Сократ е бил точно това: възпитател на младежта. Той, разбира се, не се е занимавал с това „професионално“, не го е правил за пари, а в онова време вече е имало такива възпитатели, които за работата си са получавали пари. Той, да речем, го е правил като „хоби“, именно като част от заниманията му с философия; знайно е, че той разбира философията като едно най-свободно занимание, съвпадащо със задачата на самия живот; за него живот и философия са неразделни. Заниманията с философия – а философията е духовен живот, тя ни настройва към най-същественото от живота изобщо – подготвят момчетата за живота, настройват ги да търсят ония истини на живота, които имат съдбовно значение за бъдещето им. Казахме вече, че интелектуалната, мисловната дейност е главното от мисията на истинския, на отговарящия на идеята си мъж. Затова в древността момичета да се занимават с философия било схващано като нещо съвсем абсурдно: съвсем друга е задачата и мисията на истинската жена; философията и мисленето били занимания само за мъжете. Затова и момчетата си имали за възпитатели само мъже, защото, от друга страна, небезоснователно се смятало, че само мъж може да помогне на младото момче да развие у себе си подобаващата за него мъжественост; смятало се е, че не без основание, че възпитателки-жени за момчетата са вредни, тъй като те могат да ги направят женствени, да им предадат женствеността си; знаем, че в днешно време не е така, наопаки, предимно жени са учителки и възпитателки на момчетата, което, изглежда, е доста вредно, включително и за развитието на тяхната мъжественост, да не говорим пък за развитието на умствените им качества, които, както казахме, са нещо като ядрото, центъра, средоточието на мъжествеността изобщо. Ето този въпрос си заслужава да бъде обсъден по-подробно; това, което ще успея да напиша, нямам претенцията, че ще изчерпи проблема, надявам се обаче да го постави с една категорична яснота и твърдост, дори безапелационност.
Главната грижа за развитието на собствената мъжественост у юношата се свежда до интелектуалните занимания; разбира се, има и други неща, които младият човек трябва да прави, примерно, да закали тялото си, да направи тялото си силно, мускулесто и пр.; на тия занимания било обръщано голямо внимание и в древността, но най-главното, което именно съвпада и с призванието на бъдещия мъж, е това: обучението в мислене, заниманията с философия. Знаем, примерно, че учител, примерно, на бъдещия Александър Велики, сина на Филип Македонски, бил Аристотел; Сократ пък имал огромно влияние върху т.н. „златна младеж“ на Атина, това именно били синовете на най-богатите и изтъкнати атински граждани; Платон също бил прочут учител и възпитател на младежта, който си основал и своя нарочна школа, Академията. А иначе, общо взето, родителят се чувствал длъжен да осигури на наследника си, на своя син подходящ възпитател, комуто поверявал цялостната грижа за възпитаването и формирането на неговата мъжественост; изглежда това, на което ние в днешно време залагаме, а именно, че бащата ще успее да въздейства на сина си така, че да му предаде своята мъжественост, тогава се е смятало за недостатъчно, щото сред родителите, явно, може да има доста такива, в които същинската мъжественост, същината на мъжествеността, именно отдадеността на мисленето, не е кой знае колко напреднала, как тогава такъв ощетен в това най-значимо отношение ще може да въздейства положително на сина си? Знайно е, че бащата, ако е глупак или, в нашенските условия, дори простак, няма как да повлияе в позитивна посока на умственото и особено пък на нравственото развитие на младия човек, на собствения си син. Това в древността са го съзнавали ясно, смятало се е, че синовете в това най-главно отношение трябва да са по-добри от бащите, а такова нещо може да се получи само като им осигурят опитни възпитатели; и явно не са жалели средства в това отношение. Понеже се е смятало, че най-важното е техният син да стане истински мъж, т.е. не само да е силен във физическо отношение, но и най-вече в умствено, също така и в нравствено отношение.
