За какво обаче да пиша? В дни, в които не съм на работа гледам да напиша нещо по-солидно, някакъв текст по по-важна, по-трудна, по-значима тема, сиреч, с една дума казано – по философска тема. Имам в бележника си цял списък от такива теми и проблеми, по които съм си отбелязал, че трябва да пиша, ала се пазя като дявол от тамян от този бележник – и от този списък. Имам много неща за работа, за писане, ала време няма, времето не достига. Аз, казах, съм „умствен пролетарий“, труженик на едно най-тежко поприще, аз, уважаеми дами и господа, съм български учител, аз съм учител на младежта. По тази причина малко време ми остава за писане, нищо че съм и нещо като писател. Интересно е, че доста книги съм написал и издал, ала ми е някак си неудобно да се нарека писател, докато, забелязвам, други, при това и съвсем млади хора без капчица смущение заявяват: „Аз съм писател… пиша първата (най-много втората) си книга!“. Е, наша милост е скромен човек и грандоманщината ни е съвсем чужда. Всекидневно пиша, общо взето друго, кажи-речи, в свободното си време, не правя, освен да пиша, ала „писател“ да се назова не смея. Човечеството още не ме е провъзгласило за такъв. Трябва да си трая и да чакам. Въпреки че понякога, за да подразня неприятелите си, си позволявам да се държа като непоносимо високомерен грандоман; правя го за да се забавлявам после на реакциите им! Много се смея и радвам тогава, та затова така постъпвам…
Та за по-важна и „тежка“ тема ли да пиша днес? Коя обаче да бъде тя? Имам, дето се казва, работа и на ушите, а пък се чудя по каква тема да започна да пиша. Е, днес е особен ден, ден за забавление. И за почивка.
Добре де, няма да ми е толкова значима темата днес. Нямам настройката. Изискващата се, потребната настройка всичко решава и определя. Без нея нищо човек не може да направи. Ще ми е темата по-практична. Ще кажа, ще пиша за две свои идеи, които като мухи се въртят в главата ми. Ще се постарая при това да бъда съвсем кратък. Да видим дали ще удържа на обещанието си, давано толкова тържествено ето сега, в този момент.
В главата ми се въртят като мухи следните две идейчици. Първата: понеже съм застрашен от уволнение и то в най-тежък период, иде зима, и то уволнение от работа без право на обезщетение на т.н. „трудова борса“, засташен съм от т.н. „дисциплинарно уволнение“, съм длъжен да помисля най-вече за това как ще изхранвам в близките месеци семейството си. Мисля непрестанно как ще реша този най-важен проблем в идещите неотвратимо дни на изпитания за мен и за моето семейство: директорката на училището, в което работя, е такъв човек, че не отстъпва, щом у решила да ме уволни, ще ме уволни, няма мърдане при нея, безпощадна е! Е, тя ще ме уволни, аз ще обжалвам пред съда, тя ще намери най-велики адвокати, аз нямам пари за адвокати и ще се защищавам сам, което значи, че най-вероятно ще загубя делото. Или ще го спечеля, ала трудно. Ще видим. Да не гадаем какво ще стане. Но ето, все по-често се улавям да мисля как ще издържам семейството си в идещите тежки дни на изпитания.
В един момент ми хрумна съвсем щура идея: това, което го правя в училище, а именно, старая се да съм полезен за личностното израстване на младите, на моите ученици, занимавам ги с разни необходими неща като психология, логика, етика, гражданско образование, философия и пр., да започна да го правя един вид „на частно“, да го превърна в свой „частен бизнес“. Когато ме уволниха преди 20 години от Университета и аз бях в сходно положение като сегашното, тогава много мислих, бях и по-млад, и ето, измислих тогава да създам своя организация, създадох своя Център за развитие на личността HUMANUS (това беше през 1994 г.) Даже и опитах да работя на обозначеното в наименованието на Центъра поле, пущах обяви по вестниците, успях да създам няколко групи за психотренинг (за решаване на семейни конфликти, за проблемни деца, за алкохолици и пр.), създадох кабинет за консултации, наемах помещения, зали по читалища; работите в един момент сякаш потръгнаха, макар че сами знаете как тече битието на хора, които са се захванали у Нашенско с нещо съвсем ново, с хора, които са нещо като „ранни птички“. Оказа се, че само затънах в разходи, а каквито пари имах, ги пръснах, общо взето нищичко не спечелих. Такава е общо взето моята прокоба: обречен съм да давам, не да получавам. Други, някои щастливци, да вметна това, явно само получават, а нищичко не дават. Аз обаче съм от даващите.
