Днес получих писмо от един човек, на което веднага отговорих; ето и двете писма, смятам, че в тях обсъждаме нещо, което може да интересува и други хора, та по тази причина не виждам лошо да дам публичност относно предмета на нашия разговор; ето:
ЗДРАВЕЙТЕ! Казвам се Л. В., родом и живущ в гр. СОФИЯ, на 34 год. съм. Споменах Ви в телефонния ни разговор, че съм в по-деликатно положение, ето за какво говоря:
През 2006 год. стана тежка трудова злополука с мен, паднах от 15 м. височина. Вследствие на което – огромен риск за живота, 22 дни кома, пълна загуба на равновесие, говор и движение, но време, тренировки, упражнения, повторения и ето, че след 8 год. съм като нов човек.
Поради някаква (съществена) причина от около 4-5 год. започнах да пиша поезия, мисли, сентенции и др. Все повече търся на дълбоко, все повече дълбая, защото съм в непокой, докато не стигна до тоталната истина или по-просто казано – ПЪРВОПРИЧИНАТА.
Оттогава до ден-днешен мисълта ми стана водеща във всяка сфера, а мозъкът ми започна да работи така, както не съм си и мечтал. Много ми става приятно и оставам с чувството на удовлетвореност когато проведа разговор, дискутирам, бъда изслушан, а евентуално и разбран.
Поради тези причини, смятам, че ако успея да се включа или взема участие в някой клуб по някои фундаментални въпроси, би имало резултат! За мен това пък ще е чиста възможност от гледна точка на това, че мога да намеря приятели, социална среда, а в последствие бих увеличил контактите си.
P. S: Аз не Ви казвам, че съм в инвалидна количка (бях) или че няма да успея да се придвижа до друг град, но ако местоположението е в гр. СОФИЯ би било много по-лесно и приятно – и по-често бих присъствал. Просто имам остатъчен дефект при походката!
БЛАГОДАРЯ ВИ! Поздрави!
Здравейте, уважаеми г-н В.,
Току-що получих писмото Ви, веднага Ви отговарям. За мен ще е много интересно да се срещна с Вас и да поговорим, а пък също така, когато съм в София, да се събираме с други приятели и да обсъждаме философски и други интересуващи ни теми (то всъщност всичко е философия). Иначе аз живея в Пловдив, но понеже имам приятели в София, направих следното: препратих писмото Ви до един от тях, смятам, че той ще откликне и също ще се срещне с Вас. Той води свои курсове по философия, ръководи и един Център за будистки изследвания, интересна личност е, може да Ви запознае и с хората от неговия кръг. Аз пък завеждам един Център за развитие на личността, който има доста дейности, идеята му е също да е място за общуване на хора, имащи духовни потребности.
Когато идвам в София (за жалост рядко, понеже съм преподавател и съм претрупан с часове и други задължения), живот и здраве да е, ще се срещаме също. Мислещите хора, по мое виждане, сме рядкост у нас и затова би следвало да се подкрепяме, да си сътрудничим и да общуваме. Позволих си да дам и имейла Ви на моя приятел, той ще Ви се обади. Ако имате някакви написани текстове, пратете ми ги, ще ги обсъдим. Мисля, че е добре да привиквате да пишете мислите си, защото нашите мисли са нещо много „хвъркато“, идват за миг, а после отлитат, а някои изобщо повече не се връщат. Та трябва да ги дебнем и щом дойдат, мигновено да ги „вкаменяваме“ (или „препарираме“) за бъдещето – на хартия.
Ами това е! Радвам се, че се свързахме и намерихме! Желая Ви здраве и добро!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 