Тогава се е смятало, че мисленето е в основата и на нравственото развитие, това си има своите основания, ето защо заниманията с философия, която включвала, така да се рече, цялата съвкупност от тогавашния мисли и знания, е напълно достатъчно за развитието на момчетата. За жените какво е било възпитанието всеки сам може да се досети без особени трудности: щом като жената е предопределена да върши цялата домашна работа, готвене, отглеждане на децата, пране и пр., то младите девойки може да бъдат с успех обучавани в това отношение от собствените си майки, не се е искало кой знае колко голяма изкусност за да си вършат работата; но за момчетата, вижда се, работите не били толкова лесни и леки. И причината за това се определя от следното: да си мъж в истинския смисъл трябва да си способен на духовна дейност, трябва да умееш да мислиш, трябва да се посветиш на търсенето на истината по какви ли не и то най-сложни проблеми, и научни, и житейски, и всякакви; мисията на истинския мъж е да мисли основателно, задълбочено, истински; която не се справя с тази задача, той не е мъж, няма правото да се нарича мъж. Така се е смятало в древността, в наше време не се смята така. В наше време е сякаш безразлично какво имаш в главата и дори нищо да нямаш, пак ще те смятат за мъж. Е, уж много се грижим за т.н. си образование, всички поголовно учат, и момчетата, и момичетата, учат, прочее, все едни и същи неща, сякаш задачата им в живота е все една и съща, което, разбира се, няма как да не породи хаос и най-фатално ощетяване и на едните, и на другите, и на момчетата, и на момичетата. Било е доста правилно, прочее, отделянето на момичетата и на момчетата в отделни училища, в мъжки и женски гимназии, и то е било обусловено не толкова от това двата пола да не си отклоняват вниманието със сексуални помисли и съблазнявания, а най-вече от това, че те имат по идея различни интелектуални възможности и потребности, мисленето им е доста различно, примерно, жените употребяват някаква своя „женска логика“ и т.н., това са безспорни неща, с които навремето са се съобразявали, а в днешно време никой не се съобразява, нещо повече, най-демонстративно се пренебрегват и съзнателно се нарушават. От което вредите са направо неизчислими.
Та в древността мъжът-възпитател на момчето се е грижел да му помогне за цялостното развитие на неговата мъжественост, обучавал го, да речем, във военно изкуство, в спортни или гимнастически упражнения за развиване на тялото му, тия неща не са били пренебрегвани (в наше време и те дори се пренебрегват, нищо че уж са на почит), но най-главното, разбира се, били заниманията с умствени дейности и активности, заниманията с философия, с мислене. И тук работата не е била да младия човек главата му да бъде напълнена с някакви „готови знания“ (и тогава, в древността е имало такава една тенденция, която в наше време е поголовно наложила се!), а главното било нещо съвсем друго: младият човек, юношата да бъде предразположен сам, с помощта на философа, да осмисля цялостно проблемите, да търси истината, да му се помага в душата му да се роди истината, като този процес е нелек и се искат съответните умения и опитности; затова Сократ, който е бил привърженик на такова едно гледище за истинското, за същинското занимание с философия и за обучение на младите, повтарял ето това: „Обучението трябва да се разбира като запалване на пламък, а не като пълнене на съд“. Философът много разговарял с младежа (с младежите), обсъждали най-задълбочено какви ли не въпроси и по този начин у тях, в техните души се пробуждала любовта към истината и към мъдростта, която правела един мъж истински мъж, която го отличавала от ония, които само външно наподобяват мъже, а иначе, вътрешно, в същинско отношение, са карикатура на мъжа, са, другояче казано, глупаци; пълно е било с глупаци и тогава, не само сега. И глупаците са обикновено доста самонадеяни, те по това могат да се различават, докато умният, търсещият истината мъж е неуверен, изпълнен е със съмнения и неуверености. Сократ бил ненадминат в тия философски разговори и затова славата му била толкова голяма, че в един момент самият оракул, на въпроса кой е най-умният от всички гърци, отвърнал ето как: „Най-мъдрият от всички гърци е Сократ, син на Софрониск, от дема Алопеки“. Забележете добре този детайл, той има голям смисъл: богът отговаря, че Сократ е най-мъдър, а бил запитан кой е най-умен; да си умен и да си мъдър са били доста ценени и тогава качества, но ето, че в устата на оракула, мъдростта е нещо по-значимо. Просто да си умен е чудесно нещо, но ако си мъдър, ще имаш и нещо друго в добавка, което те прави значително по-надарен, с по-големи предимства. Гърците се стремели не просто към това да са умни, а да са най-вече мъдри, такова и било образованието им, което се осъществявало от плеада знаменити философи, всеки от които си бил основал своя школа и т.