За да живея тогава се принудих да започна работа и в училище, в една гимназия. Паралелно на работата си в Центъра. Съчетавах тия неща няколко години, но после се увлякох в писането на учебни помагала, после на книги, в издателския бизнес нагазих, после в един момент затънах яко в него, още не мога да се оправя. Луди пари хвърлих да издавам за свои сметки собствените си книги и помагала, станах нещо като „Майка Тереза“ на учениците, взех огромни за възможностите си кредити, за да издавам помагала и де факто да им ги подарявам. От години изплащам тия кредити и още много имам да изплащам. Затова съм така обезпокоен ако си загубя работата. Какво тогава ще стане с кредитите ми? Ето, и философско списание за младежта като капак на всичко издавам през последните години. Става дума за сп. ИДЕИ. И списанието ще се затрие ако нещо не измисля в този крайно тежък момент. Тия, които искат да ме затрият и уволнят, явно преследват съвсем друга цел: да рухне тоя злодей, да капитулира това „многоръко чудовище Грънчаров“, да загинат заедно с него и списанията и вестниците му, и проклетите му книги да спрат да излизат, и блоговете му да запустеят, всичко, всичко, свързано с него да загине и да бъде изкоренено!!! Ще ми се прави той на не знам какъв си, ще ми се мисли той за „велик“, егати лакомото чудовище! Пък и да спре най-сетне да напада и плюе всекидневно „нашия любим вожд другаря Бойко Борисов, щото това неговото вече съвсем не се търпи“! Който не хвали Бойко, да мре – туй, другари ченгета, е вашият девиз, нали така?!
Много кратко стана моето писание, няма що?! Олях се пак, както винаги. Добре, да се стегна малко и да карам „по същество“. Иначе рискувам да не мога да свърша цял ден. И имам и друга работа да правя. Пък и хич ме няма със здравето. Някаква уж настинка ме мъчи вече доста дни и не отминава. Утре ще ида да се прегледам при лекаря. Да не е някакъв грип. Не минава и не минава. На моменти ме тресе. Ако се наложи, ще изляза и в болнични. И сърцето ми хич не го бива, хората със сърдечни проблеми трябва да се пазим особено от „настинки“ и грипове. Щото можем да го отнесем хубаво, дето се казва, „като куцо пиле домат“ как носи…
Директно ще карам. Та ми се върти следната идея. Да правя в друга форма това, което правя в училище, белким стане така да мога да се издържам от такива едни вече платени курсове за личностно израстване на младите, пък и, защо не, на не толкова млади хора. Дали може нещо да се измисли в тази посока? Моля, помогнете, предлагайте. Аз съм крайно непрактичен, доказано непрактичен човек. Ето какво ми се мержелее в съзнанието. Ще го напиша, пък ако щете се скъсайте от смях, ваш си е изборът.
Нали знаете, че има една нашенска, при това твърде мъдра поговорка: „Вместо да му извадят очи, му изписаха вежди!“. Имаме и една друга, не по-малко мъдра: „Всяко зло за добро“. Та с това мое съвсем скорошно уволнение от гимназията дали няма опасност да се случи ако не съвсем същото, то поне нещо подобно?! Вместо да ми извадят очите, каквато, разбира се, е целта, да стане така, че да ми изпишат едни хубави вежди?!
