие ли?….А кой унищожи ученическите организации в българското училище,да кажем вредни са били,да имаше и има достатъчно основание за тях,но защо не се обърнахме към святата българска училищна традиция,към примера на останалите европейски държави,нали сме равноправен техен член и партньор……Освободеното просранство бе заето от улицата,улицата докара в училище насилието и агресията,а битката за оцеляване,вътре в семейството и….това,което се случи днес в Кърджали,вчера в Перник,онзи ден в Пловдив,по-онзи ден пак в Кърджали,но и това,което още в по-страшни и гибелни размери,предстои да се случва,ако продължаваме взаимно да се лъжем,тоест да ни лънготят….Не естрашно робството под чужди,защото ражда Съпротивата,която рано или късно води до Освобождение,по-страшно е робствот от чужди,но налагано от свои,защото неговата същност е да унищожи всяка Съпротива в зародиш,а народ попаднал в примката на това робство е приспиван от менторите,които по план и чрез политически проект,завоевателите му и изпълнителите на волята им,но винаги скрити,там,някъде зад кулисите,осъществят пълното му заробване…
Н се ли роди истинско гражданскио обество у нас,с нас е свършено като народ,не че това не е ставало с други народи,но е стращно това да се случи в 21 или 22 век?Време е за СЪПРОТИВА?