н. В днешно време на учителите и обучителите, дори и тези по философия, им е забранено да обучават както те намират за добре, а са принудени всичко да го правят „по калъп“, еднообразно, в днешно време уникацията е на висока; превети си сметка какви поражения нанася на младите съвременното образование, щом не се съобразява с нещо най-основно, а именно с това, че ние, и учителите, и учениците, по начало сме различни, и нашата раз-личност трябва да бъде не потъпкана, а следва да бъде оставена да се разцъфти, та един ден да остави и добри семена. Но в древността това, което ние днес сме забравили или изопачили, тогава с него са се съобразявали, затова и в онази древност прекрасната индивидуалност е била много ценена; тогавашният идеал за човешко съвършенство бил т.н. калокагатия, сиреч, красивият и добър човек, човекът, който е съвършен не само във телесно и физическо, а най-вече в душевно и нравствено отношение. Смятало се е, че пътят към добротата върви през мисленето, през умствените занимания – и това разбиране не е безоснователно. Разумният се е смятало, че няма начин да не е и добър човек; но тогава сякаш не е се осъзнавало докрай това, че да си просто умен не е достатъчно, иска се нещо повече от това, именно, да си разумен. Философията прави хората разумни, тя е път към разумността, докато чисто умствените упражнения, които по-късно време се обособяват като наука, могат да помогнат за развиването на умствения потенциал на човека, но пък, ако не бъдат подкрепени с друг род занимания, могат да го превърнат в нравствен урод или в чудовище; правете си сметка какво става с душите на днешните млади, които са принудени да се занимават предимно и само с разните му там науки, а пък заниманията с изкуство и с философия са така оскъдни, че по-добре и съвсем да ги нямаше, още повече се и те се провеждат на невярна методологическа основа, примерно, вместо занимания с литература на младите им се предлага да заучават готови литературни анализи, занимават ги с „литературознание“. Общо взето същото става и в заниманията с философия, занимават ги с „философиознание“, което е нещо по-отвратително и по-абсурдно от самото дървено желязо.
Както и да е, аз успах да се отклоня, а както съм го поел, доникъде няма да стигна. Та бяхме стигнали дотам, че на възпитателят на младежа родителят давал пълни права да го обучава по всичко, и то най-вече по онова, по което никой друг не може, именно, в мисловните, духовните занимания, в заниманията с философия. Даже, както се твърди, гърците в онова време били стигнали дотам, че младите момчета даже и в любовните тайнства били посвещавани пак от… мъже; е, разбира се, знаем, че имало т.н. хетери, това били жени, които били освен красиви, също така и, доколкото това все пак е по силите на една жена, и образовани, и дори умни, при тях мъжете си намирали подходяща компания, с такива жени можело да се общува не само сексуално, но и дори, представете си, да се водят и хубави разговори, което е същинска рядкост; както и да е, имало е хетери, но те, изглежда, са служели за развлеченията на вече формиралите се мъже, а за най-младите мъже, за юношите, казахме, е доста рисковано да бъдат обучавани от жени, пък дори и в любовните тайнства, затова, ето, те били обучавани в тия тайнства от мъже, от своите възпитатели. Как е ставало това аз не мога да си представя, вярно, знае се, че тогава, особено в някои полиси, се било смятало между възпитателят и неговият възпитаник да има нещо като любовна връзка, включително и сексуална, тогава се е гледало иначе на мъжете-любовници, с друго око тогава се е гледало на тях, понеже, изглежда, в тия любовни отношения, предполагам, по-същественият момент не е бил сексуалният, а е бил душевният, душевната близост, те трябва да са били най-вече платонични, а пък този род връзки между мъже били именно чисто душевни и чисто духовни; е, разбира се, е имало и дегенерация, т.е. допускало се е и телата да участват в чисто душевната връзка между мъж и мъж, което е разрушаване на нейната чистота; а иначе мъж и мъж да се обичат, чисто душевно, в това няма нищо лошо, така тогава се е смятало, тази душевна близост не е била осъдителна, нещо повече, предполагам, че точно тази е била основата, върху която е можело да стане онова толкова тайнствено предаване на мъжествеността, което, няма как, само един истински мъжествен мъж може да предаде на стремящия се да стане също такъв юноша. Изглежда тогава, в древността, когато баща е предавал сина си за обучение на някой възпитател, той му е имал пълно доверие, като се е очаквало, че в резултат момчето един ден ще стане истински, т.