Но да не се отклонявам повече. Ето какво ми се мержелее в съзнанието. Моля, не се смейте прекалено. Смейте се де, но по-малко. Съвсем мъничко се смейте. Абе смейте си се колкото си искате, голяма работа като се смеете! Смехът, твърди нашият умен народ, е здраве! Смейте се донасита тогава…
Аз от доста време съм „видеоблогър“. Нищо чудно да съм и първия или поне най-активният български видеоблогър. Имам си и специален видеоблог, вярно, позанемарил съм го, понеже главно гледам да пиша – заради вестника и списанието, за тях са ми нужни текстове, не „устни словоизлияния“. Но ето, защо да не опитам сега, като му уволнят, да развия тази крайно перспективна форма. Примерно, да открия свои платени „видеоуроци“, цели „видеокурсове“, при това, ако се използват възможностите на интернет, да ги направя и интерактивни, но онлайн, да се направи така щото да мога съвсем свободно да си общувам с курсистите, превъзходно, чудесно, невероятно хубаво, по моя преценка, може да стане, може да бъде! Ето за това нещо много съм мислил, ако ме уволнят, ща не ща, ще се наложи да наблегна на тази възможност и да опитам даже да се прехранвам с нея, като направя курсовете платени. Край, омръзна ми да бъда нещо като „благодетел на човечеството“, и аз, дами и господа, имам не само душа, ами и тяло, и аз трябва да живея от нещичко! Та това ми се мержелее на хоризонта, ако някой знае и може да помогне в тази посока със съвет, ще съм му много благодарен. Аз имам някои догадки, нищо че съм толкова бос в тази област – най-модерните, най-актуалните възможности интернет-комуникациите. Но имам и познати, които могат да ми помогнат ако ги помоля. Все нещо ще излезе. Защо пък да не опитам да се изявя на това поле? Какво пък ми пречи да опитам? Нищо. Свободата, както се казва, е налице, само трябва да посегнем към нея и да се възползваме.
Нали знаете, идват и у нас разните му там „световни гурута“, примерно на продажбите, на гоненето на успеха, на какво ли не там още, идват, изнасят скъпоплатени лекции, правят и курсове, и си отиват по живо, по здраво – защо да не можем да го правим и ний? Аз също, в един момент, съм готов да тръгна из родината да провеждам такива платени лекции и обучителни курсове, имам предостатъчно готови разработки, пък и вече практиката ми ме е довела едва ли не до съвършенство в тази област (казвам го така тъкмо защото съм много скромен човек!). И на живо мога да провеждам такива курсове, ако се сформират групи, и публични (но платени) лекции по разни теми мога да правя, защо не? Ако в някое градче се съберат и ми дадат заявка за лекция, да речем, 20-30 човека, ако платят по 2-3-5 лева за вход, ако ме поканят, ако го организира някой, ако на „мероприятието“ се продават също така и от моите книги и от списанието, защо да не опитам? Важното е барем пътните в началото да ми покрият тия „платени лекции“, пак става, аз, като съм работил 30 години в сферата на образованието, съм свикнал да работя за без пари, тъй че няма да е някакъв прецедент или куриоз. Но и в интернет могат да се правят такива лекции и обучителни курсове, също платени, и тогава проблемът с „преместване във времето и пространството“ няма да е така остър. Ще мисля и дори ще започна да действам в тази посока съвсем скоро. Който може да помогне в тази посока с акъл, да заповяда. Искам акъл, а не пари, тъй че може да се намерят желаещи да помогнат. Виж, пари да поискаш от наш сънародник е трудна работа, е „мисия невъзможна“, но акъл да искаш – нямаш никакви проблеми. Ний пари можем и да нямаме, ала акъл имаме в изобилие! Или и акъла ни е колкото са ни парите? Не знам. Мълчи упорито народът…
А втората част от идеята ми за оцеляване е още по-щура. Ще я кажа, пък вий се смейте колкото си искате. Ето какво ми се мержелее в съзнанието.
У нас има много телевизии, кабеларки, които гъмжат от… да не казвам от какво, че ще ги обидя. Абе денонощно се леят тонове простотии, да си го кажа, пък да става каквото ще. Народът е подложен на жестоко, безпощадно опростачване. Горкият ни многострадален народец! То дори комунизмът май беше по-човечен от тая гаменска разюздана простотия, дето се лее от днешните „свободни медии“? Шшшт, да не чуе някой, че да ме захапе, че казах добра дума за комунизма!
