От Цюрих всичко в Швейцария е на час, час и половина. Близо до границите германски, френски и австрийски градове – също на час-два. Избираме Констанц, защото е сред 15-те най-посещавани градове в Германия. Те го произнасят Конщанц. Има за пазаруване, но и ще обядваме там, а и много интересни неща за посещаване има.
За възрастните – катедрала, музей на Ян Хус, Университета с 2 млн. книги, средновековно абатство, замъци, пристанище, престижен квартал, архитектурен музей, стар град…
За децата – най-древния обитаем замък в Германия от седми век, с кули, съкровищница, оръжейна зала и практика за гонене на вещици. Добър декор за Ноа, който в момента най-много обича да е рицар и за Мила, която всеки ден е принцеса с различно име. И още – Майнау, островът на цветята, който снабдява с рози половин Германия, Къщата на пеперудите, където е създадена тропическа среда за развъждане на пеперуди. И още – Райхенау, островът на зеленчуците и билките, където гърци построили църква с име „Кирил и Методий“. И още – увеселителен парк с виенско колело, ботаническа градина, хипопотами и други забавления.
По пътя – от северната част на Швейцария към една от най-южните точки на Германия, очите ми се любуват на ниви, нископланински пейзажи с ливади или лозя, селца с ферми като тези за детски игри. А ушите ми се любуват на новите компакт-дискове, който учителката по музика – американка – даде на Мила последния път, за да научи по-бързо песничките. Толкова са весели и заразителни, че всички се изкушиха да пригласят в колата.
Последното швейцарско селце Кройцменген се е сляло с Констанц, немци съжителствуват с австрийци и швейцарци, дошли да живеят тук заради по-ниските цени на стоки и битови услуги.
Малкият 85-хиляден град е разположен на голяма площ. Еднофамилните къщи са с големи дворчета, беседки и високи дървета. Представям си ги през лятото – зелена трева и цветя, без зеленчуци. Град без блокове, където съвременни квартали с натруфени фасади са запазили грижливо укрепления от римско време.
Този град не е бил бомбардиран през Втората световна война. Също като Хайделберг. Между тези, които решавали предприемането на военни действия, винаги се намирал някой, завършил Хайделбургския университет, влюбен дотолкова в невероятния град, че ходатайствал да бъде пощаден. И в Констанц сегашните студенти придават на града динамична атмосфера. Видях протест на млади хора. Схванах че протестират за пари в брой, не във ваучери. Може да са били чужденци, а не студенти, не разбрах добре.
Жителите на Констанц използвали близостта си с Швейцария. По време на бомбардировки вместо да гасят лампите, те включвали осветлението навсякъде и успявали да заблудят пилотите че летят над швейцарска територия. Така успели да съхранят забележителностите си и многобройните църкви, които свидетелстват за това, че градът е бил сред най-ранните духовни центрове – епископски събор, конклав… А и търговията се развивала поради близостта на река Рейн – лен и ленени дрехи.
Прочетох че тук е роден Фердинанд фон Цепелин, изобретател на цепелините. Бившият сръбски президент Зоран Джинджич учил в тукашния университет.
Сред селската идилия на няколкото слели се селца, образуващи Констанц, там, където не бродят туристи, тържествува тишина, която ме поразява, същата като в Швейцария. Ако местния отбор по футбол печели по телевизията мач, или е Коледа, дали ще вдигнат някакъв шум? Не мисля. Пият си местното бяло вино, плодовата ракия и бирата от местни пивоварни, хапват джолан или леберкез, полети с местно пиво, наблягат на културата и физически тренировки.
Не успявам да заснема всичко, повече разглеждам. Някой друг път, може би. Ще запаметя разкошната панорама покрай езерото, което мирише на море, оперната сцена на вода в австрийския град Брегенц съвсем наблизо, върхът около 1000 метра с възхитителна панорама към езерото и алпийски върхове.
Тук е по-скъпичко в сравнение с други райони на Германия. Вероятно заради това че пенсионери от цяла Европа, скътали милиони, се настанили да живеят покрай голямото Боденско езеро в шикозни вили. Но за швейцарците средна класа, защото бедни не знам дали има, както и за нас, дето не сме с швейцарска заплата, тук е раят. Какво изобилие на вкусна храна с цени като в България! Дрехи за 2, 3, 5, 7 евро! Богата и щедра Германия, където е позволено да пазаруваш с куче в моловете, където някои, не знам защо, са облечени като каубои, други возят децата си на колела със седалки за 2 деца – отпред и отзад, някои пък мъкнат след себе си цели колички с колелото си, а в количките – дете, багаж, куче в одеяло. Германия с просяци, с любимия ми магазин Orsay за дрехи и Aldi за храна, с по-мръсни улици от Швейцария. Пазаруваме две пълни колички, не се големеем като швейцарците. Има ограничение в килограми на човек за някои продукти, ако ни проверят, ще изземат това, което е в повече, а ако не сме съгласни, ще платим надвзетото на швейцарски цени. Това едва ли ще се случи, така и не разбрах къде е границата поради миниатюрните табели.
Хапваме в любимото ми заведение с ястия от риба, Nord sea – 30 евро за петимата. Елате да хапнете непременно в Констанц!
Струва ми се обаче че преди това трябва да изпратим тук управниците ни, с плуване по Дунав, после по Рейн, та чак в Констанц, при богатите край езерото Бодензее – да има откъде да просят.
След това елате, ама моля ви се, елате, недейте така, елате да се разходите!
Автор: Мария Василева, Швейцария, Цюрих
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 