е. съвсем мъжествен мъж. Тук е доста интересно да се поразсъждава за това формиране и предаване на мъжествеността от мъж на момче, в него има нещо наистина тайнствено, казахме, акцентът се слага на чисто душевните, умствени, духовни и философски активности, на тази база е възниквала, предполагам, една чисто душевна връзка и близост, която е условието за осъществяване на въпросното тайнство, при което у младият мъж се поражда една ясно и силна мъжественост. Най-вече в истинските философски разговори се е осъществявала тази мистична и духовна връзка, която е предпоставяла самата възможност да се породи мъжествеността у младия мъж. Очевидно е обаче, че ако връзките с жени станат водещото при формирането на мъжествеността у младия мъж, то влиянието на жените върху толкова крехката мъжественост на юношите може да бъде фатално; в резултат тези момчета едва ли ще станат истински мъже, а ще станат… каквито обикновено стават в наше време, стават доста феминизирани, особено като вземем предвид това, че и в училище на тях им въздействат разните му там учителки; това е голям проблем, дано поне малко се осъзнае като пиша тези неща, като, разбира се, аз съзнателно поемам риска заради написаното по-горе да бъда подложен на какви ли не обвинения, в това число и най-гнусни. Впрочем, самият Сократ, знаем, бил осъден на смърт заради… „вредно влияние върху младежта“, обвинили го, че бил „развращавал“ тази младеж, знаем, че Сократ бляскаво се защитил, но присъдата му била изпълнена, то затова и умрял; знаем, че атиняните много скоро осъзнали какво грозно нещо са сторили, убивайки не кой да е, а най-мъдрия от всички гърци; днес същите тия гърци, чиито предци убили Сократ, са осеяли Гърция с паметници на най-знаменития грък, но така стават нещата в историята. Това пак е отделна тема. Не ща да правя някакви асоциации на моята съдба с тази на Сократ, но ето, факт е, че в момента и моя милост е подсъдим, срещу мен скоро, тия дни, ще се открие съдебен процес, в който съм съден от администраторки в образованието, съдят ме уж за „обида“, но преди да се случи тази „обида“ аз бях обвинен в какво ли не, най-вече пак в подобно „вредно влияние“ върху младежта, въпросните администраторки разиграха сценки, в които „възмутени родители“ пишеха някакви „жалби“, и сред самите ученици, както подобава, се намериха такива, които се „оплакаха“ от мен и прочие, тъй че двете истории, моята и тази на Сократ, са доста близки, което е голям комплимент за мен, комплимент, който едва ли заслужавам. Но да оставим това настрана, щото пак се отклоних.
Та Сократ, както виждате на тия картини, често е трябвало да се бори с вредното влияние на жени върху неговите възпитаници, ето, примерно, да ги хваща за ръка и да си извежда от постелята, дето са били в обятията на жените и пр. Е, разбира се, младите момчета и тогава, и сега, предпочитат да общуват с девойки и жени, това е нещо толкова естествено, то се желае от цялото им тяло; но когато един млад мъж се пристрасти особено към сексуалното общуване с момичета и жени, такъв един младеж има опасност да затъне в опасно тресавище, от което няма излизане; имам предвид тресавището на порока и на разврата. Ето защо, като веднъж затъне в толкова съблазнителните обятия на порока (на който жените, както и да погледнем на тях, са символ и въплъщение), такъв младеж в един момент все по-трудно може да бъде измъкнат от него; цялата работа е да не се допуска да затъне достатъчно в него. А най-важното е, изглежда, изобщо на юношата до определена възраст изобщо да не му се позволява да общува сексуално в момичета и жени; и понеже, като почне един юноша да общува несексуално с момичета и с жени, то неизбежно в един момент това общуване, няма как, ще се превърне и в сексуално, то явно момчетата особено в периода на т.н. „трудна възраст“ трябва да бъдат предпазвани от близост с момичетата (както се е смятало навремето, примерно, даже и в училище в гимназиалната възраст, момчетата били отделяни от момичетата, което ми се вижда доста мъдро, та да не бъдат и съблазнявани). Точно в този период, изглежда, на момчетата трябва да им се предлагат усилени занимания с умствени, с духовни активности, примерно, едно момче, ако се отдаде на занимания с някакви изкуство, примерно, със свирене на цигулка или на пиано, пък дори и на занимания с наука или философия, тази усилена духовна и умствена активност ще го отклони, по линията на т.н. сублимация (отклоняване на предназначената за сексуално „разтоварване“ енергия в съвсем друга посока, за съответните му там творчески активности), ще го отклони, казах, от сексуални копнежи, от мислите и мечтите за отдаване на толкова съблазнителния разврат.