По теливизиите дефилират неуморно разни празнословци, сред които празнодумецът Вучков сякаш е нещо като… миловидно цвете! Свястна, умна приказка много рядко може да чуе човек. Ето тук според мен зее, дето се казва, огромна пазарна ниша. Крайно са дефицитни у нас умните, интелигентните приказки, да не говорим за мъдрите приказки. Крайно са потребни на съвременниците, особено пък на по-младите, такива по-умни, възпитани, одухотворени събеседници – на фона на разюзданата развратна медийна гмеж, дето сипе, дето ни облива с такива гнусни простотии, че хората, да предположим, вече са се преситили. Та в тази връзка взе да ми се мержелее следната щура, направо безумна идея. Смейте се колкото щете, ще я кажа.
Решавам да почна да правя кратки, до 20-тина минути клипчета, в които да разработвам не само отделни важни теми, но и дори цели курсове. Няма как, ще се наложи да си купя камера, е, любителска, ама се налага, за да е по-високо качеството на записите. И ще почна да пращам тия клипчета на разните му там телевизии, но с оферта: давам ви го излъчване, ала при тия и тия условия. Тепърва ще мисля какви да са условията, това е последна грижа. Аз клипчетата да почна да произвеждам. Още в близките дни ще почна да експериментирам във видеоблога си. Правя хубаво клипче по интересна и поучителна за народеца и за младите тема, пращам я в 10 телевизии, да речем. Която ми отговори първа, ще получи правото да го излъчи. При моите условия. Ще въведа конкурентна пазарна среда по повод на моите „произведения“. Да видим дали ще потръгне. Добре знам, че ако отсреща, в съответната кабеларка, стои управител или собственик, пълен кретен, той няма да оцени моите клипчета и ще замълчи гордо на предложението ми. И аз с такива не ща да работя. Но ако не е пълен идиот и кретен, ще се позамисли. А току-виж, някой може да откликне. И работите могат да потръгнат в един момент. Трябва да се опита. Посмяхте ли се добре вече? Успокоихте ли се? А така… смехът е здраве, смейте си се донасита!
Вучков с откровените си идиотщини направи същински телевизионен фурор – и натрупа хубави парички. За Карбовски да не говорим. Сидеров от една телевизия тръгна, бълваше такива идиотщини, че в един момент а-а, за малко, народът като цяло да се влюби в него – и да го провъзгласи за свой велик фюрер. Натикаха го малоумниците в Парламента, дето той, трябва да признаем, натрупа добри парици. Бойко пък от прост бандит и бодигард, използвайки силата на медиите, предимно на телевизиите, почна да дава неуморно интервюта и се възвеличи в един момент дотам, че стана абсолютен господар на тази наша чудата, лудешка направо страна. Твърдят злите езици, че откакто е „медийно-властническа звезда“, Боко натрупал завидно състояние, наскоро дори бил черпил приятелите си за първия милиард! ЕврА, разбира се, нема да се излагаме с някакви си там презрени селяндурски левове!
Аз такива висоти да стигам не ща. Аз съм скромен човек. Аз искам да припечелвам някакви си там 300-400-500 лева месечно – колкото да имам за хляб, сол, картофи и по възможност за топлина през идващата люта зима. Нищо повече не ща. Ще ме уволняват, а иде зима. Имам семейство. Затуй трябва да търся някакво спасение. При мен става дума за оцеляване, не за величие, не за възвеличаване. Още ли ми се смеете? Смейте се още де, смехът нали е здраве?!
Това исках да кажа. Такива лудешки идеи ми се въртят в преуморената от толкова грижи, ангажименти и проблеми тиква. Сигурно съм взел да превъртам, а, вие как мислите? Взех да си мисля, че мога да стана конкуренция на бай Вучкова – това вече не е ли сигурен белег за полудяване? Как мислите, кажете де? Посмяхте се обаче здравата, нали така? Е, здраве да е. Радвам се, че можах да помогна за здравословното ви укрепване в тая толкова възхитителна неделна утрин. Чуден неделен ден ви желая! Цял ден запазете ведрото настроение, което се опитах и постарах да ви дам с този текст!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 
„Сигурно съм взел да превъртам, а, вие как мислите? Взех да си мисля, че мога да стана конкуренция на бай Вучкова – това вече не е ли сигурен белег за полудяване? Как мислите, кажете де?“ – очевидно е господине, много на сериозно сте се взели май с този блог…по-добре си починете, на свеж ум се раждат великите идеи