Животът е тайнство
Ангел Грънчаров
Едва ли е възможно да се знае какво е животът…
Ако имахме знание за живота, то тогава той мигновено би загубил цялото си очарование. Защото тогава неизбежно би се появила наука за живота, която би постигнала неговите закони. А това би опростило твърде много задачата да се живее.
Ако имахме законите, управляващи живота, то тогава той автоматично би престанал да бъде проблем и би се превърнал в аритметика, изчисление, проста сметка. Всеки тогава ще може съзнателно да “организира” своя живот съобразно известни вече фактори и величини, да планира всичко случващо се, да си създава и предизвиква само радост, удоволствия, приятни преживявания. Неприятното, мъката, враждата и алчността щяха да изчезнат и да бъдат навеки непознати.
Защото в подобни времена би се появил идеалът за “организираното щастие”, или по-скоро този идеал би станал непосредствена действителност на всеки живот. Човешките същества в такъв случай биха станали еднакво щастливи, защото механизмът на щастието би ни дал възможността да го постигаме без проблеми и все едно в “лаборатория”. Тогава, разбира се, би се появила “технология” за добиване на щастие, опростяваща съвсем задачата на живота. В крайна сметка в човешкото общество неизбежно би изгряло “всеобщото равенство”, за да стопли най-после душите на ония, които го бленуват като някакъв “най-висш” и “магнетичен” идеал за човека (нали си спомняте приказките на тази тема от времето на “величаво налудничавата” епоха на комунизма!)…
Да, но работата е там, че животът е трудно постижима тайна за човека. Невъзможно е да имаме знание за живота. За него можем да имаме само предчувствие и усет, интуиция и безсъзнателна нагласа. Можем само да усещаме непосредствено порива за живот, защото той се намира в собствените ни дълбини.
Животът просто трябва да се живее – това е всичкото, което можем да искаме. Повече не ни е дадено да притежаваме, но то не ни е и необходимо.
Трябва да живеем живота си – и в такива мигове ние естествено, спонтанно и непринудено се оставяме на потока на живота. Тогава едва ни завладява мощният импулс, наречен живот, едва тогава ние се потопяваме в неговата завладяваща стихия.
Всеки от нас има различен усет за живот, всеки по свой начин се наглася и нагажда към неговия ритъм и пулс, към неговите вдъхновяващи трепети.
Има хора, които смятат, че е нужно да потискат у себе си – или дори у другите! – импулсите за живот. Те се опитват да им противодействат и така страшно ощетяват живота си. Правят го заради някакъв измислен и изкуствен “идеал” или представа за “истински живот”. Не разбират, че животът не може да се “прави” от нас, че той не се подчинява на разсъдъчни правила и схеми.
Онзи, който се опитва да “впрегне” животът си в прокрустовото ложе на “разума”, се опитва фактически да убие, да умъртви живота у себе си или у някой друг.
Много хора, без да разбират това, “живеят” някакъв фалшив, изкуствен и измислен живот, в който твърде малко е останало от естеството на живота, от неговия велик порив към пълнота. Защото животът им е задушен от тежките блокове и стени на разсъдъчните правила, закони и норми, които подобни не разбиращи живота хора са си наложили сами…
Оказва се, че идеалите са вредни за живота – когато са измислени, изкуствени, фалшиви, мъртвородени. Такива идеали пречат и се опитват да извратят живото естество на живота. Те се мъчат да “правят” някакъв друг, “рационален”, управляем, контролиран, организиран и пр. живот. Те обаче не обичат и са враждебни към живия и неподправен живот. Такива идеали се дължат на погубен усет за живот. Те са израз на крещящо неразбиране на живота.
Ако животът сам по себе си е висша ценност за живия човек – а това едва ли може да бъде отречено от някой! – то всеки идеал, който не служи на живота, в крайна сметка е вреден и опасен за живите и искащите да живеят човешки същества.
Излиза, че са допустими само живите, жизнените, утвърждаващите живота идеали на влюбения в живота човек: идеалите за Бога, за свободата, за доброто, истината и красотата.
Но, уви, безкрайно много са непонасящите живота наши идеали – тези отпадъчни продукти на неспособността ни да живеем пълноценно. Да си спомним например колко мъртвина, мъка и скука ни донесе например “вечно живият идеал” на комунизма…
Опитваме ли се да се вслушваме в тайнството на живота – в това трудно и преломно време, в което се стремим да се върнем към първичната сила на автентичния живот?
Умеем ли да различаваме мъртвото и живото в своето съществуване?
Дали това, което “правим” всекидневно, може справедливо да се нарече “живот”?
Дали то не е по-скоро погубване на живота и живото у нас самите?
Верни ли сме докрай на извиращата из дълбините ни любов към живота?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 