За да стане един мъж мъж в истинския смисъл той трябва да привикне ето в тази решаваща възраст да сублимира, пък ако ще да сублимира като изразходва сексуалната си енергия за едно най-енергично и усилено занимаване с някакъв вид спорт; не се ли получи това, толкова буйната в тази период негова сексуална енергия неминуемо ще го тласне по пътя на разврата, на сексуалните излишества, което пък е предпоставка за личностен, а в крайна сметка и на екзистенциален, на тотален жизнен провал. Тъй че снизхождението, с което в днешно време родителите, пък и възпитателите гледат на толкова ранните сексуални активности на юношите, е непростимо, е равностойно на престъпление спрямо бъдещето на собствените им деца. Не е безобидно това, че едно момче, да речем, на 13 или на 15 години е вече успяло да вкуси от толкова привлекателния „плод на сладострастието“, който в един момент ще почне да му нагарча; такива ранни сексуални увлечения и „любови“, при липсата на съответната личностна и психическа зрялост, могат да са изцяло разрушителни за младата личност, могат да предпоставят един категоричен личностен и жизнен провал по-късно. По този въпрос много може да се каже, но аз млъквам, понеже, чини ми се, главното все пак успях да кажа.
А едно момче ще привикне да сублимира като е в компанията не само на млади момчета като него, но и на мъже, на мъже-възпитатели. Глупости е да се мисли, че това е предпоставка за пораждането на разните му там хомосексуални увлечения; не е така понеже за възникването на такива увлечения има мощна субстанциална и онтологична даже преграда: не за това нещо е създаден мъжкият пол, да общуват сексуално мъжете помежду си, а за нещо съвсем друго; мъжете съществуват най-вече, както казахме, за това да мислят, а как да се упражняват в развиването на този най-важен компонент на своята мъжественост ако не са в мъжки компании? Младите момчета, разбира се, на основата на приятелството, трябва да общуват и със свои връстници, това е неизбежно; но ако не общуват изобщо с по-зрели мъже, имам предвид учители и възпитатели, то няма как у тях да се зароди този импулс към духовното и интелектуалното творчество, който може да се породи ако момчето почне да общува със значително по-напреднали в това отношение мъже. За това само аз апелирам, нищо повече. То е нещо, което се подразбира от себе си. Вярно, в днешните училища и гимназии учителите-мъже се броят на пръсти, ако изобщо ги има. Това не е добро. Виждате, че става дума за най-важни, основни, фундаментални, дори субстанциални неща.
Израждането на мъжкия пол – който е пол, надарен с огромни духовни сили и затова носещ огромни отговорности пред живота – е главна предпоставка за израждането на цели нации. Женският пол трудно може да се изроди, щото неговите отговорности са съвсем други. Но пък в това отношение възпитаването на едно фалшиво самосъзнание за пълна, в това число и за интелектуална и дори жизнена и личностна равнопоставеност на жените с мъжете, което се е възприело като „естествено“ и от двата пола, и мъже, и жени смятат, че са напълно равнопоставени един с друг като полове, и вече най-опасен симптом за това, че въпросното израждане вече е настъпило. Щом като никой от двата пола не си знае точното място и верните отговорности пред живота, щом всичко тук е смесено и объркано, правете си сметка какво представлява животът на такива едни, бих си позволил да кажа, хермафродитни индивиди, които са нито мъже, нито жени, е нещо смесено, аморфно, неразличимо.
Спирам дотук. Изморих се, пък и ми писна да пиша повече. Някой път ще продължа, понеже още може да се пише и говори по тези теми. Казаното е само въведение в един такъв крайно наложителен и потребен разговор. Желая ви хубав ден на всички! Не страдайте толкова, че този текст ви накара да се замислите; не е толкова вредно да се мисли, както си мислят всички, и мъже, и жени. Мъжете са орисани да мислят, ако искат да са мъже в истинския смисъл на думата; на жените също не им пречи да мислят, въпреки че тяхната сила е другаде. Следващия път ще трябва повечко да се позанимавам с това коя е женската сила, ще ми се наложи да опитам да изясня това. Трудна, но и вдъхновяваща тема.
Щото мъжете и жените и за това съществуват: цял живот да се мъчат да разгадават загадката, скрита в другия пол. За мъжа женската душа е вечно неразгадана загадка, за жените, предполагам, мъжката душа пък е същинско и най-велико тайнство. Тя и любовта, изглежда, точно за това съществува. Без нея никога нямаше да разберем не само какъв е другият пол, но какъв е и нашия собствен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 