Събудих се в 8 часа българско време. Телефонът ми все още беше на българско време. Зелените завеси в стаята ми бяха спуснати.
Спомних си че снощи, когато лягах да спя, ги спуснах без да погледна навън. Нямах представа какво има зад стъклата. Набързо обиколих стаите, разположени на двата етажа, отворих всички врати на помещения, дори на шкафове и гардероби.
Утре Ноа и Мила ще трябва да стават рано за занятия – той е в предучилищна група в училище Тандем, с такса 2400 швейцарски франка годишно. Тя е в група за игри – шпиле груп.
Трябваше бързо да се ориентирам в ситуацията, да знам къде какво стои в къщата и да се включа още от утре в ежедневните дела. Милена, жената от Варна, която се грижи за почистване на къщата и храната имаше месец платен отпуск и щеше да пристигне 3 дни след нас.
Само това успях да направя – да видя къщата, след дългото пътуване с прехвърляне в Берлин, пристигнахме час след полунощ. Бях тръгнала в 12 часа на обед от България, оттогава изминаха повече от 12 часа. От Цюрих видях само светлинната феерия от прозореца на самолета и масивни къщи с дворове по пътя от летището до къщата. Надпреварваха се да ми показват – тук работя, тук е центъра, това е училището… С шофьора на таксито също се заприказвахме, след като стана ясно че сме българи, а той турчин. Поздравихме го веднага с „Мараба, комшу!“ и му взехме телефона, защото беше вежлив и приятен.
Всичко това мина набързо през главата ми и скочих от леглото. На горния етаж децата ми и техните деца още спяха. Няма да ги будя, ще отворя прозореца.
Никога няма да забравя достолепието и свежестта на гледката от двата прозореца на стаята ми. Очите ми не бяха виждали отдавна такава красота, не бях вдишвала такъв въздух! Спокойното свежо утро в този квартал ме изпълни с неописуемо вълнение. Аха, значи тук живеят вече трети месец децата ми! Грабнах фотоапарата да заснема тази зеленина – на 9-ти януари тревата беше зелена, храстите и големите иглолистни дървета също. Защо у нас, в България, не е зелено? Та Цюрих е на 450 км. надморска височина, а Швейцария не е в Северна Европа!
Гледката надмина очакванията ми. От комините на съседните триетажни къщи с тъмносини покриви и зелени дворове излизаше дим,сякаш да ми напомни че това, което виждат очите ми е истина. Нещо като луксозна вилна зона, Цоликон е бивше село, сраснало се с Цюрих, на 5 минути от центъра на Цюрих с кола и на 5 минути от езерото Цюрихси пеша. Счита се за най-луксозното място, съчетавайки близостта до центъра с тази до езерото – удобствата на града и тишината на селото. Всъщност разлика между град и село няма, покрай Цюрихското езеро-море са наредени едно след друго селца с вид на град.
Това, което видях от другите прозорци не може да се опише. Просто го вижте, заедно с къщата-поглед отвътре, такава, каквато я бяха оставили стопаните й на 18 декември. Виждате за първи път това, както и аз самата го виждам за първи път. Мисля че в действителност е много по-впечатляващо от клипа с фотоапарат, по-ярко, главозамайващо. Говоря за пейзажите, не за обзавеждането на къщата. Последната не ни е приоритет, засега.
Реших че трябва да си подаря този ден за адаптация, без да пиша и снимам повече. Но релаксът ми бе смущаван целия ден от един натраплив въпрос.
Защо? Защо тук е така, а в България иначе? И хората покрай мен питаха: какво ми е, добре ли съм? Не, не съм много добре. Донесох със себе си торба с лекарства. Липсват ми три зъба. Изражението на лицето ми е по навик изражение на ядосан и недоволен от всичко човек.
(Следва продължение)
Написа: Мария Василева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS 